Решение по дело №24/2022 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 22
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20227270700024
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

01.03.2022год. гр.Шумен 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 ШУМЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова

 

при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 24 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, вр. чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

        Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от О.Х.М.,  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 200-ФК/13.12.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ магазин за сувенири, находящ се в гр.Шумен, бул.Славянски №50, стопанисван от „Н.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

        В жалбата  се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради постановяването й при неизяснена фактическа обстановка, при допуснати съществени нарушения на производствените правила и несъответствие с целта на закона. Оспорващият релевира доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, с оглед липсата на изложени от органа мотиви по отношение на срока за налагане на ПАМ, в каквато насока се позовава на практика на ВАС.Сочи, че изложените такива в частта относно мотивите за срока са формално цитирани и бланкетни, без да е налице обективна и адекватна аргументация, в съответствие с фактическата обстановка.Изразява несъгласие с интерпретираната и възприета от административнонаказващия орган фактическа обстановка, обективирана в АУАН, както и че обжалвания акт е постановен при неизяснена действителната фактическа обстановка по случая, в нарушение на правилото на чл.35 от АПК, както и че  е налице неяснота досежно датата на осъществяване на нарушението, документа, обосноваващ извода за извършено такова и точната сума на покупката-предмет на нарушението. Релевира доводи и за нарушение на материалния закон и липса на доказателства , обосноваващи твърденията на актосъставителя за наличие на извършено нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ .В тази връзка излага довод, че не е било съобразено от органа обстоятелството, че в случая при осъществяване на доставка на закупената стока чрез онлайн магазин фирмата доставчик „Е Е“ ООД действала като пощенски оператор, който следва да издаде документ за пощенски паричен превод и в тези случаи относимата към казуса Наредба Н-18/2006г. на МФ не регламентира задължение за издаване на фискален касов бон от страна на търговеца, следователно последният не е осъществил твърдяното нарушение, респективно липсва основание за налагане на АПМ.Твърди, че неправилно в мотивите на заповедта органът по приходите при определяне продължителността на срока сочи, че са взети предвид вида, местоположението на обекта, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Обективира доводи и за несъответствие на обжалваната заповед с целта на закона. Излага и съображения за издаване на обжалваната заповед  в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално на разпоредбата на чл.6 ал.5 от АПК. Инвокира оплакване, че с налагането на ПАМ преди издаването на НП се лишава лицето от законовата възможност за прекратяване на ПАМ, съставляващо превратно упражняване на власт от приходната администрация и грубо нарушаване на материалния закон и целта на закона.Моли съда въз основа на изложените съображения, да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

       В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от адв.К от АК-Варна, която поддържа жалбата по подробно изложените в нея отменителни основания.Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съгласно прил. списък.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище с рег.№ДА-01-296 от 01.02.2022год. по описа на ШАдмС, чрез пълномощника си и процесуален представител-ст.юрисконсулт Ц.С.излага съображенията си досежно Н.нователността на депозираната жалба, поради издаване на обжалваната заповед за ПАМ от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА № 1443046 от 24.11.2021г., служители на ГДФК на НАП извършили проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство в търговски обект  по смисъла на &1 т.41 от ДР на ЗДДС- магазин за подаръци, находящ се в гр.Шумен бул.Славянски№50, стопанисван от „Н.“ЕООД с ЕИК ***, представлявано от О.Х.М., при която са установени следните обстоятелства:

На 24.11.2021 г. в 11.59 ч. е заявена по електронен път доставка на стока - комплект химикал и запалка с продуктов код 15946 от електронен магазин с домейн в интернет httns:// neostyle.bg , стопанисван от „Н. “ ЕООД , ЕИК ***.Заявената стока е на стойност 21,99 лв. Заявката с потвърдена с телефонно обаждане на 24.11.2021г в 12.01 ч. .

На 28.11.2021г. от органа по приходите е получено съобщение чрез уведомяване с SMS за получена доставка от куриерска фирма „Е Е“ . Контролната покупка /пратка е получена в офис на куриерската фирма “ Е Е” ООД в гр. Разград, район „ Автогара“, ул. „Връх Свети Никола“ № 2. При получаването на същата е извършен оглед на съдържанието на пратката, при което е установено, че същата отговаря по  вид на направената заявка.

В присъствие на служител на офис на Еконт / управител офис / при извършения преглед на пратката е установено , че в нея липсва фискален касов бон или други придружителни документи във връзка с доставката.

Извършено е плащане на наложен платеж на стойност 26. 35 лв. от орган по приходите с дебитна карта чрез ПОС - терминално устройство на Уникредит Булбанк, монтирано в офиса на куриерската фирма.Издадени и предоставени са от куриерската фирма следните документи:

1.         ФКБ с №" 72030000241946/29.11.2021г. за заплатена куриерска услуга на стойност 4.36 лв.;

2.         Разписка от ПОС - терминално устройство с № 016242/29.11.2021г. за извършеното плащане на сумата от 26.35 лв. от дебитна карта на получателя;

3.         Електронно изявление № D **********/29.11.2021г. за предаване на пратката.

От куриерската фирма не са представени Фискална касова бележка за извършеното плащане на изпращача на пратката , респективно разписка за пощенски паричен превод.

Извършените действия и документи са описани и приложени в Протокол за извършена проверка №1443047 от 29.11.2021 г.

Извършена е проверка на ел. магазин " Neostyle'' и магазин за сувенири, находящ се в гр. Шумен, бул.Славянски" Ха 50, стопанисван от “Н." ЕООД .Установено е и се потвърждава от Декларация от представляващия дружеството О.Х.М., съгласно която, предметът на контролната покупка - комплект химикалка и запалка е изпратен от търговски обект - магазин за сувенири, находящ се в гр. Шумен, бул. „Славянски" Ха 50, в който е монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел TREMOL М-20с peг. № 4054355/05.03.2019 г. с ИН ZK128821 и ФП 50165416.Извършените действия и документи са описани и приложени в Протокол за извършена проверка № 0436564/29.11.2021 г

Въз основа на гореизложеното,административният орган приел,че с посоченото деяние „Н." ЕООД с ЕИК ***, представлявано от О.Х.М. е осъществило състав на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н- 18 /13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F637402/07.12.2021 година /л.15/ е започнало административнонаказателно производство срещу „Н.“ ЕООД *** за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, затова, че на 29.11.2021 година не е издаден фискален бон за сумата от 21.66 лева, получена от продажбата на комплект химикалка и запалка на с.стойност от търговски обект по смисъла на &1 т.41 от ДР на ЗДДС-електронен магазин „Магазин за подаръци Neostyle“ с интернет адрес https://neostyle.bg, стопанисван от „Н.“ЕООД с ЕИК ***.

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 200-ФК/13.12.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ магазин за сувенири, находящ се в гр.Шумен, бул.Славянски №50, стопанисван от „Н.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Заповедта постановява запечатването да се извърши в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател в срок до 3 дни от датата на влизане в сила на заповедта, като конкретният ден и час да се определят от връчителя.

Със същата е указано на търговското дружество, че изпълнението на наложената с тази заповед ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.

Административният орган е изложил фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи наложената ПАМ и относно продължителността на срока.

ЗППАМ е връчена  на представляващия дружеството на 04.01.2021г.,видно от разписка за връчването й /л.32/.

Несъгласен с постановената заповед за налагане на ПАМ, на 17.15.2022г. адресатът на заповедта подава настоящата жалба  с вх.№411 по описа на ТД на НАП Варна-офис Шумен, чрез административния орган, с искане за  отмяната й.

При така установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на заповедта за налагане на ПАМ-запечатване на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващото дружество. Обжалването на административния акт е извършено при наличие на правен интерес, поради което е допустимо за разглеждане.

Съдът приема жалбата за основателна,  предвид следните съображения:

 Заповедта е издадена от компетентен орган – началник отдел «Оперативни дейности»  - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -арг. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходи /ЗНАП/.Видно от прил. на л.51 от делото Заповед№ЗЦУ-1148 от 25.08.2020год., цитирана в обжалваната заповед, налице е постановена заповед от изпълнителния директор на  НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1 т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ-запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, поради което съдът с оглед доказателствата приема,че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена от надлежно оправомощен компетентен административен орган.

Административното производство е започнало въз основа на извършена проверка на 24.11.2021година, обективирана в протокола за извършена проверка сер.АА №1443046 от същата дата /л.43/, връчен на представител на дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.

Заповедта не  отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Недвижимият имот е индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. В заповедта обаче липсват и не са изложени мотиви мотиви досежно продължителността на наложената принудителна административна мярка.Независимо от обстоятелството, че фигурира абзац наименован „Мотиви относно продължителността на срока“, същите са бланкетни, формално цитирани, без необходимата обективна аргументация, съответстваща на фактическата обстановка.Неправилно и бланкетно актосъставителят в мотивите си досежно срока е посочил, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект „указва значимостта на охраняваното обществено отношение“, като за определянето му са „взети предвид вида и местоположението на обекта, тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото“.Цитираните фрази са бланкетни и общи, без необходимата аргументация.Видно от прил. в административната преписка документация, заявената стока съставлява комплект химикалка и запалка на обща стойност 21.99лв., закупена от търговския обект-„Електронен магазин за подаръци Neostyle“, стопанисван от оспорващото дружество.Квалифицираното като нарушение според проверяващия екип се състои в неиздаването на фискален касов бон при доставка на закупения продукт от куриерска фирма „Е Е“ООД при получаване на пратката, поръчана от онлайн магазина на оспорващия.При извеждане на квалификацията на нарушението органите по приходите не са съобразили, че в случая „Е Е“ООД е действал като пощенски оператор, който следва да издаде документ за пощенски паричен превод, в който случай относимия подзаконов акт-Наредба Н-1892006год. не регламентира задължение за издаване на фискален касов бон, а дори да се приеме, че е осъществен фактически състав на констатираното нарушение, доколкото приходът е отчетен в счетоводството на дружеството /стоката е изплатена по банков път от куриерската фирма към дружеството/, данъците по нея са били декларирани и не е налице ощетяване на фиска, в случая е налице незначителен обществен интерес на нарушението и същото, извършено за първи път може да се квалифицира като маловажно.Налагането на ПАМ-„запечатване на търговски обект  за срок от 14дни„  не може да се обоснове и с  местоположението на обекта-в гр.Шумен, който не е сред бързо развиващите се  такива в България, още повече в условията на пандемична обстановка и предизвиканата от нея икономическа криза.

Според правилото на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване състава на чл. 186, ал. 1, т. 1,6. "а" ЗДДС цената на покупката е без значение.

В нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС обаче се съдържа срок, който е "до 30 дни". При определяне срока на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок "до 30 дни", то административният орган е следвало да посочи защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение, при което не е била издадена фискална касова бележка за покупка от 21. 99 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност/чл. 6 АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност - чл. 146, т. 5 АПК.

Съгласно нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни" се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа по приходите индивидуален административен акт се налага да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 186, ал. 3 ЗДДС.

На следващо място, в случая органът по приходите е допуснал и съществено нарушение на административно-производствените правила, като не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да изясни всички релевантни за спора факти и обстоятелства, както и да изиска обяснения от представител на заинтересуваното лице и да обсъди същите.Обжалваната заповед е постановена при неизяснена фактическа обстановка с оглед съществуващите неясноти и противоречия досежно датата на извършване на нарушението, описани в съставения АУАН, прил. протоколи от извършени проверки и заповедта, както и досежно точната стойност на покупката-предмет на нарушението, посочена в АУАН в размер на 21.66лв., а в заповедта-предмет на обжалване-21.99лв.Административният орган е приел, че „Н.“ЕООД  не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон при доставка от куриерска фирма „Е Е“ООД при получаване на пратка, поръчана от онлайн магазин на дружеството, в нарушение на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 от Наредба Н-18/2006год. на МФ, без да съобрази обстоятелството,че куриерската фирма-доставчик е действала като пощенски оператор, който следва да издаде документ за пощенски паричен превод и в тези случаи Наредба Н-18/2006год. не предвижда задължение за издаване на касов бон от страна на дружеството-продавач.Не са съобразени от органа по приходите представените от дружеството доказателства, вкл. и Споразумение от 04.07.2019год. ,съгласно което „Е Е“ООД , в качеството си на пощенски оператор е поело ангажимент към дружеството да изплаща сумите по наложените платежи по банков път.Не са съобразени и представените и прил. по преписката справка за изплатени пощенски парични преводи към „Н.“ЕООД, извлечение на извършени транзакции по банковата сметка на дружеството и оборотна ведомост    , установяващи плащане на стоката по банков път, осчетоводяване на приходите от процесната продажба и деклариране на данъците по нея, с оглед на което не е налице ощетяване на фиска.

Обжалваната заповед и постановена и в нарушение на материалния закон.За да е осъществен състава на нарушението по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация фискално устройство, но от същото да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 година, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит , чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.Съгласно &1 т.12 от ДР на Закона за пощенските услуги  „Наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определената от подателя сума.Според &1 т.9 от ДР на ЗПУ „Пощенски  парични преводи“ са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл.39 т.3 на суми от подателя на получателя.

От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва извода, че разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006год. на МФ предвижда изключения от задължението за издаване на фискална касова бележка, сред които изключения попадат и случаите на извършване на плащането чрез пощенски паричен превод, каквато е процесната доставка, обект на обжалваната заповед.

В случая , видно от прил. в преписката Споразумение от 04.07.2019год. за изплащане на наложени платежи по банков път, сключено между „Е Е ООД и оспорващото дружество „Н.“ЕООД, дружеството се е съгласило сумите по наложени платежи по товарителници, подписани от него или негови служители да бъдат изплащани  от „Е Е“ООД, действащ като пощенски оператор по банков път по посочена от клиента банкова сметка. ***ер-лицензиран пощенски оператор за наложен платеж с пощенски паричен превод, събраните суми постъпват по банковата сметка на фирмата и за нея не е налице задължително изискване за издаването на фискална касова бележка.Разписката за пощенски паричен превод, издадена от куриера при получаване на сумата от клиента играе ролята на касов бон.Следователно, в случая за оспорващото дружество, доколкото плащането на закупената чрез онлайн магазин на дружеството стока е посредством пощенски паричен превод, не е налице задължение за издаване на фискален касов бон /арг. на чл.25 ал.1 т.1 вр. с чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006год./,респективно не е налице твърдяното нарушение и не са налице сочените в заповедта фактически основания за издаване на заповед за налагане на ПАМ.В този смисъл същата се явява незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно неправомерно деяние.

Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от посочените в мотивите относно срока на мярката цели " да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят бюджетните приходи , както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти“, както и че ако не бъде наложена ПАМ „съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещи до неправилно определяне на държавните налози".Мотивите относно целта на наложената ПАМ са несъстоятелни, общо формулирани, несъобразени със спецификата на конкретния казус.

По изложените съображения съдът намира, че в случая прилагането на ПАМ не е съобразена и с целите, регламентирани в чл.22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.6 ал.2 от АПК.Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.При вменената продължителност на срока-14дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес, чрез налагането на адекватни на нарушението мерки.

         Предвид гореизложеното, обжалваната заповед за налагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При посочения изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300лв., съставляващи внесена от оспорващи държавна такса за водене на дело-50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 250лв., съгласно прил. договор за правна помощ и платежно нареждане за изплатена сума по банков път.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 200-ФК/13.12.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - гр.София, с която на оспорващия „Н.“ЕООД със седалище и адрес на управление *** пл.***№3, с ЕИК ***, представляван от О.Х.М.  е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект, представляващ магазин за сувенири, находящ се в гр.Шумен, бул.Славянски №50, стопанисван от „Н.“ ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите с адрес гр.София бул.“Княз Ал.Дондуков“№52 да заплати на „Н“ЕООД със седалище и адресна управление *** пл.***№3, с ЕИК ***, представляван от О.Х.М.  РАЗНОСКИ по делото в размер на 300/триста / лв., съставляващи заплатената от оспорващия ДТ за водене на дело и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

      Препис от настоящото ,решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: