Присъда по дело №390/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 7
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Джанкова
Дело: 20192110200390
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А  

 

гр. Айтос, 28.05.2020  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  ІI състав,  в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:                                             

                                                                                   Председател: МАРИЯ ДЖАНКОВА

                                                                 Съдебни заседатели:   Л.И.

 Б.К.

 

СЕКРЕТАР: Яна Петкова

ПРОКУРОР:  Илиян Пантелеев

като разгледа докладваното от съдията ДЖАНКОВА НОХ дело № 390 по описа за 2019 год.  след преценка на събраните доказателства,съдът:

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Х.М.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, трудово неангажиран за НЕВИНОВЕН в това, че:

На 20.10.2017 година в неустановен точно час за времето от около 11:00 часа до около 11:50 часа в местността „Чатманън токатъ“ в землището на село С., община Р., област Б. се заканил с убийство на Ш.Ю.Е., ЕГН ********** *** с думите: „Абе аз рано или късно ще те убия“ и заканата възбудила основателен страх у Е. за осъществяването й, поради което и на осн.чл.304 от НПК го оправдава по обвинението в извършване на  престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.М.Х. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това че:

На 20.10.2017 година в неустановен точно час за времето от около 11:00 часа до около 11:50 часа в местността „Чатманън токатъ“ в землището на село С., община Р., област Б. нанасяйки удар с крак по лицето на Ш.Ю.Е., ЕГН **********,*** му причинил болка и кървене на носа, с които си действия причинил на Ш.Е. лека телесна повреда по хулигански подбуди, които увреждания са довели до болка у пострадалия Е. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, предл.1 от НК като на осн.чл.78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага наказание адм.наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  М.Х.Е., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, месторабота *** за НЕВИНОВЕН в това, че: на 22.10.2017 година в неустановен точно час за времето от около 11:00 часа до около 11:50 часа в местността „Чатманън токатъ“, намираща се в землището на село С., община Р., област Б. се заканил с убийство на Н.Б.И. *** с думите: „Ще ти еба майката. Ще навра твоя телефон в гъза ти. Кой си ти да правиш снимки. Ще те убия“, които отправил насочвайки се към него с вдигната в ръка брадва и заканата е възбудила основателен страх у Н.И. за осъществяването й и на осн.чл.304 от НПК го оправдава по обвинението в извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

 

            ОСЪЖДА Х.М.Х. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените по делото разноски в размер на 76.92 лева.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред Б.ки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                                                                                

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                      2.

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

 

 

 

 

МОТИВИ  към Присъда № 7/28.05.2020 г.

 

по НОХ дело № 390/ 2019 година на Айтоския районен съд

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Айтоска районна прокуратура против:

1. Х.М.Х., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, трудово неангажиран, по обвинения в това, че: -  На 20.10.2017 година в неустановен точно час за времето от около 11:00 часа до около 11:50 часа в местността „Чатманън токатъ“ в землището на село С., община Р., област Б., нанасяйки удар с крак по лицето на Ш.Ю.Е., ЕГН **********,*** му причинил болка и кървене на носа, с които си действия причинил на Ш.Е. лека телесна повреда по хулигански подбуди, които увреждания са довели до болка у пострадалия Е. – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, предл.1 от НК, както и в това, че: - На същата дата и по същото време в местността „Чатманън токатъ“ в землището на село С., община Р., област Б. се заканил с убийство на Ш.Ю.Е., ЕГН ********** *** с думите: „Абе аз рано или късно ще те убия“ и заканата възбудила основателен страх у Е. за осъществяването й - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК;

2. М.Х.Е., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, месторабота *** за в това, че: на 22.10.2017 година в неустановен точно час за времето от около 11:00 часа до около 11:50 часа в местността „Чатманън токатъ“, намираща се в землището на село С., община Р., област Б. се заканил с убийство на Н.Б.И. *** с думите: „Ще ти еба майката. Ще навра твоя телефон в гъза ти. Кой си ти да правиш снимки. Ще те убия.“, които отправил насочвайки се към него с вдигната в ръка брадва и заканата е възбудила основателен страх у Н. Б.И. за осъществяването й  - престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Айтос прокурор Илиян Пантелеев, въз основа на събраните доказателства не поддържа повдигнатото обвинение за отправени закани с убийство  по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК по отношение и на двамата подсъдими Х.Х. и М.Е.. Излага мнение, че в хода на съдебното производство се е доказала вината единствено на подсъдимия Х.М.Х. и то за деянието по по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, предл.1 от НК, поради което предлага да му бъде наложено административно наказание глоба към законовия минимум, при условията и по реда на чл.78 А от НК, като същият с оглед чистото съдебно минало бъде освободен от наказантелна отговорност. Пледира деловодните разноски да се възложат на подсъдимия Х.Х..

Пострадалият, конституиран в качеството на частен обвинител Ш.Ю.Е., чрез адв.З.Б. от БАК поддържа обвинението наред с прокурора. Не заявява доказателствени искания и не ангажира доказателства. 

Подсъдимият М.Х.Е. са явява в съдебно заседение и дава обяснения пред съда. Твърди, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Пледира, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Х.  М.Х. са явява в съдебно заседение. Възползва се от правото да не дава обяснения пред съда. Твърди, че не е извършил нито едно от престъпленията, за което му е повдигнато обвинение. Пледира, че  е невинен и моли да бъде изцяло оправдан.

Защитникът на двамата подсъдими адв.П.Р. ***, след провеждане на съдебното следствие, изясняване в пълнота на фактическата обстановка и предвид оттеглянето на обвиненията по чл.144 от НК, не обсъжда същите. По повод обвинението по чл.131, ал.1, т.12 от НК, повдигнато спрямо подсъдимия Х.Х. моли подзащитният му да бъде оправдан напълно, като на първо място счита обвинението за недоказано. Сочи, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства противно на изложеното от прокуратурата,  са противоречиви спрямо механизма на нанасяне на  телесната повреда. Моли да не бъде кредитирано заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза.  По отношение на квалификациращия признак „хулигански подбуди“ счита, че не са събрани доказателства и не е налице такъв. Сочи наличие на личен мотив, като застъпва позиция, че дори да се приеме, че Х.Х. е имал умисъл да навреди на Ш. това е било намарение за нанасяне на телесна повреда, но не и за нарушаване на обществения ред. Оставя на преценката на съда, при липса на квалифициращ признак, да прекрати делото и деянието да бъде квалифицирано по основния законов текст.  В този случай и ако съдът счете, че подс.Х. е виновен, защитата моли при преценка на деянието да се вземе предвид чистото съдебно минало и наличието на добри характеристични данни, както и че неговата обществена опасност е незначителна. Моли, при индивидуализиране на наказанието да бъде отчетено, че целият инцидент е провокиран от поведението  на групата ловци, които са спрели Х. в гората и в тази ситуация /обграден от група ловци/ логично било той да  потърси защита. 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсдимият Х.М.Х. е роден на *** ***,  трудово неангажиран и неосъждан, съгласно приложената справка за съдимост. Негов баща е втория подсъдим - М.Х.Е., роден на *** ***, със средно образование, женен, неосъждан. Не е спорно родството помежду им, както и факта, че двамата са с постоянен адрес ***. Не е спорно, че двамата са ловци, като преди време са били част от обща ловна дружина със св.А.Е.А., Ш.Ю.Е., Н.Б.И. и Х.И.Х..

Ha 22.10.2017 год., около 11.50 ч. бил получен сигнал в оперативната дежурна част на Районно управление - Р., за възникнал инцидент с ловци от ловната дружинка на с.Т., общ.Р., обл.Б.. При извършена от полицейски служители проверка се констатирало, че на посочената дата свидетелите А.Е.А., Ш.Ю.Е., Н.Б.И. и Х.И. ***/, Х.Х. Р. и О.Ю.О. ***/ и А.Х.Х. ***  били на ловен излет в землището на с.С., обл. Б..

По време на излета в местността „Чатманън дюзю“, находяща се в землището на с.С., обл. Б.ка около 11.00 ч. участниците в лова видели по горския път към тях да приближава мотоциклет „МЗ“, управляван от познато им лице -  подс.Х.М.Х., който през рамо носел сглобена ловна пушка, a върху резервоара на мотора му се намирало куче. Ловците спрели Х. като му обяснили, че поведението му е в противоречие с установените изисквания за реда и начина на ловуване. Конкретна забележка, към Х.Х. относно  носенето на оръжие и движение в чуждо ловно поле му отправил свидетеля А.Е.А. - ръководител на лова. В същото време  свидетеля Н.Б.И. се приближил и направил на подс.Х. няколко снимки с мобилния си телефон. Подсъдимият видимо се ядосал, че го снимат и като се обърнал към групата ловци им се заканил, че ще  видят какво ще се случи, след което си тръгнал с мотора. Позвънил по мобилния си телефон и информирал за случилото се баща си - подс. М.Х.Е., който след  около 15 минути пристигнал с товарния си автомобил  при ловците, които след известен преход вече се намирали в местността „Чатмън токатъ“. Там вече бил пристигнал и подс.Х.Х., който още при спирането си с мотора си, предупредил ловците да изчакат за малко. Именно в този момент се  пoявил баща му М.Е., който излязал от камиона си, носейки в ръка брадва и видимо бил ядосан. Започвал да псува и да крещи като искал да разбере кой  точно е  снимал сина мy. След като Х. посочил на баща си, че това е свидетеля Н.И., подс.Е. тръгнал към него, заканвайки се, че ще му вземе телефона и ще го счупи. Преди да достигне до свидетеля Н.И., пътят на М.Е. бил препречен от свидетеля О.Ю.О., който  успял да вземе брадвата от ръцете му, захвърляйки я настрани. Свидетелят Ш.Ю.Е., опитал да предотврати евентуално посегателство спрямо свидетеля Н.И., заставайки пред подс.Х., който също приближавал. B този момент подс.М.Е.  успял да се добере отново до брадвата, тръгвайки, към Н., но бил спрян от св.Ш.Е., който успял за втори път да отнеме брадвата от ръцете на Е.. След тази действия на св.Ш.Е., двамата подсъдими отново се отправили, към Н.И.. Тогава Ш.Е. застанал на пътя на подс.Х.Х., който го  блъснал и го съборил на земята. B това положение, падайки по гръб Ш.Е.  получил от подс.Х.М.Х. ритник в лицето. От нанасения удар, носът на Ш.Е. бил наранен, по лицето му потекла кръв, което обстоятелство се потвърждава от показанията на пострадалия и на свидетелите Н.И., Х.И.Х., О.О. и М.М.. Относно състоянието на Ш.Е., а именно наличието на наранявания/разкървяване на носа са кореспонидращите помежду си показания на всички разпитани свидетели, включително тези, които не са присъствали на нанасяне на удара, но са видели пострадалия и следите по лицето му след случилото се. Досежно механизма на нанасяне на удара, съдът приема, че при съпоставка на заявеното от пострадалия Ш.Е. относно падането му на земята по гръб и нанесен му след това удар по лицето с крак от подс.Х., с показанията на останалите сведетели – очевидци Н.И., Х.И. и О.О., следва да се приеме, че именно това е бил конкретния механизъм на нанасяне на телесното увреждане, както и е налице категорично установен извършителя на  посегателството – подс.Х.Х.. Тримата свидетели – очевидци в показанията си пред съда са единодушни, че пряко са възприели, как Ш.Е. паднал на земята и подс.Х. го е ритнал с крак по лицето.  В този смисъл съдът кредитира и съдебно-медицинската експертиза, с дадените в с.з. пояснения от ВЛ д-р М., която макар и при липса на изготвена по случая медицинска документация, да се базира единствено на анализ на свидителските показания, дава заключението че е възможно пострадалият да е  получил кръвоизлив от носа, именно по посочения от него начин - в резултат на директен удар  с твърд предмет, какъвто е човешки юмрук или ритник. Що се отнася до показанията на останалите свидетели, които не са присъствали на нараняването на Ш. и доколкото същите заявяват, че не са възприли пряко сличилото се, а едва резултата – разкървеното лице на пострадалия, съдът намира, че не следва да ги кредитира като твърдения, които да са в противоречие досежно гореописания механизъм или авторството на нанесения удар, доколкото същите възпроизвеждат собстветна версия на база на логически разсъждения по чутото.

Именно след нанасяне на телесното увреждане скандалът бил преустановен. За случая била сигнализирана горската охрана, а също и полицията.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните освен в досъдебната, но също така и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки за съдимост, от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза,  което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели. Въпреки  отдалечеността на събитията във времето, не са налице явни противоречия или непоследователност, които да разколебават преценката на съда за съответствието им с обективната истина досежно нанесеното телесно увреждане – по предявеното спрямо подс.Х. обвинение по чл. по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.2, предл.1 от НК. В останала част – досежно обвинението в отправане на закани с убийство, не са събраха обективни доказателства за нито един от двамата подсъдими. В този смисъл е и направеното изявление от представителя на прокуратурата, който не поддържа обв.акт по отношение деянията, квалифицирани като престъпление по чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК.

Така изяснената фактическа обстановка води до извода, че подсъдимите не са осъществили нито от обективна, нито от субективна страна състава на повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от Наказателния кодекс.  Липсата на категорични доказателства, удостоверяващи изложените факти и обстоятелства и в частност отпряване конкретно на закани с убийство /при установен скандал с разменени викове и псувни/, се явява основание за оправдаване на подсъдимите по това обвинение. Предвид изложените по-горе съображения и липсата на категорично  установена виновност в поведението им, същите не са субект на наказателна отговорност, поради което и признавайки ги за невиновни, съдът не наказва, оправдавайки ги по повдигнатото  обвинение по чл.144 от НК.

   

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, в частта му, че подсъдимият Х.Х.  е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. чл. 131 aл.1, т.12 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна: C описаните пo - гope дейстивя, с които на инкриминираната дата подс.Х.Х. е разкървил носа на пострадалия Ш.Е., нанасяйки мy удар с крак в лицето, подсъдимият е осъществил обективни признаци на състав на престъпление пo чл.131 aл.1, т.12 от HK при хипотезата на чл. 130 aл.2, предл. I - во от НК, отчитайки становището на вещото лице изготвило съдебно-медицинска експертиза № 169/2018 г. на Отделение пo съдебна медицина при „УМБАЛАД - Б.. Експертизата е била изготвена пo писмени данни (тъй като пострадалия не е потърсил квалифицирана медицинска помощ), като от заключението на същата се констатира, че в следствие на удара с крак в лицето, нанесен му от Х.Х., пострадалия Ш.Е. е получил „ ... болка и кървене oт носа, кoито увреждания е възможно да са получени oт действието на твърди, пъти предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на човек....“ Процесните увреждания се квапифицират като „ ... довели до болка...“.

Подс.Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 131 aл.1, т.12 от HK, за което деяние му е предявено обвинение.

От  субективна страна деянието е извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като Х. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици. При установената по делото фактическа обстановка, описана по - горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Доказано по безспорен начин е, че на инкриминираната дата, Х.  е два пъти е влязъл в конфликт с ловуващите по това време. Афектиран, че е бил сниман от св.Н.И. /впоследствие санкциониран за адм.нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД - вж НАХД № 559/2017г. на РС-Айтос за нарушения на правилата на ловуване/ е потърсил за съдействие баща си. Добивайки допълнителна самоувереност в присъствието на родителя си, Х. съзнателно взел участие в скандала със свидетелите от ловната дружина, осъзнавайки обществено опасния резултат и  допускайки обществено опасните последици, нанасяйки телесна повреда на Х.М.Х. именно по хулигански подбуди, чийто израз е грубо незачитане на обществения ред, при наличие на множество свидетели, по време на лов и незачитане правилата, утвърдени по Закона за лова.

В обобщение, изводът на съда относно причината за извършеното престъпление и относно авторството на деянието, градени на база доказателствените източници и заключението на вещото лице съвпада с този на държавното обвинение.

След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъплението, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия Х. в извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на именно той предизвикал скандала и впоследствие умишлено е нанесъл удар по лицето на подналия на земяна пострадал.

 

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия Х., след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл.131 aл.1, т.12 от HK вр. чл. 130 aл.2, предл. I - во от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. 

Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти, разгледани в аспекта на смекчаващите отговорността обстоятелства, при които размерът на наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Предвид изложеното съдът е приел, че наказанието следва да е към минимума.

Съобрази, че предвид оправдаването на подс.Х. по другото, предявено му обвинение, са налице  предпоставките на чл. 78а ал.1 от НК - за извършеното от дееца престъпление по чл.131 aл.1, т.12 от HK вр. чл. 130 aл.2, предл. I - во от НК законът предвижда наказание ЛОС до една година или пробация, Х. не е осъждан за престъпление от общ характер, видно от свидетелството за съдимост, няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, от деянието няма причинени имуществени вреди.

Ето защо и с оглед данните за личността на нарушителя, съдът счита прилагането разпоредбите на чл. 78а от НК е законодопустимо и целесъобразно.

При установената фактическа обстановка и предвид доказателствата за имотното положение и личността  на дееца, съдът счита, че следва да му бъде наложено административно наказание в минималния законов размер - “глоба” от 1 500 (хиляда и петстотин) лв.

 

Така определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

 

По отношение на разноските:

На осн. чл. 189 от НПК и предвид оправдаване на подс.М.Е. и признаването на подсъдимия Х.Х. за виновен в извършеното престъпление, същият следва да заплати на Държавата направените по делото разноски в размер на 76.92 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд постанови присъдата си.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :