О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260108
гр. Варна, _27.10.2020г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.т.д.№516
по описа за 2020г.
на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ВИНДФЕРМ
БАЛЧИК 4“ ЕООД, гр.София, чрез адв.С., срещу
постановеното решение №260000/01.07.2020г. по т.д.№2067/2019г. на ВОС.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че установените
по делото факти са безспорни, включително и за количеството и стойността на
произведената ел.енергия за месеците юли, август и септември 2019г. за
стойността на същите са издадени фактури, както следва: №**********/31.07.2019г. в размер на 59 533,68лв.;
№**********/31.08.2019г. в размер на 24 038,16лв. и №**********/30.09.2019г.
на стойност 11 615,76лв. От същите е заплатена само сумата от
3 215,94лв., част от стойността на фактурата за м. септември 2019г.
Останалата част от дължимите суми в общ размер на 91 971,66лв. не е
заплатена, поради извършено от ответника прихващане с уведомление за прихващане
изх.№ EPRS –
2554/28.10.2019г.
Твърди
се, че извършените прихващания са оспорени от въззивника като невалидни и
противоречащи на действащото законодателство, поради което същите не са
породили действие. В случая не е налице вземане в полза на ответника нито по
основание, нито в посочения от него размер от 91 971,66лв. с ДДС. Същият
правилно е заплатил посочената сума през 2015г. като стойност на произведена и
доставена ел.енергия. Още повече, че плащането на сумата е извършено
доброволно. Дори хипотетично да е налице вземане, същото е погасено с
предвидената в закона тригодишна погасителна давност, тъй като плащанията имат
характер на периодични такива.
Излага
се още, че изводите на първостепенния съд, че една вятърна централа може да
попада само в една от двете категории са неправилни и необосновани. Времето на
работа на вятърните централи се определя от метеорологичните условия и
наличието на вятър. Дали централата попада в една от двете категории за година,
може да стане известно само в случаите, когато в рамките на тази година тя
надвиши предвидените в т.8 и т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР
2250часа. Затова двете точки на Решение №Ц-10/30.03.2011г. и Решение СП – 5
следва да се тълкуват съвместно една с друга, а не поотделно. Разпоредбата на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ не ограничава производството на ел.енергия при работа на
вятърни централи само до 2250часа или над 2250часа. Според посочените в
решението на КЕВР критерии една централа може да попадне последователно в две
ценови категории при работа до 2250часа и над 2250часа в рамките на една
календарна година.
В
подписания между страните договор за изкупуване на ел.енергия, страните са
договорили, че при достигане на 2250 пълни ефективни часове работа на електрическата
централа,, за следващите пълни ефективни часове
на работа до края на годината, цената по чл.1, ал.3 се определя на
174,44лв./МВтЧ без ДДС. Ето защо, страните никога не са уговаряли какъв ще бъде
обема на работа на централата на въззивника и дали тя ще работи до 2250часа или
над тях. Страните са предвидили, че чентралата може да работи в рамките на една
календарна година до и над 2250 часа и не може да бъде направено разграничение
на вятърните електроцентрали на такива работещи до 2250 часа и такива работещи
над тези часове.
По
същество моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго,
с което да уважи предявените искове и му присъди направените по делото
разноски.
Въззиваемата
страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т.,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд
е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на
събраните по делото доказателства.
Излага,
че при постановяването му съдът правилно е установил релевантните факти и е
изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на нея е достигнал и до
верни и обосновани правни изводи. След влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, договора за продажба на ел.енергия е изменен въз основа на
императивната норма на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Недопустимо е преминаването от една
тарифна група за преференциални цени за изкупуване в следваща, при надхвърляне
на заложените прагове, предвид законово въведеното ограничение. На ищеца е
заплатена произведената от ВяЕЦ ел.енергия по преференциалната цена до размера
на нетното специфично производство от 2000 КВтч, а количеството енергия
произведено над него е заплатено по цена
за излишък. Ето защо, извършеното на 27.10.2015г. плащане от ответника на
сумата от 91 971,66лв. по издаденото дебитно известие
№**********/30.09.2015г. съставляваща преференциална цена на 439,190МВтч
ел.енергия от ВтЕЦ на ищеца, произведена през м.08.2015г. над 2000КВтч е без
основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД., т.е недължимо платена. В
хипотезата на неоснователно обогатяване срокът за връщане на даденото без
основание започва да тече от момента на получаване на сумата.
Изявленията за прихващане са достигнали до
ищеца, което е потвърдено и в исковата молба. Обратното действие на
прихващането е определено в чл.104 от ЗЗД и за неговото приложение е
ирелевантно процесуалното поведение на страните по компенсационното
правоотношение и по-специално дали те спорят по едното или двете вземания.
Давността за вземанията за недължимо платени суми е пет години от датата на
плащане, на основание чл.110 от ЗЗД, поради което възражението в този смисъл е
неоснователно.
Твърди
се още, че решението е правилно и обосновано и в частта, с която съдът е
установил недължимото плащане на процесната сума в размер на 91 971,66лв. В
същото съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените
дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба,
как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите
цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Считано от
24.07.2015г. е изменен един от съществените елементи на договора – цената на
електрическата енергия, което ограничение изключва прилагането на клаузите на
чл.18 от процесния договор, допускащо прилагане на двете различни
преференциални цени.
По
същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и
присъждане на направените поделото разноски.
Третото
лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к.П., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че с
изменението на закона е въведен праг за изкупуване по преференциална цена на
произведената ел.енергия при отчитане баланса на всички участници по веригата
производител-краен снабдител/обществен доставчик-крайни клиенти. С изменението
на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е въведен праг за изкупуване на ел.енергията
по преференциални цени и това е „нетното специфично производство“. Правилен е
извода, че приложението на две преференциални цени в рамките на произведеното
количество ел.енергия, произведена от ВЕИ не намира опора ва закона. Нормата на
закона има императивен характер, тъй като е създадена в обществен интерес.
Съгласно пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ „НСП“ е средногодишното производство на
ел.енергия от инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. Разделянето на две
групи е наложено в зависимост от различията в наличния ресурс на първичен
енергиен източник на различните производители. Това разграничение на
производителите намира израз в определените в Решение №СП-1/31.07.2015г. две
различни количества НСП, за двата вида производители, съответно на определените
две тарифи на изкупните цени в Решение №Ц-10/30.03.2010г., действащо за
процесния период. Недопустимо е последователното преминаване от една тарифна
група за преференциално изкупуване в следваща, при надхвърляне на заложените прагове.
Правилно
и законосъобразно ВОС е приел, че прихващанията са породили своя погасителен
ефект, който настъпва с отправяне на изявлението.
По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
решението на ВОС.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………..2020г. от ………..часа, за която
дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: