№ 3047
гр. Варна, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110105858 по описа за 2023 година
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.128, т. КТ от Н. С. А. срещу Агенция пътна инфраструктура за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати на
тримесечие за периода 10.11.2021г. – 07.10.2022г. съобразно Вътрешните
правила за работна заплата на АПИ за платими през месец януари, април и
юли 2022г.
Ищецът твърди, че работи по трудов договор от 25.01.***г. в сектор
„***“- Варна, отдел „***“ в Национално ТОЛ управление към Агенция Пътна
инфраструктура на длъжност „**“. Сочи, че на 11.11.2021г. му била връчена
Заповед №**/10.11.2021г. , с която му било наложено дисциплинарно
наказание „**“. С влязло в законна сила решение по гр.д. №**/2021 по описа
на ВРС заповедта била отменена като отмяната била с обратна сила и се
считало, че такова наказание никога не е било налагано. Подал заявление
№**/05.12.2022г. за начисляване на възнаграждение за допълни суми за
материално стимулиране за периода 10.11.2021г.-07.10.2022г. Получил писмо
изх.№**/09.03.2023г. на Председателя на АПИ, с което му било отказано да
му бъдат начислени допълнителни възнаграждения за постигнати резултати
съгласно чл.24 и следващите от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация и Вътрешните правила за работната заплата на
1
АПИ. За периода на висящия съдебен процес по гр.д. №**/21г. били
начислявани възнаграждения за три тримесечия. Сочи, че за всеки месец от
процесния период му се дължи допълнително възнаграждение за постигнати
резултати в размер на 300 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, като действията по подаването му се приемат за неизвършени с оглед
неизпълнение на дадените указания, на основание чл.101, ал.3 ГПК.
С молба от 21.07.2023г. претенцията се оспорва. Сочи се, че
допълнителното възнаграждение няма задължителен характер и
начисляването му зависи от постигнати резултати за съответния период и
преценката на ръководителя на административното звено.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното
:
Със заявление от **.2022г. ищецът е отправил искане за изплащане на
допълнително начислени суми съобразно вътрешните правила за работна
заплата за периода 10.11.2021г. до 27.10.2022г.
На 09.03.2023г. е изготвен отговор по искането, в който е изложено, че
за периода, в който е било наложено дисциплинарно наказание на ищеца, той
не е имал право на допълнително възнаграждение за постигнати резултати, на
основание чл,25, ал.4, т.2 от Вътрешните правила на работната заплата на
Агенция Пътна инфраструктура и не е бил включен в съответния списък и не
е налице правно основание за изплащане на такова възнаграждение.
Представени са Вътрешните правила за работната заплата на
Агенция“Пътна инфраструктура“.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ при ответника
не се съхранява Приложение №2 към чл.25,ал.5 от Правилата за определяне
на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати за периода
01.10.2021г. до 30.09.2022г. За същия период не е съставен Протокол по
образец Приложение №3 за определяне на конкретни показатели, критерии,
алгоритми и изисквания за определяне на оценките на административно звено
„***“. Представени са Протоколи №6 за сумите за допълнително
възнаграждение за постигнати резултати в Сектор“ ***“ с начислени суми за
2
процесния период, като в протокола имената са заличени. Съобразно тези
протоколи и длъжността, която заема ищеца допълнителното възнаграждение
възлиза на 1593.33 лева, а без съобразяване на длъжността му 3493.33 лева.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът заема длъжността ** в сектор „***“-
Варна, отдел „***“ в Национално ТОЛ управление към Агенция от ***г.
Съгласно чл.3 от Вътрешните правила за определяне на заплатата в
АПИ брутната заплата на служителите се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения. В чл.18 са посочени всички видове допълните
възнаграждения, които могат да бъдат начислени към заплатата, като в т.6 е
посочено допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Съгласно
чл.25 допълнителните възнаграждения за постигнати резултати се определят
въз основа на оценка на административните звена от Председателя на УС на
АПИ или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на
изпълнението на целите на административното звено, включително
програмите и проектите, за които отговаря, използваните ресурси и други
обстоятелства, повлияли върху дейността на административната структура
през периода. Посочено е, че допълнителни възнаграждения за постигнати
резултати не се изплащат на служители с прекратено трудово
правоотношение към датата на издаване на заповедта за изплащане на
допълнителните възнаграждения за допълнителни резултати и на тези, които
имат наложено дисциплинарно наказание и сроковете за заличаването му не
са изтекли преди началото на съответния период, за който се изплаща
съответното допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В
раздел IV са посочени и конкретни показатели, критерии, алгоритми и
изисквания за определяне на оценките и сумите за допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати.
Извършена е служебна справка в електронната деловодна система на
ВРС, от която се установява, че на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание „**“, което е отменено с решение, постановено по гр.д. №**/2021г.
по описа на ВРС. Отмяната на дисциплинарно наказание като
незаконосъобразно от съда има за последица изначална липса на
съществуването на предпоставките за неговото налагане и се приравнява на
3
липса на наложено наказание въобще. В тази връзка несъстоятелни са
доводите на ответната страна, че ищецът не следва да бъде получи
възнаграждение за постигнати резултати. Съобразно правилата на
работодателя при наложено дисциплинарно наказание не се изплаща
възнаграждение от това естество само в случаите, когато сроковете за
заличаването на наложено дисциплинарно наказание не са изтекли преди
началото на съответния период, за който се изплаща съответното
допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Настоящата хипотеза
е различна от визираната пред последиците на постановеният съдебен акт-
изначална липса на наказание. От проведената ССчЕ се установява, че на
лицата , заемащи длъжността ** в сектор „***“- Варна, отдел „***“ са
изплатени такива възнаграждения, като последните се начисляват и определят
за постигнати резултати на административното звено и се разпределят между
всички служители, като всяка длъжност получава определена стойност. В
този случай работодателят е следвало да ревизира разпределението на
възнаграждението с оглед постановения съдебен акт и да начисли и изплати
на ищеца съответната на длъжността му стойност. Противното би означавало
неоправдано налагане на парична санкция спрямо останалите служители на
същата длъжност в същото звено, без наличие на основание за това.
С оглед на всичко изложено претенцията е основателна като следва да
бъде уважена за сумата от 1593.33 лева, съответстваща съобразно
заключението по СсчЕ на изплатеното възнаграждение за длъжността „**“ за
процесния период, като следва да се отхвърли за разликата до 2500 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважената част от иска в размер на
382.40 лева - адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва се присъдят разноски за отхвърлената част
от иска в размер на 108.80 лева за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
Ответникът следва да поеме разноските за уважената част от иска в
размер на 63.73 лева за държавна такса и в размер на 159.33 лева за депозит за
ССчЕ, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
4
Воден от горното съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ , Булстат : *** с адрес
гр.София, бул.“**“ №3 да заплати на Н. С. А., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“**“№8 сумата от 1593.33/хиляда петстотин деветдесет и три
лева и тридесет и три ст./ лева, представляваща допълнително
възнаграждение за постигнати резултати на тримесечие за периода
10.11.2021г. – 07.10.2022г. съобразно Вътрешните правила за работна заплата
на АПИ за платими през месец януари, април и юли 2022г., на основание
чл.128, т.2 КТ , КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 2500 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ , Булстат : *** с адрес
гр.София, бул.“**“ №3 да заплати на Н. С. А., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, ул.“**“№8 сумата от 382.40/триста осемдесет и два лева и
четиридесет ст./ лева, представляваща реализираните разноски от ищеца за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. А., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“№8 да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат : *** с адрес
гр.София, бул.“**“ №3 сумата от 108.80/сто и осем лева и осeмдесет ст./
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат : *** с адрес
гр.София, бул.“**“ №3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Варненския районен съд сумата от 223.06/двеста двадесет и
три лева и шест ст. / лева, представляваща дължима държавна такса и част
от изплатен депозит за експертиза, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от
15.09.2023г. пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5
6