№ 586
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000503000 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 243 от 21.06.2021 г., постановено по гр. д. № 737/2020 г.
на Окръжен съд - Благоевград, ответното застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати на ищцата А. С. А. на основание чл.432, ал.1 от
КЗ сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и сумата от 12.05 лв., представляваща
обезщетение за имуществените вреди от ПТП, реализирано на 03.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.06.2020 г. до
окончателното им изплащане, като исковата претенция за неимуществени
вреди е отхвърлена за разликата до претендираните 30 000 лева, а тази за
имуществени вреди - до претендираните 24.09 лв., като неоснователни.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата А., която
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в отхвърлителните му части с
1
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за претърпените
от нея неимуществени вреди окръжният съд не е отчел, че наред с чисто
физическата болка тя е претърпяла и емоционални страдания, и така е
присъдил занижен размер, който не съответства на принципа за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. В тази връзка счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 18 000 лв.,
какъвто моли въззивният съд да присъди. Във въззивната жалба са
изложени и съображения, че първостепенният съд неправилно е приложил и
разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като е приел, че ищцата е пресичала
пътното платно на място, на което няма пешеходна пътека, без да съобрази,
че липсва изричен законов текст, който да забранява на пешеходците да
пресичат пътното платно на необозначени за това места.
Въззиваемото застрахователно дружество „Бул Инс“ АД оспорва
въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл.263,
ал.1 ГПК писмен отговор, като поддържа неоснователността и.
Третото лице-помагач С. М. Г. не ангажира становище.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ от А. С. А. против ЗД „Бул Инс“ АД за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. и
за имуществени вреди в размер на 24.09 лева, причинени при настъпило ПТП
на 03.02.2020 г. от застрахован при ответника водач, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 05.06.2020 г. до окончателното им изплащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени
за сумата от 7`500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и за
сумата от 12.05 лв. като обезщетение за имуществени вреди, настъпили при
процесното ПТП, като необжалвано, е влязло в сила. Поради основателност
на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за
2
него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо
по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от
КЗ, а именно, че на 03.02.2020 г., около 14:55 ч., на ул. «Панайот Волов» в с.
Микрево, община Струмяни, застрахованият при ответника по застраховка
«гражданска отговорност на автомобилистите» водач С.Г., при управление
лек автомобил «Опел Астра» с рег.№ *******, предприел движение назад (в
посока кръстовището с ул. «Хан Омуртаг») и със скорост от 12.5 км/ч ударил
със задната врата на багажника в зоната на десния стоп пресичащата в същото
време със спокоен ход пред дом №13 пешеходка А.А.. Според приетата авто-
техническа експертиза от удара, който бил странично и отзад в областта на
таза, пешеходката загубила равновесие и паднала, като инстинктивно с
дясната си ръка се е опитала да омекоти удара от контакта с настилката.
Вещото лице е констатирало, че водачът Г. е имал техническата възможност
да види пешеходката, при това както с обърната глава назад и надясно, така и
в средното или в дясното огледало за обратно виждане, но е продължил да
управлява автомобила и едва когато ищцата е била на разстояние от 1.50 м е
задействал спирачната система, но лекият автомобил продължил да спира,
минавайки над тялото на пешеходката, до достигане на задната броня до
зоната над гърдите. Според вещото лице мястото и вида на удара сочат, че
пешеходката не е гледала към лекия автомобил и не е следяла движението му.
От сблъсъка пострадала пешеходката А., която според заключението на
съдебно-медицинската експертиза е получила счупване на дясната лъчева
кост (счупване на шиловидния израстък на дясната лъчева кост в областта на
гривнената става), контузия, натъртване на меките тъкани в поясната област и
по анамнестични данни за липса на спомен за неопределен интервал от време
– мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Според експерта счупването на
шиловидния израстък на дясната лъчева кост е причинило трайно
затруднение на движението на дясната ръка за около 2-3 месеца, а останалите
травми са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като в първите дни след травмата те са били с по-голям интензитет, което
наложило закупуването на нестероидни противовъзпа-лителни и
обезболяващи средства, на стойност 24.09 лв. (видно от фискалния бон на л.
64 от делото). За търпените болки и страдания били събрани и гласни
доказателства чрез разпита на св. С..
При тези данни в правилно приложение на материалния закон
3
първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице всички елементи от
правопораждащия фактически състав на вземането на пострадалия по прекия
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата. Ето защо, исковете се
явяват доказани по своето основание. По отношение на размера на
неимуществените вреди настоящият въззивен състав за да определи кое е
справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, което в пълен размер
ще възмезди болките и страданията на ищцата, взе предвид, че справедливото
обезщетяване, както това е прието в ППВС № 4/1968 г. и последователната
съдебна практика, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите. В настоящия случай,
прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, окръжният съд е отчел в достатъчна
степен вида и характера на претърпените от ищцата физически болки,
страдания и неудобства, техния интензитет, продължителността на
възстановяване, факта, че първоначално ищцата не е могла да се грижи сама
за себе си, трайното затруднение движенията на ръката, като е взел предвид
преживяните от нея негативни емоции, причинени в резултат на процесното
ПТП и възрастта й - на 75 години, но и това, че няма данни за остатъчни
невъзстановими последици от претърпените травматични увреди.
Съобразявайки посочените обстоятелства настоящият състав приема, че така
причинените неимуществени вреди ще бъдат максимално репарирани с
обезщетение, чийто размер следва да бъде определен на сумата от 15 000 лв.,
както това е прието и от първоинстанционния Благоевградски окръжен съд.
За да достигне до този извод съдът взе предвид, че получените травматични
увреди и свързаните с тях болки и страдания формират в своята цялост
негативни последици, подлежащи на общо обезщетяване, с присъждане на
една глобално определна сума, която да възмезди всички вреди от деликта,
като се държи сметка и за това, настъпило ли е възстановяване, респ. какви и
колко са остатъчните последици за здравето. Според трайната съдебна
практика, която съдът изцяло възприема, за определянето й от значение е и
съществуващата в страната икономическа конюнктура към момента на
настъпване на събитието. По отношение на имуществените вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение в размер на 24.09 лв. по делото е доказано
както извършването им, така и необходимостта от тях, изяснена и от
4
медицинската експертиза.
По наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат настоящият състав намира изводите на първата
инстанция за правилни. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика,
според която за да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Както е посочено в решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и
противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите, за да е налице
съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на
ВКС, II т. о; решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.;
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.)
Доказателствената тежест за установяване наличието на съпричиняване,
включително конкретното фактическо поведение на пострадалия и
причинната връзка с вредата, е на направилия възражението ответник.
В настоящия случай пешеходката А. е пресичала на необозначено за
това място, без да съобрази приближаващия се към нея автомобил. Видно от
приетата авто-техническа експертиза, според мястото и вида на удара,
пешеходката не е гледала към лекия автомобил и не е следяла движението му,
макар да е могла да стори това, с което е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Както се посочи, не е необходимо поведението на
пострадалата да е непременно противоправно, достатъчно е то да се намира в
пряка причинно-следствена зависимост с настъпването на вредата. Поради
това, независимо, че поведението на жалбоподателката е било в нарушение на
чл. 113, ал. 2 вр. ал.1, т.1 от ЗДвП – предприела е пресичане на пътното
платно без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, от
решаващо значение е причинно-следствената връзка между така предприетото
от нея поведение и вредата, която връзка се изразява конкретно в това, че ако
пешеходката се бе огледала и бе видяла движещия се към нея на заден ход
автомобил, тя е могла да предотврати произшествието и да избегне и
5
сблъсъка, и последиците от него. Тъй като поведението на всеки от двамата
участници в произшествието е равноценно, доколкото всеки от тях еднакво
би могъл да го избегне, то и съпричиняването следва да бъде определено в
съотношение 50/50. Това налага дължимите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди да бъдат редуцирани наполовина, като исковата
претенция за първите бъде уважшена за сумата от 7500 лв., а тази за вторите –
за 14.45 лв.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция съдебни разноски в размер на 1800 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 от 21.06.2021 г., постановено по гр.
д. № 737/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет.3, чрез адв. М. Н.-Т., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1800
лв. с ДДС направени съдебни разноски за един адвокат пред въззивния съд.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника С. М. Г..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7