МОТИВИ
към присъда по н.о.х.д. № 486/2016 г.
по описа на РС-
гр. Сливница, VI-ти състав
Районна прокуратура- гр. Сливница e повдигнала обвинение срещу Г.И.Р., роден на ***
***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, безработен, разведен, осъждан,
ЕГН **********, за това че на 28.11.2011 год., около 01:05 часа, на
пътен възел „Яна” на АМ „Хемус” и на
16.01.2012 год., около 21:30 часа, на ПП 1-8 на 26-ти км., в условията на
продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, противозаконно си служи с официални документи, издадени за друго лице – СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., на
името на М.С.Г., с ЕГН **********, контролен талон № **********, издаден на
името на М.С.Г., с ЕГН ********** и лична карта № *********, изд. на 16.01.2001
г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., с ЕГН ********** с цел
да заблуди длъжностни лица –А.С.Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор „ПП” –
СДВР и Г.М.Ж. – мл. контрольор при Група „ПК” СПП-ОДМВР-София, а именно:
- на
28.11.2011 год., около 01:05 часа, на пътен възел „Яна” на АМ „Хемус”, противозаконно си служи с
официални документи, издадени за друго
лице – СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до
06.11.2011 г., на името на М.С.Г., с ЕГН **********, контролен талон № **********,
издаден на името на М.С.Г., с ЕГН ********** и лична карта № *********, изд. на
16.01.2001 г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., с ЕГН **********,
с цел да заблуди длъжностно лице –А.С.Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор
„ПП”- СДВР;
- на
16.01.2012 год., около 21:30 часа, на ПП 1-8 на 26-ти км., противозаконно си
служи с официални документи, издадени за
друго лице – СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно
до 06.11.2011 г., на името на М.С.Г., с ЕГН **********, контролен талон № **********
издаден на името на М.С.Г., с ЕГН ********** и лична карта № *********, изд. на
16.01.2001 г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., с ЕГН **********,
с цел да заблуди длъжностно лице – Г.М.Ж. – мл. контрольор при Група „ПК” СПП- ОДМВР-София-
престъпление по чл. 318 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК
В
хода на съдебните прения представителят на РП- гр. Сливница поддържа обвинението срещу Р., като счита, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Предвид начина на извършване
на деянието, неговият интензитет и предвид предходната съдимост на подсъдимия Р.,
пледира съдът да постанови осъдителна присъда,
като наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от около една
година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с
тригодишен изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Г.,
моли съдът да определи на подзащитния му минимално наказание, тъй като
престъплението, за което е обвинен, не е тежко по смисъла на
НК.
В съдебното заседание, подсъдимият Р.- нередовно призован, не се явява. Спрямо него са
налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по реда на чл. 269,
ал. 3 НПК, поради което първоинстанционното
съдебно производство се развива задочно спрямо него.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.Р. е роден на *** ***, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, безработен, разведен, осъждан,
ЕГН **********.
През 2006
г. личните документи на св. М.С.Г.- лична карта № *********, издадена от СДВР
на 16.01.2001 г., СУМПС № *********, издадено от ПП КАТ СДВР на 06.11.2006 г. и
контролен талон към него № ********* били
обявени за невалидни по повод постъпил в 05-то РУ при СДВР сигнал от свидетеля,
че същите са били откраднати. На свидетеля била издадена и служебна бележка вх.
№ 27488/11.08.2006 г.
На
свидетеля били издадени нова лична карта № *********, издадена от СДВР на
03.08.2006, валидна до 03.08.2016 г. и СУМПС № *********, издадено от ПП КАТ
СДВР на 21.08.2006 г., със срок на валидност до 06.11.2011 г., като предвид
изтичане срока на валидност на това свидетелство на свидетеля било издадено и
актуалното му свидетелство за управление на МПС № *********, издадено от ПП КАТ
СДВР на 27.10.2011 г., със срок на валидност до 27.10.2021 г.
На
31.08.2011 г. свидетелката Е.И.Р.- сестра на подсъдимия Г.И.Р., придобила
собствеността върху лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, като
същият бил регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК № СА 4418 СМ. На 04.11.2011 г.
свидетелката придобила собствеността и върху лек автомобил марка „Субару“,
модел „Импреза“, като същият бил регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК № СА 4651 СН. Автомобилите
свидетелката държала на платен паркинг, в близост до дома й в ж.к. „Младост 3“,
бл. 371, вх. 1, ет. 20, ап. 120, където живеел и подсъдимият Р.. Свидетелката
не управлявала лекия автомобил марка „Субару“, а лекият автомобил марка
„Мерцедес“ го управлявала от време на време.
На
28.11.2011 г. подсъдимият Р. управлявал лек автомобил марка „Субару“, модел
„Импреза“, с ДК № СА 4651 СН, който бил собственост на сестра му- св. Р., като се движел по АМ „Хемус“, с посока на
движение от гр. Ботевград към гр. София, когато около 01.05 часа бил спрян за
проверка на пътен възел „Яна” от свидетелите А.С.Ч. – ст. полицай при 02-ра
група, сектор „ПП”- СДВР и Р.С.С.. В хода на проверката свидетелят Ч.
констатирал, че подсъдимият управлява моторното превозно средство без залепен
валиден винетен стикер „К-3“ за движение по републиканската пътна мрежа, поради
което пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение на подсъдимия. В хода на проверката при съставяне на акта подсъдимият
се легитимирал пред полицейския служител Ч. с лична карта № *********, изд. на
16.01.2001 г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., на
името на М.С.Г., с ЕГН ********** и контролен талон № **********, издаден на
името на М.С.Г., с ЕГН **********. Подсъдимият представил на полицейските
служители и свидетелството за регистрация на МПС, от което последните установили
чия собственост е автомобилът. За констатираното нарушение на името на М.С.Г.,
с ЕГН **********, чиито документи за самоличност били представени от подсъдимия
на полицейските служители, бил съставен АУАН № 112631, бл. № 421369 от
28.11.2011 г. за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Актът бил предявен на
подсъдимия за запознаване, като същият се подписал до „нарушител“, а също и в
разписката за получаване на екземпляр от акта. С акта бил иззет контролен талон
№ **********, издаден на името на М.С.Г., с ЕГН **********.
Въз
основа на АУАН № 112631, бл. № 421369 от 28.11.2011 г. на М.С.Г., с ЕГН **********
било издадено НП № 112631 от 13.12.2011 г., с което на основание чл. 179, ал.
34, т. 4 ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв. за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
На
16.01.2012 г. подсъдимият Р. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„СЛК 200“, с ДК № СА 4418 СМ който също бил собственост на сестра му, като се
движел по ПП I-8, с посока на движение към гр.
София, когато в района на 26-ти км. бил спрян за проверка от свидетелите Г.М.Ж.
– мл. контрольор при Група „ПК” СПП- ОДМВР-София, и П.И.П.. Подсъдимият бил
спрян, тъй като се движел с превишена скорост- при ограничени на скоростта 50
км/ч., въведено с пътен знак В 26, управлявал лекия автомобил със скорост 112
км/ч. В хода на проверката били поискани документите на подсъдимия, като същият
представил на свидетелят Ж. лична карта № *********, изд. на 16.01.2001 г. от
СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г. и СУМПС № *********, изд. на
06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., на името на М.С.Г., с
ЕГН **********. Подсъдимият представил на полицейските служители и
свидетелството за регистрация на МПС, от което последните установили чия
собственост е автомобилът. Подсъдимият не представил контролния талон към
СУМПС, тъй като същият вече бил иззет със съставяне на АУАН № 112631 от
28.11.2011 г. Наред с това и след запознавайки се представените му документи,
свидетелят Ж. констатирал, че представеното му СУМПС № *********, изд. на
06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР на името на М.С.Г., с ЕГН **********, е с изтекъл
на 06.11.2011 г. срок на валидност. За така констатираните нарушения на името
на М.С.Г., с ЕГН **********, чиито документи за самоличност били представени от
подсъдимия на полицейските служители, бил съставен АУАН № 75, бл. № 775385 от
16.01.2012 г. за нарушения по чл. 21,
ал. 2, чл. 150 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на подсъдимия за
запознаване, като същият се подписал до „нарушител“, а също и в разписката за
получаване на екземпляр от акта. Наред с това подсъдимият собственоръчно
изписал и ръкописния текст в графата „ Запознах се със съдържанието на акта и
правя следните възражения“, като посочил, че не се е прибирал от една година в
България и затова не е сменил СУМПС.
Въз
основа на АУАН № 75, бл. № 775385 от 16.01.2012 г. на М.С.Г., с ЕГН **********
било издадено НП № 75 от 07.02.2012 г., с което на основание чл. 182, ал. 2, т.
6 и чл. 185, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му били наложени
административно наказания „глоба“ в размер на 350 лв. за нарушението по чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, в размер на 20 лв. за нарушението по чл. 150 ЗДвП и в размер на 10
лв. за нарушението по чл. 157, ал. 1 ЗДвП.
Тъй като
свидетелката Е.И.Р. разбрала, че брат й управлява лекия автомобил марка
„Субару“, модел „Импреза“, с ДК № СА 4651 СН, в началото на 2012 г. прехвърлила
същия на името на брат си, като той бил регистриран на негово име на 21.03.2012
г.
На неустановена
дата през 2014 г. свидетелят М.С.Г. се явил в КАТ СДВР, за да получи
наказателно постановление по съставен на негово име АУАН. На място свидетелят
бил уведомен, че следва да се яви за връчване на още две наказателни
постановления- съответно НП № 112631 от 13.12.2011 г. и НП № 75 от 07.02.2012
г. След като свидетелят се запознал със съдържанието на наказателните
постановления, установил, че при съставяне на същите са посочени обявените за
невалидни негови документи за самоличност- лична карта, СУМПС и контролен талон.
След
като установил, че документите му повторно са били използвани (на името на
свидетеля с невалидната му лична карта е бил сключен и договор за
далекосъобщителни услуги с „Космо България Мобайл“ ЕАД), свидетелят подал жалба
вх. № 23976 от 28.07.2014 г. по описа на 07 РУ при СДВР, по повод на която била
образувана преписка вх. № 23976/2014 г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр.пр. № 39315/2014 г. по
описа на СРП, като работата по преписката била възложена на свидетеля И.М.Г.-
оперативен работник. След запознаване с материалите по преписката,
наблюдаващият прокурор препратил същата по компетентност на РС- гр. Сливница.
Наказателните
постановления били атакувани по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, като били отменени
с влезли в сила съдебни решения.
По
доказателствата:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на делото писмени доказателства- АУАН № 112631, бл. № 421639 (л. 28, том І от ДП); справка за лицето Г.И.Р. (л. 31, том І от ДП); експертна справка №
279/26.08.2014 г. (л. 33-35, том І от ДП); справка за лицето М.С.Г. (л. 36, том І от ДП); експертна справка № 1/20.01.2015 г. (л. 48, том І от ДП); копие от АУАН № 75/16.01.2012
г., серия В, бл. № 775385 (л. 53, том № от ДП); ксерокопие на контролен талон № ********* (л. 71, том І от ДП); справка за съдимост на
подсъдимия Г.И.Р. (л. 86-89, том. І от ДП); справка в централна база КАТ (л. 90, том І от ДП); справка
КАТ за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № СА4418 СМ
(л. 41, том ІІ от ДП); промяна на регистрацията на лек
автомобил марка
„Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № СА4418 СМ (л. 42, том ІІ от ДП); справка
от КАТ за лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № СА4651 СН (л. 43, том ІІ от ДП); първоначална
регистрация на лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № СА4651 СН (л. 44, том ІІ от ДП); промяна
на регистрацията на лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № СА4651 СН (л. 45, том ІІ от ДП); справка
за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“ (л. 47, том ІІ от ДП); промяна на
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, с рег. № СА 4418 СМ (л. 48, том ІІ от ДП); промяна на
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег. № РР 3971
ВА (л. 49, том ІІ от ДП); справка лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, рег. № СА 4651
СН, първоначална регистрация, промяна на регистрацията - (л. 50-52, том ІІ от ДП); оригинал на АУАН № 75/16.01.2012 г., серия В, бл. №
775385 (л. 60, том ІІ от ДП); оригинал на АУАН №
112631, бл. № 421639 (л. 71, том ІІ от ДП); контролен талон № **********- оригинал (л. 86, том ІІ от ДП); заявление за издаване на документи за самоличност на
български граждани, удостоверение за раждане (л. 90-98, 101-104 том ІІ от ДП); справка за криминалистическа и съдебна
регистрация на лице (л. 99, том ІІ от ДП); справка (л. 100, том ІІ от ДП); справка за съдимост, рег. № 191/23.03.2016 г. (л. 42-45, том ІІІ от ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние (л. 46, том ІІІ от ДП) справка за съдимост на
подсъдимия от 25.07.2016 г.; гласни
доказателствени средства- показанията на св. М.С.Г., св. И.М.Г., св. А.С.Ч.,
св. П.И.П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК
показания на свидетеля, дадени в хода на ДП- л. 30, том II от ДП), частично от показанията на св. Е.И.Р. (вкл.
частично приобщените по реда на чл. 281, ал. , вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на
свидетелката, дадени в хода на ДП- л. 18, том II,
от ДП), св. Р.С.С. и св. Г.М.Ж., а също и посредством способите за събиране и
проверка на доказателствата- заключението на вещото лице по изготвената съдебна
почеркова и графическа експертиза.
Гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите М.Г., И.Г., А.Ч.,
П.П. и Г.Ж., са непротиворечиви, логични и взаимодопълващи се, доколкото от
показанията на свидетелите М.Г. и И.Г. се установява, как е било разкрито
извършеното от подсъдимия престъпно деяние, а от показанията на свидетелите
полицейски служители се установява, че отразените в актовете лични данни са
били непосредствено възприети от тях при представяне на документите за
самоличност на свидетеля М.Г. от страна на подсъдимия Р.. Фактическата
обстановка по делото се установява предимно на база събраните в хода на делото
писмени доказателства, доколкото свидетелите- полицейски служители, още към
момента на провеждане на разпита им в хода на досъдебното производство, вече не
са имали ясен спомен за случая, тъй като е бил изтекъл един доста продължителен
период от време, особено имайки предвид, че работата на тези свидетели е
свързана с ежедневно установяване на административни
нарушения от рода на извършените от подсъдимия.
Съдът се
позова само частично на показанията на свидетелката Р., като ги кредитира в
частта, в която същите се подкрепят от събрания по делото обективен
доказателствен материал- писмените доказателства, от които се установява
собствеността върху управляваните от подсъдимия Р. моторни превозни средства. В
частта, в която свидетелката отрича пред съда друг да е управлявал
притежаваните от нея моторни превозни средства, съдът намира, че тези показания
се явява опит за защита на подсъдимия, който е неин барат. Същевременно съдът
отчете, че доколкото с подсъдимия са живели на един адрес е било лесно достъпно
за него да се снабди с ключовете за моторните превозни средства без сестра му
да разбере. Индиция за това е соченото от свидетелката в хода на досъдебното
производство, че е разбрала, че единият от автомобилите, а именно лекият
автомобил марка „Субару“ е бил изкарван от платения паркинг именно от брат й,
което впоследствие е мотивирало свидетелката да се разпореди със същия в полза
на брат си. Именно на тази част от показанията , дадени в хода на досъдебното
пр4оизводство, съдът намира че следва да бъде дадена вяра, тъй като показанията
й, дадени в хода на съдебното производство страдат от липса на логика и
вътрешни противоречия, поради което не следва да бъдат кредитирани в посочената
част. Следва да се посочи обаче, че обстоятелството как и кога подсъдимият се е
снабдил с ключовете за моторните превозни средства се явява ирелевантно за
съставомерността на повдигнатото му обвинение, поради което съдът не намира за
необходимо да анализира допълнително показанията на тази свидетелка.
Безспорно
обаче по делото се установява, след анализа на писмените доказателства и
по-конкретно представените по делото актове за установяване на административно
нарушение и съпоставянето им със заключението на вещото лице по съдебната
почеркова и графическа експертиза, че подсъдимият се е легитимирал при
съставяне на актовете с чуждите документи за самоличност, като се е подписал в
същите, както в гарафата нарушител, така и в разписката, а в АУАН № 75 от 16.01.2012
г. е изписал собственоръчно и текстът в гарафата възражения. От заключението на
вещото лице категорично установява, че актът фактически е бил съставен на
подсъдимия,, като обстоятелството, че подсъдимият се е легитимирал с чуждите
документи за самоличност се установява от отразените в актовете подробни данни
за лицето М.Г., включително номера на документите за самоличност и контролния
талон, с които полицейските служители, извършили проверката, не биха могли да
се снабдят по друг начин освен посредством представянето им от проверяваното
лице. Нещо повече, едно от нарушенията, за които е бил санкциониран
подсъдимият, макар и представяйки се за свидетеля М.Г., е било управлението на
МПС с СУМПС с изтекъл срок на валидност, а другото- липсата на контролен талон.
Безспорно от представената по делото справка
за лицето М.С.Г. се установява, че към момента когато подсъдимият е бил спрян за проверка-
16.01.2012 г., СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, на
името на М.С.Г. е било с изтекъл на 06.11.2011 г. срок на валидност.
Същевременно при втората проверка подсъдимият е бил в обективна невъзможност да
представи за проверка контролния талон към СУМПС, тъй като същият е бил иззет
със съставянето на АУАН № 112631, бл. № 421369 от 28.11.2011 г.
От справката за съдимост на подсъдимия се установи, че същият е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК два пъти, след което е бил осъжда два пъти, като веднъж
му е било наложено наказание глоба, а втория път, с влязла в сила на 10.07.2012 г. присъда (след
извършване на процесните деяния), му е било наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от седем месеца, изпълнението на което е било отложено с тригодишен
изпитателен срок.
С оглед
изложеното съдът изгради вътршното си убеждение, съобразявайи всички събрани в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, и достигна до
единствено възможния извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.
От правна страна:
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Г.И.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е било повдигнато обвинение.
От обективна страна престъплението е
формално и за неговото извършване се изисква единствено деецът да е ползвал
издадения в полза на друго лице официален документ пред длъжностно лице.
Личните карти, свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролният
талон към него съставляват официални
документи, които са били издадени за друго лице (в този смисъл е Решение № 568
от 08.02.2013 г. по н. д. № 2016/2012 г. по описа на ВКС – ІІІ н. о.).
От
обективна страна по делото безспорно се установява, че на 28.11.2011 год.,
около 01:05 часа, на пътен възел „Яна” на АМ
„Хемус”, подсъдимият се е легитимирал пред длъжностното лице- св. А.С.Ч.
– ст. полицай при 02-ра група, сектор „ПП”- СДВР, с официални документи, издадени за друго лице – СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., на
името на М.С.Г., с ЕГН **********, контролен талон № **********, издаден на
името на М.С.Г., с ЕГН ********** и лична карта № *********, изд. на 16.01.2001
г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., с ЕГН **********.
Установява
се, също така, че на 16.01.2012 год., около 21:30 часа, на ПП 1-8 на 26-ти км.,
подсъдимият отново се е легитимирал пред длъжностното лице – Г.М.Ж. – мл.
контрольор при Група „ПК” СПП- ОДМВР-София, с официални документи, издадени за друго лице – СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., на
името на М.С.Г., с ЕГН **********, контролен талон № ********** издаден на
името на М.С.Г., с ЕГН ********** и лична карта № *********, изд. на 16.01.2001
г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г. на името на М.С.Г., с ЕГН **********.
Безспорно
полицейските служители са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, като същевременно ползването на чужд документ за самоличност изпълва
признака „противозаконно“ по смисъла на чл. 318 НК, доколкото документите за
самоличност съгласно ЗБДС се издават за конкретно лице съгласно и само то е
легитимирано да ги ползва, като нарушението на това правило е скрепено и с
административно наказание глоба от 50 до 300 лв. по чл. 80, т. 1 ЗБДС, което
наказание обаче се налага само, ако нарушителят не подлежи на по-тежко
наказание, какъвто е и настоящия случай.
От
субективна страна подсъдимият е съзнавал, че представяйки на полицейските
служители чужди документи за самоличност би могъл да заблуди същите, че е лицето,
което се сочи в документа, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, а именно, че ще бъдат накърнени обществените
отношения, които осигуряват сигурността при ползването на документите за
самоличност и пряко засегнатите от неправомерната им употреба в конкретния
случай обществени отношения, свързани с установяването на нарушителите, като е
целял настъпването на тези общественоопасни, както и да заблуди длъжностното
лице, че именно той е лицето, посочено в документа за самоличност.
Доколкото
деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, същите следва да бъдат
квалифицирани като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
Поради
тези фактически и правни съображения настоящият съдебен състав прие за доказано
по безспорен начин извършването на престъплението по чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 НК от страна на подсъдимия Г.И.Р. и за това престъпление следва да му бъде
наложено справедливо наказание.
По наказанието:
За извършеното от подсъдимия умишлено
престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години, „пробация“ или „глоба“ до
триста лева. По делото не се установиха
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, поради което
съдът определи наказанието на подсъдимия, съобразявайки разпоредбата на чл. 54 НК, като с оглед целите предвидени в чл. 36 НК, счете, че наказанието „лишаване
от свобода“ ще допринесе в най-голяма степен за поправянето и превъзпитанието
на дееца, доколкото въпреки че по отношение на него е било е въздействано посредством
методите на наказателната принуда, макар и с по-леко наказание, а именно глоба,
това наказание не е изиграло ролята си на коректив в живота на подсъдимия,
който е продължил да не се съобразява с общоприетите правила за поведение в
обществото. Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че подсъдимият е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като два пъти
(тъй като все още не е било предвидено ограничението, касателно множество
престъпления- ДВ, бр. 75 от 2006 г.- 12.09.2006 г., каквото множество
фактически е било налице) са му били налагани административни наказания „глоба“,
съответно в размер на 500 и на 1500 лв., който административни наказания също
не се изиграли превъзпитателна роля по отношение на подсъдимия.
При индивидуализацията
размер на наказанието „лишаване от свобода“ съдът съобрази, че се касае до две
деяния, макар и извършени при условията на продължавано престъпление, които са
могли да доведат до настъпване на допълнителни вредни последици, каквито биха били
налице, в случай че наказателните постановления, издадени въз основа на
съставените на подсъдимия актове, бяха влезли в сила, в случай че беше
приложена разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН за фингираното връчване на
наказателното постановление. В този смисъл и съобразявайки обстоятелството, че
подсъдимият е осъждан, съдът прецени, че наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година се явява справедливо и ще допринесе за постигането на
целите по чл. 36 НК.
Настоящият състав прие, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като към момента на извършване на деянието (16.01.2012 г.) подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода, на същия се налага наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година и същевременно целите по чл. 36 НК
и по-конкретно поправянето на подсъдимия, би могло да се постигне и без
ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. При това положение съдът счете, че
изпитателен срок в минималния размер, а именно- три години, в най- пълна степен
съответства на извършеното и ще допринесе за поправяне и превъзпитанието на
подсъдимия.
По разноските:
С оглед на постановената осъдителна присъда и
на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Г.Р. беше
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на МВР сумата от 201,38 лв., направени по
делото разноски за съдебна експертиза, а по сметка на РС- гр.
Сливница- сумата в размер на 25 лв., разноски в съдебното производство за
възнаграждение на вещото лице.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: