Решение по дело №77/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба от Г. Г. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №248/12.12.2024г., постановено по анд №576/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали. Касаторът намира оспореното решение за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда били формирани само въз основа на противоречащи си показания на полицейски служители. Твърди, че не било установено да е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – началник сектор РУ-Кърджали при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №576/2024 г. по описа на КРС, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 24-1947-000256/10.06.2024 г. издадено от началник сектор РУ- Кърджали към ОД на МВР- Кърджали, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на Г. Г. Т. е наложена глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. С горното решение Г. Т. е осъден да заплати на ОДМВР- Кърджали и разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лв.

За да постанови решението си въззивният съд приел, че на посочената в НП дата и час, жалбоподателят е управлявал МПС, като използвал пътя за други цели, освен в съответствие с предназначението му, тъй като подавал рязко газ, форсирал двигателя, предизвиквал превъртане на задвижващите задни колела на превозното средство, което се измествало наляво и надясно спрямо посоката си на движение, а това създавало опасност за останалите участници в движението. Тази фактическа обстановка била установена от показанията на свидетелите – очевидци И. К. и И. К., които лично възприели начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя и подробно описали поведението му на инкриминираната дата, час и място. Съдът кредитирал горните показания като обективни, безпристрастни и кореспондиращи си с другите доказателства по делото. Приел е, че за това поведение на водача не е имало обективна причина и същото не може да бъде оправдано, включително и с техническите характеристики на автомобила. При извършената служебна проверка не констатирал и съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АУАН и обжалваното наказателно постановление били съставени от компетентен орган и с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като от изложените в акта и наказателното постановление факти, било ясно деянието, осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. Описаното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответствали на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Във връзка с възраженията на жалбоподателя са изложени съображения, че относно съществените обстоятелства от предмета на доказване, показанията на свидетелите - очевидци не си противоречат. Посочено е също, че липсата на следи от автомобилни гуми по асфалта, по никакъв начин не разколебава извода за извършеното нарушение, тъй като не винаги такива следи остават по пътя. По отношение на възражението, че автомобилът имал по-голяма мощност и издавал шум с по-високи децибели, което вероятно заблудило свидетелите е посочено, че показанията на свидетелите-очевидци касаят не само чутото от тях, но и това, което непосредствено са възприели - управление на МПС от водача, в разрез с изискванията на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Въз основа на горното, районният съд стигнал до извода, че водачът е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и че наложеното наказание е съответно на закона и справедливо.

Настоящия състав намира постановеното съдебно решение за законосъобразно. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

С разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При нарушаване на горната забрана, разпоредбата на чл.175а, ал.1 ЗДвП предвижда за водачите наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено срещу касатора за това, че на 21.05.2024 г., около 13.00 часа в [населено място], на [улица], в посока към [населено място], Г. Т. е управлявал личния си лек автомобил, като използвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен за превоз на пътници и товари, като при управление на автомобила умишлено форсирал двигателя, предизвиквал приплъзване на задните колела и поднасяне вляво и вдясно на задната част на автомобила по посоката му на движение, с което създал опасност за останалите участници в движението /дрифт/. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено НП.

Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на оспореното решение. Районният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е извършил преценка на показанията на свидетелите-очевидци: И. К. и И. К., които съдържат подробно описание на възприетите от тях факти. Като очевидци на процесното деяние, горните лица са възприели непосредствено начина, по който е шофирал водачът – при управление на автомобила по [улица]към [улица], подавал рязко газ, форсирал двигателя, предизвиквал приплъзване на задните гуми на автомобила. В резултат, автомобилът поднасял вляво и вдясно по платното за движение и създал опасност за останалите участници в движението. По отношение на горните обстоятелства показанията на свидетелите И. К. и И. К. са еднопосочни и взаимно допълващи се. Тези действия безспорно не съответстват на предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - за превоз на хора и товари, като реализират състава на нарушението по чл.104б, т.2 ЗДвП, поради което неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършил вмененото му нарушение.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №248/12.12.2024 г., постановено по анд №576/2024 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Решението е окончателно.