Решение по адм. дело №2129/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 ЗУТ и е образувано по жалба на „ Наскар“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], вх.А, ет.2, ап. 36, представлявано от управителя А. М. И. , срещу заповед № 2909/23.08.2024г. на заместник-кмета на Община Варна за прокарване на временен път .

Релевира се материална незаконосъобразност на акта , тъй като с одобрения вариант на временен път се засяга детска площадка и декоративна растителност в два поземлени имота , собственост на жалбоподателя- ПИ с ид. 10135.2552.5085 и 10135.2552.5087 по КККР на [населено място]. Жалбата обективира изрично признание, че и двата имота са отредени за улици по одобрена отпреди 10 години улична регулация. Като допълнителен довод за незаконосъобразност се посочва, че трасето на временния път навлиза в дере. Отправеното искане към съда е за отмяна на обжалвания адм акт .

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. Ж., който поддържа изложените в жалбата до съда оплаквания и предвид заключението на допълнителната СТЕ твърди ,че съществува по-икономичен вариант на временен път от този по оспорената заповед . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - заместник-кметът на Община Варна , редовно уведомен, се представлява се от гл. юриск. С. Н., който изразява становище за неоснователност на жалбата , понеже първият вариант на временен път по допълнителната СТЕ е опасен заради малката широчина на пътя, а вторият вариант засяга значително ПИ с ид. 10135.2552.5461 и по този начин се нарушава принципа за съразмерност . Претендира се присъждане на юриск възнаграждение.

Заинтересованата страна А. А. Б.- редовно призован не се явява, но се представлява се от адв. Д. П., който счита подадената жалба за неоснователна , солидаризирайки се с правната теза и доводи на пълномощника на адм . орган. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Заинтересованите лица А. Н. Б., Н. А. Н., Х. А. Г. , редовно призовани, не се явяват и не се представляват в процеса.

Заинтересованата страна Община Варна , редовно призована, не се представлява.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 76 от делото/, а при изследване на нейната основателност съобрази следното:

Безспорен факт е , че няма съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор по прокарване на временен път.

Административното производство е било образувано по подадено заявление от 05.07.2022г. от А. А. Б. / съсобственик на ПИ с ид. 10135.2552.1365 по КККР на [населено място]/ с искане до кмета на Община Варна за издаване на заповед за прокарване на временен път до неговата недвижимост .

Няма спор между страните , че за процесната територия има одобрен ПУП-ПУР на [жк] , одобрен с решение № 467-2 по протокол № 9 от 4 и 5 юли 2012г. и по протокол № 10/26-27.07.2012г.на ОбС Варна , влязъл в законна сила , който предвижда достъп до улица на имота на Б. последователно по осеви точки 1576-1576-1577-1578-1579-1580-1581 и 1582.

Със заповед № 3938/29.11.2020г. на кмета на Община- Варна е било разпоредено прокарване на временен път до имота на Б. с обща широчина от 3.50 м. , като съществуващ път / ПИ с ид. 10135.2552.1366 / се разшили до 3.50 м. , като се засяга само югозападния ъгъл на ПИ с ид. 10135.2552.1364. Тази заповед е била отменена и постановено връщане на преписката за ново разглеждане с решение № 1124/27.07.2023г. на Адм. съд-Варна по адм. дело № 727/23г. Видно от мотивите на това решение издадената заповед е материално незаконосъобразна, защото се засяга декоративна растителност - три броя туя , една лоза , както и подпорна стена, а освен това има по-икономичен вариант на временен път – през УПИ 10135.2552.1592./л. 117-122 от преписката/ . Това решение е било оставено в сила с решение от 12.02.2024г. на ВАС по адм. дело № 10023/23г.

По изпълнение на цитираното съдебно решение комисия за определяне на трасе за достъп до имоти , назначена със заповед № 59/12.01.2024г. на кмета на Община Варна , е приела решение от 22.03.2024г. за временен път до имота на Б. съобразно заключението по СТЕ по адм. дело №727/23г. , но е постъпило възражение от собственика на ПИ с ид. 10135.2552.1592 по КККР на Варна, че предложеното трасе засяга 17 броя туя и 3 плодни дървета , както и ограда ,вкопана като подпорна стена. Възражението е било уважено и Комисията с решение от 21.05.2024г. е определила ново трасе , минаващо последователно през ОТ от 1590 до 1582. Постъпило е писмено възражение от „ Наскар“ ЕООД , че в трасето попада детска площадка и големи дървета. С решение от 20.06.2024г. Комисията се е съобразила с възражението , като е взела решение за изместване на север на трасето на временния път от съществуващия път – ПИ с ид. 10135.2552.5314 с широчина от 3.50м. Срещу този вариант е постъпило възражение от „Наскар“ ЕООД . Същото не е било уважено видно от протокола на Комисията от 25.07.2024г. с довод ,че трасето следва предвидената улична регулация, а засегнатите подобрения и насаждения ще бъдат обезщетени .

На 23.08.2024г. заместник-кметът на Община Варна е издал процесната заповед , с която на основание чл. 190 от ЗУТ е разрешил на А. Б. прокарване на временен път с широчина от 3.50 м. до неговия имот през следните поземлени имоти : ПИ с ид. 10135.2552.5085 , собственост на „Наскар “ ЕООД с площ от 9 кв.м., ПИ с ид. 10135.2552.5104 , с НТП „За второстепенна улица“ с площ от 237 кв.м., ПИ с ид. 10135.2552.5087, собственост на „Наскар“ ЕООД с площ от 28 кв.м., ПИ с ид. 10135.2552.5462, собственост на А. Б. с площ от 13 кв.м. , ПИ с ид. 10135.2552.4209, собственост на Х. Г. и Н. Н. с площ от 98 кв.м. и ПИ и ПИ с ид. 10135.2552.1193 , собственост на Община Варна с площ от 3 кв.м.

Приложена към преписката заповед № 4435/20.12.2023 . на кмета на Община Варна , издадена на основание ДР на ЗУТ, сочи за овластяване на неговия заместник по издаване на заповеди за прокарване на временни пътища / л. 7 от преписката/.

От неоспореното от страните и прието от съда като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал заключение на допусната комплексна агро-техническа експертиза се установява, че за територията, в която се намират процесните поземлени имоти има действащ ПУП - ПУР на [жк] от 2012г. , който не е приложен. Трасето на временен път по обжалваната заповед съвпада изцяло с предвижданията на действащия ПУП-ПУР последователно през осеви точки от 2572 до 1585. В засегнатите 9 кв.м. от ПИ с ид. 10135.2552.5085 няма декоративна растителност , а в трасето на пътя , попадащо в ПИ с ид. 10135.2552.5087, се засяга 1 бр черен бор на възраст от 12 години и 7 броя кипариси на възраст от 10 години / л. 116-1119/.

Според неоспореното от страните заключение на допълнителна СТЕ /л. 243-246/ съществуват два по-икономично осъществими варианта на временен път до имота на Б.. Първият е с ширина от 3.50 м. и дължина 8.86 м .и следва съществуващ проход от 2.35 м. между имоти №1592 и №1365 , като се засяга само 1 кв.м. от ПИ с ид. 10135.2552.1364 и 7 кв.м. от ПИ с ид. 10135.2552.1592 / онагледено на скица №1 към заключението/. Поради липса на достъп до имот №1592 вещото лице не може да посочи точен брой туи , които биха се засегнали с първия вариант . Вторият вариант , онагледен на скица № 2 , е с начало [улица]/ ПИ с ид. 10135.2552.5314/ , следва трасето на временен път по обжалваната заповед по осеви точки 2572-2573-2574-2577-2578 и 2579 , по което трасе не се засягат сгради и декоративна растителност и не се засяга ПИ с ид. 10135.2552.5087 / собственост на „Наскар“ ЕООД. След това трасето продължава в южна посока през ПИ с ид. 10135.2552.5461 с дължина от 31.87 м. и засяга от този имот площ от 112 кв.м. , продължава през ПИ с ид. 10135.2552.4209 по източната му граница с дължина от 1.47 м. и площ от 6 кв.м. . При този вариант на временен път се засягат 7 кипариса в ПИ с ид. 10135.2552.5104 и 3 бора в имот 10135.2552.5461.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Предмет на оспореното волеизявление е прокарването на временен път. Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.

Според §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. При изрично нормативно уредена възможност за прехвърляне на правомощие по издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ и предвид постановена нарочна кметска заповед по делегиране на права - заповед №4435/20.12.2023г. на кмета на Община Варна , съдът счита , че издателят на акта- заместник-кметът на Община Варна , е разполагал с нужната компетентност .

При издаване на обжалваната заповед са спазени изискванията за форма на административен акт, тъй като властническото волеизявление се обективира в предвидената от закона писмена форма. В обстоятелствена чат на заповедта се съдържа изложение на възприетите от органа фактически данни и има посочване на нормативното основание на издаване на акта. В разпоредителната част на заповедта в достатъчна степен на яснота е изложен одобрения вариант на временен път с индивидуализация на засегнатите имоти по действащата кадастрална карта и посочване на засегната площ, графично онагледено и в скица, неразделна част от заповедта.

При проверката по съблюдаване на административнопроцесуалните правила съдът прецени отсъствие на допуснати съществени такива , които да обосноват отмяна на атакувания адм. акт. Одобрените от Комисията / помощен орган на издателя на заповедта/ варианти на временен път са били съобщени на заинтересованите лица и поради тази причина те са могли ефективно да упражнят процесуалното право на възражение. Всички постъпили възражения са били разгледани от Комисията , която е взела мотивирано решение по всяко от тях.

Настоящата съдебна инстанция счита , че при издаване на процесния административен акт материалният закон е бил приложен правилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗУТ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти.

Няма спор между страните , че действащият за процесната територия ПУП-ПУР на [жк] не е приложен към датата на издаване на процесната заповед, който юридически факт обоснова необходимостта от осигуряване на временен достъп до път на имота на заявителя .

Според чл. 190, ал. 3 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по ПУП, като е поставено и изискване временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Основното заключение на комплексната експертиза, което страните в процеса не оспорват, сочи за съответствие на одобрения временен път с предвиждания на действащия ПУП-ПУР на [жк] – Варна. Следователно нормативното предписание на чл. 190, ал.3 ЗУТ е спазено.

Правният спор между страните е относно съществуването на по-икономичен вариант на временен път до ПИ 10135.2552.1365 по КККР на Варна. Такъв вариант не е временният път по заповед № 3938/29.11.2022г. на заместник-кмета на Община Варна – с отнемане само на 6 кв.м. от ПИ с ид 10135.2552.1364 , предвид правното действие на обективните предели на силата на пресъдено нещо по решение № 1124/27.07.2023г. на Адм. съд-Варна . Предложеният първи вариант по допълнителната СТЕ за трасе на временния път със засягане на площ от 1 кв.м. от ПИ с ид.19135.2552.1364 и 7 кв.м. от ПИ с ид. 10135.2552.1592 съвпада с обсъденият от помощния орган към ответника вариант на заключението по СТЕ по адм. дело № 727/23г. на Адм. съд-Варна . Правилно този вариант не е бил одобрен, защото за ПИ № 1592 има одобрен ПУП-ПРЗ / заповед № Г-61/27.06.2014г. на кмета на Община Варна / , който е приложен. Следователно границите на този имот са съобразно действащата улична регулация. Освен това вещото лице по допълнителната СТЕ изрично заявява, че не може да посочи точния брой туи в ПИ № 1592 , които попадат в засегнатите 7 кв.м. по границата на този имот със съседния ПИ № 1364 , но в писмено си възражение собственикът на този имот твърди за засягане на 17 броя туи . По част „паркоустройство и благоустройство“ на одобрения инвестиционен проект , неразделна част от издаденото на собственика на ПИ 1592 разрешение за строеж № 17916.12.2013г. на гл. архитект на район „Приморски“ – Варна / л. 59-66 от преписката/ / се предвиждат 16 броя туи на границата между ПИ 1365 и 1592. Следователно първият вариант на допълнителната СТЕ е свързан със засягане на значителен брой декоративна растителност , което не кореспондира с правилото на чл. 190 , ал.3, изр. второ от ЗУТ.

Съдът не кредитира заключението на допълнителната СТЕ и относно предложеният втори вариант на по-икономично осъществимо трасе на временен път , защото с него се засяга в много по-голяма степен от необходимото за постигане на целта по осигуряване временен достъп до път на ПИ № 1365 ползването на ПИ с ид. 10135.2552. 5461 , което означава нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, който е основен принцип на административния процес . По този втори вариант трасето на временния път не преминава по границата на имоти №5461 и 4209, както е по обжалваната заповед, а преминава по цялата дължина на ПИ № 5461 посока север- юг , засягайки значителна площ от него, а именно 112 кв.м. Този вариант на трасе навлиза много повече в западна посока на имот № 5461 от границата му със съседния имот и по този начин съществено се ограничава ползването на тази недвижимост . Ползването е едно от трите правомощия на абсолютното субективно вещно право на собственост. В този контекст предложеният втори вариант на временен път води до съществено ограничаване на мирното ползване на „притежания“ по смисъла на ЕКПЧ от собственика на ПИ с ид. 10135.2552.5461.

На следващо място, предложеният втори вариант на допълнителната СТЕ не съответства на изискването на чл. 190 , ал. 3 ,изр. първо от ЗУТ, защото не следва нови улици по ПУП. По действащия ПУП-ПУР на [жк] – Варна се предвижда улица по границата на съседните поземлени имоти с ид. 10135.2552.5461 и 10135.2552.4209 , докато трасето по втория вариант на вещото преминава само през ПИ с ид. 10135.2552.5461.

Поредното доказателство за несъответствие на предложеният от вещото лице втори вариант на временен път с принципа за съразмерност е факта, че с вторият вариант на експерта се засяга повече декоративна растителност- 7 броя кипариса и 3 броя бор, докато с обжалваната заповед се засягат 7 кипариса и 1 бор. Съгласно § 1, ал. 3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10 март 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, "декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти.

В писменото възражение на „Наскар“ ЕООД е обективирано оплакване срещу трасето на временния път, поради факта, че част от имотите ще се ползват за път , но без да са отчуждени . Както бе посочено по-горе в изложението , в жалбата си до съда „Наскар“ ЕООД признава , че процесните два негови поземлени имота с ид. 10135.2552.5085 и 10135.2552.5087 са отредени за улица по действащия ПУП-ПУР на [жк] – Варна .Следователно трайният градоустройствен статут на тези имоти е същите да бъдат общински път . Тяхното отчуждаване е свързано с привеждане в изпълнение на ПУП-ПУР на [жк] – Варна . Това е действащия ПУП за процесния район според неоспореното заключение на комплексната съдебна експертиза , който план не бил предмет на изменение по реда на чл. 134, ал.2 , т.1 от ЗУТ заради непровевена процедура по отчуждаване. За използването на части от двата имота на жалбоподателя като път , дори и временен,той ще бъде обезщетен и то по пазарни цени / арг. чл. 191, ал.4 във вр. с чл.210 ЗУТ/ т.е. ограничаването на собственика на тези имоти да ги ползва пълноценно ще бъде възмездено.

Обжалваната заповед от „Наскар“ ЕООД е законосъобразен адм. акт, защото с одобрения от ответника вариант на временен път не се засягат сгради или постройки , не се засяга дървесна растителност в имота на жалбоподателя с ид. 10135.2552.5085 , а за засегнатите декоративни растения в ПИ с ид. 1035.2552.5087 - 7 кипариса и 1 черен бор „Наскар“ ЕООД ще бъде обезщетено по пазарни цени . Оплакването на дружеството ,че в обхвата на временния път попада детска площадка , не е валидно правно основание за отмяна на заповедта , защото подобно съоръжение не представлява нормативно въведена пречка за прокарване на временен път.

В жалбата на "Наскар" ЕООД има оплакване, че временният път завършва в дере, но след като целта на издадената заповед е да осигури транспортен достъп до имота на Б. , а одобреното трасе по обжалвания акт е тупик , който завършва до северната граница на имота на Б., няма значение факта , че пътят завършва в дере, още повече че така следва уличната регулация .

За пълнота на изложението съдът счита за нужно да посочи, че одобреният от ответника временен път не засяга в прекомерна степен собствеността на „Наскар“ ЕООД - два негови имота , тъй като по действащата за процесната територия улична регулация на [жк] -Варна и двата имота на дружеството са отредени за улици. Освен това самият жалбоподател посочва в писменото си възражение от 13.06.2024г. /л.25 от преписката/ , че притежава и друг поземлен имот в същия квартал 126. На следващо място, към писменото си възражение „Наскар“ ЕООД е представило заповед № Г-69/27.03.2017г. на заместник-кмета на Община Варна по одобряване на ПУП-ПРЗ на УПИ ХІV-5086 „ за жилищно строителство“ и УПИ-ІІІ 5086 – за паркинг / л. 41/ в кв. 127, който е съседния квартал на този по обжалваната заповед. Възложител по цитирания ПУП-ПРЗ е „ Наскар“ ЕООД , а според правилото на чл. 124а , ал.5 ЗУТ възложител е собственикът на имотите- предмет на плана, което обстоятелство се доказва и от издадената по чл. 16, ал.6 от ЗУТ в полза на същото дружество заповед № 173/28.06.2017 г. на заместник-кмета на Община Варна. / л. 73 от делото/ . Следователно в границите на процесната територия на [жк] „Наскар“ ЕООД има и други недвижими имоти , спрямо които може пълноценно да реализира всички правомощия на вещното право на собственост.

В обобщение оспореният индивидуален адм. акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на правния спор искането на ответника и на заин. лице А. Б. за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143 , ал.3 и 4 АПК. В тази връзка на ответника следва да се присъди юриск възнаграждение от 200 лв. на основание чл. 24 от НЗПП, а на заин. лице Б. се присъдят съдебно-деловодни разноски от 600 лв. , представляващи заплатен в брой адв. хонорар.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ Наскар“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], вх, ет., ап. , представлявано от управителя А. М. И. , срещу заповед № 2909/23.08.2024г. на заместник- кмета на Община Варна за прокарване на временен път .

ОСЪЖДА „ Наскар“ ЕООД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], вх., ет., ап. , да заплати на Община Варна юриск. възнаграждение от 200 / двеста/ лева.

ОСЪЖДА „ Наскар“ ЕООД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление [населено място] , [улица], вх., ет., ап. , да заплати на А. А. Б. от [населено място], [жк], [улица], ет. , ап. съдебно-деловодни разноски от 600 /шестотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяването на страните.