Р
Е Ш Е Н И Е № 8
гр. Пловдив, 07.01.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ
търговски състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 633 по описа за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от З.к. „Л.и.“ АД ***, ЕИК
********* – чрез пълномощника на дружеството адв. В.Д.,***, ****против решение
№307/21.06.2018г., постановено по гр.д. № 119/2017г. по описа на Окръжен съд –
С.З., в частта, с която е осъдена З.к. „Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати на Г.Д.И. ЕГН
********** и М.Д.И. ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** - чрез адв. Ж.З. в качеството
им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна
повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на
първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно
счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа; разкъсно-контузна
рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица, както и
претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични разстройства -
преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея ПТП на **.**.**** г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която е осъдена да заплати на Г.Д.И.,
с ЕГН ********** и М.Д.И., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: *** със съдебен адрес:*** -
чрез адв. Ж.З. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж.
на гр. С. сумата от 3 127. 88 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е
приел наличие на причинна връзка между процесното ПТП и получените телесни
увреждания от пострадалата, както и твърдените психически страдания. Счита
присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди за прекалено висок.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като отхвърли иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Въззиваемите страни Г.Д.И., ЕГН ********** и М.Д.И., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** - чрез адв. Ж.З., конституирани в
производството в качеството им на наследници на ищцата Д.М.И., ЕГН **********,
починала на **.**.****г. след завеждане на иска, изразяват становище за
неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна Д.Г.И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес:*** не взима становище по
жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Искът е предявен от Д.М.И., ЕГН **********. Тя твърди, че
на **.**.**** г.
около 5.00 ч. на автомагистрала „Т.", на км. ***, посока изток, е
пострадала при автомобилна катастрофа, причинена от Д.Г.И. ЕГН ********** при
управление на моторно превозно средство - л.а. „С.", мод. „Е." с рег.
№ ** **** **. Твърди, че
вследствие на ПТП е получила телесни увреждания: многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и
разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош,
корем и долен крайник,
съпроводени сами по себе си с болки и страдания като такива е изпитала и при и
вследствие на наложилото се лечение и рехабилитация. Твърди, че към датата на
ПТП причинителят на вредите е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника З.к. „Л.и.“ АД ***. Претендира заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователя. С оглед
настъпилата смърт на ищцата в хода на първоинстанционното производство като
страни са конституирани нейните правоприемници. След изменение на иска с молба
от 19.12.2017г. Г.Д.И. ЕГН ********** и
М.Д.И., ЕГН ********** молят съда да осъди ответника З.к. „Л.и.“ АД ***
да им заплати в качеството на правоприемници на починалата ищца 40 000
лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причинени увреждания – многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и
разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош,
корем и долен крайник,
претърпени вследствие ПТП, причинено по непредпазливост от Д.Г.И. ЕГН ********** на **.**.****г., при управление на лек автомобил „С.", мод. „Е." с рег. № ** **** **, рискът от настъпването на което застрахователно събитие
е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, сключен със З.к. „Л.и.“ АД, обективиран в
застрахователна полица №
**/**/************, валидна от 18.06.2016г. до 18.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница от
датата на увреждането – **.**.****г. до окончателното изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът З.к. „Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Възразява относно твърдението,
че претендираните за обезщетение неимуществени вреди са в резултат на описаното ПТП. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Д. И., поради нарушение
на ЗДвП - непоставянето на обезопасителен колан. Счита претендирания размер на
неимуществените вреди за прекомерен и неотговарящ на критериите за
справедливост.
Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и материалите по приложеното досъдебно производство № **** **
**/**** г. по описа на ОД – МВР сектор ПП гр. С.З. на **.**.**** г. около ***0
ч. на АМ „Т.", на км. ***, лек автомобил С.", мод. „Е." с рег. №
** **** **, управляван от водача Д.И., в който като пътник на задна седалка е
пътувала Д. И., е участвал в ПТП. В хода на досъдебното производство е
установено, че водачът – съпруг на И. – е загубил контрол над управляваното
МПС, излиза от пътя в дясно по посока на движението и навлиза в крайпътната
канавка. Установено е, че вследствие на ПТП на Д.М.И. е причинена по
непредпазливост многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на шийни прешлени С1 и С2 и фрактура на ключицата, както и
разкъсно-контузна рана на главата с отделяне на скалпа и травми на гръден кош,
корем и долен крайник. С Постановление от **.**.**** г. досъдебното
производство № **** ** **/**** г. по описа на ОД – МВР сектор ПП гр. С.З. е
прекратено, поради наличие на хипотезата на чл.348б предл. „първо“ от НК –
телесната повреда е причинена от съпруга на пострадалата, а нейна тъжба за
възбуждане на наказателно преследване не е налице.
Видно от представената застрахователна полица № **/**/************, валидна от 18.06.2016г. до
18.06.2017г., сключена между
собственика на лекия автомобил М.Д.И. и З.к. „Л.и.” АД отговорността на причинителя на увреждането се явява
застрахована при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката
е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. По цитираната застрахователна полица е било уговорено изплащане на
застрахователната премия на четири вноски. Във връзка с плащането им са
представени три броя сметки – стр.47 от делото на ОС. Към **.**.****г. е налице
валидно застрахователно правоотношение по цитираната полица.
Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 16.03.2017г.
ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която не е
получила отговор.
Видно от заключението на вещото лице инж. В. В. по допусната съдебна
автотехническа експертиза водачът изгубва контрол върху управлението на
автомобила, поради внезапно попадане в полезрението на убит чакал на пътното
платно. При опит да го избегне водачът прави поредица от резки маневри, напуска
пътното платно на дясно спрямо посоката си на движение, спуска се по ската,
навлиза в крайпътна канавка и се преобръща. Водачът е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на това ПТП като продължи праволинейното
си движение напред вместо да се стреми да заобиколи убитото животно намиращо се
на пътното платно. Неговите малки габаритни размери и малко тегло не биха
увредили сериозно лекия автомобил при евентуалното му прегазване. Вещото лице
посочва, че предприемайки рязко завиване с волана на ляво, а след това на дясно
водачът на лекия автомобил сам се е поставил в положение, при което губи
контрол върху движението на автомобила си.
Процесният лек автомобил „С. Е." е оборудван серийно с инерционни
предпазни колани. Същите са триточкови за предните две седалки , а така също и
за лява и дясна седалка отзад. Средната седалка отзад е оборудвана с инерционен
двуточков предпазен колан. Лекия автомобил е оборудван серийно с въздушни
възглавници за водача и пасажера до него.
Ищцата е пътувала на задната седалка
на лек автомобил. Тя е останала в купето на автомобила и след протичането на
ПТП, тъй като задните врати не са могли да се отворят вследствие на
деформациите които е претърпяло купето му.
Предназначението на предпазните еластични колани е да фиксират тялото на
човека към седалката върху която е седнал по отношение на придвижването му
напред при челен сблъсък. Те не фиксират движението на тялото на страни. При
челен сблъсък вследствие на инерционните сили, които въздействат на пътуващите
в автомобила тялото им полита напред и рязко опъва предпазния колан, като по
този начин се задейства фиксиращото устройство на колана и той не може повече
да се удължава.
Въздушните възглавници на водача и пътника до него се задействат само при
наличие на челен удар и при скорост на движение на автомобила в момента на
удара над 30-35 км/ч. Тяхното действие се състои в това да не допуснат тялото
на пътуващия да се удари в арматурното табло на автомобила и другите детайли по
вътрешното оборудване на купето му
При отделяне на седалката от пода на автомобила предпазния колан губи
спасителното си въздействие тъй като тялото на пътуващия не е фиксирано към нея
и придвижването му в автомобила при ПТП не е възпрепятствано.
Съдът възприема това заключение като обективно и компетентно. Имайки
предвид данните за отделяне на седалката от пода на автомобила и извода на
вещото лице за това, че при такова положение предпазния колан губи своето
спасително въздействие, не може да се възприеме становището на ответника, че Д.
И. е съпричинила вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан.
От обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 20.11.2017г. се
установява, че седалката би могла да се отдели, поради техническа неизправност,
но това може да е резултат и от енергията на удара, който е претърпял
автомобила. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.
За вредите и техния размер: Видно от заключението на
комплексната съдебно – медицинска експертиза /стр.159 – 167 от делото на ОС/
описаните травми в епикризата от н. на УМБАЛ "П.Д.С.К."АД а
именно:Разкъсване и отлепване на скалп в лява тилно париетална част на
главата,фрактура на лява ключица ,фрактура на С1 и С 2, Контузия на глава, тяло
и крайници са в причинно-следствена връзка с ПТП и могат да възникнат от удари в
изпъкналите части в купето на катастрофиралия автомобил. Увредите на Д.М.И. са
: контузия на главата, шията, гр.кош и крайниците. Счупване на първи
и втори шийни прешлени. Фисура /непълно счупване / на лява теменна кост. Разкъсно
контузна рана на скалпа. Разкъсно контузна рана на трети пръст на дясната ръка.
Травматичните контузии и разкъсно контузната рана на скалпа и на третия пръст
на дясната ръка са причинили временно разтройство на здравето, неопасно за
живота и оздравителния период за тях е до 3 седмици. Травматичното счупване на
тялото на първи и втори шиен прешлен е причинило трайно затруднение на
движенията на шията,което е наложило ползването на ортопедична ортеза - шийна
твърда яка за период от 6 месеца,т.е.счупването на С1 и С2 при правилно
протичане на оздравителния процес до пълно възстановяване на движенията изисква
период от 6-8 месеца.
Според вещите лица срокът за възстановяване на
пострадалата е всъщност срока на най-тежката травма,която изисква най-дълго
възстановяване. Това е шийната травма, чието възстановяване е за 6-8 месеца. На
ищцата е било препоръчано след изписването от болничното заведение да носи
шийна яка за период от 6 месеца.
От заключението на вещото лице д-р Д. К. по допуснатата
съдебно – психиатричната експертиза се установява, че Д. И. е страдала от
биполярно афективно разстройство в ремисия. Била е лекувана за заболяването си
неколкократно в психиатрични заведения. През 2006г. и е определена 50% трайно
намалена работоспособност. Считано от 2012 год. се приема за клинична ремисия и
ТЕЛК не определя процент за трайно намалена работоспособност при
преосвидетелстване през юни 2017г. Към момента на ПТП е могла правилно да
възприема и възпроизвежда факти от действителността. Във връзка с влошеното и
соматично състояние се били наблюдавани и преходни симптоматични психотични
синдроми с халюцинаторно – параноялна симптоматика, за които е проведено
лечение след консултация с психиатър с пълно отзвучаване на тази симптоматика.
По отношение на твърденията в жалбата, че описаните в
исковата молба – перитонит, вследствие тотална дехисценция на рана от предишна
операция след илеус и перфорация на тънкото черво не са във връзка с ПТП: Това
действително е така, но и съдът не е възприел тези увреждания като такива в
причинна връзка с катастрофата. Точно с оглед липсата на такава – предвид
данните от заключението на медицинската експертиза – с молба от 19.12.2017г. е
намален размера на иска за обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева на
40 000 лева. По отношение обаче на фрактура на ключицата – това е травма в
причинна връзка с ПТП – видно от заключението на комплексната медицинска
експертиза на 10.03.2017г. И. е дехоспитализирана с твърда шийна яка и ортеза
на ключицата. Вещите лица обсъждат травми в главата, шията и раменния отдел. Що
се отнася до преходни симптоматични психотични синдроми с халюцинаторно –
параноялна симптоматика /описани от вещото лице в заключението по съдебно –
психиатричната експертиза - те се дължат
на влошеното и общо състояние и в това отношение преживения стрес вследствие на
ПТП и травмите не може да не окажат влияние и на психическото и състояние. Ето
защо възприетите от съда увреждания, за които е определено обезщетение, са в
причинна връзка с процесното ПТП.
От показанията на разпитаната по делото в качеството на
свидетел Н. Т. А., се установява, че Д. И. е пролежала в болницата след
инцидента 7 дни. Когато свидетелката я е посетила, тя се е оплаквала от болки в
главата, врата, плешките и крака. Когато пострадалата била в болницата при нея
стоял синът й Г.. След като я изписали от старозагорската болница не можела да
се обслужва сама напълно. Тя е споделяла на свидетелката, че и след изписването
и от болницата болките продължават.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като
същата има преки и непосредствени впечатления както от физическото, така и от
психическото и емоционалното състояние
на ищцата след инцидента. Във връзка с интензитета на болките и страданията по
делото е приетото заключение и на съдебно – медицинската експертиза, изводите
на което са описани по-горе в мотивната част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от
ищцата болки и страдания за основателни. Същата е претърпяла значителни по
степен болки и страдания. Във връзка с множеството и то сериозни травми
възстановителният процес е продължил дълго. Всичко това съчетано и с уплахата
от катастрофата, необходимостта от продължително лечение и възстановяване,
навеждат на извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължителния възстановителен период, необходимостта от чужда помощ при
лечението и възстановяването, съдът счита, че присъденото обезщетение в размер
на 40 000 лева отговаря на критериите за справедливост.
Ето защо ответникът З.к. „Л.и.“ АД *** правилно е осъден
да заплати на да заплати на Г.Д.И. ЕГН ********** и М.Д.И.
ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, със
съдебен адрес:*** - чрез адв. Ж.З. в качеството им на
наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна
повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на
първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно
счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа;
разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица,
както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични
разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея
ПТП на **.**.**** г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата.
Правилно първоинстанционният съд е приложил критерия за
справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение като е съобразил
степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и
продължителността на възстановителен период, съчетан със затруднения в
движенията. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът З.к. „Л.и.“ АД
*** следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите Г.Д.И. и М.Д.И. общо сумата
2500 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№307/21.06.2018г., постановено по гр.д. № 119/2017г. по описа на Окръжен съд –
С.З., в частта, с която е осъдена З.к. „Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати на Г.Д.И. ЕГН
********** и М.Д.И. ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** - чрез адв. Ж.З. в качеството
им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания от получена многостепенна средна телесна
повреда: контузия на главата, шията, гръдния кош и крайниците; счупване на
първи и втори шийни прешлени; фрактура на лява ключица; фисура (непълно
счупване) на лява теменна кост; разкъсно-контузна рана на скалпа;
разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната ръка; рана на лява подбедрица,
както и претърпени душевни болки и страдания, изразяващи се в психични
разстройства - преходни психотични епизоди, в резултат на претърпяното от нея
ПТП на **.**.**** г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 16.03.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която е осъдена да заплати на Г.Д.И.,
с ЕГН ********** и М.Д.И., с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: *** със съдебен адрес:*** -
чрез адв. Ж.З. в качеството им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж.
на гр. С. сумата от 3 127. 88 лева, представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА З.к. „Л.и.“ АД ***, ЕИК ********* да заплати на Г.Д.И. ЕГН
********** и М.Д.И. ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:*** - чрез адв. Ж.З. в качеството
им на наследници на Д.М.И., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С., общо сумата
2500 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: