Решение по дело №48/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 161
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Татяна Станчева Станчева Иванова
Дело: 20192130100048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

161 / 9.8.2019г. ,                        град Карнобат

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                  І граждански състав

На девети юли, през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева

 

Секретар: Веска Христова

като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева

гражданско  дело номер 48 по описа за  2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. В.И.П. срещу А.Я.М., ЕГН **********, и С.С.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца сумите от 7680.60 евро /седем хиляди шестстотин и осемдесет евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18 евро /седемстотин двадесет и три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна лихва, за периода от 26.10.2015 г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и десет евро и дванадесет евроцента/ -   наказателна лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/, за периода от  26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.;  сумата 8.76 евро /осем евро и седемдесет и шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до 16.10.2018 г.; 315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението – 18.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд.

С молба вх. № 2831/11.06.2019г. ищецът е посочил че претенцията срещу ответниците е предявена при условията на солидарност и посочва, че А.Я.М. е кредитополучател, а С.С.М. е съкредитополучател.

В исковата си молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, чрез упълномощеният си представител адв. В.И.П., излага твърдения,  че 15.11.2007г. е подписан Договор за кредит, Продукт нов Алфа Кредит Ремонт № 160 - 51 / 2007г. между Алфабанк-клон България (чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД) като кредитодател и А.Я.М. /кредитополучател/ и С.С.М. /съкредитоискател/, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит размер на 10 500,00 евро за ремонт на недвижим имот. Кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатият кредит в срок от 15 години. Уговорената сума е предоставена и получена от кредитополучателя чрез еднократно теглене. Страните уговорили гратисен период за първите 12 месеца, през който кредитополучателите щели да  погасяват само лихвите по кредита, дължими ежемесечно на 28-мо число. След изтичането на гратисния период погасяването на кредита следвало да се извършва на 168 анюитетни месечни вноски включващи главница и лихви, съгласно изготвения погасителен план, който план се актуализирал в началото на всяка година, поради промяната на ЮРИБОР, а кредитополучателят  се задължавал да се явява в Банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план. Първата погасителна вноска била дължима на същото число на месеца след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска била дължима   на         същото число     на съответния месец до пълното погасяване на кредита. Кредитополучателят и съкредитоискателят не изпълнявали на задълженията си по договора за кредит, просрочили плащането на последователни месечни погасителни вноски, поради което банката предприела мерки за събиране само за просрочените вноски, но не е обявявала кредита за предсрочно изискуем. За събиране на просрочените (падежирали) вноски банката подала в съда заявление по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което PC-Карнобат е издал изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д. 62/2014 г. Това заповедно производство било проведено само за просрочените суми с настъпил падеж по договора за кредит, без целият размер на кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано изп.д., но независимо от предприетите мерки от страна на банката за принудително събиране па неплатените вноски, ответниците А.Я.М. и С.С.М. не изпълнявали поетото задължение за погасяване па кредита, поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и на основание чл.417 от ГПК се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело 1121/2018г. по описа на КбРС. Срещу заповедта за незабавно изпълнение ответниците са подали възражение, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяваване на настоящи я иск.

Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които в срока по чл. 131 ГПК, чрез упълномощения си представител, са депозирали писмен отговор, с който заявяват, че считат претенциите са допустими, но ги оспорват като неоснователни и недоказани, позовават се на нищожност на отделни клаузи на догвора, за което излагат подробни съображения. Правят възражение за погасяване на претендираните главници и лихви (възнаградителни и наказателни) на основание чл. 111 б.”в” от ЗЗД, в случай, че съдът приеме, че ответниците са имали задължение за погасяване на кредита на ежемесечни анюитетни вноски.

Страните ангажират доказателства и претендират разноските по делото.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. 430 от ТЗ, във вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Направеното възражение за погасяване на вземанията по давност е с правно основание чл. 110 и чл. 111 ЗЗД.

На 29.02.2016 г. между кредитора "Алфа Банк – клон България" АД, в качеството му на продавач и ищеца "Юробанк България" АД, като купувач, е сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие, по силата на който всички права и задължения на дружеството "Алфа Банк – клон България" АД са преминали към "Юробанк България" АД. На това основание ищецът се явява активно легитимиран да претендира вземането от длъжника и съгласно чл. 60, ал.2 ЗКИ е отправил покана за плащане, с която е упражнил правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е  било връчено на двамата ответника чрез ЧСИ Ивелина Божилова на 17.09.2018г., но от страна на длъжниците не е последвало изпълнение, поради което ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на сумите подробно описани по-горе.

По делото е изискано изп.дело № 20148000400223 на ЧСИ Ив.Божилова. Изискано е и ч.гр. д. № 1121/2018г. по описа на КбРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1149/2018г., с която ответниците са осъдени при условията на солидарност да платят на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, следните суми: 7680.60 евро /седем хиляди шестстотин и осемдесет евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18 евро /седемстотин двадесет и три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна лихва, за периода от 26.10.2015 г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и десет евро и дванадесет евроцента/ -   наказателна лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/, за периода от  26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.; 8.76 евро /осем евро и седемдесет и шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до 16.10.2018 г.; 315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 1294.13 лева, от които внесената държавна такса  в размер на 359.25 лева  /триста петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/  и и адвокатско възнаграждение в размер на 934.88 лева /деветстотин тридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжниците са възразили срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Не спори по делото, че страните са сключили Договор за кредит - Продукт нов Алфа кредит ремонт № 160-5/2007 от 15.11.2007 г., с който „Алфа Банк” клон България, дружество регистрирано по гръцкото законодателство предоставило на А.Я.М. -„кредитополучател” и С.С.М.- „съкредитоискател” кредит в размер на 10500 евро за текущ ремонт на къща със срок за издължаване на кредита за 15 години, считано от датата на неговото усвояване. Крайния срок за погасяване на кредита е 28.11.2022 г. За усвоените суми по кредита, кредитополучателят се задължил да заплаща годишна лихва в размер на 12 месечен ЮРИБОР/променящ се на всеки първи януари от съответната година/, плюс надбавка от 3%.   Предвидено е в договора,  в случай на просрочие за заплащане на погасителна вноска и/или лихва върху кредита да бъде начислявана наказателна лихва равна на лихвения процент, уговорен в договора, плюс годишна надбавка от 2,5 %. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Не се оспорва от ответниците, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е правоприемник на кредитора "Алфа Банк – клон България" АД, и се явява техен кредитор.

Съгласно чл. 6 от договора  страните са уговорили начина на плащане на кредита, като са предвидили гратисен период за първите 12 месеца, през който кредитополучателите дължат само лихвите по кредита, платими ежемесечно на 28-мо число /чл.6.1 от договора/. Съгласно чл.6.2 от договора „Погасяването на кредита се извършва на 168 месечни анюитетни вноски /от които последната изравнителна/, включваща главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор, който план се изготвя от Банката и се предоставя на Кредитополучателя след усвояване на кредита ”.

По делото към договора за кредит е представен погасителен план от 26.11.2007 година, подписан от ответниците, за първите 12 месеца през който кредитополучателите са плащали само лихвата по кредита. Към договора за кредит липсва подписан от страните погасителен план за периода след изтичането на 12 месечния гратисен период, обхващащ следващите 168-те анюитетни вноски, с които длъжниците е следвало да погасяват главницата и лихвата по кредита.

Съгласно чл. 9 от договора Общите условия /ОУ/ на Банката за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит  са неразделна част от договора. В т.14.1 от ОУ е посочено, че конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителен план, изготвен и представен от Банката на кредитополучателя, представляващ неразделна част от подписания договор. В т.28 от ОУ са уредени случаите на неизпълнение/„неизправност“ от страна на кродитополучателя, като т.28.1 предвижда просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита-главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в сключения договор, и/или просрочие по други действащи договори за кредит с Банката.  Съгласно ОУ - т.29 Банката има право в случаите на т.28, при просрочие, да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски и да предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит.

От приложеното изп.дело № 20148000400223 на ЧСИ Ив.Божилова се установява, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2014 г., издаден по ч.гр.дело 62/2014г. на КбРС в полза на Банката. По това изпълнително дело е събрано вземане на Банката по процесния договор  за кредит главница, лихви и разноски в общ размер на 10543.85 лв.

На 17.09.2018 г. на ответниците А.Я.М. и С.С.М. чрез ЧСИ И.Божилова са връчени уведомления за предсрочна изискуемост вх.рег.№ 16374 /25.07.2018 г. поради неплащане на 54 броя вноски формиращи общо сума 4784.57 евро.

От заключението на допусната по делото ССчЕ се установява, че по договора за кредит ответниците са изплатили общо 7821.40 евро и съдебни разноски в размер на 1484.13 лева. С постъпилите суми в „Юробанк България” АД Банката е погасила главница- 2819.40 евро, лихви - 3658.58 евро, просрочени лихви- 461,29 евро, застраховки- 21.92 евро , такса усвояване кредит-310.38 евро, законна лихва - 549.83 евро. Съобразно посоченото осчетоводяване на постъпилите суми, вещото лице е установило, че към 18.10.2018 г. задължението на ответниците към кредитора възлиза на главница- 7680.60 евро, лихви - 1352.68 евро, просрочени лихви- 610.12 евро, застраховки- 8.76 евро, разноски по кредит - 315.94 евро, законна лихва -103.43 евро. Заключението на вещото лице е изработено изцяло въз основа на счетоводните записвания при банката - ищец. Независимо от положените усилия от страна на вещото лице, банката –ищец не е представила погасителен план за 168 –те анюитетни вноски, за погасяване на кредита след гратисния период. В съдебно заседание вещото лице –С. Г. посочи, че е изискала от банката извлечение от сметката, по която е отпуснат кредита и по която е ставало погасяването, за да установи  погасяването на задължението по вид – лихва, главница и такси.  На вещото лице са били представени извлечения до 2013г., но след образуването на изпълнителното дело през 2014 г. сумите са превеждани от ЧСИ –И.Божилова по сметка на банката и не е в състояние да даде отговор каква част е погасена и видът на погашенията. Вещото лице заяви, че заключението на експертизата за дължимите суми за лихва, главница и други дължими плащания, е извършило въз основа на твърденията на банката - ищец, която не е представила необходимите документи, включително и прогнозен погасителен план.

При така установената фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 Сключеният между банката - ищец и ответниците договор е за банков кредит по смисъла на  чл. 430 от ТЗ, който представлява вид договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Кредитополучателят дължи връщане на   предоставените в заем парични суми и възнаградителна лихва за това. За успешното провеждане на исковете по чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи факти: основанието, от което произтича претенцията му, конкретният размер на главния дълг, който се претендира и настъпването на изискуемостта му, включително и конкретните размери на претендираните суми за възнаградителна и наказателна лихва, както и на другите съпровождащи задължения и такси, т.е. да докаже претенцията си по основание и размер. 

Доказа се наличието на валидно правоотношение по Договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 160- 51 /2007 г. от 15.11.2007 г. между страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, както и че ответниците след 12 месечния гратисен период, не са правили погасителни вноски. Съгласно договора за кредит, сключен между банката и ответниците, А.Я.М. е кредитополучател, а ответникът С.С.М. го е подписала като „съкредитоискател“/лист 14 от делото/ и като „съкредитополучател“/л.15 и л.18/, т.е. в договора страните не се уговаряли солидарност на задължението за погасяване на кредита от ответниците, а съгласно  чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква само по изрично предписание на закона или по силата на договор, каквато клауза  в договора липсва, поради което съдът счита, че задължението на ответниците не е възникнало при условията на солидарност.

За да бъде уважен предявеният положителен иск по чл.422 от ГПК, ищецът следва да докаже настъпването на предсрочната изискуемост. В настоящото производство ищецът не доказа настъпването на предсрочната изискуемост, даваща му възможност да направи кредита предсрочно изискуем. Според банката кредитът е предсрочно изискуем от 26.01.2014г., съгласно представеното извлечение от счетоводните книги по заповедното производство –ч.гр.д. № 1121/2018г. Клаузата на т. 28.т.1 и т.29.2 от ОУ към договора, дават възможност кредиторът да превърне кредита в предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва в уговорените сокове. Предсрочната изискуемост настъпва с упражняване правомощията на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Така договорената предсрочна изискуемост е обусловена от два елемента: неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите в договора задължение и възможност на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. В случай, че кредиторът упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, той следва да обективира това своя изявление и да уведоми длъжника. Действително ответниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез ЧСИ И Божилова, но е налице неизпълнение от страна на ищеца – в качеството му на страна по договора на вменените му със същия задължения – визирани в чл.6.2 от индивидуалния договор за кредит, да представи на ответниците погасителен план неразделна част от договора. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Тази обща разпоредба е приложима и към договорите за банков кредит, представляващи по своята същност вид граждански договор /близък по характеристики на договор за паричен заем/ и по отношение на този вид граждански договор са приложими общите принципи на гражданските правоотношения – на равнопоставеност на субектите на всяко едно гражданско правоотношение. При липсата на погасителен план ищецът не може да се позове на настъпила на определена дата предсрочна изискуемост, а съдът не може да извърши проверка до кой момент ответниците по делото са плащали, в кой момент са спрели да плащат, какви суми са погасили от договора, съгласно погасителния план с оглед, на което е невъзможно да се определи моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Експертизата без надлежно извлечение от счетоводните книги по сметката на ответниците, не е в състояние да го съпостави с подписания от страните погасителен план за да отговори на поставения въпрос за дължимите главница, лихва и такси от ответниците. Липсата на погасителен план не е по вина на ответниците, които не се явявали всяка година в банката за да получат актуален погасителен план, тъй като в чл.6.2 от договора за кредит и в т.14.1 от ОУ към договора е предвидено, че погасителният план е неразделна част от договора и същият е следвало да бъде предоставен на ответниците, със сключването на договора независимо, че подлежи на актуализация в началото на всяка година. Ищецът не доказа настъпването на предсрочната изискуемост, поради което претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

При този изход от спора, в тежест на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, следва да се възложат направените разноски в настоящото производство в размер на 1075 лева/от които 950 лева адвокатски хонорар и 125 лева възнаграждение на вещо лице/, както и възнаграждение за ангажирания адвокат в заповедното производство – 705 лева.

 Мотивиран от гореизложеното, Карнобатският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. В.И.П. за приемане за установено, че ответниците А.Я.М., ЕГН **********, и С.С.М., ЕГН **********, дължат на ищеца сумите от 7680.60 евро /седем хиляди шестстотин и осемдесет евро и шестдесет евроцента / - главница; 723.18 евро /седемстотин двадесет и три евро и осемнадесет евроцента/ - договорна лихва, за периода от 26.10.2015 г. до 17.09.2018 г.; 610.12 евро /шестстотин и десет евро и дванадесет евроцента/ -   наказателна лихва /обезщетение за забава на просрочени плащания/, за периода от  26.05.2016 г. до 16.10.2018 г.;  сумата 8.76 евро /осем евро и седемдесет и шест евроцента/ - застраховки за периода от 23.02.2018 г. до 16.10.2018 г.; 315.94 лева /триста и петнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/ - разноски по кредит за периода от 17.11.2017 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението – 18.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1121/2018 г. по описа на Карнобатския районен съд, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявана от Димитър Борисов Шумаров и Милена Ивайлова Ванева чрез процесуален представител адв. В.И.П. ДА ПЛАТИ на  А.Я.М., ЕГН **********, и С.С.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, разноските по делото в общ размер от 1780лева, от които 1075 лева –разноски в настоящото производство и 705 лева –разноски в заповедното производство.

Решението  подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: