Р Е Ш Е Н И Е № 238
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 13.05.2019г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря Г. Н. и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 809 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във
вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Д-р П.Д.” № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, против
С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Твърди
се, че на 06.02.2017г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
произтичащо от договор за паричен заем № 5247745/04.02.2016г., е прехвърлено в
собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения. „ВИВА
КРЕДИТ“ е упълномощило ищцовото дружество, в качеството на цесионер, от името
на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответната страна е изпратено писмо за станалата
продажба на вземания. На 03.02.2016г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като заемодател,
и ответната страна, като заемател, се сключил договор за паричен заем №
5247745, чрез средствата за комуникация от разстояние във формата на електронен
документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемодателят се задължил да предаде
в собственост на заемателя заемна сума в размер на 600,00лева, а заемателят се
е задължил да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 61,80лева, на 5
равни месечни погасителни вноски, в размер на 132,36лева всяка вноска. Падежът
на първата вноска е 05.03.2016г., а на последната вноска 03.07.2016г. Общия
размер на плащането е 661,81лева. Усвояването на заемната сума се извършва по
банков път по банковата сметка на заемателя. Заемателят се е задължил в 3
дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателят
обезпечение на задълженията му по договора – поръчителство от физическо лице
или валидна банкова гаранция. Предвид обстоятелството, че ответната страна не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
договора, на ответната страна е начислена неустойка за неизпълнение в размер на
297,55лева, която е разсрочена на 5 равни вноски всяка в размер на 59,51лева
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски. Съгласно
договореното при забава за плащане на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, заемателят дължи на заемодателя направените разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събиране на просрочени вземания, които се начисляват : по
12,50лева на всеки четвърти и
единадесети ден забава, но не повече от 150,00лева. На длъжника е начислена
такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 112,50лева. Страните
са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска с
повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на
заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 100,00лева,
представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи
ангажиране дейността на лице / служител което осъществява и администрира
дейността по събирането. На ответната страна е начислена лихва за забава в
размер на 22,52лева. Въпреки поканите за плащане ответната страна не е
заплатила изцяло дължимите суми. С платената от ответната страна сума в общ
размер на 422,00лева са погасени както следва : 37,50лева-такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 119,78лева-неустойка, 36,53лева-договорна
лихва, 228,19лева-главница. Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против ответника, за което било образувано гр. д. № 2862 / 2017г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 371,81 лева - главница, 25,27 лева – договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до 02.07.2016г., 177,77 лева - неустойка за периода от 04.05.2016г. до 02.07.2016г., 22,52 лева - лихва за забава
за периода от 05.05.2016г. до 29.09.2017г., 75,00 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 100,00лева – такса разходи за дейност на служител, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда–29.09.2017г.
до изплащане на вземането. Иска
разноски по производството, както и разноски в заповедното производство.
В
срока по чл. 131 от ГПК
от ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен
отговор. Оспорва основателността на исковете. Въведени са възражения за липса
на възникнало договорно отношение, нищожност на същото при хипотезата на чл.
26, ал. 2 от ЗЗД. Въведени са възражения за нищожност на клаузите, на договора,
за неустойки и разходи, като неравноправни.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначени и изслушани са съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът след като прецени
събраните по делото писмени доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна :
На 03.02.2016г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, в качеството
на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е
сключен Договор
за паричен заем № 5247745 от 03.02.2016г.
за предоставяне на заемна сума. Размерът на отпуснатия заем е 600,00лева със
срок на погасяване 5 месеца. Договорена е лихва в размер на 61,80лева и годишен
процент на разходите 49,48. В чл. 3/2/ от договора е посочено, че заемът се
обезпечава с валидна банкова гаранция в тридневен срок от подписване на
договора. В чл. 5/5/ от договора е договорена неустойка за неизпълнение, на
задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, в размер на
297,55лева. В чл. 5/2/ от договора е договорено при забава за плащане на
погасителна вноска по договора заемателят дължи на заемодателя направените
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и
електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, които се начисляват по
12,50лева на всеки четвърти и
единадесети ден забава, но не повече от 150,00лева. В чл. 5 /3/ е договорено
при забава с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на
100,00лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочени
вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането.
Вещото лице по назначената съдебно - счетоводна
експертиза е дало заключение по поставените задачи. На 11.04.2016г. ответната
страна е заплатила на заемателя сумата от 422,00лева, с което са погасени :
37,50лева-такса разходи за събиране на просрочени вземания,
119,78лева-неустойка, 36,53лева-договорна лихва, 228,19лева-главница. Вещото
лице е посочило размера на претендираните вземания.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза дава заключение по поставените задачи. Ответната страна е отправила
искане за кандидастване за финансова услуга до „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. Ответната
страна е попълнила форма за кандидатсване за финансова услуга по електронен път
на посочена уеб страница. Ответната страна е дала съгласието си за обработка на
личните й данни. Ответната страна е създала личен акаунт с въведена парола и
посочена електронна поща във формата на кандидатстване. Ответната страна е
приела Стандартния европейски формуляр и Договорът за финансова услуга „Mmoney“, ведно с Общите условия.
Заключенията
на експертизите не са оспорени от страните и са приети от съда.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 29.09.2017г. като е образувано гр.д. № 2862/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 2968- РЗ от 04.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа пълно изпълнение на задълженията си за заплащане на заетата сума и договорената лихва. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което
не следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца
възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията
си по заповедното производство.
Искът за установяване вземанията на ищеца за главница по
договора за кредит е частично основателен за сумата от 178,00лева. Между страните
е възникнало облигационното отношение, въведено с исковата молба, което се
установява от заключението по съдебно-техническата експертиза. Ответната
страна, като заемател, не доказа пълно изпълнение на задълженията си по
договора за заем. Настоящият състав приема, че със заплащането на сумата от 422,00лева,
от ответната страна на 11.04.2016г., е погасено частично задължението за
главница, в същия размер, като остава дължима сумата от 178,00лева, съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изречение второ от ЗЗД.
Искът за установяване вземането за договорна лихва е
основателен за претендирания размер от 25,27лева. Страните са договорили
заемателят да дължи лихва в размер на 40.30%.
Искът за установяване вземането за обезщетение за забава е
основателен в претендирания размер. Ответната страна е изпаднала в забава и
дължи обезщетение.
Останалите претенции за установяване съществуване на
вземания за неустойка в размер на 177,77лева, за такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 75,00лева и такса за разходи за дейност на служител в
размер на 100,00лева са неоснователни. От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се
претендират и вземания за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по
чл. 5 /5/от договора, за такса разходи за събиране на
просрочени вземания по чл. 5/2/ от договора и за такса за разходи за дейност на
служител по чл. 5/3/ от договора. Съдът намира, че горните клаузите са нищожни. Процесният
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да
бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи
служебно е уредено в нормата на чл.
33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая в договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение от заемателя в
полза на заемодателя и неустойка при неизпълнение на това задължение. Така
договорената неустойка е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
пряко обаче не произтичат вреди. Неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза
извън присъщите си функции -обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само и единствено
постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата,
с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че така въведените в договора за заем такса за разходи по събиране на просрочени
вземания и такса разходи за дейност на служител, представляват по съществото си неустойки, дължими при забава в изпълнението за
заплащане на текущите задължения по заема, а не са плащане за
покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания
се цели заобикаляне на ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято
дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на този закон,
е нищожна.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 249,36лева за държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и разноски за особен представител, съразмерно уважената част от
исковете, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт. В заповедното
производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна
такса и 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното Съдът,
Р Е Ш И :
Признава
за установено по отношение на С.К.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис
4, има
вземаня спрямо С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумите от : 178,00лева - главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считана от 29.09.2017г. до изплащане на вземането, 25,27лева – договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до 02.07.2016г., 22,52 лева - лихва за забава
за периода от 05.05.2016г. до 29.09.2017г., които суми са включени в Заповед № 2968-РЗ от 04.10.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. д. № 2862 / 2017г.
на Районен съд гр. Видин, като исковете в останалата част и до пълния
претендиран размер отхвърля като неоснователни.
Осъжда
С.К.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, сумата в общ размер на 349,36лева разноски в
настоящето производство и сумата в общ размер на 75,00лева разноски по
заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като
неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен съдия :