Присъда по дело №724/2022 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 724/2022г. РРС,
четвърти наказателен състав

Русенската Районна прокуратура е обвинила Г. Е. Я. в това, че на 11.08.2020
год. в гр. Русе, пред надлежен орган на властта – Прокурор от Окръжна прокуратура – гр.
Русе, със жалба вх. № 3176/11.08.2020 год. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Русе,
набедила В. В. Г. от гр. Русе в извършване на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК – “Който
състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален
документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от
свобода до три години“, като знаела, че е невинна - престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
Производството е по реда на гл.27 от НПК във варианта по чл.371 т.1 от с.к., като
подсъдимата дава съгласие да не се извършва разпит на вещите лица и да се приемат
заключенията на назначените и изготвени от тях експертизи по делото.
Русенската Районна прокуратура поддържа обвинението.
Подсъдимата Я. не се признава за виновна по повдигнатото и обвинение и дава
обяснения, в които не отрича да е подавала процесната жалба до Окръжна прокуратура
гр.Русе, но счита, че не е извършила престъплението умишлено, а е изпълнила своя
граждански и служебен дълг.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата Г. Е. Я. е родена на *** год. в гр. ***, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата била едноличен собственик и управител на ........., с ЕИК: ........ и адрес
на управление в гр. ........ Дружеството било с основен предмет на дейност – управление на
жилищни/административни сгради в режим на етажна собственост.
На 30.03.2018 год. бил сключен договор за поддръжка и управление на общите части
в режим на етажна собственост по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС №IТМ - КП
3003/30.03.2018год. между св. В. П., И.Н. и Е. К.Г., избрани от Общото събрание на
собствениците, ползвателите и обитателите на Етажната собственост с административен
адрес в гр. ....., от една страна, и от друга страна ......., представлявано от подс. Я. По силата
на същия дружеството следвало да извършва срещу възнаграждение поддръжка и
управление на общите части в режим на етажна собственост по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС
по отношение на посочената Етажна собственост (EС), съгласно избрания пакет от
дейности. Срокът на договора бил 24 месеца, считано от 01.04.2018 год.
В началото на 2019 год. собствениците на имоти в посочената ЕС решили да
направят ремонт на покрива на сградата, който от около 5 години течал. За целта се
свързали с подсъдимата, която им представила оферти, които били значително завишени
спрямо обичайните цени за този тип строително-ремонтни дейности по тяхна преценка и по
тази причина те ги отказали. Едновременно с това попаднали на публикации в електронните
медии, в които ....... било свързано със сигнали за измами. Цялата тази информация, в
съчетание с преценката, че офертите за ремонтни работи на покрива са завишени,
притеснило собствениците в етажната собственост и решили да предприемат действия по
смяна на домоуправителя. По този повод на 18.09.2019 год. било проведено общо събрание
на собствениците на имоти в ЕС по предварително обявен дневен ред, както следва: 1)
създаване на Сдружение на собствениците; 2) избор на нов управител на ЕС; 3) избор на нов
Управителен съвет; 4) прехвърляне на събраните средства за ремонт в касата на ЕС. На
събранието за председател на управителния съвет на ЕС единодушно била избрана св. В. Г.,
а за членове на Управителния съвет били избрани св. В. П. и св. Н. Н.. За председател на
1

Контролния съвет бил избран св. Д. Д.. Подсъдимата била уведомена от св.В., но не се явила
и не присъствала при провеждането му. За проведеното общо събрание бил съставен
протокол, който бил подписан от всички членове на общото събрание.
На 20.09.2019 год. св. Г. посетила Община Русе и депозирала уведомление за
промени в органите на управление на ЕС по чл. 46б ЗУЕС, регистрирано с вх. №9199-
750/20.09.2019год., като представила копие от протокола от проведеното общо събрание.
Поради констатирани технически грешки, на свидетелката бил указан срок за
отстраняването им. След отстраняването им тя отново депозирала изискуемите документи,
след което била извършена промяна в регистрите.
Междувременно, живущите във входа намерили уведомление от ТД “Спартак – 2018“
ЕООД от 27.09.2019 год., сочещо, че сметките на ...... щели да бъдат запорирани в
двуседмичен срок, поради незаплащане на дължими суми за извършени ремонти.
На 20.09.2019 год. св. Г. изпратила на подсъдимата, чрез писмо с обратна разписка,
писмено предизвестие за прекратяване на договора за поддръжка и управление на общите
части в ЕС и покана да върне събраните суми за ремонт в касата на ЕС. На 26.09.2019 год.
св.Г. изпратила на подсъдимата покана за доброволно изпълнение със срок 7 дни от датата
на получаването й. На 30.09.2019 год. чрез електронната си поща ........ св. Г. изпратила на
електронната поща на дружеството ...... и електронната поща на подсъдимата ....... копия на
изпратеното по пощата предизвестие за прекратяване на договора за управление на ЕС и
покана за доброволно връщане на събраните суми от ЕС и домовата книга. С нотариална
покана, заверена от нотариус Т.Т., вписан с рег. №762 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд – гр. Русе, св. Г. уведомила подсъдимата за промяната управителните
органи на ЕС и я поканила да присъства на Общо събрание на ЕС, на което да даде отчет за
извършените от нея дейности за целия период на представителството на ЕС, да предаде
домовата книга на новия домоуправител, както и събраната до този момент сума в касата на
ЕС. Тъй като подсъдимата отказала да стори това, спорът бил отнесен за решаване пред
Районен съд – гр. Русе, където по този повод било образувано гр. дело №7772/2019 год. по
описа на Районен съд – гр. Русе, VІІІ гр. състав. С Решение от 04.12.2020 год. на Районен
съд – гр. Русе съдът осъдил ......., представлявано от подс. Я., да заплати на ЕС,
представлявана от св. Г., сумата от 2 946.80 лева, представляваща остатък от събраните
парични суми от собствениците за ремонт на покрива, ведно със сумата от 51.57 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 22.10.2019 год. – 22.12.2019
год., лихва върху главницата, считано от 23.12.2019 год. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 748.87 лева - за разноските по делото. Въз основа на решението на
27.12.2019 год. била издадена обезпечителна заповед, въз основа на която бил наложен
запор на банковите сметки на“..... в “Първа Инвестиционна банка“ АД до размера на 2
946.80 лева.
Междувременно, подс. Я. депозирала жалба в Окръжна прокуратура – гр. Русе срещу
св. Г., регистрирана с вх. №3176/11.08.2020год. по описа на Окръжна прокуратура – гр.
Русе, с цел “незабавно образуване на досъдебно производство по чл. 308, ал. 1 от НК срещу
лицето В. В. Г., което за постигане на лични, користни и меркантилни цели, грубо, грозно и
просташки, с цел материални и финансови облаги, целенасочено и злонамерено, чрез
неистински официални документи, регистрирани в деловодните регистри на Община Русе,
се представя за Управител на Общото събрание на Етажната собственост с административен
адрес в гр. .......“. С Постановление от 19.08.2020 год. на Окръжна прокуратура – гр. Русе, на
основание чл. 35 от НПК материалите по преписката били изпратени по компетентност на
Районна прокуратура – гр. Русе във връзка с твърденията за осъществен състав на
престъпление по чл. 308 – чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК.
Подсъдимата депозирала жалба с напълно идентично съдържание и до Директора на
ОД МВР – гр. Русе, във връзка с което била заведена преписка и извършена проверка.
Материалите по двете преписки били обединени и впоследствие при условията на чл. 212,
ал. 1 от НПК било образувано настоящото досъдебно производство.
2

Видно от заключението на изготвената почеркова експертиза – Протокол №50/21-
18/2021год. по описа на Отдел “Криминалистика“ в НСлС, ръкописните текстове и
подписите, положени в Протокол за проведено общо събрание на собствениците на жилища
и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр........, от 18.09.2019 год., имената на вписаните
в протокола като присъстващи лица са били изписани ръкописно лично от тях, както и че
всяко от тях е положило лично подписа си, като единствено по отношение на св.Й. А. това
не може да се установи с категоричност, но същата е присъствала на събранието. Останалата
част от ръкописния текст в протокола е бил изпълнен от св.В. Г., в качеството й на
“Председателстващ Общото събрание“. Видно от заключението на същата експертиза
подписите в жалбите до Окръжна прокуратура – Русе и ОД на МВР са изпълнени от
подсъдимата.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебна психиатрична и психологична експертиза е видно, че подс. Г. Е. Я. не се води на
учет в “ЦПЗ - Русе” ЕООД и няма данни за проведени стационарни лечения. Към момента
на извършване на инкриминираното Д.ие /11.08.2020 год./ и към момента на извършване на
експертната оценка подсъдимата не е страдала от душевно заболяване, което не би й
позволило да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи
постъпките си. При лицето не са разкрити клинични данни за наличие на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието. Към момента на изготвяне на експертизата
подс. Я. имала психично годности да участва в досъдебното производство. Към момента на
извършване на инкриминираното деяние /11.08.2020 год./ и към момента на изготвяне на
експертизата психичното състояние на подсъдимата й позволявало правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото.
Тази фактическа обстановка се установява от събрания и проверен по делото
доказателствен материал - показанията на свидетелите В. Г., Д. Д., П. П., Е. Д., В. П., Д. Ц.,
Н. Н., М. Н., Д. К., Д. Д., Й. А. и В. И., жалба, протоколи за проведено общо събрание на ЕС,
съобщения, предизвестия, нотариална покана, уведомления до Община Русе, протоколи за
вземане на образци за сравнително изследване, почеркова експертиза, комплексна съдебна
психиатрична и психологична експертиза, справка за съдимост, справка за образувани и
неприключили наказателни производства срещу лицето, биографична справка, декларации,
справка НБД.
Така с деянието си подс.Г. Я. е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл.286 ал.1 от НК, като на 11.08.2020год. в гр. Русе, пред надлежен орган
на властта – Прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Русе, с жалба вх. №
3176/11.08.2020год. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Русе, набедила В. В. Г. от гр.
Русе в извършване на престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК – “Който състави неистински
официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде
използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години“, като
знаела, че е невинна.
По делото няма спор, че подс.Я. е депозирала жалбата с посоченото съдържание пред
Окръжна прокуратура гр.Русе против св.Г., това не се оспорва от нея, напротив в дадените
от нея обяснения тя изрично признава този факт; това се потвърждава и от заключението на
назначената графологическа експретиза, видно от която тази жалба, а също и напълно
идентичната жалба до Директора на ОД на МВР гр.Русе са подписани от нея. Набедяването
е извършено пред надлежен орган на властта, какъвто е прокурорът при Окръжна
прокуратура, тъй като съгласно разпоредбите на чл.46 ал.1 НПК и на чл.127 т.1 – т.3 от
Конституцията на Република България именно прокурорът е оправомощен да образува
досъдебно производство при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер, да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Чрез
регистрацията на жалбата в деловодството на Окръжна прокуратура гр.Русе тя е достигнала
до своя адресат, сезирайки го официално и е предизвикала целеният ефект, като е била
разпоредена първоначално проверка с оглед събиране на достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.308 ал.1 от НК от св.Г. при условията на чл.145 ал.1 т.3 от ЗСВ.
3

Единственият спорен по делото въпрос е налице ли е субективна страта на
извършеното от подс.Я.. Успоредно със съображенията си в тази насока, съдът ще отговори
и на възраженията на защитата, най–същественото от което е, че липсва субективна страна,
защото с депозирането на жалбата подсъдимата всъщност е изразила собствено мнение :
На първо място съдът следва да посочи, че действително св.В. Г. е била избрана
неправомерно на проведеното общо събрание на 18.09.2019 г. за председател на
управителния съвет, защото нито е била собственик, нито ползвател на жилище в етажната
собственост, т.е. в нарушение на чл.19 ал.5 от ЗУЕС; същата придобива качеството на
ползвател на 02.09.2020г., видно от нот.акт № 33 том 3 рег.№ 7399, н.д. № 328/2020г., л.135
от том 1 на дос. пр-во. Доколко това решение на общото събрание е било
незаконосъобразно, би могъл да се произнесе единствено гражданският съд и съответно да
го отмени, но единствено по молба на някой от собствениците, но не и на предишния
управител „Имобиле трейдинг“ ЕООД, респ.управителя му в лицето на подс.Я., тъй като
това дружество не е собственик по арг.чл.40 ал.1. от ЗУЕС. В рамките на това наказателно
производство съдът няма право на инцидентен съдебен контрол върху това решение на
общото събрание доколкото не са представени никакви доказателства решението му от
18.09.2019г. да е било обжалвано от собственик и то в 30 – дневния преклузивен срок по
чл.40 ал.2 от ЗУЕС и в този смисъл същото е стабилизирано и действието му следва да бъде
зачетено. При това положение, в случай, че е била недоволна от решението на общото
събрание, единствената правна възможност за подс.Я. е следвало да убеди някой от
собствениците да обжалвата решението пред съда и то в 30 дн.срок. В този смисъл Окръжна
прокуратура гр.Русе не е компетентен орган, който има правомощие да се произнася по
решения на общото събрание по ЗУЕС, нещо, което е било много добре известно на
подсъдимата. Съдът намира, че следва изрично да посочи тези обстоятелства, тъй като в
жалбата до Окръжна прокуратура се акцентира изрично върху тези обстоятелства, че св.Г. е
избрана за председател на управителния съвет и си служи с неистински официални
документи и се представя за такъв въз основа на тях. Протоколът за проведеното общо
събрание не е официален документ по арг. чл.93 т.5 от НК, защото не е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му и отделно от това всички обстоятелства в него са
верни, което се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че са
присъствали на това общо събрание, което е избрало св.Г. за председател на управителния
съвет и от заключението на почерковата експертиза, че всички подписи са изпълнени от тях.
Това, че решението е взето в разрез с чл.19 ал.5 от ЗУЕС не превръща протоколът в
неистински официален документ, тъй като останалият ръкописен текст, извън имената на
присъстващите на общото събрание, е изпълнен от св.Г. и в него са отразени верни
обстоятелства – избора на св.В., контролен съвет и касиер, т.е. същият е и верен документ.
При преценка на въпроса дали подс.Я. е знаела или не, че няма извършено престъпление по
чл.308 ал.1 от НК, съдът отчита и обстоятелството, че жалбата е депозирана около една
година след проведеното общо събрание, като междувременно до него момент тя е била
канена многократно и по всякакви начини – нотариални покани, имейли и др. да предаде
намиращата се в нея документация на етажната собственост и парични суми, но
безрезултатно, вкл. да се яви на общо събрание за отчет на извършената дейност.
Същественото, което произтича от това е, че всички покани, вкл. исковата молба по гр.дело
7772/2019г. по описа на РРС, са от името на св.Г., т.е. към 11.08.2020 г. същата е била
легитимен представител на тази собственост.
При това положение съдът намира, че подс.Я. е знаела, че св.В. не и извършила не
само престъпление по чл.308 ал.1 от НК, но и всякакво друго документно престъпление по
гл.IX от НК и въпреки това е подала жалбата до Окръжна прокуратура гр.Русе, единствено
като своеобразна форма на реванш и натиск срещу св.В. във връзка с заведеното от етажната
собственост гр.дело №7772/2019год. по описа на Районен съд – гр. Русе, с идеята, че по този
начин това би повлияло на решението на гражданския съд в нейна полза. Приписаното
престъпление по чл.308 ал.1 от НК е конкретизирано в максимална степен не само по
отношение на общата му характеристика на извършване и неговото авторство, но изрично е
посочена дори нарушена конкретна наказателноправна разпоредба, като същото дори и
4

придружено с императивно изискване за незабавно образуване на наказателно производство
срещу св.В., от което следва, че престъплението е извършено с пряк умисъл, като една от
двете възможни форми на вина на престъплението по чл.286 ал.1 от НК. Съставомерността
на престъплението би отпаднала в случай, че в жалбата се изразяваха абстрактно, условно и
в най-общ вид преди всичко съмнения, предположения или условности за извършено
престъпление и въобще обстоятелства, индициращи на инкриминираното Д.ие и
осъществилото го лице. Съдът би възприел възраженията на защитата са липса на субективна
страна в случай, че в жалбата се излагаха доводи и съображения за незаконосъобразност на
проведенето общо събрание, касаещи напр. свикването и кворума му, нарушаване на
процедурни правила, нелегитимност на управителя и др.под. Именно при това положение
съдът би възприел възражението на подсъдимата, че по този начин всъщност е изпълнила
гражданския си дълг. Изводът за субективна страна от състава на едно престъпление следва
от преценката доколко са осъществени и кумулативно всички тези от обективна му такава, а
не от твърденията на подсъдимата каква е била субективната и увереност. В случай, че
подсъдимата не е знаела условията и редът за обжалване на решението на общото събрание
от 18.09.2019 г., е следвало да се насочи към адвокатска помощ, а не да подава жалба до
Окръжна прокуратура гр.Русе с оглед развитието на гр.д.№ 7772/2019 г. Интелектуалната
страна на умисъла и е обхващал, освен представите, че св.Г. е невинна, но същото така и че
депозирането на жалбата в прокуратурата неминуемо ще доведе нейното твърдение за
извършено документно престъпление до възприемането му от органа на властта.
Съдът отхвърля възражението на защита, че в жалбата няма твърдения, че св.Г. е
съставила неистински официални документи, напротив както бе посочено не само, че има
изрични такива, но това е съпроводено и с искане за незабавно образуване на досъдебно
производство, мълчаливо обхващащо и разбирането, че са налице и достатъчно данни за
престъпление и твърдения, че е ползвала същите, което се обуславя от думата „представя“.
Неоснователно е и възражението, че в случая се касае за лична оценка, лично мнение и
афиширане на гражданска позиция, защото същите не могат да бъдат напълно произволни и
то с цел осигуряване на благоприятен резултат по воденото гражданско дело. В случая не е
налице и хипотезата на чл.205 ал.1 от НПК, най-малко защото тази разпоредба въвежда
обществено задължение на гражданите за сезиране на компетентните органи, но само за
факта на извършено престъпление от общ характер, а не и на неговия автор.
Въз основа на изложеното подсъдимата следва да бъде призната за виновна по
повдигнатото и обвинение и да се наложи наказание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало
на подсъдимита и трудовата и ангажираност. Съдът не отчита други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът намира, че липсата на критично отношение към
извършеното не може да бъде причислено към категорията на отегчаващите отговорността
обстоятелства, както предлага представителят на РРП. Това е така, защото на първо място
това е в противоречие с чл.54 ал.2 от НК. На следващо място е недопустимо е да се правят
изводи във вреда на подсъдимия при индивидуализация на наказателната му отговорност,
които са в противоречие с презумпцията за невиновност в наказателния процес. Щом
обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в
сила присъда, в която се установява противното по арг.чл.16 от НПК, то той не е длъжен
изобщо да има и поведение, което да подкрепя пряко или косвено обвинението. За разлика
от това, критичното отношение, което неминуемо минава през самопризнание на вината, във
всички случаи следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчитат налиличието на още една
напълно идентична жалба против св.Г., адресирана и до директора на ОД на МВР гр.Русе.
От съдържанието на жалбата се установява, че същата по съществото си представлява
проектопостановление на прокурора, с което се образува досъдебно производство и се дават
указания към разследването – чл.196 ал.1 т.2 от НПК. Отделно от това са налице твърдения
за подбудите на св.Г. за извършеното от нея престъпление по чл.308 ал.1 от НК от които
подс.Я. налага извода, че тя е меркантилна, користна, като целта и е „грубо, грозно и
5

просташки да се облагодетелства“, както е посочено изрично, т.е. налице са твърдения,
които не могат да бъдат характеризирани по друг начин освен, като клеветнически и обидни
по отношение на нея. Всъщност жалбата съдържа и много ясно изразено предположение, че
св.Г. и други конкретно посочени лица са част от организирана престъпна група, т.е. правят
се и внушения за извършено престъпление по чл.321 от НК, доколкото се касае за три лица.
С тези допълнителни твърдения и императивните изисквания за определени действия по
разследване очевидно личността на подс.Я. не може да бъде характеризирана в
благоприятна светлина, особено като се има предвид и основният и мотив за извършване на
престъплението – благоприятно развитие на гр.д. № 7772/2019г. по описа на РРС и
избягване на неблагоприятни изменения в патримониума на представляването от нея
дружество, т.е.престъплението е извършено единствено по користни подбуди. Наказанието
за престъплението по чл.286 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години и
обществено порицание. При наличие на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
очевидно няма как наказанието лишаване от свобода да бъде определено в минималния
предвиден размер. Въз основа на тези обстоятелства съдът определи за подс.Г. Я. наказание
лишаване от свобода за срок от две години и обществено порицание. Наказанието лишаване
от свобода следва да бъде отложено с изпитателн срок от четири години, тъй като са налице
всички формални предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. По преценка на съда с така
определените наказания биха се изпълнили предвидените в чл.36 ал.1 от НК цели и биха
дали възможност за в бъдеще подс.Я. да спазва законоустановените норми на живот.
Подсъдимата следва да заплати направените по делото разноски.

Районен съдия :

6

Номер на акта:	135
Дата:	23 ноември 2022 г.
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20224520200724
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 май 2022 г.

Присъда по дело №724/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите