МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1621/2015 г. ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Варненската
окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия А.Я.А. за
извършено престъпление по чл.152, ал.4,
т.1, вр. ал.1 от НК - за това, че на 31.05.2015 г. в
гр. Варна се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст –
малолетната си дъщеря И.А.А., родена на *** г. и по
чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК – за това, че на
31.05.2015 г. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна
възраст – спрямо малолетната си дъщеря И.А.А., родена
на *** г., като блудството е извършено чрез използване на положение на надзор,
което има спрямо рожденната си дъщеря.
Съдът
е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от И.А.А., чрез нейната майка и законен представител В.И.И., граждански искове
срещу подсъдимия А.Я.А. за обезщетение на причинените неимуществени вреди в
резултат на извършените от подсъдимия престъпления по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1 от НК, в размер на 30 000 хиляди лева и за престъпление по
чл.149, ал.2, вр. с ал.1 от НК, в размер на 20 000 хиляди лева.
И.А.А. е конституирана чрез нейната майка и законен
представител, В.И.И., в качеството на граждански ищец и частен обвинител в
наказателното производство.
Производството
пред ВОС е по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият в съдебно заседание от 19.01.2016 г. е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част обвинителния акт,
като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа обвинението срещу
подсъдимия А.Я.А. по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1 от
НК и по чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК.
За
престъплението по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1 от
НК прокурорът предлага на подс.А. да бъде наложено наказание към средния размер,
предвиден от закона, а именно към 15 години лишаване от свобода. Сочи като
смекчаващо отговорността обстоятелството, че подсъдимия не е осъждан, а като
отегчаващи такива - тежестта на престъплението, последиците от неговото
извършване по отношение на малолетното дете. По отношение на престъплението по
чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК представителят на ВОП
предлага наказанието да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от четири
години. Изразява становище, че съгласно чл.23, ал.1 от НК следва да бъде
определено общо наказание до размера на по-тежкото. Счита, че не се налага
прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК, а именно увеличаване на определеното
общо наказание. Според прокурора подсъдимият следва да изтърпи наложеното
наказание съгласно чл.61 т.1 от ЗИНЗС при строг режим.
Адв. И.,
повереник на гр.ищец и частен обвинител изцяло
подкрепя становището на държавното обвинение, включително и относно размерите
на наказанията, които следва да бъдат определени за всяко от престъпленията.
Моли съда да уважи изцяло така предявения граждански иск. Счита, че същия е
основателен и доказан, с оглед изготвените по делото комплексни психични,
психологични експертизи, обективно сочещи психотравмата,
причинена на детето.
Защитникът
на подсъдимия, адв. Ц., изразява становище, че поведението на същия на инкриминираната дата
е алкохолно обусловено и че отклоненията в сексуалното му влечение са се
появили ситуативно. За деянието по чл.152, ал.4, т.1,
вр. ал.1 от НК пледира за наказание към минималния
размер, определен в чл.152 ал.4 от НК, като счита, че целите на наказанието по
отношение на него биха се постигнали с едно такова наказание, което предвид
процедурата по глава ХХVІІ, определеното наказание следва да бъде редуцирано на
основание чл.58 а от НК с 1/3. По отношение на наказанието по чл.149 от НК
счита, че предложеното от прокуратурата е в рамките на закона и не възразява.
По отношение на размера на гражданския иск изразява становище, че същият е
прекалено завишен.
Разпитан
пред съда подсъдимия се признава за виновен, признавайки всички факти по делото
така, както са описани в обвинителния акт. В последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за стореното.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В
периода от 1993 г. до 2009 г. подсъдимият и свид. В.И.
живеели на семейни начала. От съвместното им съжителство се родили две деца -
Симеон А., роден през 1994 г. и пострадалата, И.А., родена през 2007 г.
През
2009 г., поради упражняван постоянен психически и физически тормоз от страна на
подсъдимия А.А. върху В.И. и децата, свид. В.И. прекратила взаимоотношенията и съвместното им
съжителство.
С
Решение № 588/2009 г по гр.д.№ 4833/2008 г. на PC - Варна, родителските права
върху децата били предоставени на свид. В.И.. С това
решение подсъдимият А.А. бил осъден да плаща издръжка
на децата си и му било разрешено да осъществява ограничен режим на личен
контакт с И.А., а именно два пъти месечно, всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10.00 часа до 12.00
часа. Децата заживеели заедно с майка си
на адрес в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик",
№ 303, вх.2, ет.1, ап.17.
На
31.05.2015 г. подсъдимият А. се обадил на свид. В.И..,
като й казал, че иска да вземе детето си - И.А.. Тя се съгласила и двамата се
разбрали той да дойде да я вземе около 14.00 часа с уговорката да я върне до
20.00 часа на същия ден.
В
посочения час подсъдимият отишъл в дома на свид. В.И.
и взел дъщеря си И.А.. Двамата отишли пеша до магазин „Бурлекс",
намиращ се в кв. „Вл. Варненчик"
в близост до пазара. Оттам А. купил два литра бира, две пилешки бутчета и картофени кюфтета. След като напазарували,
подсъдимият и дъщеря му отишли пеша до блок № 302 на същия квартал, където
живеел А.. Същият живеел във вход № 2, на първия етаж в апартамент № 70. Като
пристигнали в апартамента, подсъдимият и свид.И.А.
обядвали. А. си налял бира в чаша и напълнил още една чаша за дъщеря си. Той
изпил своята, но И. отказала да пие. Подсъдимият изпил и нейната чаша с бира.
Малко
по-късно И.А. легнала на леглото в стаята, понеже искала да поспи. А. също
легнал до нея. Издърпал я до себе си и започнал да я съблича. Тя го попитала
защо я съблича. Той нищо не отговорил. След като съблякъл всичките й дрехи,
подсъдимият също се съблякъл гол. След това подс. А.
завил и двамата с одеяло и чаршаф. Както били голи подсъдимият се обърнал към
дъщеря си думите „ела върху мен". Тя му казала „ не искам". Той
отново й казал „ела върху мен". Тя отново му казала, че не иска. Тогава
той я вдигнал и я поставил с лице върху себе си, така че главата й била върху
гърдите му, а половият му член се опирал в нейния полов орган. След това А.
хванал с едната си ръка половия си член и започнал да го търка в половия орган
на дъщеря си. При това търкане половият му член се възбудил. Както била върху
него, той с едната ръка опитал да вкара възбудения си полов член във
влагалището на дъщеря си, а с другата я стискал здраво за дупето. Като
проникнал с половия си член, преди да стигне до влагалището, дъщеря му казала,
че много я боли и се разплакала. Подсъдимият й отговорил „Чакай още
малко". И.А. му казала „искам да се прибирам" и станала от него. Започнала
да се облича. В момента, в който си обула бельото, А. отново я съблякъл и пак я
сложил върху себе си и отново започнал да я натиска, като се опитвал да вкара
половия си член във влагалището й. Тя отново му казала, че я боли. Станала и
отново си сложила бельото. Подсъдимият отново я съблякъл. Поставил възглавница
на леглото. Накарал дъщеря си да легне върху нея по корем. След това взел от
съседната маса пластмасова кутия с надпис „АVON CARE", съдържащ зелен на
цвят гел - крем и започнал да маже половият й орган и
ануса й. След това оставил кутията с гел - крем.
Върнал се при дъщеря си. Първоначално започнал да търка половия си член в
дупето й, тъй като в този момент не бил възбуден. След като се възбудил, А. се
опитал да вкара половия си член в ануса на детето И.. Тя му казала, че много я
боли. Той й отговорил „нищо, нали ще имаш от мен деца". Тя му казала „няма
да имам, ти тогава ще бъдеш много дърт". След като не успял да проникне с
половия си член в ануса й, А. позволил на дъщеря си И. да си облече бельото.
Двамата седнали на леглото - детето било по бельо, а обвиняемия бил гол. Тогава
обвиняемият накарал свид. И. да ближе половия му
член. Тя му казала „не искам", а той настоявал с думите „ближи го" и
както били седнали на леглото натискал главата й надолу, а детето от своя
страна се дърпало нагоре.
Подсъдимият
я оставил и отишъл до тоалетната като и казал тя през това време да се облече. Свид.А. облякла дрехите си. След като излязъл от
тоалетната, А. също се облякъл. Двамата излезли от апартамента и отново отишли
на пазара в кв. „Вл. Варненчик".
Там подсъдимият купил на дъщеря си сладолед, сок и царевица. Докато ги ядяла,
майка й се обадила на подс.А.. Той дал телефона на
дъщеря си. Майка й казала, че е време да се прибира. Докато били на пазара, А.
казал на дъщеря си да не разказва на никого какво се е случило, защото в
противен случай щял да й удари шамар.
Около
20,30 часа същия ден подсъдимият оставил дъщеря си в дома при майка й. При
разговор с В.И., той казал, че иска да я вземе отново на 02.06.2015 г., но
същата му отказала, след което той си тръгнал. Малко след това, свид. И. предложила на дъщеря си да отидат до магазина.
Докато вървели към магазина И. й казала, че иска да и сподели нещо с нея. Свид. И. я попитал какво има. Тогава И. й казала „мамо
видях на тати чурката",
след което се разплакала и помолила майка си да не казва на никого. По
настояване на свид.И., детето й разказало подробно
какво и се случило в дома на баща й. На няколко пъти, докато разказвала за
случилото се, тя се прививала от болка като казвала на майка си, че и пари на
влагалището.
След
като узнала за стореното на дъщеря й, свид. И.
веднага подала сигнал в Трето РУП Варна.
От
заключението на СМЕ е видно, че И.А. е с развит за възрастта си полов орган,
здрава девствена ципа с пръстеновидна форма и различимо зачервяване по големите
и малки срамни устни и към входа на влагалището. Наличното зачервяване в
областта на половия орган е израз на дразнене на кожата и лигавицата в тази
област и би могло да се дължи както на възпаление, така и на механично дразнене
като продължително пипане, триене, притискане и др., включително и с мъжки
полов член. Вещото лице заключава, че е възможно промените по половите органи
да са получени в указаното време -31.05.2015 г.
При
извършеното микробиологично изследване не се установяват болестотворни
бактерии и гъбички, което изключва наличието преди това на изразен възпалителен
процес във входа на влагалището й. Не са налице охлузвания, кръвонасядания
и рани, които да свидетелстват за въздействие с по - голяма сила като удар,
дърпане и разтягане. Не са налице увреждания, които да се свържат с падане и
удар върху твърди тъпи предмети.
От
заключението на СПЕ на И.А. е видно, че тя не страда от психично заболяване.
Психично здрава е и е в състояние да участва адекватно в процесуално -
следствените действия, но не самостоятелно, а в присъствието на майка си и
психолог. И. е психически много добре развита за възрастта, спонтанна, откровенна и ясно вербализира
преживяванията си. Въпреки малката й възраст и преобладаването на конкретно
образно мислене, при нея се наблюдава добре развита способност за извършване на
абстрактно-логически операции и изказване на съждения. Наблюдава се детската амбивалентност към провинилия се родител. Това показва, че
въпреки нормалното си развитие, памет и интелект, мислене – в норма, детето
поради ограничения си житейски опит и малолетието не разбира свойството и
значението на извършеното с него и не е могло да ръководи действията си, макар
че се е опитвало да се освободи. Случилото се с нея е с характер на психотравма. Травматичния характер се е проявил както в
актуалното й поведение, така и в разказите по ТАТ и кошмарите, които сънувала
след случилото се. В този смисъл се приема, че преживяното, разказано от нея, е
в действителност преживяно. При И.А. е налице резултат по детски невротично -
депресивен въпросник, който определя състоянието й като „лека към средна
депресия", като последица от случилото се. От проведените психологически
тестове се установява промяна на отношението към бащата - загуба на доверие и
страх, както към непознат, но в случая поради вече наличния негативен опит.
От
заключението на СПЕ на подсъдимия е видно, че същият не страда от психично
разстройство. Не са налице анамнестични и клинични
симптоми за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Употребата на
алкохол е в била в рамките на битовата, без симптоми на психическа и физическа
зависимост. Към момента на извършване на деянието на 31.05.2015 г. е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да участва пълноценно
в наказателния процес и да се защитава сам. Физическото и психическото
състояние на А. А. му позволява да възприема фактите, които имат значение по
делото и може да дава достоверни обяснения по тях. По време на
освидетелстването не са били установени отклонения в сексуалното влечение и
поведение, което не означава, че те липсват или могат да се проявят ситуативно.
Гореизложената
фактическата обстановка се
установява по категоричен и безспорен начин от събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал, приобщен по реда на чл.283 от НПК -
показанията на разпитаните свидетели и заключенията на СПЕ, СМЕ, протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, за доброволно предаване, справка за съдимост и др.
Доказателствата по
делото, установени от гласни и писмени доказателствени средства, надлежно
събрани в хода на ДП и приобщени чрез прочитането им от настоящата инстанция,
съгласно проведената процедура по чл.371, т.2 от НПК, установяват по несъмнен
начин фактите, описани по-горе, като се подкрепят и допълват.
Разпитан
в хода на досъдебното производство, подс. А. не се
признава за виновен по предявените му обвинения. В обясненията изтъква защитна
теза, че описаното по-горе не се е случвало и е представил своята версия, при
която е оказвал помощ на дъщеря си, понеже се е била протрила и в последствие е
посочил, че тя е паднала от люлка и се ударила в слабините и от това са
нараняванията й. Тези обяснения съдът приема за израз на негова защитна позиция
в хода на ДП, на каквато безспорно същият има право, но която не се подкрепя от
нито едно от събраните по делото доказателства. Нещо повече, в съдебно
заседание от 19.01.2016 г. подс.А. е променил
позицията си по отношение обвинението и е признал вината си по повдигнатите
срещу него обвинения, както и всички факти, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
С оглед установените
фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият А. от обективна и субективна страна е осъществил съставите на
престъпленията, вменени му от държавното обвинение:
-
по чл.152, ал.4, т.1, вр. ал.1 от НК - на
31.05.2015г. в гр. Варна, се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14
годишна възраст - малолетната си дъщеря И.А.А.,
родена на ***г. и
-
по чл.149, ал.2, вр. ал.1 от НК - на 31.05.2015г. в
гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - спрямо
малолетната си дъщеря И.А.А., родена на ***г., като
блудството е извършено чрез използване на положение на надзор, което има спрямо
рождената си дъщеря.
Съдът
взе горното решение по следните правни съображения:
По обвинението за извършено престъпление: по чл. 152, ал.4,
т.1, вр. ал.1 от НК:
Изпълнителното
деяние по обвинението е извършено с действия – подсъдимият А. поставил
дъщеря си И. върху себе си и няколко пъти се опитал да вкара половия си член в
нейния полов орган, като успял да проникне до влагалището на детето.
Квалификацията по ал.4 на чл.152 от НК се обуславя от
обстоятелството, че към инкриминираната дата пострадалата е била на 7 години.
Подсъдимият
А. е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. В конкретния случай
действията му са осъществени в строга логическа последователност и водят съда
до извода, че в съзнанието му безспорно е била формирана и ясна представа, че
пострадалата – дъщеря му е малолетна.
По
обвинението за извършено престъпление по чл.149, ал.2 вр.
ал.1 от НК:
Изпълнителното
деяние по обвинението е извършено с действия – подсъдимия А. многократно докато
били на леглото търкал половия си член в половия член и ануса на дъщеря си с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание чрез използване на положение на
зависимост и надзор, като нейн баща, осъществяващ родитеските си права.
Квалификацията
по ал.2 на чл.149 от НК, в редакцията му преди изменението на НК с ДВ бр.74 от
24.09.20015 се обуславя от обстоятелството, че подс.А.
е използвал положението на надзор, което имал спрямо рождената си дъщеря при
извършване на блудствените действия с нея.
Подсъдимият
А. е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. А. е извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание с дъщеря си, като е съзнавал, че е
малолетна и че използва обстоятелството, че същата се намира под негов надзор.
При определяне на наказанието съдът съобрази
разпоредбите на чл.373, ал.2 и чл.58 а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът
отчете
обстоятелството, че деянията се отличават с изключително висока степен на
обществена опасност. Тя се обуславя от характера и вида на конкретно
извършените действия спрямо момиче, намиращо се в ранна детска възраст, от
обстоятелството, че стореното представлява за нея сериозна психо-травма,
както и защото пострадалата е дъщеря на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие изразеното съжаление и
критично отношение към деянието. От значение при определяне на наказанието е и чистото
съдебно минало на дееца.
Посочените
смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни по своята същност, нито
многобройни и не могат да обусловят определяне на наказанието при условията на
чл.55 от НК.
Съдът не
отчита самопризнанието като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
то води до провеждане на процедура по чл.371, т.2 от НПК с благоприятните за
подсъдимия последици по определяне на санкцията с приложение разпоредбата на
чл.58 а НК.
По изложените съображения
настоящият състав на съда определи наказанията при баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно:
-
по чл.152, ал.4, т.1, вр.
ал.1 от НК, лишаване
от свобода в средния размер, предвиден в законовата норма - 15 години, като намали така определеното наказание
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и постанови подс.А. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от
10 години;
-
по чл.149, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, лишаване
от свобода в средния размер, предвиден в законовата норма - 5 години, като намали така определеното наказание
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и постанови подс.А. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от
3 години и четири месеца.
На основание
чл.23, ал.1 от НК съдът наложи на подс.А. най-тежкото от така определените наказания, а
именно наказанието лишаване от свобода за срок от десет години, с оглед
обстоятелството, че двете деяния са извършени преди да е влязла в сила присъда,
за което и да е от тях.
Така
определеният размер на наказанието лишаване от свобода наложено на подсъдимия е
извън категорията на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, поради което и съгласно разпоредбата
на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, следва да бъде настанен в затвор и съгласно чл.61, т.2
от ЗИНЗС да изтърпи наказанието си при първоначален ”строг” режим.
Съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе възпитателна роля върху
подсъдимия, който ще има възможност да преосмисли поведението и по-нататъшните
си действия. В същото време ще бъде осигурено и предупредителното и възпиращото
въздействие върху обществото като цяло, т.е. ще се постигнат целите както на
генералната, така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл. 36 от НК.
Съдът отчете наличието на предпоставките по чл.59, ал.1
от НК, и постанови времето от 01.06.2015 г. да бъде приспаднато от времето за
изтърпяване на наложеното наказание.
ПО ГР.ИСКОВЕ: Съдът взе предвид, че извършителят дължи обезвреда
на телесните и психическите увреждания на пострадалото дете и претърпените във
връзка с тях болки, страдания, негативни емоционални преживявания и дискомфорт. Въведеният от закона
критерий не е абстрактен, а е определен от редица обективно съществуващи
обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната,
общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, периода за
възстановяване, положените от пострадалата и нейната майка усилия за
преодоляване на последиците от деянието. В тази връзка прецени социалният
доклад, приложен по делото, както и заключението на СПЕ и прецени, че гр.
искове са изцяло основателни. Травмите на детето са причинени от неговия баща,
който по силата на закона, обичая и нормалната логика е призван да се грижи за
него, да е особено чувствителен по въпросите, свързани със здравето и
проблемите на детето. Разрушена е връзката между родител и дете, основаваща се
на любов, привързаност и доверие.
Предвид изложеното съдът уважи предявените гр. искове в пълен
размер.
Веществените
доказателства, за които съдът прецени, че са с ниска стойност или без такава,
постанови да бъдат унищожени.
Съдът
осъди подс. А. да заплати и направените по делото
разноски в размер на 645,52 лева в полза на Държавата, както и държавна такса
върху уважените граждански искове в размер на 2000 лева.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС: