№ 935
гр. Плевен , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430104308 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по предявен от Г. С. М., ЕГН **********, със
съгласието на неговата майка и законен представител Т. Г. В., ЕГН **********, двамата от
гр.***, чрез адв.Е.Р. от ПАК, против С. ПЛ. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, иск с правно
основание чл.127а от СК за даване на разрешение за издаване на задграничен паспорт на
детето Г. С. М., ЕГН **********, както и същото да има право да пътува в чужбина
придружено от своята майка и законен представител, или с изрично упълномощени за това
лица, без съгласието на ответника С. ПЛ. М., за срок до навършване на пълнолетие. Твърди
се, че бащата е с неизвестно местожителство, а майката е омъжена и живее в ***, където
пребивава и детето. В с.з. проц.представител на молителя моли съда да даде исканото
разрешение.
Ответникът не е открит на посочените в НБД Население адреси, работодателят му е отказал
да получи съдебните книжа, и му е назначен особен представител. Междувременно, след
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, препис от ИМ е връчена на лице –
***, представило се за баба на ответника, на 17,08,2021 г. От представените на 25,08,2021 г.
два броя удостоверения за родствени връзки на С. ПЛ. М. и *** е видно, че лицето,
получило книжата, няма родствена връзка с ответника. Ето защо съдът е приел, че
ответникът следва да бъде представляван в настоящото производство от определения от
Адвокатска колегия-Плевен особен представител – адв.Ч.Д..
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез назначен особен
представител – адв.Ч.Д. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим и основателен, тъй като
с поведението си бащата на детето игнорира своите родителски задължения по отношение
1
потребностите и нуждите на детето. В с.з. особения представител адв.Д. моли съда да уважи
молбата, тъй като е в интерес на детето.
В изготвения по делото социален доклад се посочва, че детето има нужда от ефективна
родителска грижа и внимание, поради което изцяло в негов интерес е да бъде дадено
исканото разрешение.
При изслушване на детето *** в с.з., само в присъствието на социален работник, същият
заяви, че желае да има възможност да пътува в чужбина и да живее с майка си в ***, където
посещава училище.
От разпита на свидетеля *** *** се установява, че от 2006 г. ответникът е напуснал
семейството си и не полага никакви грижи за молителя, нито контактува с него. Твърди се,
че детето учи в *** и се чувства много добре с новото семейство на майката.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че родители на детето Г. С. М., ЕГН **********, са Т.Г. ***а, ЕГН
**********, и С. ПЛ. М., ЕГН ********** - видно от приложеното копие от удостоверение
за раждане /л.13/.
Установява се от представените два броя съдебни решения – по гр.д.№3829/2011 г. и гр.д.
№708/2015 г., двете на ПлРС, че двукратно на молителя е давано разрешение по съдебен ред
за снабдяване със задграничен паспорт и за пътуване в чужбина само със съгласието на
неговата майка, по второто решение – за срок от пет години, считано от 13,12,2015 г., който
понастоящем е изтекъл.
С разпоредбата на чл.127а СК се уреждат отношенията между родителите във връзка с
упражняването на родителските права и по-конкретно в случаите на разногласие между тях
по въпроса за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това. Съгласно чл.45 от Закона за българските лични документи заявлението за издаване
на паспорт на малолетни и непълнолетни лица се подава от техните родители, настойници
или попечители, а съгласно чл.76, т.9 от същия закон, за пътуване в чужбина на малолетни и
непълнолетни лица е необходимо писмено съгласие от родителите, настойниците или
попечителите. Няма съмнение, че както подаването на заявление, така и даването на
съгласие съгласно цитираните разпоредби на закона, са част от кръга правомощия на
родителите в отношенията им с децата, поради което следва да се приеме, че при липса на
съгласие по тези въпроси спорът следва да бъде решен от районния съд по настоящия адрес
на детето. В този смисъл депозираната молба се явява допустима.
Данните по делото сочат, че детето *** със своята майка и новото й семейство в ***, в
отлични социално-битови условия. Установява се също така, че ответникът се е
2
дезинтересирал от детето, не се вижда с него, не изплаща издръжка.
При формиране на изводите си по спорните въпроси съдът следва да се ръководи изцяло от
целта на нормативната уредба, касаеща децата, за всестранна защита интересите на детето.
Съобразно §1, т.5 ДР ЗЗДет, „най-добър интерес на детето” е преценка на желанията и
чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат
за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът намира, че липсата на съгласие от страна на единия родител, с оглед на горните
обстоятелства препятства излишно правото на детето на свободно придвижване,
регламентирано и защитено от закона. Принципно пътуването на детето в посочената в
молбата европейска държава – ***, и другите държави-членки на ЕС, ще благоприятства
формиране на непосредствени представи за света и разширяване на познанията му, а оттук и
за оформянето му като личност.
Заявените държави не са място на размирици и природни бедствия, поради което не се
поставят в риск физическия и психически интегритет на детето. Последното е вече във
възраст, в която пълноценно може да възприема информацията, с която ще се обогати при
пътуването си и пребиваването извън страната няма да създаде затруднения по полагането
на ежедневните грижи за него. Детето ще има възможност да развива и езиковите си умения.
От друга страна с пътуването на детето в чужбина ще се даде възможност то пълноценно да
общува с майка си и братчето си, и да не прекъсва връзката с тях. Съдът счита, че с оглед
пола на детето и възрастта, в която се намира то, ограничаването на пътуването му в
чужбина не е в негов интерес и ще наруши връзката, която е изградена с майката и новото й
семейство.
При тези обстоятелства съдът намира, че в интерес на детето *** е да бъде издаден паспорт
и да му бъде разрешено да напуска територията на Република България без съгласието на
неговия баща.
Следва да бъде отбелязано, че Съдът не идентифицира искове за детето във връзка с
исканото разрешение. Следва да се отбележи също така, че осъществяването на правото на
свободно придвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България.
Поради това подадената от Г. С. М., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и
законен представител Т. Г. В., ЕГН **********, молба с правно основание чл.127а от СК
вр.чл.76, т.9 от ЗБЛД следва да бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски в общ размер на 547,00 лева.
3
По така изложените съображения съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.45, ал.1 от Закона за българските лични документи,
заместващо съгласието на С. ПЛ. М., ЕГН **********, от гр.Плевен – баща на
непълнолетния Г. С. М., ЕГН **********, ДА СЕ ИЗДАДЕ задграничен паспорт на
непълнолетното дете Г. С. М., ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на основание чл.76, т.9 от Закона за българските лични документи във
вр.чл.127а от СК на непълнолетното дете Г. С. М., ЕГН **********, ДА НАПУСКА
територията на Република България без съгласието на неговия баща С. ПЛ. М., ЕГН
**********, от гр.Плевен, придружаван от своята майка Т. Г. В., ЕГН **********, или с
изрично упълномощени от нея за това лица, и да пътува без ограничение в страните-
членки на ЕС, до навършване на 18-годишна възраст на детето.
ДОПУСКА на основание чл.127а, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. ПЛ. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. С. М., ЕГН **********, със съгласието на неговата майка и законен
представител Т. Г. В., ЕГН **********, двамата от гр.***, сторените по делото разноски в
общ размер на 547,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4