Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../…..07.2016 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Х.А.,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1539 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са  с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

С искова молба ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ***, ЕИК ********* представлявано от Л.К.Х. и А.К., подадена чрез пълномощника адв Ц.А., е предявил специалните положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, заповед за изпълнение № 3700/22.06.2015 г., за сумата от 57518,32 евро, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сумата от 819,83 евро, представляваща дължима лихва за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 57518,32 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015 г. до окончателното й плащане, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, разноски в размер на 2281,99 лв. внесена държавна такса и 2689,79 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Ищцовото дружество твърди, че вземането му произтича от договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сключен между В.З.Д. с ЕГН ********** (кредитополучател) и М.Н.Д. с ЕГН ********** (солидарен длъжник) и „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, чийто правоприемник е ищеца

По силата и при условията на договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 90 000 евро (деветдесет хиляди евро) за текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съгласно уговореното в договора и да върне предоставените средства, ведно с уговорените лихви и в договорения срок.

Съгласно чл. 4 от договора за кредит, кредитополучателят и солидарният длъжник са се съгласили и задължили да погасят кредита на 144 месечни погасителни вноски (главница + лихва), определени на база плаващ лихвен процент, с крайна дата на погасяване 20.12.2018 г.

Съгл. чл. 9, ал. 1 от договора, кредитополучателя и солидарния длъжник са се съгласили да заплащат на Банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процента, образуван от Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта.

Актуализациите на базовия лихвен процент се отразяват в промяна размера на погасителната вноска съгласно т.3.12.4."а" от Общите бизнес условия на Банката, за което кредитополучателят и солидарният длъжник са дали изрично своето безусловно и неотменяемо съгласие (чл. 4, ал. 1 изр. последно).

Поради това, че кредитополучателя и солидарния длъжник не са погасявали задълженията по усвоения кредит по предвидения в договора начин, основание чл. 14 т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от договора, считано от 20.12.2012 г. дългът е обявен изцяло за предсрочно изискуем.

Изплащане на задължението не е последвало, поради което „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е депозирала в Районен съд - гр. Варна, заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата длъжници В.З.Д. и М.Н.Д. за посочените в извлечението от счетоводните книги на банката суми по главница и лихви.

В исковата молба се сочи, че срещу издадената заповед за парично задължение по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, е депозирано писмено възражение от длъжниците, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на спорното вземане.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците В.З.Д. и М.Н.Д., чрез пълномощника адв. С.Н., са подали писмен отговор, в който е изразено становище, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърдението за недопустимост се основава на това, че е нарушено правото на равно третиране на страните в правоотношението и едната от тях е привилегирована спрямо другата, което се явява нарушение на принципа за равенство в процеса. По отношение на твърденията за неоснователност на исковете, ответниците са се позовали на първо място, че не са представени писмени доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост на изисканото вземане към посочената дата 20.12.2012 г., като се позовават на  тълкувателно дело № 4/2013 г., съгласно което банката е следвало да обяви на длъжника изискуемостта на кредита. На второ място, твърди се, че ответниците са плащали надлежно месечните си вноски до настоящия момент, съгласно договора. На трето място, направено е възражение за неизпълнение от страна на банката на чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от договора за кредит и чл. 3.09, ал. 6. със съответната ежегодна актуализация на основание чл.3.09., ал. 7 от Общи бизнес условия в сила от 01.09.2006 г. Твърди се че банка незаконосъобразно и в нарушение на установените в договора правила е изменяла размера на дължимата се лихва, като по този начин е прихващала вноските на ответниците срещу задължението за лихва, вместо срещу задължението за главница.  Позовават се на това, че кредитополучателят е със заварен договор за кредит от 2006 г. и може да бъде задължен да заплаща допълнителна компонента „премия" към базовия лихвен процент само въз основа на допълнително писмено споразумение, тоест при изрично съгласие на кредитополучателя. Такова допълнително споразумение в случая не е постигано, нито кредитополучателят и солидарният длъжник са изразявали по някакъв друг начин съгласие за това, поради което компонентът „премия” не е бил част от договорения метод за изчисляване на лихвата, а е въведен едностранно от банката и не е бил оповестен на кредитополучателя. На четвърто място, направено е възражение за неравноправност на т. 3.09., ал. 8 ”б" от Общите бизнес условия в сила от 1.09.2006 г., поради което е поискано на основание чл.146. ал. 1 от Закона за защита на потребителите да бъде обявена за нищожна. Ответниците молят да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени така предявените искове и да им се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, в която е пояснила и допълнила първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответниците.

В допълнителния отговор по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ответниците поддържат становището си по исковете.

В съдебно заседание и с писмено становище процесуалният представител на ищеца адв. Ц.А. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител адв. С.Н., по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, се установява, че въз основа на заявление от 19.06.2015 г. от заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД - гр. С., е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото производство, срещу длъжниците В.З.Д. и М.Н.Д., като в законоустановения двуседмичен срок по чл. 415 от ГПК е постъпило възражение от същите.

С оглед на иложеното и предвид спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на установителния иск, съдът намира същия за допустим.

На 12.12.2006 г. между „Ейч Ви Би Банк Биохим” АД – С., в качеството на кредитодател – от една страна, и В.З.Д. и М.Н.Д., в качеството на кредитополучатели - от друга страна, е бил сключен договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г. С този договор банката е отпуснала на кредитополучателите кредит за текущи нужди в размер на 90 000 евро, който е следвало да бъде погасен на 114 месечни погасителни вноски с краен срок за погасяване – 20.12.2018 г. Сумата по договора за кредит е преведена от кредитодателя по банковата сметка на В.З.Д. на 21.12.2006 г. С оглед на това банката е изпълнила за задължението си да предостави на ответниците сумата по договора за кредит, поради което за тях е възникнало задължението да извършват погасяване на получената сума, съобразно с уговореното в договора.

След сключването на договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., с решение № 33/27.04.2007 г., постановено по ф.дело № 2010/1990 г. по описа на СГС, като правоприемник на кредитодателя „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД е вписан настоящия ищец „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД – С., който е станал страна и по договора за кредит, предмет на настоящото производство.

В чл. 9, ал. 1 от договора, кредитополучателя и солидарния длъжник са се задължили да заплащат на Банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процента, образуван от Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката намален с отстъпка в размер на 2.184 процентни пункта. Съгласно чл. 3.12.2 от представените от ищеца Общи условия, на който съответства чл. 3.09, ал. 3 от представените от ответниците Общи условия, БЛП в евро се формира от сумата от тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10%.

Предоставянето на средствата по договора за кредит представлява финансова услуга по смисъла на §13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Същевременно по силата на §13, т. 2 и т. 4 от ДРЗЗП „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД има качеството на доставчик на финансовата услуга, а двамата ответници имат качеството на потребители на услугата по силата на §13, т. 1 от ДРЗЗП.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.С.С. и по-специално от таблицата към т. 1 от заключението, първоначално на ответниците са начислявани лихви върху главниците така, както са уговорени в договора. В последствие от 20.11.2008 г. към дължимата се лихва е започнало начисляването и на суми за премия, които първоначално са били в размер на 1%, впоследствие на 20.03.2009 г. са увеличени на 2%, на 20.04.2009 г. –  на 3,5% и  на 20.06.2009 г. – на 4,5%. Тези допълнително начислявани суми не са били предварително уговорени в договора за кредит и липсват последващи споразумения между страните, които да обосновават начисляването им. В тази връзка допустимостта на включването на тези суми като задължение на ответниците в договора за кредит трябва да бъде преценявана с оглед разпоредбите на ЗЗП, в какъвто смисъл има наведени доводи и от процесуалния представите на ответниците. Съгласно чл. 143, т. 10 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съгласно т. 12 от същата разпоредба, неравноправна е клаузата, която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. От така въведеното с чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП правило има изключения, които са въведени с разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В настоящия случай след преценка на събраните по делото доказателства се установява, че по време на изплащането на кредита е променян лихвения процент, който ответниците е следвало да заплащат на банката като цена на получения кредит. Видно от чл. 3.12.4 от представените от ищеца Общи бизнес условия на „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, актуализацията на базовите лихвени проценти по кредитни продукти в различните валути се осъществява автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на стойността на съответния пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни пункта спрямо стойността му, използвана при изчисляването на валидния до момента базов лихвен процент на банката в съответната валута. Съгласно чл. 3.12.4 б. „а”, съобразно чл. 3.12.4 от тези условия при кредити с равни погасителни вноски /главница плюс лихва/ размерът на дължимата вноска се променя /актуализира/ веднъж годишно през месец януари чрез отразяване на действащия актуален в момента на промяната базов лихвен процент /БЛП/. Клиентът дължи погасителни вноски с променен размер, считано от падежа на първата вноска, дължима след съответната годишна актуализация. Всички промени в БЛП, които са дължими съобразно тези условия и не са включени /отразени/ в годините актуализации на погасителните вноски, се дължат от клиента при плащане на последната вноска по кредита. Така установените правила за актуализацията на дължимата се лихва са идентични с тези по чл. 3.09, ал. 6 и ал. 7 от представените от ответниците с отговора на исковата молба Общи бизнес условия на „Еич Ви Би Банк Биохим” АД, в сила от 01.09.2006 г. От тези правила е видно, че актуализацията се извършва единствено при промяна на официалния борсов индекс, заложен като променлив елемент в плаващата лихва по чл. 9, ал. 1 от договора за кредит. Състоянието на този индекс се определя от конкретни условия, които са извън контрола на ищеца, поради което е налице предвиденото в разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП изключение и тези разпоредби от Общите условия не могат да се считат за неравноправни. Правилата за изменение на лихвения процент са ясно определени, като е определен и начин, по който ответниците да бъдат уведомявани за корекцията на лихвата. В този смисъл е и решение № 424/02.12.2015 г., постановено по гр. дело № 1899/2015 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 77/22.04.2015 г., постановено по гр. дело № 4452/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., а също така и решение № 51/04.04.2016 г., постановено по т.д. № 504/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.

По различен начин стои въпросът с начисляваната в последствие като задължение на ответниците по делото премия по договора за кредит. Такава възможност съществува по чл. 3.12.5 от представените от ищеца Общи условия и чл. 3.09, ал. 8 от представените от ответниците Общи условия, съгласно които надбавките/отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитни продукти се определят съобразно риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за конкурентоспособност на банката. Дължимата от клиента годишна лихва по ползвания кредит се формира от сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в процентни пункта. В случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на тази разпоредба изменение. Това правило от ОУ се прилага за всички видове кредити при условие, че договорения срок за окончателното плащане на съответния кредит е не по-кратък от десет години. В този случай преценката за включването на тази премия към задължението на ответниците, както и за определяне на размера й, е предоставено изцяло на преценката на кредитодателя и не са формулирани точни и ясни критерии, въз основа на които да бъде установено кога това е възможно и въз основа на какво точно се извършва преценка, за да бъде определен размера на това задължение. Не са предвидени и условия и ред за уведомяване на длъжниците по договора за кредит за изменението на договора в следствие на решението на банката въз основа на цитираните разпоредби от ОУ. Поради това не може да бъде прието, че тези уговорки попадат в някое от изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП, нито пък има данни, че същите са индивидуално уговорени, поради което същите следва да се считат за неравноправни клаузи, а оттам и за нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С оглед на това, съдът намира, че при определяне на размера на задължението на ответниците по делото не следва да бъдат взети предвид начисляваните като надбавка по кредита суми така, както същите са отразени в колони 6 и 7 от таблицата към т. 1 от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Марияна С.С.. От същото заключение се установява, че дори и при определяне на задълженията на ответниците по този начин е било налице неточно изпълнение на задълженията по договора за кредит като е имало просрочени вноски с падежни дати на 20.08.2012 г., 20.09.2012 г., 20.10.2012 г. и 20.11.2012 г. Тези вноски са погасени изцяло едва на 19.07.2013 г. Същевременно вещото лице сочи, че месеците, в които постъпилата сума е по-малка от размера на дължимата се вноска са от м.09.2012 г. до м. 12.2012 г., от м.02.2013 г. до м. 05.2013 г., м.10.2013 г. и м. 12.2013 г., както и м.04.2014 г., м. 07.2014 ., м.09.2014 г.  и м.12.2014 г. С оглед на това, може да бъде прието, че са налице предпоставките на чл. 14, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 2 от договора за кредит за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Това е направено с нотариални покани рег. № 9530, том 2, акт 186 от 12.11.2014 г. и рег. № 9532, том 2, акт 188 от 12.11.2014 г., двете на Красимира Кангалова, нотариус с район на действие РС – Варна, вписана с рег. № 513 в регистъра на Нотариалната камара, като нотариалната покана на В.З.Д. му е била връчена на 18.12.2014 г., а тази на М.Н.Д. – на 15.12.2014 г. С оглед на това, съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, както се сочи от ищеца на 20.12.2012 г., а на датата, на която на двамата ответници са връчени изявленията на кредитодателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Това е така, тъй като уговорката по чл. 14 от договора за кредит не води до автоматично обявяване на кредита за предсрочно изискуем при настъпване на предвидените в нея условия. Както е посочено и в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, за да породи действие правото на банката-кредитодател по чл. 60 от ЗКИ, същата следва да отправи изявления до кредитополучателите, че ще се възползва от това право и това изявление следва да е стигнало до адресатите му, за да могат същите да предприемат евентуални действия по защита на правата си. С оглед на това, изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем поражда действие от момента на достигането му до адресатите, което в настоящия случай е през 2014 г.

В тази връзка съдът намира, че не следва да преценява дали предсрочната изискуемост не е настъпила с връчване на покана за доброволно изпълнение изх. № 47/0858 от 23.01.2013 г. до кредитополучателя В.З.Д., представена с допълнителната искова молба /л. 119 от делото/, тъй като в първоначалната искова молба ищецът е изложил твърдения за това, че е уведомил ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост с нотариалните покани от 2014 г. Липсват твърдения за уведомяване за обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2013 г. С допълнителната искова молба ищецът може само да допълни и да поясни първоначалната такава, но не може да измени фактите, на които се основава претенцията му. Поради тази причина същият не би могъл да наведе твърдения за нов момент на уведомяване за обявената предсрочна изискуемост, без да предприеме едновременно с това и действия по изменение на иска, което в случая не е направено. Съдът може да се произнася по исканията на страните само въз основа на изложените от тях твърдения. Освен това, самият ищец при обосноваване на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита в заповедното производство се е позовал само на представените със заявлението нотариални покани от 2014 г., без да излага други твърдения и да представя доказателства за тях. 

Обявяването на кредита за предсрочно изискуем със задна дата не е предвидено в закона като възможност, а и е недопустимо с оглед нарушаване правата на кредитополучателите. Предвид на това съдът намира, че ищецът надлежно е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, но задължението на ответниците по него следва да бъде преценявано при условията, че този кредит е станал предсрочно изискуем през 2014 г. Предвид на това при определяне размера на задължението на ответниците следва да бъдат преценявани данните, посочени в таблицата към заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намираща се на л. 208 от делото. Съгласно същата, в случай, че кредитът е бил предсрочно изискуем на 28.10.2014 г., задължението на ответниците би възлизало на сумата от 28107,31 евро главница, 19,69 евро договорна лихва и 1,04 евро лихва за забава. Видно от данните по делото обаче, в последствие след тази дата са извършвани погасителни вноски /колонка 14 от таблицата на л. 208 от делото/, които следва да се приспаднат от задължението. Това е направено от вещото лице и то при спазване правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, поради което след извършване на последната погасителна вноска от 20.05.2015 г. е останала дължима се сума в размер на 23713,72 евро главница и 260,73 евро лихва за забава. С оглед на това така предявените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени до посочените размери от 23713,72 евро дължима главница и 260,73 евро дължима лихва за забава за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., като в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 57518,32 евро главница и 819,83 евро лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Следва да бъде признато за установено и обстоятелството, че ответникът дължи законна лихва върху неизплатената сума на главницата от 23713,72 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а именно от 19.06.2015 г. до окончателното изплащане, тъй като това изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

По отношение на разноските:

 

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 7225,58 лв., от които 2281,99 лв. заплатена държавна такса по исковото производство, 200,00 лв. заплатен хонорар на вещо лице и 4743,59 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен и списък на разноските по чл. 80 ГПК. /л. 211 от делото/ и надлежни доказателства за извършването им. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца сумата от 2969,40 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в т. 12 от ТР № 4/2013 г., с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Направените от заявителя разноски в заповедното производство възлизат на 4971,78 лв., представляващи заплатената държавна такса в размер на 2281,99 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2689,79 лв., като длъжниците В.З.Д. и М.Н.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 2043,19 лв., съобразно уважената част от установителния иск по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ответниците доказват разноски в исковото производство в размер на 4700,00 лв., от които 4500,00 лв. за адвокатско възнаграждение, което е за двамата ответници, съобразно уточнението на процесуалния им представител в съдебното заседание на 13.05.2016 г., за което е представен договор за правна защита и съдействие /л. 212 от делото/ и 200,00 лв. изплатен хонорар на вещо лице. Тъй като в производството по делото ответниците са били представлявани общо от един процесуален представител по съвместен договор за правна защита и съдействие, разноските следва да им бъдат присъдени общо. За съда не съществува задължение за изчисляване на изплатените разноски пропорционално между двамата ответници при наличие на общо процесуално представителство, тъй като последното е въпрос на вътрешни отношения между ответниците във връзка със сключения от тях договор за правна защита и съдействие. В този смисъл е и определение № 151/13.04.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 1350/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о. С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 2768,50 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

В тази връзка съдът намира, че възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид предмета на спора, цената на предявените искове, осъществилите се в хода на производство процесуални действия, съдът намира, че размерът на определеното адвокатско възнаграждение от 4500,00 лв. съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо възражението на ищцовата страна се преценява като неоснователно, доколкото размерът на определеното адвокатско възнаграждение е близък до минималния размер, установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, че дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ***, ЕИК ********* представлявано от Л.К.Х. и А.К., на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, сумата от 23713,72 евро /двадесет и три хиляди седемстотин и тринадесет евро и седемдесет и два евроцента/, представляваща дължима главница по договор за ипотечен кредит № 6205/12.12.2006 г., сумата от 260,73 евро /двеста и шестдесет евро и седемдесет и три евроцента/, представляваща дължима лихва за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23713,72 евро, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважените до пълните претендирани размери от 57518,32 евро главница и 819,83 евро лихва за периода от 20.10.2012 г. до 18.06.2015 г., като неоснователни, за които вземания е издадена заповед № 3700/22.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав.

ОСЪЖДА В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ***, ЕИК ********* представлявано от Л.К.Х. и А.К., сумата от 2969,40 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ разноски по исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ***, ЕИК ********* представлявано от Л.К.Х. и А.К., сумата от 2043,19 лв. /две хиляди четиридесет и три лева и деветнадесет стотинки/ разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл. ***, ЕИК ********* представлявано от Л.К.Х. и А.К., да заплати на В.З.Д., ЕГН **********, адрес *** и М.Н.Д., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 2768,50 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ разноски по исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч.гр.дело № 7204/2015 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ състав, да бъде върнато на съответния състав на ВРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

 

 

            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: