Р Е Ш
Е Н И Е №
1169
Гр.Пловдив, 17.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№2190 по описа
на ПОС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№27501/19.09.2019г депозирана от „СТАР МИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Марица“ №154, бл.“А“, ет.10, представлявано от управителя К.В.К., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Отказа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№821 да прекрати на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. изпълнително дело №20148210400978 по описа на ЧСИ Илиев с район на действие ПОС. Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност на отказа, по съображения подробно изложени в жалбата, иска неговата отмяна, като вместо това съдът постанови прекратяването на изпълнителното производство и вдигне всички наложени по делото обезпечителни мерки.
Постъпило е становище от длъжниците „СИЕНИТ ХОЛДИНГ“ АД и „Завод за бетонови елементи“ ООД, за основателност на жалбата.
Отговор е постъпил и от взискателя в изпълнителното производство „Българска банка за развитие“ АД с ЕИК121856059, в което е изразено становище за основателност на жалбата.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от ЧСИ Петко Илиев, в които е изразено становище относно допустимостта на жалбата, а по същество относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Съдът е сезиран с жалба от лице, имащо качеството на длъжник в изпълнителното производство против действия на съдебния изпълнител - разпореждане обективирано върху молба на длъжника с вх.№40074/11.07.2019г.г., с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК по искане длъжника „СТАР МИЛ“ ЕООД, т.е налице е акт подлежащ на съдебен контрол, предвид на което и доколкото жалбата е депозирана в срок, то същата се явява процесуално допустима.
По отношение на нейната основателност:
Изпълнителното дело №20148210400978 по описа на ЧСИ Илиев с район на действие ПОС е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.07.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№31291/2014г. по описа на Районен съд София в полза на кредитора „Българска банка за развитие“ АД против длъжниците „СТАР МИЛ“ ЕООД, „СИЕНИТ ХОЛДИНГ“ АД и „Завод за бетонови елементи“ ООД.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, производството се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433, ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие. Идеята на законодателя с разпоредбата на ал. 1, т. 8, чл. 433 ГПК, е да бъдат прекратени тези производства, взискателят по които, с пасивното си поведение демонстрира незаинтересованост от събирането на вземането. Според разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ :насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящият случай изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 432, ал. 1, т.2 ГПК –по искане на взискателя, обективирано в молба с вх.№28857/10.09.2015г./ л.362 изп.д./, като същото не е възобновено и до настоящия момент. Действително, основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, като житейски обосновано е предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Естествено, перемпцията е изключена в случаите когато взискателят не може да предприема действия, поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството. Когато обаче самото спиране е резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на указания преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване.
Следователно, в конкретния случай, след като по изпълнителното дело не са предприеми никакви изпълнителни действия в периода от последното извършено такова – опис /обективиран в Протокол за опис на недвижим имот – л.316 , а именно – 28.10.2014г. до 28.10.2016г, то производството по спряното по молба на взискателя изпълнително дело се е прекратило по силата на закона, с изтичането на 2 годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие, което е било преди депозиране на молбата за спиране.
В този смисъл е и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на незадължителна, но константа съдебна практика на ВКС, в което се приема, че молбата на взискателя по чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е тълкуване в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/, а на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК обективиран върху молба на длъжника с вх.№40074/11.07.2019г.г., е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Мотивиран от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното производство по Изп.д. №20148210400978 по описа на ЧСИ Илиев с рег.№821 с район на действие
ПОС, на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК обективиран върху молба
на длъжника „СТАР МИЛ“ ЕООД, ЕИК ********* с вх.№40074/11.07.2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: