№ 148
гр. Кюстендил, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
Членове:Веселина Д. Джонева
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20221500500087 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№38/06.01.2022г. подадена от
адв.А.А. от КАК, адрес ***, п.к.**, особен представител на Р. Д. Ц. срещу решение на
Кюстендилския районен съд от 26.11.2021г. постановено по гр.д.№1080/2020г. С
посоченото решение, се признава за установено в отношенията между страните, че Р. Д. Ц.,
ЕГН ********** от *** дължи и следва да заплати на **, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление – ***, съдебен адрес – *** на основание сключен между страните Договор за
кредит за овърдрафт от 10.12.2009г., сумите, както следва: ** лв, изискуема главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК, а именно от 25.01.2019г. до окончателното й изплащане :** лв, договорна лихва
за периода от 28.12.2017г. до 24.01.2019г.;** лв. – санкционираща лихва, за периода от
10.12.2018г. до 24.01.2019г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК №117/2019г.и изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№182/2019г. на
КРС, като иска за сумата от ** лева , представляващи разходи при изискуем кредит е
отхвърлен като неоснователен.Р.Ц. е осъден да заплати на **, ЕИК **,( посочени са ЕИК,
седалище и адрес на управление) сумата *** лв, представляваща деловодни разноски за
производството, както и сумата ** лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№182/2019г. В жалбата се твърди неправилност и необоснованост на решението,
постановено в разрез с установената фактическа обстановка и в нарушение и неглижиране
на ЗЗП, при недопустимо прилагане нормите на ТЗ.Като нарушение в правораздавателната
1
дейност на съда се сочи обстоятелството, че не е съобразено действието на разпоредбите на
чл.147а и чл.147б от закона, разпоредби действащи от 2014г. и разпоредбата на чл.16 ЗЗД.В
жалбата са изложени противоречиви твърдения ,относно наличието на уведомяване,
приемане и изразено съгласие с ОУ на Банката.Въззивникът излага убеждение за
неприложимост на ТЗ в отношенията между страните, доколкото определящ за правилната
квалификация и разрешаване на спора е факта ,че кредитополучателят е потребител, което е
отбелязано в мотивите на съдебния акт.Твърди се нарушение на правилата, касаещи
събиране и оценка на доказателствата по делото, доколкото вещо лице се назначава предвид
специалните му знания и за изясняване на въпроси, изискващи специални знания, а не за
установяване на факти по делото. Като нефелно и недобросъвестно е определено,
противоречие в съдебния акт изразяващо се в обстоятелството, че при приемане за срочност
на процесния договор за овърдрафт за срок от 12 месеца( стр.5) давностния срок свързан с
предявения иск не бил изтекъл.Оспорват се изчисленията за „Неизтекла давност“, като
неверни и погрешни, при липса на аргументи във връзка с изложените в исковата молба
доводи за противното и предвид обстоятелството, че „автоматично“ не може да бъде
подновено спряно да бъде обслужвано задължение, без изрично волеизявление на
ответника по правоотношението. Съдържа се препоръка, съдията да повиши общата си
култура , вън от правната ,като се акцентира на необходимост от добросъвестност и логика в
обосноваването на съдебните актове, за което футболната тематика не е достатъчна, за което
свидетелстват резултатите от футболни мачове. Като порок на акта се сочи“ лихварска
пристрастност“ - нарушение на нормата на чл.19 ЗПК, като се сочи неразбираемост на
мотивите относно правна норма, визирана на стр.7 от СР и нищожност на акцесорната
претенция на Банката, като нищожна на основание ал.5 – в сила от 23.07.2014г.В
съответствие с изложеното е формулирано искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени всички претенции на ищеца поради
изтекла давност.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищец в Първоинстанцинното
производство- ***.В законоустановения срок е подаден писмен отговор, чрез пълномвощник
Й.С., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.Изложените в жалбата
доводи са оспорени, като неправилни и некореспондиращи на доказателствата по делото, на
фактическата обстановка и констатациите на съда, хаотично хвърляне в пространството на
възражения и некоректно използване на закона с цел прикриване на неизпълнение на
договора от страна на кредитополучателя.Заемодателят счита, че обжалваното решение е
правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
при съобразяване на всички относими факти, обстоятелства и доказателства по делото и
правилна преценка на фактическата обстановка.Искането е подадената жалба да бъде
отхвърлена респ. да бъде потвърдено обжалваното решение.
Жалбата е допустима.Подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в
процеса, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
На основание чл.269 ГПК -въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Доколкото се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт поради
несъответствие с приетите за установени фактически обстоятелства и неправилност поради
неприложени относими правни норми, въззивният съд в настоящия си съдебен състав,
намира за необходима до отбележи, че фактическата обстановка по делото се установява от
представените писмени доказателства: Договор за кредит овърдрафт от 10.12.2009г., ведно с
приложения Договор за залог върху вземания по трудово правоотношение и запис на
заповед.Представени са и Общи положения ,Условия по кредитна програма“Престиж“,
съдържащи подписи, единият от които наподобява подпис на въззивника.
Оспорване истинността на посочените документи в срока, определен в чл.193, ал.1 ГПК
по делото не е направено.
Посоченият Договор е с дата 10.12.2009г. със страни **, като кредитор и Р.Д. Ц., като
кредитополучател.Както е посочил и първоинстанционния съд, договорът се състои в
постигната договорка за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на ** лв., за ползване ЗА СРОК от 12 месеца( л.7 от д. – чл.3 от договора), изтичащ
на 1.12.2010г.В чл.4 3 предвидено по договора плащане на лихва, формирана от базов
лихвен процент за този врид кредит, определян периодично от Кредитора и надбавка.Към
датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 7.44%, стандартна надбавка в
размер на 5.01 пр.пункта или общо 12.45%.Посочено е, че лихвата е дължима на 05 – то
число на месеца, като договорът бива обезпечен със залог върху парични вземания в
лева.Като неразделна част към Договора са определени Общите условия за предоставяне на
кредит овърдрафт физически лица – т.10.Предвидено е плащане на такси, съгласно Тарифа,
с която кредитополучателят е запознат – чл.11 и чл.12 от договора – обстоятелства
констатирани правилно от първоинстанционния съд въз основа на представените
доказателства.
Договорът, притежава характеристиките на Договор за потребителски кредит, по
смисъла на чл.9 от ЗПК но не отговаря на изискванията за валидност на договор за
потребителски кредит, произтичащи от разпоредбата на чл.11 от ЗПК във вр. с чл.22 ЗПК -
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В договора не е посочен
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин – чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, което само по себе си води
до недействителност.
Видно от заключение с вх.№276262/28.10.2021г. на в.л. Р.Й. и в.л.С.Т. е че след
сключване на договора за кредит по сметката на длъжника са постъпвали суми, от тях са
правени прихващиния за дължима лихва ,такси и накрая главница.Въпреки това с периода
на забава 380 дни са установени неплатена главница и минимални суми по данни от
3
извлечение от разплащателна сметка.Началният момент от който се претендира
възнаградителна лихва съответно се твърди забава на възнаградителна лихва е 2017г., а от
10.12.2018г. се претендира санкционираща лихва.
Уточнение за ГПР и взетите предвид при определянето му допускания не се съдържа и
в представените Общи положения, в които в чл.22.1 е предвидено, че договорът се
прекратява с изтичане на уговорения в него срок, ако някоя от страните отправи до другата
писмено изявление за прекратяването му най- малко 30 дни преди крайната падежна
дата.Предвидено е ,че в противен случай срокът се подновява автоматично при условие, че
са платени дължимите към датата на изтичане на срока лихви и такси, а при целеви
овърдрафт за заплащане застрахователни премии – и усвоената главница.В чл.24 от Общи
положения е предвидено и ,че кредиторът има право да прекрати едностранно, ползването
на кредита при настъпване на обстоятелства по чл.17 и т.18.1 при налагане на запор върху
разплащателни сметки, при прекратяване на трудовия договор на Кредитополучателя, и в
други случаи, предвидени в Договора и общите условия.Според чл.25 Кредиторът има право
да прекрати едностранно ползването на кредита при застрашаване на неговите интереси по
отношение на изплащане на дълга,като се освобождава от ангажимента за предоставяне на
неусвоена част.
По аргумент от чл.3 б. „е“ от Приложение №1 към чл.19, ал.1 ГПР при договор за
кредит под формата на овърдрафт се приема, че общият размер на кредита е усвоен изцяло и
за целия срок на договора; ако срокът на договора за кредит под формата на овърдрафт не е
известен, при изчисляването на ГПР се приема, че срокът на договора е три месеца – т.е при
договорите за кредит овърдрафт, изискването за посочване на ГПК и взетите предвид
допускания при определянето му е валидно.Чл.19, ал.2 ЗПК предвижда,че годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като
се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Посочените обстоятелства обосновават извод за недействителност на договора за
потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Според т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.След като законът обявява за недействителен договор
не отговарящ на изискванията по чл.11 от ЗПК, то нормите са от императивен характер.При
констатиране на обстоятелства от този вид, съдът следва да приложи свързаните с тях от
законодателя правни последици, независимо дали страните са се позовали на същите.
В разглеждания казус това обосновава извод за неоснователност на предявените
искове, предвид недействителност на основанието на което се позовава ищцовата страна.
При това не е необходимо да се прави преценка за съответствие на договора с
разпоредби от ЗЗП и произнасяне по възражението за давност.
За яснота следва да се отбележи, че при ясно посочени размер на предоставената в заем
4
главница, дължимата за ползване на сумата възнаградителна лихва в процент, дати на
плащане на лихватаи начин на погасяване, не се констатират обстоятелства сочещи на извод
за неравноправни уговорки, както следва от чл.143 – чл.145 от ЗЗП.Като се имат предвид,че
ищецът твърди забава по отношение на задължението за плащане на възнаградителна лихва
считано от 28.12.2017г., то договорът, който би следвало да се счита за автоматично
подновен до тази дата, би трябвало да е прекратен от 01.01.2018г. Вземането за лихви се
погасява с тригодишен срок на основание чл.111 б.“в“ ЗЗД, а вземането за главница в 5
годишен срок – чл.110 ЗЗД.При подадено на 25.01.2019г. заявление за издаване на заповед
за изпълнение, не може да се приеме, че правото на иск е погасено по давност.
В обобщение решението подлежи на отмяна, а исковете на отхвърляне.
Предвид неоснователността на предявените искове и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
разноски на ищцовата страна не се дължат.Ответникът не е направил разноски – такива не
му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното на 26.11.2021г. по гр.д.№1080/2021г. решение на
Кюстендилския районен съд в частта, в която с посоченото решение, се признава за
установено в отношенията между страните, че Р. Д. Ц., ЕГН ********** от *** дължи и
следва да заплати на **, ЕИК **, със седалище и адрес на управление – ***, съдебен адрес –
*** на основание сключен между страните Договор за кредит за овърдрафт от 10.12.2009г.,
сумите, както следва: ** лв, изискуема главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а именно от
25.01.2019г. до окончателното й изплащане :** лв, договорна лихва за периода от
28.12.2017г. до 24.01.2019г.;** лв. – санкционираща лихва, за периода от 10.12.2018г. до
24.01.2019г., за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в производството по ч.гр.д.№182/2019г. на КРС , КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от ***, ЕИК**( с посочени
седалище и адрес на управление) срещу Р. Д. Ц., ЕГН ********** от *** искове по чл.422,
ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.9 и сл ЗПК и чл.86, ал.1 вр. с чл.33 от ЗПК за
признаване за установено, че Ц. дължи на Банката и следва да заплати на основание
сключен между страните Договор за кредит за овърдрафт от 10.12.2009г., сумите, както
следва: ** лв, изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, а именно от 25.01.2019г. до
5
окончателното й изплащане :** лв, договорна лихва за периода от 28.12.2017г. до
24.01.2019г.;** лв. – санкционираща лихва, за периода от 10.12.2018г. до 24.01.2019г., за
които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по в
производството по ч.гр.д.№182/2019г. на КРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6