Решение по дело №613/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Х. Я. Ш., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адвокат Т. Б., против Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [област], с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-53/17.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Ш. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателката сочи, че не е извършена проверка относно стаж й по условията на чл. 76, ал. 1, буква „е“ ППЗП (отм.). Счита също така, че неправилно органите на НОИ не са зачели стажът от 12.04.1985 г. до 03.05.1985 г., представляващ период на отпуск за отглеждане на дете (с продължителност 00 м. и 21 дни), за действителен с мотиви, че не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

В този смисъл се иска отмяна на Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – [област] и на потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със заявление вх. № 2113-15-4216/03.10.2023 г. (л. 37) подадено от Х. Я. Ш. е сложено начало на административното производството по отпускането й на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението - 03.10.2023 г. Ш. има навършена възраст 68 г. 05 месеца и 27 дни, а по представените документи за осигурителен стаж и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за времето от 01.11.1974 г. до 08.08.1989 г. с прекъсвания е зачетен общ осигурителен стаж от трета категория 14 г. 08 м. 15 дни, от които 14 г. 07 м. 24 дни са действителен осигурителен стаж.

С разпореждането не е зачетен:

- осигурителен стаж за периода 01.01.1970 г. - 31.12.1974 г. в ТКЗС - [община], тъй като в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в ОА на НОИ липсва информация за Х. Я. Ш.;

- осигурителен стаж за периода 01.01.1970 г. - 31.12.1974 г. в ТКЗС - [населено място], тъй като в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в ОА на НОИ липсва информация за Х. Я. Ш..

- осигурителен стаж за периода 01.01.1970 г. - 31.12.1979 г. в ТКЗС – [населено място] бригада Чиганци, тъй като в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в ОА на НОИ липсва информация за Х. Я. Ш..

- осигурителен стаж за периода 17.12.2021 г. - 25.04.2022 г. при осигурител „Клаудификс" ЕООД - [населено място], тъй като съгласно Констативен протокол № KП-5-08-01155292/29.06.2022 г. са направени задължителни предписания за заличаване на данните в регистъра на осигурените лица и същите са заличени.

Позовавайки се на чл. 68, ал. 3 КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на кодекса, осигурителният орган е приел също така, че осигурителният стаж зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО за отглеждане на дете от неработеща майка в периода от 12.04.1985 г. до 03.05.1985 г. с обща продължителност 21 дни, не е действителен осигурителен стаж (по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО).

При това положение, Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област] е издал процесното разпореждане, с което, каза се, на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Ш. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 година действителен осигурителен стаж.

6. Този резултат е обжалван от Ш. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. е потвърдил оспореното разпореждане, като е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно съхранените в пенсионното досие на Х. Я. Ш. оригинални удостоверения за осигурителен стаж, по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и заверено копие на трудова книжка, съхранено в досието й по реда на чл. 9, ал. 4 от НПОС, на лицето е зачетен стаж от трета категория труд 14 г. 08 м. 15 дни, както следва:

- за времето от 01.11.1974 г. до 31.12.1974 г. с продължителност 02 м. на длъжност „сезонен работник" при осигурител "Пловдивска консерва" АД - [област];

- за времето от 01.01.1975 г. до 19.03.1975 г. с продължителност 02 м. 14 дни на длъжност „сезонен работник“ при осигурител „Пловдивска консерва" АД - [област];

- за времето от 27.03.1975 г. до 12.04.1985 г. с продължителност 10 г. 00 м. 15 дни на длъжност „оператор изнасящо устройство" при осигурител „Дунапак Родина" АД - [област];

- за времето от 12.04.1985 г. до 03.05.1985 г. с продължителност 21 дни, като неработеща майка, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО;

- за времето от 03.05.1985 г. до 15.12.1986 r. с продължителност 01 г. 07 м. 12 дни на длъжност „пресьор" при осигурител МЗ „Изгрев" - [област];

- за времето от 25.12.1986 г. до 08.08.1989 г. с продължителност 02 г. 07 м. 13 дни на длъжност "шивачка" при осигурител "Брилянт" АД - [област];

Към заявление вх. № 2113-15-4216/03.10.2023 г., Х. Ш. е заявила, че желае да бъде извършена проверка за наличие на стаж, положен от нея в ТКЗС [населено място] за времето от 1970 г. до 1974 г., в ТКЗС [населено място] и в ТКЗС с . Чиганци, [област] за времето от 1970 г. до 1979 г., както по името Х. Я. Ш., така и по имената: Х. Я. И., Х. Я. М. и Х. Я. М., а също и по имената на родителите й: А. Т. А. - майка, Я. И. И. - баща, и по името на съпруга й А. К. Ш..

С писмо изх. № 2113-15-4216#1 /11.10.2023 г. от отдел Обединен осигурителен архив (ООА) при ТП на НОИ - [област] са изискани удостоверения обр. УП-13 за осигурителен стаж от 1970 г. до 31.12.1974 г. в ТКЗС [населено място] и ТКЗС [населено място], от 1970 г. до 31.12.1979 г. в ТКЗС с . Чиганци, [област], както по името Х. Я. Ш., така и под имената: Х. Я. И., Х. Я. М. и Х. Я. М., посочени са и имената на родителите й: А. Т. А. - майка, Я. И. И. баща, така и на съпруга й А. К. Ш..

Към писмо изх. № 1029-15-36754/09.11.2023 г. на отдел ООА при ТП на НОИ -[област] са приложени:

- Отказ за издаване на удостоверение № 5512-15-1273/09.11.2023 г. на обр. УП-13 за стаж, положен за периода от 01.01.1970 г. до 31.12.1974 г. в ТКЗС - [община] /НПКПЗП - Специализирано стопанство - Овощарство и лозарство [населено място], от Х. Я. Ш. /Х. Я. И., Х. Я. М., Х. Я. М./;

- Отказ за издаване на удостоверение № 5512-15-1274/09.11.2023 г. на обр. УП-13 за стаж, положен за периода от 01.01.1970 г. до 31.12.197 г. в ТКЗС [населено място] от Х. Я. Ш. /Х. Я. И., Х. Я. М., Х. Я. М./.

Към писмо изх. № 5531-08-891#2/13.11.2023 г. на ТП на НОИ - [област] е приложен Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5531-08-891#1/13.11.2023 г. на обр. УП-13 за стаж, положен от Х. Я. Ш. /Х. Я. И., Х. Я. М., Х. Я. М./ за периода от 01.01.1970 г. до 31.12.1979 г. в ТКЗС [населено място], бригада Чеганци.

След като е цитирал чл. 68, ал. 1-3 от КСО и § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, Директорът на ТП на НОИ [област] е приел, че с разпореждане [номер] Протокол № 2140-15-53/17.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - [област] правилно е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, тъй като не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за придобит осигурителен стаж 36 години и 04 месеца, и на чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.

7. В хода на съдебното производството е изготвена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните.

Експертизата е изготвено от вещото лице след проверка на документите приложени по АД № 613/2024 г. и посещение на място в ОАС при ТП на НОИ [област], където са му предоставени за проверка документи в т.ч. 15 тома с ведомости и 79 книги за отчитане трудодните на член кооператори.

Проверката e с обхват от 01.01.1970 г. до 31.12.1979 г., като експертът е установил, че документите преди 1974 г. са унищожени.

Посочено е в заключението, че имената на жалбоподателката, за които е извършена проверка са - Х. Я. М., Х. Я. М., Х. Я. И. и Х. Я. Ш..

Въз основа на проверените документи експертът е установил:

7.1. Наличието на името Х. Я.. М. (съкращението на второто име е според записаното в книгата), което е под № 246 в книга за отчитане трудодните на член кооператорите на [населено място]. Според данните от тази книга Х. Я.. М. има: за 1979 г. - 101 ч/д, а за 1980 г. - 1 ч/д.

Пояснено е, че тази абревиатура „ч/д“ би следвало да се чете като човеко дни, тоест работни дни;

7.2. Наличието на името Х. Я. И. във:

7.2.1. Ведомост за заплати за м.05.1974 г. намираща се в дело 50, осигурител „[община] 95“ АД, [населено място]. Ведомостта е за [населено място], бригада 10, на лист 166, името е на № 65.

За м. май 1974 г. лицето е работило ефективно. Според ведомостта Х. Я. И. е имала изработени 58 дни до м. май 1974 г. и за май 1974 г. още 25 дни, за които дни е начислено възнаграждение от 117,39 лв. Лицето е подписало ведомостта за м. май 1974 г.

7.2.2. Ведомост за заплати за м. 11.1974 г., намираща се в дело 51, осигурител „[община] 95“ АД, [населено място]. Ведомостта е за [населено място], бригада 10, на лист 259, името е на № 65.

За м. ноември 1974 г. лицето не е работило ефективно. Според ведомостта Х. Я. И. е имала изработени 130 дни до м. ноември 1974 г. с начислено възнаграждение 618,17 лв.

Направено е уточнение, че във ведомостите се отбелязват ефективно отработените дни за периода. Не става въпрос за календарни дни.

Това са единствените данни, които са открити от вещото лице за жалбоподателката съобразно посочените имена.

7.3. Относно името Я. И. А. (вещото лице е предположило, че това е баща на жалбоподателката) са открити данни в същите ведомости и на същите листове като посочените за Х. Я. И., като той е с № 59. За м. ноември 1974 г. лицето е работило ефективна. Според ведомостта Я. И. А. е имал изработени 241 дни до м. ноември 1974 г. и за ноември 1974 г. още 18 дн.

7.4. Посочено е още в заключението, че в България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание „за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица", с което ръководената от Т. Ж. държава започва въвеждането на петдневната работна седмица. С Постановление на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971 - 1975)", процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

7.5. Данни за майката на жалбоподателката и за нейния съпруг дали са изработили повече от планирания минимум трудови дни за всяка една от годините от периода, не са открити от вещото лице в проверените от него документи.

7.6. Констатирано е от експерта, че:

- Данните, съдържащи се в Удостоверение № 5512-15-1273/09.11.2023 г. (Отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 по данни от документите на ТКЗС - [община]), съответстват на данните, отразени в проверените от него документи.

- Данните, съдържащи се в Удостоверение № 5512-15-1274/09.11.2023 г. (Отказ за издаване на удостоверение обр.УП-13 по данни от документите на ТКЗС - [населено място]), не съответстват на данните, отразени в проверените от вещото лице документи. Според Удостоверение № 5512-15-1274/09.11.2023 г. в осигурителния архив на НОИ липсва информация за лицето Х. Я. Ш. / Х. Я. М. / Х. Я. М. / Х. Я. И..

В същото време, вещото лице е установило, че според Ведомост за м.11.1974 г., отнасяща се за [населено място], бригада 10, на лист 259, под № 65 лицето Х. Я. И. е имала изработени 130 дни до м. ноември 1974 г. с начислено възнаграждение 618,17лв.

Така установеното противоречи на установеното от ТП на НОИ [област].

- О. У. № 5531-08-891#1/13.11.2023 г. и Удостоверение № 5531-08-891#2/13.11.2023 г. - Откази за издаване на удостоверение обр. УП-13 по данни от документите на ТКЗС - [населено място], бр. Чеганци, вещото лице е посочило, че не може да коментирам тези удостоверения и констатациите в тях, тъй като жалбоподателката се е отказала от тази проверка.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ [населено място] е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

9. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:

Според чл. 68, ал. 3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Цитираният нормативен текст очертава фактическия състав, при проявлението на който лицата придобиват право на лична пенсия за ОСВ. Този фактически състав включва наличието на няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: 1. заявителят да има качеството на осигурено лице; 2. да е навършил определена възраст – в случая 67 години; 3. да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира правото на лична пенсия за ОСВ.

10. Наличието на първата и втората предпоставки не са спорни между страните. Спорът се концентрира по отношение на третата предпоставка, а именно има ли жалбоподателката 15 години действителен осигурителен стаж.

11. Неправилна е била преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното пред него разпореждане.

Изготвената по делото ССЕ, която съдът възприема като компетентно и обективно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване на настоящия административноправен спор факти и обстоятелства, налага несъмнения извод, че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. В случай е нарушен и принципът на „Истинност“ възведен в чл. 7, ал. и 2 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. Всичко това е довело до нарушаване и на принципа на „Съразмерност“, според който административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 5 АПК).

Достатъчно в тази насока е да се посочи, че данните, съдържащи се в Удостоверение № 5512-15-1274/09.11.2023 г., с което е направен Отказ за издаване на удостоверение обр. УП-13 по данни от документите на ТКЗС - [населено място], се опровергават от изготвената по делото ССЕ, тъй като вещото лице е установило и то по документи, които се съхраняват от самата осигурителна администрация, че жалбоподателката има трудов стаж по чл. 76, буква „е“ от ППЗП (отм.), който не е съобразен при разглеждане на заявлението й за отпускане на пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Според цитирания чл. 76, буква „е“ от ППЗП (отм.) времето след 1 януари 1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили, се счита за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.). В случая експертът е установил, че според ведомост за м.11.1974 г. (съхранявана в ОА на ТП на НОИ [област]), отнасяща се за [населено място], бригада 10, на лист 259, под № 65 лицето Х. Я. И. е имала изработени 130 дни до м. ноември 1974 г. с начислено възнаграждение 618,17 лв.

О. У. № 5512-15-1274/09.11.2023 г., издадено то Началник отдел ООА при ТП на НОИ [област], послужило като основание за издаване на Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [област], е с невярно съдържание. Това само е достатъчно, оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане, да бъдат отменени.

12. Спор по делото се формира и относно правилното приложение на материалния закон и се свеждат до въпроса дали периода на майчинство от 12.04.1985 г. до 03.05.1985 г. с продължителност 21 дни, съставлява действителен осигурителен стаж и следва ли да се съобрази при преценката относно придобиване правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО.

По отношение на така посочения стаж, на основание пар. 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, действителността следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до 31.12.1999 г. В случая приложима се явява нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите – отм., се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Относимо към случая е и Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/1968 г. - чл. 9, ал. 4-5, според което времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Според действащият закон - чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3 годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно които за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, както и тази на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При това положение, следва да се приеме, че в областта на общественото осигуряване при майчинство - и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. След като стажът на жалбоподателката за процесния период се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, то с оглед разпоредбата на пар. 9, ал. 1 от КСО същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на пар. 1, т. 12 от ПЗР на КСО.

Така, като е отказал да зачете стажа на жалбоподателката като неработеща майка за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона.

В този смисъл е и съдебна практика на Върховния административен съд, установена в Решение № 2492 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 78/2025 г., VI о., Решение № 6866 от 05.06.2024 г. по адм. д. № 10838/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1536 от 09.02.2024 г. по адм. д. № 5108/2023 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6744 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

13. Изложените до тук съображения налагат да се приеме, че с признаването на трудовия стаж по чл. 76, буква „е“ от ППЗП (отм.) и трудовия стаж за времето от 01.01.1980 г. до 22.11.1980 г. за действителен, общият действителен осигурителен стаж на жалбоподателката безспорно ще надвиши 15 години, което налага извода, че Х. Ш. е придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

14. Това има за последица незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [област] и потвърдено с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-53/17.01.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област]. Те ще следва да бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - [населено място] за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-4216/03.10.2023 г. по описа на ТП на НОИ – [област], за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, подадено от Х. Я. Ш., с [ЕГН], при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

V. За разноските:

15. При посочения изход на спора, на основание на 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 500 лв.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-61/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ [област] и потвърдено с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-53/17.01.2024 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [област], с което на основание чл. 68, ал. 3 КСО на Х. Я. Ш., с [ЕГН], е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - [населено място] за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-15-4216/03.10.2023 г. по описа на ТП на НОИ – [област], за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, подадено от Х. Я. Ш., с [ЕГН], при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, [област], да заплати в полза на Т. А. Б., адвокат при Адвокатска колегия – [област], Персонален номер **********, с адрес [населено място], бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“ № 33, сумата от 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 613 по описа за 2024 г. на Административен съд [област].

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.