Решение по дело №103/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 59
Дата: 26 януари 2023 г. (в сила от 26 януари 2023 г.)
Съдия: Снежина Колева
Дело: 20231100200103
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежина Колева
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
в присъствието на прокурора М. Сп. Р.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Частно наказателно дело №
20231100200103 по описа за 2023 година
Съдът, след като взе предвид материалите по делото и на основание чл. 12,
ал. 8 вр. с ал.7, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България
присъда от 16.04.2013г. Съд Триест, Италия /съдебно решение № 513/2013
гл. рег. – 3/2012 – рег. пор.номер 647/2007/, влязла в сила на 09.03.2018г., с
която българската гражданка С. А. М., родена на ******* в гр. Ракитово,
обл. Пазарджик, ЕГН **********, живуща с. Горни Богров, ул. „*******,
общ. Столична за две престъпления от 28.06.2003г. и 04.09.2003г. по чл.
110 НК, чл. 12, ал.3 и 3 бис) и 3 тер от Зак. Пост. 286/1998 /Консолидиран
тест на разпоредбите относно имиграцията и правилата за положението на
чужденците/, съответстващи на престъпления по чл. 281, ал.2 , т.1, т.2 от НК,
е осъдена на една година и три месеца лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието една година и три месеца
лишаване от свобода.
1
ПРИСПАДА ИЗЦЯЛО, на осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
срока на задържане на лицето в Република България по ЗМВР от 18.07.
2022г. до 21.07.2022г. и след последната дата постановеният домашен арест
спрямо М. до влизане в сила на настоящото решение.
На осн. чл.59, ал.1 т.2 от НК два дни домашен арест да се зачитат за
един ден лишаване от свобода.

Заверено копие от решението да се изпрати на СГП за предприемане на
действия при изпълнението, като на основание чл.18, ал.4, т.1-4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. На съда да се предостави информация относно
изпълнение на наказание, начало и край на УПО, бягство на лицето ако има
такова и окончателно изтърпяване на наказанието, за изпращане на
издаващата държава.
Заверено копие от решението да се изпрати на ВКП и МП.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава
за приложимите правни разпоредби, относно предсрочното освобождаване,
както и за признаване на съдебното решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от
днес пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по нчд 103/23г., СГС, н.о.

Настоящото производство е образувано по искане на СГП за
признаване и изпълнение на присъда № 513/2013 на Съда , Триест, Италия ,
влязла в сила.
В съдебно заседание представителят на СГП сочи, че са налице
предпоставки за уважаването му.
Назначеният защитник на осъдената М. поддържа, че искането следва
да се отхвърли. Като основно съображение за това се изтъква неизясненост
на въпроса, свързан с абсолютната давност в Италия.
Осъденото лица С. М. поддържа заявеното от защитника, а в право на
последна дума – иска да е на свобода.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи:
По нчд № 2846/22г. по описа на СГС, с решение от 04.08.2022г. е
отказал изпълнение на ЕЗА, издадесна от Прокуратура към съда Триест от
31.05.2022г. за предаване на С. А. М. за изпълнение на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ по влязла в сила на присъда на
29.03.2018г. на Съда Триест . На осн. чл. 44, ал.8, във вр. с чл. 40, ал.1 т.4
ЗЕЕЗА е приел да се приведе в изпълнение от СГП наказанието от 1 година
3 месеца лишаване от свобода, наложено на М. по влязлата в сила присъда на
Съда Триест. Потвърдил е мярката за неотклонение, домашен арест.
Италианските органи са уведомени за решението.
Прокуратурата при Съда Триест, на 14.12.2022г., е издала
Удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ на Съвета от 27.11.2008г. за
прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които налагат наказания лишаване от свобода или
мерки включващи лишаване от свобода, чрез което е поискано изпълнението
да се осъществи в РБ, където е и осъденото лице .
Предоставени са преписи от решението на Съда Триест и Решение на
Апелативен съд Триест, с което обжалването на М. е обявено недопустимо,
като е отбелязано че е влязло в сила на 09.03.2018г.
Настоящият състав на съда разглежда представеното удостоверение и
първичните актове на издаващата държава, като такива чрез които се
удостоверява наличие на предпоставките от българския закон –
ЗПИИСАННЛСМВЛС /Закона/ и в частност налице са изискванията по
смисъла на параграф 1, т. 1 и т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС във връзка с
приложното поле в чл. 1 и чл. 2 от същия закон.
Представеното удостоверение съдържа всички необходими законови
реквизити - пълни данни за самоличността на лицето, наказанието, което се
претендира да бъде признато, данни за престъпленията по отношение на
които е наложено наказанието „Лишаване от свобода“ – фактически и правна
квалификация; предадена е информация, че лицето не се явило на процеса в
Италия, но преди това е било надлежно уведомено на 02.08.2017г., чрез
международна поръчка да избере адрес на територията на Р Италия за
1
получаване на съдебни книжа, какъвто не е посочило , а всички последвали
съобщения са били изпратени на служебно назначен адвокат.
Съдът констатира, че посочената информация съответства на
заложената в актовете на издаващата държава, съответно именно присъдата в
Съд Триест .
Въз основа на фактите, изложени в съдебните актове на издаващата
държава, както и отразеното в удостоверението по ч. 4 РР 2008/909/ ПВР ,
осъждането на С. А. М. за престъпления по чл. 110 НК, чл. 12, ал.3 и 3 бис)
и 3 тер от Зак. Пост. 286/1998 /Консолидиран текст на разпоредбите относно
имиграцията и правилата за положението на чужденците/, е за това, че
същата в група от още три други лица и чрез използване на МПС, с цел
имотна облага незаконно са въвели пострадалата М.А. на територията на Р
Италия .
В удостоверението представено от издаващата държава се констатира
още и отбелязване, че престъпленията, за които е наказана българската
гражданка фигурират в списъка от 32 престъпления в частност по нашия
закон е включвано в чл. 8, ал. 2, т. 13 ЗПИИСАННЛСМВЛС - „улесняване и
незаконно влизане и пребиваване“ .
Последното означава, че не следва да се търси двойна наказуемост
/т.е. такава и в РБ / на извършено в Р Италия, съгласно принципа въведен в
чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Преценката на материалите по делото - фактическите обстоятелства,
довели до осъждането на М., мотивите на Съда Триест, в които изрично е
посочено, че лицето не се съди за трафик, доведоха настоящия състав до
извод, че понастоящем съответстващи на извършеното в Р Италия са
престъпления по чл. 281, ал.2 , т.1, т.2 от НК, тежки такива по смисъла на чл.
93, т.7 НК.
В рамките на произнасянето, съдът констатира, че не са налице
обстоятелства, които да обосноват отлагане признаването по чл. 14 от
Закона , нито отказ от признаване и изпълнение на съдебния акт по чл. 15 от
Закона.
От тях ще се акцентира на това, че съдебният акт в Р Италия е бил
постановен в процес, при който М. не се е явила лично, но същата е била
своевременно уведомена за процеса и й е бил назначен защитник, поради
отсъствието й, като на защитника са били връчвани книжата.
Няма нарушаване на принципа ne bis in idem.
Изпълнението на определеното в чуждия съдебен акт наказание не е
погасено по давност съгласно българското законодателство. Наказанието -от
455 дни лишаване от свобода е равнозначно на 1 година и 3 месеца лишаване
от свобода, съгласно чл. 178, ал.5 от ЗИНЗС
Изпълнението на наложеното наказание не е погасено по давност, с
оглед правилата на чл.82, , ал.4 вр. с ал.1 т. 5 НК, при абсолютен давностен
срок от 7 години и 6 месеца с начало постановяването на чуждестранния
съдебен акт – 09.03.2018г.
2
Претендираното адв. Т. наличие на основание за погасяване на
наказателното преследване спрямо М. е без основание. Още веднъж ще се
подчертае, че лицето е било уведомено за процеса в Италия, но не се е явило
, а и при разглеждане на издадената от италианските власти ЕЗА по нчд №
2846/22г. от СГС, страната и защитникът й са навели довод, че в случай, че
българският съд приеме, че не са налице други основания за отказ за
изпълнение на ЕЗА, то следва да се позове на основание чл. 40, ал.1 т.4
ЗЕЕЗА за привеждане в изпълнение наказанието, постановено в Р Италия от
българската прокуратура.
Видимо е, че с оглед данните за протеклата процедура по издаване на
присъдата спрямо М. и обстоятелството, че същата се намира в РБ, нарочно
съгласие за предаване изпълнението на присъдата от Република Италия на Р Б
не е било нужно да се взема предварително в рамките на производство в
Република Италия.
Осъдената не се ползва с имунитет, нито е на възраст, която да е прави
наказателнонеотговорна.
При тези обстоятелства, съдът намира, че постановената присъда и
наложеното наказание следва да бъдат признати, като се приеме за
съответстващо именно посоченото престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1 и т.2 от
НК.
Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
затворнически режим, който е в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗСЛС.
Съдът приспадна изцяло, на осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
срока на задържане на лицето в Република България по ЗМВР от 18.07.
2022г. до 21.07.2022г. и след последната дата постановеният домашен арест
спрямо М. до влизане в сила на настоящото решение.
На осн. чл.59, ал.1 т.2 от НК два дни домашен арест да се зачитат за
един ден лишаване от свобода.
При тези мотиви, съдът постанови акта си.

Съдия :

3