№ 51710
гр. София, 20.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110159928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА ГПК (Общ
искове процес – отрицателен установителен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 309234/01.11.2023
г., уточнена с молба с вх. № 364134/18.12.2023 г., от Л. Г. К., ЕГН **********
от гр. София, ж.к. „Б*, и И. Г. К., ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ И*" *,
вх.Б, ет.2, ап.4, срещу Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. , К* /
предишно обозначение на адреса - ул.,, */, с която е предявен отрицателен
установителен иск за собственост, с който да се признае, че ответникът не е
собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * с адрес на
имота гр. С* с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м. /,
номер по предходен план 92, кв.39, при съседи: *.
В обстоятелствената част на исковата молба, ищците твърдят, че са
съсобственици на 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *
с адрес на имота гр. С* с площ 1079 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /
до 10 м. /, номер по предходен план 92, кв.39. Като придобивно основание
посочват наследяване от майка им Е*.
Твърди се, че останалата 1/3 идеална част от имота е съсобствена между
тях и други наследници. В него има застроена двуетажна жилищна сграда, в
която апартамент №2 на втория етаж на жилищната сграда бил закупен на
5.08.1987г. от ответника, чрез договор за продажба сключен с общината.
Сочат, че съгласно този договор С. притежава единствено право на строеж
върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ. Въпреки това той е декларирал в ТД на НАП, че
е собственик на цялото място с данъчна оценка 20 893.90 лв.
1
Твърдят, че той оспорва тяхната собственост и иска да ползва цялото
място. Изпратили му нотариална покана на 25.07.2019г., с която го поканили
да ограничи ползването на имота в рамките на чл. 64 от ЗС, но промяна в
поведението му не последва.
Моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба.
Релевира възражение за недопустимост на предявения иск поради липса на
правен интерес, тъй като ищците навеждат твърдения, че са собственици на
1/3 ид.ч. от процесния поземлен имот, което право ответникът твърди, че
никога не е отричал или нарушавал както по отношение на ищците, така
и спрямо техния наследодател - Е*, майка на ищците, също и по отношение
на нейния наследодател- А*, Заявява, че признава правата на ищците, не ги е
оспорвал по никакъв начин и се съобразявал с тях.
Релевира възражение, че никога не е пречил и препятствал достъпа до
дворното място, като същото е оградено от ответника с цел запазване на
имота, но портата е със свободен достъп.
Признава, че през 2019 г. му е била връчена нотариална покана от
ищците, с която последните отправили искане до ответника да не ползва
терена и да не им пречи, въпреки че ищците са собственици само на 1/3 от
него. Поддържа, че не е ограничавал достъпа им, така и страните не са имали
спорове и неразбирателства по отношение на двора и неговото ползване,
поради което и на това основание за ищците липсва правен интерес от
предявяване на иска. Изразява становище, че никога не е имал претенции към
собствеността на ищците и техните наследодатели.
Твърди, че живее в апартамент № 2 в сградата в процесния поземлен
имот от своето рождение, като родителите му били настанени под наем в него
от общината. Апартамент № 2 на втория етаж на къщата бил закупен от
ответника от К* РНС, а собствеността върху земята била установена и
разпределена между К* РНС, А* и още пет лица, като и трите групи
съсобственици имали по 1/3 ид. част, съобразно влязло в сила решение за
допускане на делба по гр. д. № 106/1974 г. на СРС.
Твърди, че след като закупил апартамента, започнал да владее и ползва
и двора, като с тогавашния наемател на апартамента на първия етаж,
настанена също от общината, ответникът имал договорка всеки от тях
двамата да ползва по половината от дворното място.
Въвежда възражение, че е придобил 1/2 от поземления имот имота въз
основа на давностно владение и е ползвал половината от него непрекъснато и
необезпокоявано в продължение на повече от 20 години. Владението му не
било нарушено и от тогавашните петима собственици на ид. части и техните
наследници, така и от наследниците на Петра Василева Младжова, на които по
реституция през 1994 г. била възстановена собствеността върху 1/3 ид. част от
дворното място.
Твърди, че от 18.05.1998 г. до края на 2010 г., за период от над 10 години,
2
е упражнявал непрекъснато и несмущавана фактическа власт върху 1/2 ид.
част от процесния поземлен имот, като демонстрирал това владение за себе си
спрямо останалите съсобственици, с изключение на наследодателите на
ищците. Посочва, че останалите съсобственици живеят в близост до имота,
като те не са се протИ.поставяли по никакъв начин на установеното от него
владение.
Поради изложеното, поддържа 1/2 идеална част от процесния поземлен
имот е придобита по давност от ответника въз основа на осъществяваното
непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ответника в период от
повече от 10 години, което продължава и към момента.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа иска. Моли да се
уважи. В лични обясненията по реда на чл.176 ГПК признава, че е имало дело
между майка му и ответника, но делото е прекратено, тъй като майката се е
отказала от иска. Твърди, че видял по старото дело, че ответникът претендира
1/2 от имота. Твърди, че ответникът е декларирал това нещо пред данъчното и
написал, че е собственик на земята, а не че има 1/2 от правото на строеж.
Затова завел дело (л.91-92 от делото).
Ищецът се представлява от адвокат. Претендира разноски. Представи
списък по чл.80 ГПК.
В писмени бележки ищецът счита, че искът е допустим. Излага
становище, че искът е основателен. Излага подробно изложение за
кредитиране на фактите.
Ответникът се представлява от двама адвокати. Моли да се прекрати
делото, защото ищецът няма правен интерес да води отрицателен
установителен иск, тъй като няма никакви права да придобие. В писмени
бележки твърди, че искът е недопустим. Липсва правен интерес, като не са
доказани фактите, от които ищецът доказва правен интерес. Твърди, че липсва
спор между сраните. При условията на евентуалност излага правни
съображения, защо искът е неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа страна
В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 1/3 от процесния
имот (УПИ) Твърди, че ответникът оспорва тяхната собственост и че
ответникът е декларирал, че притежава цялото дворно място. Твърдят, че са
му изпратили покана за обезщетение по чл.65 ЗС. Като документи представя
удостоверение за данъчна оценка от 2023 г. (л.6 от делото) и удостоверение
за данъчна оценка от 2012 (л.8 от делото).
В отговора на исковата молба ответникът посочва „никога не съм имал
претенции към” УПИ (л.40 от делото). „Живея в закупения имот от
3
общината“. Признава, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от имота (УПИ).
По делото е приложено гр. д. № 52352/2010 г. по описа на СРС, с който
майката на ищеца Е* е предявила иск по чл.108 ЗС срещу ответника. Искът е
прекратен, поради оттегляне на иска и ответникът е дал съгласие. Сам
ответникът по цитираното дело (ответник и по настоящото дело) е представил
удостоверението за наследници от 2012 г., от което се установи, че е
собственик на половината от земята, на основание наследство.
По делото е приета СТЕ, от която е видно, че имотът преди е УПИ V-4,
съгласно КРП от 1962 г. с площ от 950 кв.м.
По делото е приложено гр. д. № 1106/1974 г. по описа на СРС, видно от
което за процесния имот има влязло в сила решение по допускане на делба за
имот УПИ V-4 и решението, с което имотът е изнесен на публична продан.
С решението по допускане на делба е определено, че Г. С*, С*, К*, А*,
М* имат по 1/15 ид.ч. от процесния имот. Това общо прави 5/15 ид.ч.. А* има
5/15 ид. части и Столична община, тогава К* народен съвет, има 5/15 ид. ч. от
имота.
Удостоверенията за наследници на тези участващи лица и тяхната
роднинска връзка се намира по гр. д. № 52352/2010 г. (л.15 от цитираното
дело).
Видно от самото решение във втората фаза на делбата има два печата за
ИЛ, но те са за разноските. Видно от издадено съдебно удостоверение, няма
издаден ИЛ за изнасянето на имота на публична продан.
Видно от удостоверение за наследници по гр.д. № 52352/2010 г., А* има
наследник Е* (дъщеря) и син Е* (син, свидетел по настоящото дело, вуйчо на
ищеца).
Е* е майка на ищеца по настоящото дело, който факт не се оспорва от
страните. Ищецът го признава и е видно от материалите по гр.д.№ 1106/1974
г., когато ищецът се легитимира като пълномощник, син и после като
наследник на Е*.
Е* е вуйчо на ищеца. Същият е разпитан като свидетел по делото. От
него се установи, че между страните има спор за нещо и че са се водили дела,
като ищецът иска да продаде имота, затова води дело (л.154 от делото).
От правна страна
С ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК н ВКС се
приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което
се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите
към т. 1 е разяснено, че случай на наличие на правен интерес при позоваване
на фактическо състояние, за обосноваване на правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск е когато владението е смутено /но не е
отнето/ преди да са изтекли шест месеца от установяването му от лице, което
4
неоснователно претендира, че е собственик. Ако владението е отнето след
изтичане на шест месеца от установяването му, владелецът разполага с иска
по чл. 75 ЗС, който може да предяви преди изтичане на шест месеца от
отнемането. В случая под "фактическо състояние" се има предвид владение, а
не упражняване на фактическа власт. Последната не е предмет на
самостоятелна правна защита по нито един иск. Смисълът на защита на
фактическото състояние владение или упражняване на сервитут, който по
аргумент от чл. 55 ЗС също може да се придобие по давност е да се защити
това състояние с оглед придобиване на права. От упражняване на фактическа
власт не се придобиват права, поради което тя не формира правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск.
В производството по предявен отрицателен установителен иск, ищецът е
длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва
правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване
на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по
отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.
С решение № 13/2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г., ІІ г. о., ВКС е прието по
реда на чл. 290 ГПК, че тази постановка е в сила само в случай, че ищецът
извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на
самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът
поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното
начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема
на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен
установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на
материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за
принадлежността на правото на ищеца, това налага произнасянето по
съществото на спора, защото установяването на собственическите права на
ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. В този смисъл са
Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, Р № 15/19.02.2016, т. по гр.
д. № 4705/2015 г. ІІ гр. о., и Р № 9/10.02.2017 г. по гр. д. № 6320/2015 г. ІІ гр.
о. Р № 52 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 2154/2017 г. ІІ гр. о.
Първо, ищецът твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. и търси защита, че
ответникът не е собственик на 3/3 от имота, т.е. на целия. Следователно за
тези 2/3 ид.ч. той не твърди, че може да ги придобие. Следователно за него
няма правен интерес да води дело за целия имот, а евентуално за 1/3 ид.ч.,
защото като отречете 1/3 ид. част на ответника, той ще може да докаже своята
1/3, за която черпи права. За 2/3 нито твърди в ИМ, нито търси защита. Затова
съдът определи, че следва да се предяви положителен установителен иск, а не
отрицателен, защото по никакъв начин няма да се реши кому принадлежи
собствеността, а ще се отрече, че ответникът не е собственик на целия имот.
Но по този начин, ищецът няма да може да черпи права за останалите 2/3 ид.
5
ч. от имота. Ищецът не е доказал, че има правен интерес за тези 2/3 ид. ч.
Няма такива доказателства или твърдения. Правен интерес има, когато като се
уважи иска той ще може да се позове на собственост, а в случай ищецът не се
позовава на собственост за 2/3, а само за 1/3. Следователно, искът
(Отрицателен установителен иск ОУИ) му е следвало да е за 1/3, а не за целия
имот. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК, съдът не може да придава
друга воля на съдебния акт, освен колкото и каквото е поискано. Ето защо
искът, че ответникът не е собственик на целия имот е недопустимо. Ищецът е
следвало да го предяви като положителен за 1/3 ид.ч. или като отрицателен за
1/3 ид.ч. спрямо ответника.
Ето защо липсва правен интерес да води ОУИ срещу ответника. Ако
търси защита, в случая ищецът има интерес да бъде: положителен
установителен иск, ревадикационен иск или отрицателен за 1/3 ид. ч.; но не и
отрицателен за целия имот. По този въпрос, т.е. по идентични казуси има
произнасяне на ВКС, които казват, че ако ищецът твърди, че е собственик на
ид.ч. на имот и предявява ОУИ за целия имот, то няма интерес да води дело за
целия имот. Двете по-стари решения на съдия Бонка Дечева са: Решение №
64 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3317/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева и Решение № 760 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4753/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева.
От по-новата практика на ВКС по същия казус има произнасяне на ВКС,
обективирано в Определение № 5139 от 12.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4036/2024 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бонка Дечева. Предвид
това, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на всеки иск, производството е прекратено. Посочено е, че
когато ищецът твърди и се установява, че е съсобственик на имот с трети лица,
различни от ответника, има правен интерес да отрече правото на собственост
на ответника върху вещта само до този обем от претендираното от ответника
право на собственост, до който се засягат неговото (на ищеца) право. Ищецът
не може да брани чужди права, защото не е процесуален субституент на
останалите съсобственици – трети лица за процеса и те няма да бъдат
обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са
Решение № 35/5.03.2019 г. по гр. дело № 1845/2019 г. на ВКС на РБ, І г. о.
на ВКС, което е постановено по идентичен случай.
В мотивите към т. 1 от ТР № 8/2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на
ОСГТК н ВКС е разяснено, че всеки, който претендира, че е носител на
право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото си на иск,
да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в ролята на
ответник. Както при другите искове за собственост, и при отрицателният
установителен иск за собственост ищецът защитава свое право, което според
него се накърнява от правния спор. Правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право в една от хипотезите
се поражда от твърдението на ищеца, че притежава самостоятелно право
върху вещта, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни
6
права върху един и същ обект. Другите две хипотези, при които ищецът има
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск – защита на
фактическо състояние или правно очакване за придобиване на права не са
налице в настоящия случай. Ако с решението бъде установено
несъществуването на спорното право в патримониума на ответника,
защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на
ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати.
Посоченото ТР е приложимо на общо основание и за случаите, при
които ищецът притежава само идеална част от право което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. Това е така защото според тълкувателното
решение, което обосновава хипотезите, при които е допустимо предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, правният
интерес се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било
отречено или пораждането му, респективно упражняването му, би било
осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице,
когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи
обект. ВКС прави обоснован извод, че хипотезата на предявен отрицателен
установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик
не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в
приложното поле на ТР и такъв правен интерес за ищеца ще е налице ако той
твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за
собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва
му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на
фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Притежанието на идеални части от правото на
собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права.
При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява
конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния
интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от
ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални
части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в
цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните
последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля
така предявен отрицателен установителен иск и протИ.поставимостта му на
неучаствали в процеса други съсобственици на имота.
С ТР № 3/2021 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е отклонено
искането на състав на ВКС по чл. 292 ГПК за уеднаквяване на съдебната
практика по въпроса: "може ли съсобственик да предяви отрицателен
установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи
7
собствената му идеална част.", като е прието от ОСГК на ВКС, че посоченото
в ТР 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е приложимо на общо основание и за
случаите, при които ищецът притежава само идеална част от право което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост
от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на
посочена от него идеална част от имота, такъв правен интерес за ищеца ще е
налице /освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника/, само ако той
твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за
собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната
от ищеца идеална част от тази вещ.
В решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020г.,
съставът на I г. о. е посочил, че споделя практиката на ВКС, изразена в
редица решения /№213/2014г. по гр.д.№2881/2014г., І г.о., №162/2012г. по гр.д.
№1260/2011г., ІІг.о., №59/2019г. по гр.д.№2214/2018г., І г.о. и №68/2018г. по
гр.д.№2767/2017г., ІІг.о./, в които е даден положителен отговор на
процесуалноправния въпрос, налице ли е правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от
поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части
от имота. Приел е, че когато и двете спорещи страни са се снабдили с
констативни нотариални актове за право на собственост върху идеални части,
без правата им да се застъпват, за ищеца ще е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на частта от
правата на ответника, за които последният се е снабдил с нотариален акт и
които се отричат от ищеца. За съсобственика не е без значение кой е сътитуляр
на правото на собственост, наред с него, и каква е квотата му в
съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията,
произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част
от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е във
вътрешните отношения с останалите съсобственици, свързани с използването,
управлението, поддържането, подобряването и т.н. на общата вещ, уредени в
чл. 30-чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, от значение е за законосъобразното упражняване
правото му на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от
него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението
си по чл. 33 ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване
на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ,
уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на
правата на наследниците да се разпоредят с наследената вещ (предвид
опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна по чл. 76 ЗН)
и др. Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила
на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от
имота или размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на
8
ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост
се разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият
продължава да претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху
идеална част от имота.
Част от по-новата практика на ВКС е Решение № 717 от 2.12.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4665/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията А*.
В процесния случай, както съдът написа по-горе ищецът няма правене
интерес да води делото за другите 2/3 ид. части, защото няма да придобие
права. А освен това ответникът не оспорва собствеността на ищеца (1/3) пред
него или трети лица. Ответникът не твърди пред трети лица, че е собственик
на целия имот. Изчисляването на данъка на УПИ, а именно, че ответникът
дължи данък и такса сметка за целия имот е във връзка с императивна правна
норма и не е по воля или инициатива на ответника. Освен това с оглед
диспозитивното начало, ищецът е въвел спорен предмет 3/3 – целия имот, а не
1/3. При това положение съдът не може да разгледа иска за 1/3 и за него да се
произнесе, при положение че ищецът цели да бъде признато, че ответникът не
е собственик на целия имот. При това положение съдът не може да променя
неговата воля и да приема, че ответникът не е съсобственик на 1/3 ид.ч. В
случая при ОУИ предмет е заявената част и съдът не може служебно да се
произнесе за по-малка част, тъй като ще наруши принципа за диспозитивното
начало и търсената защита. Очевидно, че ищецът иска за целия имот, а не за
дробна част, поради което искането за дробна част представлява нов иск и не е
част от сегашния.
Второ, ищецът се позовава на това, че ответникът е отишъл да
декларира пред данъчната, че притежава 1/2 ид. ч. от УПИ. Позовава се на
удостоверение за данъчна оценка от 2012 г. Същото това удостоверение е
представено по делото от 2010 г., но там ищецът си е оттеглил иска. При това
положение не е нов правопораждащ ЮФ, за да може ищецът да си предявява
искове – един път по чл.108 ЗС, сега по чл.124 ГПК, за да търси защита, при
която я оттеглил и се позовава на същите доказателства. Нещо повече, по
настоящото дело ищецът е представил друго удостоверение за данъчна оценка
от 2023 (л.6 от делото). Следователно ищецът се позовава на данъчна оценка
от 2012 г., която изобщо не е актуална, тъй като сам представя нова от 2023 г.
Видно от последната данъчна оценка ответникът не е записан като собственик
на имота, за да е налице спор или правен интерес от водене на настоящото
дело. Посочената оценка от 2012 г. е представена по делото 52352/2010 г.,
поради което нито е актуална, нито може да послужи като доказателство за
правен интерес и наличие на спор по настоящото дело. В новата данъчна
оценка от 2023 г., която е актуална, а не тази от 2012 г., ответникът изобщо не
фигурира като собственик на процесния имот.
Трето, в ОИМ, ответникът признава, че е собственик на правото на
строеж върху земята и това твърдение съвпада с ИМ. Следователно страните
нямат спор за правото на собственост върху земята. Изобщо липсва правен
9
спор за земята. Страните знаят и признават, че ответникът има право на
строеж върху 1/2 ид.ч. от земята, но не и правото на собственост. Липсва
правен спор.
Четвърто, ищецът се позовава на правен интерес, защото ответникът е
декларирал 1/2 от УПИ като негов собственик. По делото липсва такава
данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ, от която да е видно, че ответникът го е
декларирал. По делото са налице разписки за плащане на данък от ответника и
данъчна оценка от 2012 г. Видно от тях, ответникът е заплащал данъци за
земята и сградата и то за половината. Но това не може да обоснове правен
интерес от водене на делото. Това е така, защото коригирането на това става
чрез данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ (административен ред), а не чрез
водене на дело. Налице е административно производство, облекчена
процедура, а не водене на исково дело. Декларираните данни по ЗМДТ не
нарушават правото на собственост и не са правен интерес. Това е така, защото
могат да се коригират като се подаде нова декларация. Следователно
неправилното записване на ответника в данъчната служба, не следва да става
по исков ред, а по административен, като ищците попълнят и подадат нова
декларация. Представените декларирани данни не установяват право на
собственост, а служат за данъчни задължения – определяне на размера на
публичните задължения към местния фиск. Същите са само индиция за
намерение за своене, за спор и т.н., но не и обосновават правен интерес за
водене на делото, защото в България е възприета немската система –
деклариране на данни. При погрешно деклариране е налице наказателна
отговорност, но не е правопораждащ ЮФ за придобиване или оспорване
право на собственост, защото се придобива по сделка, владение или друг
начин, определен от закона (чл.77 ЗС). Правото на собственост не може да се
загуби, ако не е декларирано, тъй като нямат такава законова регламентация и
същата би протИ.речала на правото на прилежанията по протокол 1 ЕКПЧ.
Пето, не се знаят основни институти и понятия от данъчната право от
страните или техните процесуални представители. Страните не спорят, че
ответникът е купил част от сградата от общината и 1/2 от правото на строеж
върху земята. Видно от приложеното дело гр. д. № 1105/1974 г. собственици
на УПИ са:
правоприемници на други 5 лица,
ищецът и неговият вуйчо (Едисон), като наследници на А* (страна по
делото)
и СО (правоприемник на К* народен съвет).
Следователно правото на собственост принадлежи на общината, макар и
не цялото. Ответникът има само собственост върху част от сградата и правото
на строеж и то на 1/2 от правото на строеж върху земята, т.е. ответникът се
явява суперфициар.
При това положение за облагането с данъци, страните са задължени по
реда на чл.14 ЗМДТ. Съгласно чл.11, ал.2 ЗМДТ Собственикът на сграда,
10
построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен
и за този имот или съответната част от него.
В процесния случай сградата на ответника е построена върху общински
имот, макар и не изключителна собственост на общината. Затова ответникът
има задължението да заплаща и данък върху земята или съответната част от
нея. При положение, че има 1/2 от правото на строеж, то ответникът има
задължение да заплаща данък върху 1/2 от УПИ, нищо, че не е собственик.
Това е така, тъй като разпоредбата регламентира „или съответната част от
него“. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува стеснително и да
се приеме, че е важи само когато общината е изключителен собственик на
имота, но не и съсобственик. Нормата регламентира собственост, без значение
дали общината е съсобственик или собственик, т.е. притежава идеална част
или целия имот. Следователно ако общината е собственик дори и на по-малко
от целия имот, то за суперфициара възниква задължение за данък върху
земята, в размер на правото на суперфиция. При това положение е
безпредметно, че ответникът фигурира като собственик на половината от
УПИ. Ответникът фигурира, защото като суперфициарът има задължение да
плаща половината от данъка на УПИ, на основание чл.11, ал.2 ЗМДТ, а не
защото е собственик. Използваните бланки от общината не отразят в
действителност правните норми, поради което същите не са изработени
съгласно правото.
Шесто, съгласно представеното решение за делба с него е решено кому
принадлежи правото на собственост, тъй като с решението в първата фаза,
съдът се произнася за съсобствеността, между кои лица и при какви квоти.
По делото е участвала СО и А*. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в
сила решение има действия спрямо правоприемниците на страните. Ищецът е
правоприемник на А*, поради което е обвързан.
Силата на присъдено нещо на съдебното решение обвързва срещу
поставените страни - ищците и третите лица, които са конституирани да им
помагат, от една страна, и ответниците и третите лица, които са конституирани
да им помагат, от друга страна. В същото положение са универсалните
правоприемници на страните, като и частните им правоприемници, когато
частното правоприемство е настъпило след предявяването на иска. В този
смисъл е Решение № 378 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 148/2009 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева.
Следователно ответникът като частен правоприемник също е обвързан
от делото за делба. Ето защо спорът за собствеността между страните е решен
с влязло в сила съдебно решение. Не е допустим последващ иск за
собственост, на същото основание. В случая не е положителен установителен
иск, а е отрицателен установителен, поради което има влязло в сила съдебно
решение, че ответникът не е собственик на имота, съгласно решението за
делба. Спорът е решен със СПН. Друг щеше да бъде въпросът, ако ответникът
претендира права въз основа на нови правопораждащи ЮФ, след решението
11
по допускане на делба. Такъв иск няма.
Седмо, със свидетеля Е*, ищецът се опитва да докаже интерес, тъй като
иска да продаде имота. Ищецът като съсобственик винаги може да продаде
имота си, но без предпоставките по чл.33 ЗС, сделката е относително
недействителна. Освен това дори и да отрече правото на собственост,
ответникът ще фигурира като тежест на имота, защото има правото на строеж.
При това положение предявеният ОУИ няма да защити неговия интерес за
право на строеж.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва правен интерес от водене
на делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда,
както и че има влязло в сила решение, което попада в чл.299 ГПК.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Наличието на решение и
възможност за непререшаемост на спора по чл.299 ГПК е абсолютна
отрицателна предпоставка за съществуване правото на иска, наличието на
която определя производството и иска като недопустими.
Ето защо производството е недопустимо и следва да бъде прекратено и
исковата молба върната, на основание чл.130 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно представен списък претендира:
адвокатски хонорар – 2000 лева – л.68 от делото
депозит за вещо лице – 250 лева – л.72 от делото
такса СУ – 10.0 лева – л.120 от делото
По делото не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Въпреки това
съдът приема, че възнаграждението не е прекомерно. Делото е сложно от
фактическа и правна страна – с оглед събраните доказателства и е вещен иск.
Общият брой разноски, които следва да се признае на ответника 2260.00 лева
Ето защо Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Б*, и И. Г. К.,
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ И*" *, вх.Б, ет.2, ап.4, следва да бъдат
осъдени да заплатят, разделно, на Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. ,
К* / предишно обозначение на адреса - ул.,, */, сумата от 2260.00 лева (две
хиляди двеста и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. №
59928/2023 г. по описа на СРС.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 309234/01.11.2023 г., уточнена с молба с
вх. № 364134/18.12.2023 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
59928/2023 г. по описа на СРС, поради липса на гражданскоправен спор, липса
12
на правен интерес от водене на делото и наличие на влязло в сила решение, на
основание чл.130 и чл.299 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „Б*, и И. Г. К.,
ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „ И*" *, вх.Б, ет.2, ап.4, да заплатят,
разделно, на Г. И. С., ЕГН ********** от гр. София, кв. , К* / предишно
обозначение на адреса - ул., , */, сумата в размер на 2260.00 лева (две хиляди
двеста и шестдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 59928/2023 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13