Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 162 Година 2020г.
Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ
На 17. 06. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА
ДИМИТРОВА
РОСИЦА
ВАСИЛЕВА
СЕКРЕТАР : ……………………….
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР
НЕНЧЕВ в. гр. д . № 293 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
435 и сл. от ГПК – обжалване
действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело
№ 2178/2004г. по описа на ДСИ при
районен съд Пазарджик е образувано с взискател
М. П.К. , ЕГН **********,*** и длъжник С.С.Т. , ЕГН **********,***
.
С Постановление от 04. 05. 2020г. ДСИ
е прекратил изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК (
поради това ,че взискателя не е поискал в продължение на 2 години извършването
на изпълнителни действия).
Това
изпълнително действие се обжалва от взискателя М. П.К.
, ЕГН **********. В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие. Искането е да се отмени
обжалваното изпълнително действие и делото да се върне на ДСИ за продължаване на изпълнителното производство
.
В срока
по чл. 436 ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено
възражение от длъжника в изпълнителното В мотивите си по чл. 436 ал.
3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Излага
подробни съображение в подкрепа на становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна
( взискателя има право да обжалва прекратяване на
изпълнителното производство – чл. 435
ал. 1 т.3 от ГПК ).
Жалбата
е подадена
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК .
Обжалването
изпълнително действие подлежи на съдебен
контрол .
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
В
текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено ,че съдебния
изпълнител има право да прекрати
изпълнителното производство , ако взискателя не поиска в продължение на 2
години извършването на
изпълнителни
действия ,с изключение на делата за издръжка . Вземането на взискателя е за вреди от
непозволено увреждане, поради което не попада в изключението на правната норма.
В
мотивите на т.10 на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съда указанията
относно понятието „ изпълнителни действия „. Посочено е ,че изпълнителни
действия по смисъла на закона, които
прекъсват давността по чл. 116 б.
„в“ от ГПК са – налагането на запор и възбрана ,като
обезпечителни мерки в
изпълнителното производство ;
извършването на опис , оценка и назначаване на пазач;извършване на
продан на вещта. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността- образуването на изпълнително
дело;изпращането на ПДИ на длъжника; проучване на имущественото състояние на
длъжника ; извършването на справки;
набавянето на документи и книжа;назначаването
на експертиза ; извършване на разпределение ;плащане въз основа на влязлото в
сила разпределение ;
Посочено
е също така ,че когато взискателя не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години изпълнителното производство се прекратява по право ( по силата на закона ). Постановлението на СИ за прекратяване на
изпълнителното производство прогласява( има декларативно ,
оповестително действие) вече настъпилото прекратяване ,при наличието
на съответните правно релевантни факти.Без правно значение е обстоятелството дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще
направи това . Прекратяване на изпълнителното производство става по право
. Новата давност по отношение на
вземането започва да тече от
предприемане на последното по време валидно изпълнително действие.
В
текста на чл.426 ал.2 от ГПК е посочено ,че в
молбата за започване на изпълнението взискателя е длъжен да посочи способ за
изпълнение, като може да посочи едновременно няколко способа за изпълнение
,чрез които да се удовлетвори .В хода на изпълнителното производство може
да посочи и други начини за
изпълнение.
От
съдържанието на представеното копие на изпълнителното дело се установява ,че последното
валидно изпълнително действие , което е извършено по делото е налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника , което
получава от работа в З. гр.С..Запорът е
наложен със запорно съобщение 18.
02. 2016г.Следователно, релевантния период ,за който трябва да се преценява
дали взискателя е извършвал валидни изпълнителни действия е 18. 02. 2016г. –
18. 02. 2018г. През този период взискателя не е поискал извършването на валидни
изпълнителни действия .
Исканията , които са правени от
взискателя касаят проучване на имущественото състояние на длъжника, справки за
местопребиваването на длъжника ( чл. 426 ал. 4 от ГПК ) и налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника , получавано в З. гр. С. .
Хронологията
на исканията на взискателя до ДСИ и предприетите действия от ДСИ по направените искания е следната :
-
Молба вх. № 3272 от 27. 06. 2016г. до ДСИ да бъде
изискана справка от Началника на З.
гр. С. за това дали работи длъжника и какво
месечно трудово възнаграждение получава.Справката е изискана от ДСИ , като е
получен отговор от З. гр.С. вх. № 3331/ 04. 07. 2016г. ;
-
Молба
вх. № 4230/09. 09. 2016г. да бъде изискана актуална справка от Началника на З.
гр. С. за трудовите доходи на длъжника . Справката е изискана от ДСИ , като е
получен отговор от З. гр.С. ;
-
Молба
вх. № 3477/30. 05. 2017г. да бъде изискана актуална справка от Началника на З.
гр. С. за трудовите доходи на длъжника . Справката е изискана от ДСИ , като е
получен отговор от З. гр.С.
,за това ,че длъжника е освободен от З.
гр. С. на 09. 01 2017г. Взискателят е уведомен за отговора ,като му е
указано от ДСИ с писмо, връчено на 27. 06. 20127г. , да посочи друг способ за
принудително изпълнение. Друг способ за
изпълнение не е посочен от взискателя ;
-
Разпореждане на ДСИ от 05. 10. 2018г. , с което е указано на
взискателя да посочи способ за
изпълнение , с оглед реализиране на
вземането ;
-
Молба
вх.№ 7368/17. 10. 2018г. да бъде връчена ПДИ на длъжника и служебно да се
провери от ДСИ адресната регистрация и местоживеенето на длъжника . Поисканите
изпълнителни действия са извършени от
ДСИ ,като са получени данни от съпругата на длъжника за това,че длъжника се намира в Централния софийски затвор. С писмо ,връчено на взискателя на 03. 12. 2018г. ДСИ е указал на взискателя да
посочи способ за принудително изпълнение ;
-
Молба
вх. № 8479/11. 12. 2018г. ,с която е поискано от ДСИ да извърши справка за
трудови възнаграждения,пенсии и други в
НОИ и
при наличие на средства да бъде наложен запор.По повод на тази молба ДСИ е изискал справка от НАП за имущественото състояние и доходите на
длъжника , като е установено ,че длъжника не притежава движимо и недвижимо
имуществото, банкови сметки и няма регистрирани
трудови договори .
-
С писмо
,получено лично от взискателя на 22.04. 2019г. ДСИ е указал на взискателя ,че
следва в едноседмичен срок от съобщението да посочи способ за принудително
изпълнение. Въпреки дадените указания способ за принудително изпълнение не
е посочен от взискателя ;
-
Молба
вх. № 2420/ 30. 04. 2019г. , с която взискателя е поискал от ДСИ да изиска информация от ГД „Изпълнение
на наказанията „ гр. С. за това намира ли се длъжника в някое от местата за
лишаване от свобода в РБ.Информацията е
поискана от ДСИ , като е отговорено, че
длъжника не пребивава в затворите на
страната. Копие от писмото на ГД
„Изпълнение на наказанията „ гр. С. е връчено лично на взискателя от ДСИ,на 27. 06. 2019г. , с указания да
посочи способ за изпълнение. Такъв не е
посочен от взискателя;
-
Молба вх. № 3687/ 02. 07. 2019г. да бъде изискана информация дали длъжника се намира на територията на РБ
България ,напускал ли е страната през
ГКПП и на коя дата . Поисканата справка е извършена от ДСИ , като е получено писмо от МВР с дата 30.
08. 20129г. Препис от писмото е изпратено
на взискателя с указание да посочи способ за изпълнение. Такъв не е
посочен;
-
Молба
вх. № 463/ 28. 01. 2020г. , с която е поискано от ДСИ да се изиска справка от ТД на НАП гр. С. за притежавано движимо и
недвижимо имуществото на името на длъжника и за
регистрирани трудови договори . Поискано е от ДСИ да се изиска
информация от ГД „Изпълнение на наказанията „ гр. С. за това намира ли се
длъжника в някое от местата за лишаване от свобода в РБ. Молбата на взискателя е удовлетворена
,като е получена информация от съответните институции, от която е установено
,че длъжника не притежава движимо и недвижимо имуществото, банкови сметки , няма регистрирани трудови
договори, не изтърпява наказание лишаване от свобода и не е задържан в
затворите на страната. Преписи от справките са изпратени на взискателя с
указание да посочи способ за изпълнение,като такъв не е посочен;
-
Молба
вх. № 1616/ 28. 04. 2020г. , с която е поискано от ДСИ да изиска информация от
ГД „Изпълнение на наказанията „ гр. С. за това намира ли се длъжника в някое от
местата за лишаване от свобода в РБ. Ако
се установи ,че лицето се намира на място за лишаване от свобода да
бъде наложен запор върху трудовите възнаграждения на длъжника. След тази молба е постановено обжалваното постановление.
Разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК представлява санкция за процесуалното бездействие
на длъжника в хода на изпълнителното
производство . Както бе посочено по –
горе, в рамките на процесуалния
преклузивен двугодишен срок взискателя трябва да поиска извършването на валидни
изпълнителни действия.В противен случай изпълнителното производство се
прекратява .
От
съдържанието на приложеното изпълнително
дело се установява,че с Молба вх. №
8479/11. 12. 2018г. и с
Молба вх. № 1616/ 28. 04. 2020г.,
взискателя е поискал от ДСИ налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника , при
положение, че се установят доходи от
трудово възнаграждение. И двете
молби обаче са извън двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК. След 18. 02. 2018г. изпълнителното производство е прекратено по право ,по силата на закона . Актът на ДСИ
за прекратяване на изпълнителното производство само е констатирал настъпилата
по силата на закона перемпция .
В
заключение следва да се отбележи ,че прекратяването на изпълнителното
производство по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК препятства само възможността за
продължаване на изпълнителното производство, но не погасява материалното право
,въз основа на което е образувано изпълнителното производство и възможността
това материално право да бъде реализирано в
последващ изпълнителен процес ( в този смисъл виж Определение № 50/04. 02.
2020г. по ч. гр. д. № 4495/2019г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 04. 05. 2020г. ДСИ при
Районен съд Пазарджик ,с
което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , поради това ,че взискателя не е поискал в
продължение на 2 години извършването на изпълнителни действия .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :