№ 29629
гр. С., 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110108690 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от „Ю.С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „П.Е.“ № 71, ет. 1, ап. 5, против Р. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“
№ 11, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 7500 лева,
като получена без основание, съгласно разписка от 22.05.2022 г., ведно със законната лихва
от 04.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44105/2023 г. по описа на СРС, 159
състав.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен за осъждане на ответника да
заплати на ищеца процесната сума, като получена на неосъществено или отпаднало
основание.
Претендират се разноски.
С исковата молба са представени: Предварителен договор от 03.04.2022 г., разписка за
получена сума от 25.05.2022 г. и пълномощно.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв.
С отговора са представени: Нотариална покана с разписка за връчване, 2 бр. покани, 2
бр. заявления, отговор до „Ю.С.“ ЕООД, протоколи за връчване на съдебни книжа, анекс към
предварителен договор, Инвестиционен проект, договор за правна защита и съдействие,
пълномощно и списък с разноски.
Направено е искане за задължаване на ищеца по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК и за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Неоснователни са възраженията на ответника за нередовност на исковата молба, тъй
като в последната е посочено в какво отношение са предявени исковете – да се признае за
установено, че ответникът дължи връщане на процесната сума като получена без основание
или евентуално да бъде осъден да върне същата поради неосъществено основание,
респективно поради отпаднало основание. Съдът не споделя и доводите на ответника за
недопустимост на производството, тъй като по аргумент от т. 11.б. на Тълкувателно решение
1
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК е допустимо с предявения иск по
чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта по чл. 410 ГПК да бъдат съединени
осъдителни искове за вземания, за които не е издадена такава.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: Следва
да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към
нея документи като относими към предмета на спора. С цел изясняване делото от
фактическа и правна страна, следва да бъде допусната поисканата от ответника съдебно-
техническа експертиза, на вещото лице по която да се поставят задачите, формулирани в
отговора. Искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение, тъй
като нито се оспорва съществуването на разписката от 25.05.2022 г., нито нейната
автентичност. Следва да бъде приобщено и ч.гр.д № 44105/2023 г. по описа на СРС, 159 с-в,
по което се е развило заповедното производство между страните.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2024г. от
14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове от „Ю.С.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „П.Е.“ № 71, ет. 1, ап. 5, против Р. Л. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „К.“
№ 11, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 7500 лева,
като получена без основание, съгласно разписка от 22.05.2022 г., ведно със законната лихва
от 04.08.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44105/2023 г. по описа на СРС, 159
състав.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен за осъждане на ответника да
заплати на ищеца процесната сума, като получена на неосъществено или отпаднало
основание.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 25.05.2022 г. предал на ответника сумата от 7500 лв., за което
била съставена разписка, в която било посочено, че плащането са извършва на основание
предварителен договор от 03.04.2022 г. за обзавеждане на бъдещ недвижим имот, но
подобна уговорка в договора не била налице, поради което плащането било без основание
или евентуално на неосъществено основание и подлежало на връщане. В евентуалност
ищецът поддържа, че предварителен договор от 03.04.2022 г. е развален, поради което
заплатената сума по него следвало да му бъде върната като получена на отпаднало
основание. Ищецът твърди, че е провел заповедно производство по ч. гр. д. № 44105/2023 г.
по описа на СРС, 159 състав за връщане на сумата като получена без основание, с което
обосновава правния си интерес от установителен иск на това основание, а на останалите две
основания предявява съединени в условията на евентуалност осъдителни искове.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Развива съображение за нередовност на исковата молба и недопустимост на предявените
искове. Оспорва основателността на претенциите с аргументи, че основанието за получаване
на процесната сума било посочено в самата разписка, в която по същество била
обективирана самостоятелна уговорка, независима от предварителния договор. В
евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 19558 лева, представляваща
неустойки по чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 3 от предварителен договор от
2
03.04.2022 г. за неизпълнение на задължение по чл. 14 от същия. В тази връзка посочва, че с
нотариална покана от 29.11.2022 г. предварителният договор е развален по вина на
ищцовото дружество на 23.01.2023 г., тъй като не е изпълнило задължението си по чл. 14 от
същия за изготвяне на годен работен технически проект във всичките му части, а
изготвяните към тази дата и впоследствие технически проекти не били пълни, не отговаряли
на договора и закона и не можело да се приеме, че чрез тях ищецът е изпълнил точно
задълженията си. Развиват се подробни съоражения за това какво е следвало да съдържа
проектът и какво в действителност са включвали предлаганите от ищеца проекти. Моли се
за прекратяване на производството, респективно за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
ищецът претендира права от заплатена сума в полза на ответника без основание, на
неосъществено или отпаднало основание, а ответникът претендира вземания за неустойка от
развален договор.
2. ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.422 вр. чл.415, ал.1
ГПК и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, възражението на ответника е с правно основание чл. 103 вр. чл. 92
ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: заплатена от ищеца в полза на
ответника сума в размер на 7500 лв.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: горните обстоятелства.
5. РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва: ищецът трябва да докаже- По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД: ищецът трябва да
докаже извършеното плащане на процесната сума, за която се твърди, че е платена на
ответника без основание, на неосъществено или отпаднало основание, а ответникът трябва
да докаже наличие на основание за задържане на исковата сума; По възражението за
прихващане с правно основание чл. 103, вр. чл. 92 ЗЗД: ответникът следва да докаже
сключен между страните предварителен договор с посоченото в отговора съдържание,
отправено до ищеца волеизявление за разваляне на договора, наличие на клаузи за неустойка
и нейният размер и настъпването на предпоставките за начисляването й, а в тежест на ищеца
е да докаже, че е изпълнил точно договорните си задължения.
6. Факти, за които страните не сочат доказателства –няма такива.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и писмения отговор писмени
доказателства, а именно: предварителен договор от 03.04.2022 г., разписка за получена сума
от 25.05.2022 г., Нотариална покана с разписка за връчване, 2 бр. покани, 2 бр. заявления,
отговор до „Ю.С.“ ЕООД, протоколи за връчване на съдебни книжа, анекс към
предварителен договор, Инвестиционен проект, договор за правна защита и съдействие,
пълномощни и списък с разноски.
ПРИОБЩАВА към материалите по настоящото дело ч.гр.д.№ 44105/2023 г. по описа
на СРС, 159 с-в.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещото
лице Б.И.Т., тел. ****, който, като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси. Определя
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лв., вносим от ответника, в
едноседмичен срок от уведомяването му, по депозитната сметка на СРС, като в същият срок
следва да представи и вносния документ по делото.
Вещото лице да се призове, след представяне на документ за внесен депозит.
3
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените му указания по допуснатата
съдебна експертиза, същата ще бъде заличена.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи разписка от 25.05.2022 г. в оригинал.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4