Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… август 2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1852 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „Б.7.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Д.Д. ***, със съдебен адрес ***,
твърди, че с ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД, е сключила, на 28.06.2012година,
застрахователен договор за застраховка „Булстрад бонус каско“, обективиран в
застрахователна полица №********.Срокът на действие на този договор е до 10, 00
часа на 28.06.2013г. Застрахованата вещ е притежаваният от ищеца лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ600“, с рег.№ ******, с рама №********с двигател№ ********.Застраховката
обхваща всички рискове, включително и кражба, застрахователната сума е
60 000лв, а застрахователната премия- 3 536,12лв, заплатена от него в
брой и срок.Твърди, че в края на януари 2013година е възложил на свой познат – М.Д.–
да пътува с процесния автомобил до Италия, по работа, за което надлежно го
упълномощил.На 27.03.2013година установил от този човек, че застрахованият
автомобил е откраднат на паркинг, от неизвестно лице.Това деяние представлява
настъпило застрахователно събитие и за него е уведомена Централната полицейска
служба на Италия в гр.Милано от Д..Ищецът от своя страна е уведомил
застрахователя за това на 28.03.2013година и въз основа на уведомлението
ответникът завел щета №470512131300380.Твърди, че е представил на ответника
всички документи, които са му поискани, но последният е отказал да заплати
обезщетение и този отказ е обективиран в писмо от 27.09.2013година.Мотивиран е
с това, че не са представени оригинали на свидетелствата за регистрация на МПС
– част I
и II,
както и неуведомяване на застрахователя за загубване на свидетелство за
регистрация част II.Твърди, че тези документи не са в
негово притежание, защото малкия талон е изгубен, но за това е уведомен
КАТ-София, през март 2013 година, а в следствие на това уведомление
компетентните органи са му иззели и част
I.Издадени са му нови документи-
регистрационнни талони.Незабавно след това ищецът е посетил офиса на ответника
и писмено го е уведомил и за което ответникът е известен.Твърди, че не е налице
виновно неизпълнение на поето с договора З.ължение.Твърди, че застрахованата
вещ не е открита, а срокът за заплащане на обезщетение от страна на ответника е
изтекъл, но плащане не е последвало.Това налага провеждане на производството.Моли
съда, след установяване на изложеното, да постанови решение, с което осъди
ответника да му заплати сумата от 30 000лв, представляващ част от сумата
от 60 000лв, като част от дължимото застрахователно обезщетение, както и
сумата от 1 500лв, представляваща обезщетение за забавеното и плащане,
чийто общ размер е сумата от 3 000лв, за периода на забава от 27.09.2013г.-
датата на отказа до подаване на исковата молба в съда.Претендира разноските по
делото.
В срока за отговор ответникът З. „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** оспорва исковете по основание
и размер.
Въвежда следните възражения: не е настъпил покрит
застрахователен риск; твърди, че застрахователният договор, към датата на
събитието, не е бил валиден, защото застрахованият не е уведомил застрахователя
за кражбата на регистрационните талони- нарушение на т.2 от Глава 3 от ОУ, а
представените от него по-късно документи не са идентични с представени при
сключване на договора регистрационни талони, оспорва, че е бил уведомен за
изгубване/кражба на тези документи; твърди, че не е бил уведомен от ищеца, че
предоставя ползване на застрахованата вещ на трето лице, а това е от значение
за риска и именно това предоставяне е довело до настъпване на кражбата на
вещта; твърди че причина за настъпване на кражбата, все пак, е несъхраняване на
автомобила в гараж в съответствие с договора; твърди, че не е уведомен за
събитието в срок.
Ответникът оспорва и размера на претенциите, тъй
като същият не кореспондира с действителната стойност на застрахованата вещ.
Моли съда да отхвърли исковете.Претендира
разноски.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
въведените от ответника възражения.
В допълнителния отговор ответникът поддържа
сторените възражения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че страните в процесуалната
връзка са обвързани от договорна такава, обективирана в застрахователна полица№********.Съгласно
постигнатата съгласие предмет на имуществената застраховка „Булстрад бонус
каско“ със срок на действие от 10,00 часа на 28.06.2012г. до 10,00 на
28.06.2013г. е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „CL600“, с рег.№ ******, с рама №WDD1263761A004484, с двигател№ **********,
с уговорена застрахователна премия от 3 852лв и уговорена застрахователна
сума от 60 000лв.Застраховката е за всички видове рискове.
По делото са представени ОУ на застрахователя, за
които не се спори, че са действали към момента на сключване на договора.
С раздел “Общи положения“ на ОУ са уредени
сключване на договора, неговата форма, З.ължение за обявяване, въпросът за
застрахователната премия, промяна в застрахователния договор, изключения,
касателно щетите, прекратяване на договор, давност, юрисдикция и др.
ОУ, в раздел “Каско“, съдържат дефиниции,
специални изисквания, свързани с алармена система и/ или имобилайзер, и/ или
маркировка на автомобила, както и задължения на застрахования при изгубване или
кражба на заключващо устройство и/ или свидетелство за регистрация и/ или
регистрационни табели, като вменява на застрахования задължение в срок от 24
часа да уведоми за това застрахователя и компетентните органи.Изрично е
посочено, че до подмяна на изгубените/ откраднати заключващо устройство и/ или
свидетелство за регистрация и/ или регистрационни табели покритието „кражба“ и
„грабеж“ не е в сила.
В Глава Четвърта
от посочения по- горе раздел, е посочено, че в тежест на застрахования е да
докаже настъпването на застрахователното събитие, като е длъжен в 3-дневен срок
от узнаването за него да уведоми застрахователя писмено.Когато събитието е
настъпило в чужбина, застрахованият уведомява полицията, съответно провивопожарната
служба, като изпраща веднага съобщение по факс или мейл на застрахователя, а
след връщането си в България представя за оглед застрахованото МПС.Посочено е,
че към заявление за заплащане на застрахователно обезщетение следва да се
представят в оригинала: застрахователна полица; свидетелство за регистрация на
МПС, документ за преминат технически преглед; свидетелство за правоуправление и
контролен талон на водача, управлявал МПС при настъпване на застрахователното
събитие; оригинални документи, удостоверяващи застрахователното събитие,
посочени в документа.Тези документи следва да бъдат представени и когато
застрахователното събитие е настъпило в чужбина- в превод и на български език.
В Глава шеста от ОУ е вменено задължение на
застрахованото лице, при кражба на застрахованото МПС, да уведоми
застрахователя в срок от 24 часа от узнаване на събитието.Посочени са
изискванията към застрахования за регистриране и доказване на застрахователното
събитие.Санкциите за неизпълнение на тези изисквания са- отказ за заплащане на
обезщетение или намаляване на дължимото с 50%.Посочени за изключенията за
покриване на щети.
По делото е представено свидетелство за
регистрация на процесния автомобил- част I, пълномощно от управителя на
ищцовото дружество, с което упълномощаваМ. Д. да управлява в страната и чужбина
застрахованото МПС.Нотариалната заверка на документа, извършена от нотариус И.К.,
рег.№241на НК, с район на действие РС- Благоевград, е от 21.06.2012година.
По делото са представени документи,
удостоверяващи, че застрахованият е заплатил уговорената застрахователна
премия, по който факт не се спори.
По делото е представено уведомление с
вх.№43/28.03.2013година от ищеца, за това, че застрахованата вещ е оставена на
паркинг на 26.03.2013година в Милано, Италия, от упълномощеното от него трето
лицеМ. Д., което на 27.03.2013година не я е открило и веднага е уведомило
местните карабинери.Направил е поти да уведоми и застрахователя, но не е успял,
поради което застрахованото лице отправя това уведомление.
По делото ответникът е представил документите по
образувана щета№470412132300380, ведно с опис от който се установява, че
застрахованото лице е представило в оригинал заявление за кражба;
застрахователна полица; свидетелство за регистрация част 1 и 2; комплект ключове; пълномощно;
знак за МПС, удостоверение за съдебно регистрация на търговеца; документ за
платена данък на МПС.
Към преписката е представена и лична карта на
упълномощеното от ищеца лице Д.М., възлагателно писмо на застрахователя до
автосервиз „Б.С.“ за проверка на 1 брой ключ и резултат от извършената
техническа експертиза от „Б.С. А.“ ЕООД, от която се установява, че електронните
данни за заключване съответстват на застрахования автомобил, а прочетените
механични данни за заключване не съответстват нито на застрахованата вещ, нито
на някой друг автомобил в база данни на DAIMLER DG.Няма данни в системата
на сигурност и мобилност на производителя на автомобила да са документирани
поръчки за изготвяне на допълнителни или заместващи електронни или механични ключове
за този автомобил.Констатирано е, че електронният ключ е оригинален, който
принадлежи към заводската комплектовка на автомобила и това е един от двата
ключа, с които автомобилът е напуснал завода.Няма такъв извод за механичния
ключ няма. Преди тези констатации застрахователят, на 30.09.2013година, отправя
до застрахования въпроси, свързани с информация за разчитане на ключа,
касателно номер на рама, предишни разпореждания с автомобила, посещения в
оторизирани сервизи, наличие на допълнителни ключове и кога и къде са
изработени.
По делото е представено заверен превод от
констативен протокол за кражба на МПС от Служба за обществена защита и
подпомагане на населението от 09.02.2014година, удостоверяващ, че в тази служба
е подадена жалба на 27.03.2013година отМ. Д. относно кражба на застрахованото
при ответника МПС.
В преписката по щетата се съдържат обяснения на
упълномощения от ищецаМ. Д., касателно загубване на малкия талон на автомобила
и кражбата на последния, обяснява, че на 24.03.2013година е констатирал липсата
на свидетелството за регистрация, уведомил за това Брусарски- представляващия
дружеството- ищец, който се снабдил с дубликат на документа на 25.032013година,
на следващата дата му го изпратил по самолета и на същата дата пълномощникът го
получил .
На 27.09.2013година застрахователят постановява
отказ да плати застрахователно обезщетение, поради това, че застрахованото лице
не е представило свидетелство за регистрация на автомобила, отговарящо на
представените при сключване на договора и не е уведомило застрахователя за
промени в обстоятелствата.
По делото са допуснати и изслушани гласни
доказателствени средства- свидетелски показания наМ. Д., който дава показания,
че през януари 2013 година е заминал за Италия, като управителят на ищеца му
дал пълномощно за колата.Останал в Италия до март 2013година.Автомобилът през
март създал проблем, оставил го на паркинг.На следващия ден провел консултация
в автосервиз, как да придвижи автомобила до там.Когато посетил паркинга – на
27.03.2013година - установил, че колата не е там.Оставил автомобила на паркинга
предния ден.Паркингът бил осветен и на него имало и други коли.Посетил
полицейското управление, за да провери дали автомобилът не взет от паяк, но му
отговорили отрицателно, поради което подал жалба за кражба.Дава показания, че
преди кражбата на автомобила констатирал, че след проверка от полицията, е
изгубил малкия талон.Уведомил за това ищеца и той му изпратил нов в
Милано.Твърди, че към момента на кражбата ключовете и регистрационния талон на
автомобила са били у него.Твърди, че автомобилът не е открит.Дал е обяснения
пред застрахователя.Потвърждава, че документът, издаден от Служба за обществена
защита и подпомагане на населението носи неговия подпис.
Във връзка с твърдението за изгубени документи,
касателно регистрацията на автомобила, с писмо вх.№7384/22.01.2015г. МВР- СДВР-
отдел „Пътна полиция“ е изпратил на съда разпечатка в регионална база данни на
АИС – КАТ по история на регистрация и подробна индивидуализация на
застрахования автомобил, от която се установява, че на 27.02.2013година и на 25.03.2013г. е
извършено повторно издаване на свидетелство за регистрация /СР/ на МПС, като
посочените причини за това са изгубено/ откраднато/ унищожено свидетелство.
По делото е допусната и изслушана СТЕ, за
установяване на действителната стойност на актива към датата на неговото
отнемане.Вещото лице Й.Й. дава заключение, че към тази дата застрахованата вещ
има стойност 55 470лв.При направа на
този извод, вещото лице е отчело, че от момента на сключване на
застрахователния договор, с който е определена застрахователната сума от
60 000лв, и настъпилото овехтяване
на вещта, е налице основание да се редуцира стойността на вещта до посочената
сума.
Заключението е прието от съда като годно
доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано, възприето е
безкритично от страните по делото.
С оглед изводите на вещото лице относно
действителната стойност на застрахованото имущество ищецът е направил изменение
на иска за застрахователно обезщетение, касателно размера, като същият се счита
предявен за сумата от 55 470лв.На това процесуално действие ответникът се
е противопоставил, като недопустимо- извършено след срока по чл.372 ГПК и е
противопоставил възражение за изтекла погасителна давност.
Във връзка с оспорване истинността на представения
от ищеца документ, въз основа на който се твърди настъпило застрахователно
събитие – кражба – съдът е изискал от Министерството на правосъдието на
Република Италия документи, установяващи дали е налице уведомяване от
пълномощника на ищеца за кражбата на автомобила, кога е станала това и дали е
образувано наказателно производство.
От представените документи се установява, че в полицейското управление на Миланов, Италия,
на 27.03.2013г., в 16,25 часа е постъпила жалба отМ. Д. за извършена кражба на
процесната вещ, оставена от последния на 26.03.2013година на паркинг; че
кражбата на вещта е установено от това лице на 27.03.2017година; че вещта е
собственост на настоящия ищец и че е застрахована при ответника.Изпратен е
отговор, че образуваното наказателно производство срещу неизвестен извършител
под №22549/2013г. за престъпление по чл.62 НК на Италия, с ощетена странаМ. Д.,
е приключило с постановление за архивиране, издадено от съдия по
предварителното разследване Кастели, от 17.07.2013г., тъй като извършителите са
останали неизвестни.Към отговора от Министерството на правосъдието на Република
Италия е представено копие от жалбата, депозирана отМ. Д..От която се
установява, че последният е декларирал пред италианските власти, че е оставил
автомобила на неохраняем паркинг, че автомобилът е бил със заключени врати и включена аларма.Това
копие на документа съответства на представеното от застрахования и приложено
към преписката по щетата, образувана от застрахователя.Ето защо съдът приема,
че жалбата на пълномощника на ищеца е автентична.
При така установена фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
По иска с правно основание чл.208 КЗ/ отм./.
Спорът между страните е съсредоточен относно това
дали застрахователят дължи обезщетение и ако дължи такова- в какъв размер.
Първото възражение на застрахователя е, че по време
на действието на договора не е настъпило събитие, представляващо покрит риск,
поради което и няма как да бъде ангажирана договорната му имуществена
отговорност.
Съдът не възприема това възражение за основателно,
тъй като от събраните по делото доказателства, включително чрез извършената от
съда съдебно поръчка, се установява, че въз основа на жалбата на пълномощника
на ищеца, чиято истинност е установена в процеса, е образувано наказателно
производство под №22549/2013г. за престъпление по чл.62 НК на Италия, което е
архивирано, тъй като не е открит извършителя на кражбата.
По възражението на ответника, че липсва основание
да се ангажира договорната му имуществена отговорност, тъй като ищецът е
неизправна страна – нарушил разпоредбата на т.2 от Глава Трета „Специални
изисквания“ към раздел „Каско“ от ОУ, тъй като не е уведомил застрахователя за
извършената кражба на регистрационните талони на застрахованото МПС.Това
неизпълнение на договорното му задължение не може да бъде санирано от
представените пред застрахователя, в последствие, регистрационни талони, които
не са идентични с тези, които са били налични към момента на сключване на
полицата.
Съгласно цитираната разпоредба от Глава Трета –
Специални изисквания, т.2, при загубване или открадване на свидетелството за
регистрация, застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за това в
рамките на 24 часа, както да уведоми и компетентните органи.
Тезата на ищеца е, че е извършил уведомяване на
застрахователя за изгубване на регистрационните талони, като молбата за това е
получила вх.№2653/25.03.2013 година.Действително по делото е представен този
номер.Няма доказателства, че този входящ номер касае уведомление от страна на
застрахования, извършено на основание цитираната разпоредба от ОУ.Действително
посочената дата отговоря на датата на заявлението, подадено в КАТ – лист89 от
делото, за издаване на СР от страна ищеца, но съвпадението на датите не води до
извод, че представения номер от 25.03.2013година касае именно уведомление за
изгубването на малкия талон..
Въпросът е дали неизпълнението на това задължение
е основание за отказ на застрахователя да заплати уговореното застрахователно
обезщетение.
За да бъде
отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/
настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на
това задължение, т. е. между неизпълнението на задължението по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването
на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
Да е налице
точно изпълнение на задължението на застрахования за уведомление на
застрахователя за изгубване / кражба или др. на свидетелството за регистрация
на МПС, не се събират доказателства, които да установяват при пълно и главно
доказване този факт.Ето защо настоящият състав на съда приема, че е налице
неизпълнение на задължението за уведомяване на застрахователя за това
обстоятелство.
Въпросът е
дали неизпълнението на това задължение води до извод за недължимост на
заплащане на застрахователното обезщетение.
Отговорът на този
въпрос може да се изведе от функциите на свидетелството за регистрация,
регулирани с Наредба № І - 45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането на МПС и на ремаркетата, теглени от тях.Както е посочено в РЕШЕНИЕ № 79 ОТ 29.06.2012 г. по т.д. № 802/2011 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС:“Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закон за движение
по пътищата, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство
за регистрация на МПС,
което управлява. Водачът на МПС може да бъде собственик или упълномощено от
собственика да управлява автомобила лице. Съгласно чл. 33, ал. 1 вр. с ал. 5 от Наредба № І - 45/24.03.2000
г., съобразявайки съдържанието на приложения № 5 и № 6 относно формата и
реквизитите на всяка от частите, свидетелството
за регистрация се състои
от две части, всяка съдържаща данни за превозното средство и собственика. Част
І / чл. 33, ал. 2 / служи за идентифициране на превозното средство и
удостоверява правото на разпореждане на собственика със същото .Тя се съхранява
от собственика и се носи при използване на превозното средство при необходимост
/ чл. 33, ал. 2 предл. второ Наредбата /. Част втора / т.нар. малък талон / служи
за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от
водача винаги при ползване на превозното средство / чл. 33, ал. 4 от Наредбата
/. Малкият талон съдържа данните за превозното средство от големия, необходими
за контрол на пътя / чл. 33, ал. 5 от Наредбата /. Кумулативното прилагане на
разпоредбите на чл. 33 от Наредбата дава основание за извода, че част ІІ от свидетелството за регистрация е документът, задължително носен от водача на МПС при движение и
достатъчен за упражняване на контрол по пътя, вкл. относно собствеността на
автомобила. Част първа на свидетелството за
регистрация е
необходима при разпоредителни действия от собственика му и предпоставя носенето
му от същия само при необходимост. Следователно и при управление на автомобила
от несобственик, т.нар. малък талон изпълнява функциите на свидетелство за регистрация по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
.“
Съобразявайки функцията на твърдения за
откраднат/ изгубен документ – малък талон, съдът отчита сроковете и
последователността на твърдените факти: кражба/ изгубване на малкия талон на
24.03.2013година, подадено на 25.03.2013година заявление за издаване на
дубликат на този документ, който е издаден на същата дата и изпратен на
пълномощника на 26.03.2013година; оставяне на застрахования автомобил на неохраняем
паркинг на 26.03.2013година; констатирана кражба на вещта на следващата дата.По
делото липсват доказателства, включително и в свидетелските показания на Д. не
се сочи конкретна дата на изгубване/ кражбата на малкия талон, освен
документът, обективиращ дадените от него обяснения пред застрахователя.Едновременно
с това следва да бъде отбелязано, че е налице изходящ от представляващия
дружеството-ищец частен документ – лист 106 от делото- че на 25 .05.2013година
се е снабдил с дубликата на документа и изпратил същия на своя пълномощник по
непозната жена, пътуваща със самолет до Италия, на 26.03.2013година.Това е и
датата на твърдяната кражба на автомобила.В този документ ищецът твърди, че на 25.03.2013година
е уведомил застрахователя за изгубване/ кражба на малкия талон, макар този факт
да не е установен по категоричен начин. При липса на доказателства, които
категорично да установят, кога точно е загубен/ откраднат малкият талон, както
и че застрахованото лице е уведомило застрахователя за този факт, в срока,
определен с ОУ на застрахователя, съдът достига до извод, че застрахованото
лице е в неизпълнение на задължението си по т.2 Глава Трета от ОУ на
застрахователя.В същия текст страните са уговорили, че от момента на изгубване на
свидетелството за регистрация до снабдяването с дубликат покритието на рисковете „кражба“ и
„грабеж“ не е в сила – т.е. не е налице покрит риск.Така уговореното поставя по
необходимост въпросът дали е установено по несъмнен и категоричен начин, че
кражбата на вещта е извършена на посочената от ищеца дата –
26.03.2013година.Настоящият състав на съда намира, че това не е сторено от
ищеца.Нему е тежестта да установи, че на посочената дата е извършено събитие,
представляващо покрит риск, с оглед стореното оспорване от ответника на този
факт.По виждане на състава, представените от италианските власти документи
установяват, че е образувано производство поради престъпно посегателство
кражба, но не установяват кога е извършено това посегателство.Свидетелските
показания на Д. не установяват този факт по несъмнен начин, а същите се явяват
единствен източник на информация в тази насока.Следва да се уточни обаче, че
този свидетел, освен в родствени връзки с представляващия ищцовото дружество, е
лицето, което е ползвало автомобила, управлявало е същият и от чиято фактическа
власт вещта е отнета.Обяснимо е неговите показания да са в дадената насока, но
тези показания, съотнесени към последователността на възпроизведените от тях събития
и сроковете, в които същите са намерили проявление в обективната
действителност, водят до несъмнен извод, че това лице не е положило
необходимата грижа за опазване на автомобила и документите, необходими за
неговото управление.Освен това, съдът констатира противоречие в твърденията на
ищеца в исковата молба, че е възложил на Д. пътуването на Италия и показанията
на последния, че това пътуване е наложено от неговата си работа - показания, дадени в о.с.з. на12.05.2015г. –
лист 117 от делото – покупки на автомобили.При така съобразеното от съда,
последният намира, че не следва да кредитира показанията на Д. относно датата
на настъпване на застрахователното събитие.Други доказателства по делото,
удостоверяващи кражбата не са събрани.Следва изрично да бъде отбелязано и това,
че в дадените пред съда показания този свидетел се е лишил от конкретика
относно датата на изгубване/ кражба на малкия талон.Този факт е особено важен,
с оглед на това, че с разпоредбата на чл.2.1 от Глава Трета от ОУ, имаща за последица,
според съгласието на страните, за периода до подмяна на загубените/ откраднати
свидетелства за регистрация да се изключи застрахователното покритие.
По виждане на
състава цитираната разпоредба е свързана с нормата на чл.211, т.2 КЗ/ отм./ и
това е така, тъй като
липсата на част ІІ от свидетелството за регистрация и неуведомяването на
застрахователя за промяната в обстоятелствата /каквото
в случая съдът приема, че е налице/ е от естество да способства съществено увеличението на покрития от застраховката
риск - извършването на кражбата на автомобила /виж Решение № 79 от 29.06.2012 г. на ВКС по т.дело № 802/2011
г., ІІ т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК - за характера на част ІІ от
свидетелството за регистрация, като документ, изпълняващ функциите на
свидетелство за регистрация, достатъчен за упражняване на контрол по пътя,
включително относно собствеността/, т.е. не може да се приеме, че обсъжданата
клауза е недействителна на основание чл. 186, ал.
7 КЗ (отм.).В това решение на ВКС се приема,
че оставянето на малкия талон в откраднатия автомобил предпоставя
възможност за настъпването на застрахователното събитие,
предоставяйки възможност за незасичане автомобила като обект на кражба, с оглед
управление от водач, неразполагащ с необходимия за контрол по пътищата документ, както и е от
естество да способства окончателното настъпване на последиците на
застрахователното събитие - кражба, осуетявайки евентуална възможност за
предотвратяването му от контролните органи за движение по пътищата.
Поради липса на
изпълнение на породеното задължение в цитираната разпоредба на ОУ на
застрахователя задължение за уведомяване на последния за загубването/ кражбата
на малкия талон, функцията на този документ, последиците , уговорени от
страните за срока на подмяна на документи, което застрахования е извършил на
25.03.2013година / установено от представените от МВР разпечатки/, както и
неустановеност на това, че кражбата е извършена на дата, следваща издаването на
дубликата, съдът намира, че е налице
хипотеза на непокрит риск, а това води до освобождаване на застрахователя от
задължението да плати уговореното
обезщетение.И това е така, тъй като страните са се съгласили, че до издаване на
дубликат застрахователят не осъществява покритие, а по делото не е установено
по категоричен начин, за кражбата е извършена на посочената дата, която следва
датата на издаване на дубликата на малкия талон.последният е издадена на същата
дата, на която е подадено заявлението от собственика.
При изложеното
съдът намира, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.208 КЗ/ отм./ в
размер на сумата от 55 470лв се явява неоснователно предявен и следва да
бъде отхвърлен.Възражението на ответника относно допуснатото увеличение на
размера на иска се явява неоснователно.Нормата на чл.372 ГПК се явява
неприложима, тъй като претенцията е заявена, първоначално, като частична,
поради което ищецът не е лишен от възможност да увеличи размера и, а
възражението за погасителна давност не може да бъде слушано, пак поради тази причина, тъй
като давност не тече.
Изводът на съда
за неоснователност на предявения главен иск предопределя изводът му за
неоснователност на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, поради което и
акцесорната претенция се явява неоснователна.
По разноските.
С оглед нормата
на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски,
които страната е поискала своевременно, но списък по чл.80 ГПК не е представен.На
основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25, ал.2 НПП, съдът определя като
дължим размер на юрисконсултското възнаграждение сумата от 450лв.
При изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.7.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Д., против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.208 КЗ/
отм./ за сумата от 55 470лв/ петдесет и пет хиляди четиристотин и
седемдесет лв/, представляващо дължима застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен на 28.06.2012година,
за застраховка „Булстрад бонус каско“, обективиран в застрахователна полица №********,
със срок на действие до 10, 00 часа на 28.06.2013г. и застрахована вещ -
притежаваният от ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛ600“, с рег.№ ******,
с рама №********с двигател№ ********, както и претенция с правно основание чл.86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава на горната сума за периода от 27.09.2013г. до подаване на исковата молба в
съда, в размер на 1 500лв, представляваща част от дължимо обезщетение за
този период в общ размер от 3 000лв, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА „Б.7.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв.Д.Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на
делото в размер на 450лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: