Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
06.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито
съдебно заседание на двадесет и трети
март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 1057 по описа за 2013г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с пр. осн. чл.79 от ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ и чл.86 ЗЗД от БДЖ Т. П. ЕООД ЕИК ******** срещу
Т.Р.Б. ЕООД ЕИК ********.
Ищецът твърди, че като превозвач
е имал сключен договор за превоз с ответникът № 107/2011г. от 25.11.2010г. ,
при условията на централно заплащане на превозните разноски, който е бил
изменен и допълнен с анекси и допълнителни споразумения, с които са договаряни
и конкретните цени. Твърди, че е извършвал множество П. по възлагане от страна
на ответникът по различни релации, като за периода м.август до м.октомври на
2012г. включително е издал на ответника 15 броя фактури за извършените П. на
обща стойност 4 616 580. 40 лв., като П.те обхващат няколко релации,
а именно : - гара Бели Брег – гара Голямо село, гара Бобов дол – гара Голямо
село, гара Любеново – гара Димитровград юг, гара Перник – гара Голямо село,
гара Сарафово – гара Сливен, гара Станянци – гара Голямо село, гара Чукурово –
гара Голямо село. Твърди, че в 14 от
тези фактури са фактурирани и извършени П. за този период по релацията – гара Сарафово – гара Сливен, и вземанията за цената
на тези П. са предмет на исковата молба. Твърди, че П.те са извършени по
възлагане от страна на ответникът, но не са заплатени от него, като вземанията
за цената са фактурирани и фактурите са връчени на представител на ответникът.
Твърди вземане за цената на тези процесни П., касаещи вътрешни П. за процесния
период по релацията гара Сарафово – гара Сливен са в размер общо на
227 948.29 лв., като с исковата молба предявява претенцията си частично в
размер общо на 28 000 лв. или по 2 000 лв. от вземанията по всяка
една от 14 бр. фактури, а в последствие с допълнителна молба от 29.04.2014г.
увеличава иска до пълния размер на вземанията по тази релация, като приспада
извършеното частично плащане по първата от фактурите или претендира сума по главницата в размер на 214 864.89 лв. общо./по
ф.№10103/20.08.12г.- дължима главница в размер на 527.28 лв.,ф.№ 10335/31.08.12г.-главница
от 20 362.18 лв., ф.№10442/05.09.12г.-главница в размер на 6 793.18
лв., ф.№10477/11.09.12 – главница в размер на 13 563.96 лв.,
ф.№10575/14.09.12г.- главница в размер на 6 741.36 лв., ф.№
10705/20.09.2012г. – главница в размер на 6 822.60 лв.,
ф.№10808/25.09.12г. – главница в размер на 20 422.10 лв., ф.№
10966/30.09.2012г. – главница в размер на 10 150.13 лв., ф.№
11052/05.10.2012г. – главница в размер на 20 437.34 лв.,
ф.№11158/10.10.2012г. – главница в размер на 20 488.09 лв.,ф.№
11248/15.10.2012г. – главница в размер на 16 972.73 л., ф.№
11 368/19.10.2012г. – главница в размер на 20 432.22 лв., ф.№
11 447/25.10.2012г.- главница в размер на 20 488.10 лв., ф.№
11633/31.10.2012г. – главница в размер на 30 663.62 лв./
Претендира се и законната лихва
за забава върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в заплащането на
главницата, като за всяка фактура изискуемостта е 20 дена от получаването й ,
като се твърди, че се дължи 7 653.41
лв. общо мораторна лихва върху цялата главница, а се претендира частично
общо сумата от 982.22 лв. като мораторна лихва, първоначално, която в
последствие се увеличава до пълния твърдян като дължим размер. Претендират и
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ с отговорите оспорва дължимостта
на сумите, твърди, че са се водили преговори за сключване на договор за цесия,
с който ответникът да прехвърли свои вземания от трети лица по така извършените
П. към ищецът , за да се покрият тези му задължения. Предвид на това твърди, че
ищецът е дал съгласие за цесията, поради което твърди, че няма задължения към
ищецът и моли искът да бъде отхвърлен. Наред с товав прави възражение, че
исковете са погасени по давност поради изтичане на едногодишния срок, в който
са могли да се предяват и касателно и увеличената им част. Оспорва и
задълженията като основание и размер също.
Съдът
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните
намира за установено следното:
От представения по делото договор
№ 107/2010г., както и допълненията към същия и анексите – шест броя се
установява, че между страните е сключен договор за превоз при общи условия.
Видно от чл.1 от договора, негов предмет е формиране на основните превозни
цени, за които превозвач е ищеца – БДЖ – Т. П. ЕООД, като тук се включват
следните възлагани и извършвани П. :
директен транзит и транзит с реекспедиция, стоки за износ и от внос през
гранични гари и пристанища, стоки с претоварване във вътрешни гари от вагон във
вагон, от вагон на автомобил и обратно, за по-нататъшен превоз за друга
държава, превоз във вътрешно съобщение, съобразно действащите тарифи. С
договора и допълнителните анекси се предвиждат няколко намаления на цените на П.те
в зависимост от техния вид. В чл.18,ал.2 от договора е предвидено, че при вътрешни П. превозните
цени и всички добавъчни такси възникнали в отправните гари се заплащат
централно. В чл.24 от договора изрично е предвидено клиентът какво следва да
вписва в товарителницата, за да може да ползва преимуществата и намаленията на
централното плащане. Освен съответните буквени обозначения на кодовете, се
предвижда и клиентът товародател при експедицията да поставя и административния
си печат върху товарителницата.
От представените фактури, описи
към същите, товарителници и приетите по делото основно и три допълнителни
заключения на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че твърдяните от ищеца П. на товари
по релацията гара Сарафово – гара Сливен са извършени през периода на м.август,
септември и октомври на 2012г. така както са фактурирани и товарите са получени от получателя. Във
товарителниците като платец на превозните разноски за извършените П. е посочен
ответника „Т.Р.-Б.” ЕООД , чрез вписаните във всяка една от товарителниците код
за централно плащане, уговорен в договора, както и положения мокър печат на ответника.Вещото
лице е установило, че към датата на изготвяне на експертизата – дължимата за П.те
сума от 214 864.89 лв. не е
заплатена, като задълженията по всяка от посочените фактури съответстват на
псоченото в молбата уточнение на исковата молба от страна на ищеца, като
незаплатени задължения. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводните
регистри както на ищеца, така и на ответника и ответникът е ползвал данъчен
кредит по тях, като ги е отразил и в съответните данъчни декларации. Размерът
на мораторната лихва за забава върху дължимите главница върху всяка от
фактурите възлиза общо в размер на 7 357.60 лева, като обхваща
периода – от момента на забавата, а изискуемостта според уговореното в анекс №
1 – чл.25 и чл.24,ал.6 от договора настъпва 20 дена след получаване на
фактурата. С първото допълнително заключение вещото лице след извършена
проверка установява, че П.те са извършени със 335 вагони , с 26 броя товарителници.
Заявките не са запазени, но и във вътрешните документи на ищцовото дружество –
Единна инструкция за отчитане на Т.я вагонен парк и работата с него и
Инструкция за сметководство и отчитане експлоатационни приходи на БДЖ няма
процедура за отчитане на заявки и изискване за тяхното съхраняване за определен
срок. На експертизата не са представени заявки за тези П., нито възражения от
страна на ответника във връзка с неосигуряване на вагони от страна на
превозвача на товари по тази релация. С второто допълнително заключение и след
извършена проверка от страна на вещото лице при ответника същото е
констатирало, че за процесния период 08.-10.2012г. ответникът е издал 9 фактури
към „М.Ч. М. – Б.” ЕАД, но описите към фактурите не са му били предоставени. С
последното допълнително заключение въз основа на поставените му задачи вещото
лице е направило сравнение между товарителниците посочени в описите към фактурите издадени от ответника на М.Ч. М.Б.
ЕАД и тези товарителниците към фактурите предмет на исковата молба и е
установило, че е налице идентичност касателно П.те, чието извършване те
установяват. Вещото лице предвид изследване на железопътните трасета за осъществяване на П.те по процесните
товарителници прави извод, че тези трасета са заявени от ищеца БДЖ Т. П. ЕООД ,
както и че самите П. са извършени от ищеца, следствие на което
инфраструктурните такси за преминаване по железопътната инфраструктура се
дължат от този превозвач, който е ищец в настоящото производство. За погасяване
на тези инфраструктурни такси е подписано споразумение между ищеца и ДП НКЖИ.
Изводите на вещото лице направени
в така приетите експертизи, които съдът възприема, като обективно и компетентно
изготвени се подкрепят и от писмените доказателсва по делото, конкретно
товарителниците, в които са посочени
кодовете за централно плащане, както и е положен мокър печат на
ответника.
Представена е и кореспонденция
между двете страни, основно писмата изходящи от страна на ответника, видно от
които същият е предложил на ищеца за погасяване на вземанията му към ищеца да
му прехвръли, неговите такива към третите лица, чийто П. е заявявал. Съдът
намира, че от съдържанието на тези писма не може да бъде направен извод за
постигнато съгласие по всички елементи на един договор за прехвърляне на
вземания, цесия – предмет и цена, поради което не приема валидно настъпила
цесия, за която чл.99 от ЗЗД предвижда да се сключва в писмена форма.
По възражението за настъпила
погасителна давност за вземанията на ищцата за цената по превозните договори. П.те
са извършени през месеците – август, септември и октомври на 2012г. Вземанията
стават изискуеми след изтичане на 20 дни от получаване от страна на
представител на ответника на издадените от ищеца фактури / по делото е
представено пълномощно и не се спори, че фактурите са получени от упълномощени
лица . Исковата молба е предявена на 26.02.2013г. т.е. в едногодишния срок по
закона за железопътния транспорт и конкретно срокът посочен в чл.109,ал.4.
Вярно е, че исковете са предявени като частични и в хода на делото с молба от
29.04.2014г. е направено искането за увеличение на претенциите до пълния им
дължим размер, като съдът е допуснал исканото увеличение с определение в
открито съдебно заседание на 07.05.2014г., което искане и допускане е след
едногодишния законов срок, течащ от настъпване
на изискуемостта. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че с
първоначлната искова молба ясно е посочен пълния дължим размер на претенцията
както за главница, така и за лихва върху вземането по всяка една фактура, и е
посочен и претендирания частичен размер. Съгласно приетото в Решение № 22 от
14.07.2010г. на ВКС по т.д.428 от 2009г. на ВКС , І т.о., с предявяване на частичните обективно и
субективно съединени искове ищецът е прекъснал давността спрямо частичните
претенции, а до пълния предявен размер на претенциите давността се смята спряна
по реда на чл.115,ал.1,б.Ж от ЗЗД в рамките на висящия съдебен процес. След
като в рамките на съдебния процес е направено увеличение на исковете до пълния
дължим размер, при спряна давност, съответно увеличението е направено в рамките
на едногодишния давностен законов срок на чл-19,ал.4 от ЗЖТ или давността за
вземанията на ищеца както за законната лихва, така и за главницата в пълния
дължим размер не е изтекла и ответникът следва да бъде осъден да изпълни
задълженията към ищеца.
На осн.чл.86 от ЗЗД ответникът
дължи обезщетение за забава изпълнение на главното задължение в размер на лихвата – мораторна в размер на 7 357.60
лева,съобразно ССЕ и законната такава от предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумите.
При така уважените искови
претенции ответникът дължи на ищеца направените от него разноски, като съдът
съобразява направеното след завеждане на делото плащане по първата фактура,
като доколкото ответникът е станал причина за завеждане на делото и в тази му
част то и за тази сума разноските са дължими от ответника и съответо дължи на ищеца разноски съобразно
приложен списък в размер на 18 709.05 лв. На отвеника разноски не се
следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Т.Р.-Б.“ ЕООД ЕИК ********
да заплати на „БДЖ Т. П.“ ЕООД ЕИК ******** сумата от 214 864.89 лева/
двеста и четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и
девет стотинки/ представляваща
незаплатена цена на извършени жп П. по релацията гара С. – гара С. за периода
м.08-10.2012г. , в едно със законната лихва считано от предявяване на иска 26.02.2013г.
до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 7 357.60
лева представляваща дължимата мораторна
лихва за периода 10.09.2012г./ датата на падежа на първата фактура/ до
26.02.2013г. /предявяване на иска/, както и да му заплати разноски за съдебното
производство на осн.чл.78 ГПК общо в
размер на 18 709. 05 лева / осемнадесет хиляди седемстотин и девет лева и
пет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :