O П Р Е Д Е Л Е Н И Е:
Днес 18.11.2020г. Еманоел Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№193/2020г. по описа на ГОРС,
след като се запознах от една страна с исковата молба и документите към нея на В.П.К. с ЕГН**********,***.Оряховица
и Т.С.Т. с ЕГН**********,***.Оряховица(двамата чрез адв.К. Г.С. от ВТАК – съдебен адрес:***), против Т.К.Х. с ЕГН**********,***.Оряховица и
Х.Т.Х. с ЕГН**********,*** по предявен иск
по чл.124 ал.1 от ГПК „да се признае собствеността на В.П.К. и Т.С.Т. върху
спорните 1/8ид.части от имотите: -нива в местността „Капаклии“ с площ 3.022дка - трета
категория, с идентификатор№57217.13.12 по КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№013012
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот с
идентификатор№57217.230.207; имот с идентификатор№57217.13.11; имот с
идентификатор№57217.13.13; имот с идентификатор№57217.12.206(с ограничения при
ползването на имота, основание: електропровод 20 kV; на 10м от двете страни на крайните проводници или на 11м от оста
на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност); -нива в местността „Къдъ Корсу“ с площ 5.654дка -
пета категория, с идентификатор№57217.149.13 по КККР на с.Поликраище
Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№090005 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: имот с идентификатор№57217.149.165; имот с
идентификатор№57217.149.12; имот с идентификатор№57217.149.14; имот с
идентификатор№57217.149.164; -нива в
местността „Гроба“ с площ 3.025дка - четвърта категория, с
идентификатор№57217.90.5 по КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№149013
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот с идентификатор№57217.90.26;
имот с идентификатор№57217.90.27; имот с идентификатор№57217.90.28; имот с
идентификатор№57217.90.6; имот с идентификатор№57217.90.89; имот с
идентификатор№57217.90.4, които 1/8ид.части
Т.К.Х. е
дарил на Х.Т.Х.,
поради нищожността на дарението на 1/8ид.части от
несобственика Т.К.Х. на Х.Т.Х. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт№727 томIV per.№3028 нот.дело№586/2016г. на нотариус Ив.Мазнев с
район на действие ГОРС,
констатирах по реда на чл.129 ал.1 и чл.130 от ГПК, че същата отговаря на изискванията по редовност
и допустимост. От друга страна в
предвидения срок по реда на чл.131 от ГПК ответниците, оспорват предявените
искове.
Считам също, че приложените по делото писмени
доказателства са допустими. Считам също,
че приложените по делото писмени доказателства са допустими.
В рамките на направеното искане от страна на Х.Т.Х., следва да бъдат допуснати
по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания(при режим на призоваване
- Елка Илиева Кушева).
Водим от изложеното и на основание
чл.157 от ГПК, чл.140 ал.3 от ГПК, чл.274
ал.1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВНАСЯ гр.дело№193/2020г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.12.2020г.
11h15min., за която дата и час да се призоват
страните: В.П.К. ***.Оряховица и Т.С.Т. ***.Оряховица(двамата чрез адв.К. Г.С.
от ВТАК – съдебен адрес:***); Т.К.Х. ***.Оряховица(чрез особен представител адв.Р.
Д.Д. от ВТАК, със съдебен адрес:*** кантора№408); Х.Т.Х. ***(чрез адв.Николай
Бончев от ВТАК, със съдебен адрес:***); свидетел Елка Илиева Кушева с адрес:
гр.Г.Оряховица ул.”Атанас Чартазанов”№10.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: В исковата молба, се твърди, че Т.К.Х. не е собственик
на идеални части от следните имоти: -нива в местността „Капаклии“ с площ
3.022дка - трета категория, с идентификатор№57217.13.12 по КККР на
с.Поликраище Общ.Г.Оряховица,
представляваща имот№013012 по плана за земеразделяне; -нива в местността „Къдъ
Корсу“ с площ 5.654дка - пета категория, с идентификатор№57217.149.13 по по
КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№090005 по плана за
земеразделяне; -нива в местността
„Гроба“ с площ 3.025дка - четвърта категория, с идентификатор№57217.90.5 по
КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица,
представляваща имот№149013 по плана за земеразделяне. През м.октомври.2019г.
при получаване на рентата за имотите ищците узнали, че някаква част от тях е
станала собственост на ответницата Х.Т.Х.(при направена проверка в АВ било
установено, че това е станало чрез на дарение на 1/8ид.част от Т.К.Х.. Възстановената собственост на тези недвижими
имоти се владее от 12.11.1996г., от когато Стоян Т. Кьорпенчев(баща на ищците)
имал само на свое име нотариален акт, а след неговата смърт имотите се владеят
от ищците. Твърди се, че по никакъв начин не била предявявана претенция за
собственост от името на Т.К.Х. или други лица наследници на Т. Иванов
Кьорпенчев от възстановяване на собствеността по преписка№213/12.05.1995г. на
ПК гр.Г.Оряховица. Считат, че извършеното дарение на идеалните части е
симулация, за да се избегне узнаването от собствениците, че има разпореждане от
несобственик и с цел да се пропусне давностният срок. Имотите били придобити
изцяло от наследодателя и респ. неговите наследници при условията на
добросъвестно владение, на основание нотариален акт от 12.11.1996г. издаден чрез
административния орган по възстановяване на собствеността. На 30.05.2016г. Т.С.Т.
накарал служител в ОС”З” да регистрира имотите в регистъра въпреки, че
нотариалният акт е издаден чрез ПК през 1996г. като същият е подучен и
регистриран тогава, след което да получи скици, за да може да сключи договор за
наем с „Коев-90”ЕООД. Твърди се, че ОС”З” предава на ответницата Х. или друго
лицето представящо се като пълномощник на Т.К.Х. информация за имотите,
собственост на ищците, за да придобие без знанието и съгласието на ищците - 1/8ид.част.
Извършеното разпореждане от несобственик, тайно и прикрито като дарение не можело
да породи вещно право за дарената върху недвижимите имоти. Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК да се признае
собствеността на В.П.К. и Т.С.Т. върху спорните 1/8ид.части от
имотите: -нива в местността „Капаклии“ с площ 3.022дка - трета категория, с
идентификатор№57217.13.12 по КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№013012
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот с идентификатор№57217.230.207;
имот с идентификатор№57217.13.11; имот с идентификатор№57217.13.13; имот с
идентификатор№57217.12.206(с ограничения при ползването на имота, основание:
електропровод 20 kV; на 10м от двете страни на крайните проводници или на 11м
от оста на електропровода, не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда
високостеблена растителност); -нива в местността „Къдъ Корсу“ с площ 5.654дка -
пета категория, с идентификатор№57217.149.13 по КККР на с.Поликраище
Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№090005 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: имот с идентификатор№57217.149.165; имот с
идентификатор№57217.149.12; имот с идентификатор№57217.149.14; имот с
идентификатор№57217.149.164; -нива в
местността „Гроба“ с площ 3.025дка - четвърта категория, с
идентификатор№57217.90.5 по КККР на с.Поликраище Общ.Г.Оряховица, представляваща имот№149013
по плана за земеразделяне, при граници и съседи: имот с
идентификатор№57217.90.26; имот с идентификатор№57217.90.27; имот с
идентификатор№57217.90.28; имот с идентификатор№57217.90.6; имот с
идентификатор№57217.90.89; имот с идентификатор№57217.90.4, които
1/8ид.части Т.К.Х. е дарил на Х.Т.Х., поради нищожността на дарението на
1/8ид.части от несобственика Т.К.Х. на Х.Т.Х.
с договор за дарение, обективиран в нотариален акт№727 томIV per.№3028
нот.дело№586/2016г. на нотариус Ив.Мазнев
с район на действие ГОРС.
Претендират се направените по делото разноски. Ответникът Т.К.Х.(чрез особен представител) оспорва предявените при условията на
обективно и субективно съединяване искове, в т.ч. и на претендираните разноски.
Въпреки посоченото в титулната част на исковата молба правно основание по чл.
108 от ЗС, от съдържанието на исковата молба е ясно, че предявените искове не
са ревандикационни такива, а установителни. Претенциите са да се установи
право на собственост върху 1/8ид.част от
процесните имоти, което право следвало от нищожността на дарението, направено
от несобственика Т.Х. на Х.Х. извършено с
договор за дарение. Дори хипотетично да се приемело, че е налице
твърдяната нищожност на дарението, няма как от нея да произтича правото на
собственост на ищците. Правото на собственост върху процесните имоти било
възстановено на наследниците на Т. Иванов Кьорпенчев с Решение№213/12.05.1995г.
на ПК гр.Г.Оряховица по преписка№153Б/17.09.1991г. Ответникът Т.К.Х. е един от
наследниците на Т. Иванов Кьорпенчев и като такъв придобил по наследство правото
на собственост върху процесните идеални части. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ
влязлото в сила решение, придружено със скица удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имотите. Фактът, че бил издаден нот.акт№177 за собственост томXV
нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Боева за процесните имоти само на името на
Стоян Т. Кьорпенчев не бил направил собственик върху целите имоти нито него,
нито впоследствие неговите наследници. След като Стоян Т. Кьорпенчев не е
единствен наследник на Т. Иванов Кьорпенчев, а само той е вписан в него, нямало
как този нотариален акт да е с вярно съдържание и да породи правни последици.
Нямало абсолютно никакви доказателства ответникът Т.К.Х. изобщо да е знаел за
съществуването на нот.акт№177 за собственост томXV нот.дело№4842/1996г. на
нотариус Кр.Боева. Твърдението в исковата молба, че дарението направено от Т.Х.
на Х.Х. било нищожно, поради симулация,
счита за абсолютно недоказано. Недоказан
бил фактът за упражнено от страна на ищците давностно владение върху процесните
имоти, няма и доказателствени искания в тази насока. Нямало нито твърдения,
нито доказателства ответникът Х. да е бил уведомяван по какъвто и да било
начин, че ищците владеят процесиите имоти само за себе си. Ответницата Х.Т.Х.(чрез проц.представител)
оспорва предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба, че Т.К.Х. не бил
собственик на по 1/8ид.част от процесиите имоти/ниви/. Х. е бил собственик на
въпросните идеални части до сключване на договора за дарение, обективиран в
нот.акт№727 t.IV, рег.№3028 нот.дело№586/2016г. на нотариус Ив.Мазнев. По
силата на този нотариален акт Х. станала собственик на процесните идеални
части, влязла е във владение и ги ползвала, като ги отдавала под наем на земеделски
производител(от 2016г. получава редовно рента).
Оспорва твърдението, че процесните идеални части се владеят от наследодателя на
ищците Стоян Кьорпенчев от 12.11.1996г. по силата на нот.акт№177 за собственост
томXV нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Боева(констативен нот.акт, който не
учредява, нито прехвърля право на собственост). Същият бил неверен по смисъла
на Тълкувателно решение№5/2012г. на ОСГКТК ВКС, тъй като не отговаря на
удостовереното в него фактическо положение. Така този документ следвало да бъде изключен от
доказателствата по делото в резултата от оспорването му по реда на чл.193 от ГПК. Оспорва съдържанието на нотариалния акт, който бил издаден неправилно. Нотариусът
разполагал с Решение№213/12.05.1995г. на
ПК гр.Г.Оряховица по преписка№153Б/17.09.1991г. и удостоверение№125/09.07.1996г.
за наследници на Стоян Т. Кьорпенчев.
Решението на поземлената комисия обаче възстановява собствеността върху процесните
три ниви на наследниците на Т. Иванов Кьорпенчев. Видно от удостоверението за
смъртта и наследниците на Т. Иванов Кьорпенчев, Стоян Т. Кьорпенчев го
наследява заедно с ищците и други лица. Следователно дарителят на Х.Т.Х. е
собственик на дарените идеални части по силата на решението на поземлената
комисия и по наследство. Оспорва твърдението на ищците, че първо наследодателят
им Стоян Т. Кьорпенчев, а след това и те владели трите имота от 12.11.1996г.
Твърди, че същите са владели само своите собствени идеални части от имотите
като наследници на лицето, на което са възстановени земите – Т. Иванов
Кьорпенчев. По силата на решението на поземлената комисия те са станали
съсобственици с Т.К.Х., който е притежавал 1/8ид.част. Твърди, че ищците и
техният праводател по никакъв начин не са уведомили Т.К.Х. и останалите
съсобственици, че имат издаден констативен нотариален акт само на името на Стоян
Т. Кьорпенчев. Твърдим, че този нотариален акт те са регистрирали в служба
„Земеделие”, Г.Оряховица. Едва през 2020г. за целите на делото е бил
регистриран описаният нот.акт№177 за собственост томXV нот.дело№4842/1996г. на
нотариус Кр.Боева(дотогава нот.акт не бил показван на никого, съзнавайки, че
същият неправилно отразява собствеността). Ищците по никакъв начин не уведомили Т.К.Х., че престават да държат
неговите идеални части и започват да ги своят. Следователно не е започвала да тече
придобивна давност(Тълкувателно решение№1/06.08.2012г. на ОСГК ВКС; Решение№77/06.08.2019г.
по гр.дело№2151/2018г. – Iг.о. ВКС). Следва да са има предвид, че при
съсобственици правилата за началото на придобивната давност се отличават от
общоприетите, тъй като се предполага, че при съсобственост всеки съсобственик
владее собствените си идеални части, а идеалните части на останалите
собственици държи. За да се приеме, че започва придобивна давност, той следва
ясно да уведоми останалите съсобственици, че престава да държи частите им и
започва да ги свои. Квалифицирайки претенциите си по чл.108 от ЗС ищците сами
признават, че не са владели целите имоти непрекъснато, явно и спокойно като
свои. Няма как да са ги владели при положение, че през годините останалите
наследници са отдавали под наем собствените си идеални части, за което са и
приложените договори за наем на земите. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендират се направените по делото разноски.
Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен
установителен иск за собственост. Това е така, защото ищците искат установяване
правото на собственост върху имота към настоящия момент, а не към един минал
момент. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се
оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищците право.
Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение,
тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен
спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за
признаване на правото на собственост от владеещ собственик против невладеещ, респ.
от владеещи против владеещ(но с различни претенции по отношение на правата за
собственост), но претендиращ същото право е допустимо тогава, когато правата са
засегнати.
По правилото на чл.154 ал.1 от ГПК – всяка страна следва да установи
положителните факти, на които основава своите искания. Ищците носят доказателствена
тежест чрез преки доказателства, да изградят това убеждение у съда като докажат
конкретното придобивно основание, на което твърдят, защото именно основанието
за придобиване правото на собственост е релевантният за спора факт, който
подлежи на доказване в съответствие с чл.153 от ГПК, а не правото на
собственост. В тежест на ищцовата страна е да установи съществуващото си право
на собственост, съответно да обори материалноправна легитимация на
представилата се за собственик ответница.
Няма цивилизована правова държава, чието законодателство да допуска в
игнориране на древния правен принцип „nemo dat quot non habet”/никой не може да
даде онова, което няма/ обща възможност едно лице да прехвърли на друго лице с
договор право на собственост върху недвижим имот, което не притежава към
момента на сключването му/постигане на съгласието/. Ответницата би могла да
ангажира правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона
доказателствени средства, с които да обори
аргументите на ищците(настъпили факти и обстоятелства, обуславящи
претендираните права).
Констативният нотариален акт за
собственост доказва материализираното в него удостоверително изявление на
нотариуса, като неговата доказателствена сила не е необорима. Всяко трето лице,
на което се противопоставя този нотариален акт, може да доказва, че титулярът
му не е собственик. Според Тълкувателно Решение от 21.03.2013г. по
тълк.дело№11/2012г. на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК.
Симулация при сключване на договор е налице при опорочаване
волеизявлението на страните по него. Когато волята им е само да създадат
привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е
абсолютна, а когато искат да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в
сключения договор, симулацията е относителна. За установяването на симулацията
като основание за нищожност по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД(в конкретния
случай) е достатъчно да се установи привидността, определяна като съгласие за
симулация. В хипотеза на т.н. „абсолютна симулация“ на покупко-продажбата е,
при която волята на страните е да създадат само привидни правни последици на
обвързаност на основата на сделката,която афишират,но и двете не желаят да
настъпят правните и последици. За разлика от нея, в хипотезата на т.н.
„относителна симулация“, между страните на практика се сключват две сделки -
„явна-привидна“, чиито правни последици страните не целят, но желаят за третите
тя да определи отношенията им и „прикритата“(т.н. „скрита“) сделка, която
регламентира действителните им отношения и ги обвързва, но не желаят да
манифестират пред трети лица. При дисимулативна(прикрита) сделка – чрез
използването на дисимулацията, страните не желаят сделката, която сключват
помежду си да стане достояние на трети лица. Може да се даде характеристика на
такава сделка като пълна и частична симулация – частичната симулация се отнася
само до привидността на отделни клаузи на сделката. Частен случай на привидната
сделка е персоналната симулация. При нея симулацията не е във волеизявлението,
а в субектите.
ДОПУСКА като доказателства по делото: нот.акт№177 за
собственост томXV нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Боева; нот.акт№727 t.IV,
рег.№3028 нот.дело№586/2016г. на нотариус Ив.Мазнев; удостоверение за наследници
на Стоян Т. Кьорпенчев; скици на имоти с идентификатор№57217.13.12, идентификатор№57217.149.13,
идентификатор№57217.90.5; квитанция от 30.05.2016г. за заплащане такси за
промяна в регистър на имоти; удостоверение№**********/31.01.2020г. за данъчна оценка Общ.Г.Оряховица; Договор за
наем с „Коев-90”ЕООД; договор за наем на земеделска земя от 28.07.2016г.;
договор за наем на земеделска земя от 13.07.2017г.; договор за наем на земеделска
земя от 01.10.2018г.; договор за наем на земеделска земя от 26.11.2018г.;
договор за наем на земеделска земя от 17.01.2020г.; договор№512/18.06.2010г. за
наем; договор№512/16.12.2011г. за наем; договор№512/19.07.2013г. за наем;
договор№512/01.04.2014г. за наем; договор№512/08.11.2014г. за наем; договор№512/10.11.2015г.
за наем; Решение№213/12.05.1995г. по преписка№153Б/13.07.1992г. на ОС”З” гр.Г.Оряховица;
удостоверение за наследници на Т. Иванов Кьорпенчев.
УКАЗВА на страните да
представят в първото по делото съдебно
заседание оригиналите на приложените документи.
ДОПУСКА по реда на чл.164 и сл. от ГПК и свидетелски показания(при режим
на призоваване) от страна на Х.Т.Х..
ОПРЕДЕЛЯ разноски за свидетеля(Елка Илиева Кушева) – 10.00лв., която
сума следва да бъде внесена от
ответника по депозитната сметка на ГОРС
най-късно до 15.04.2019г.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Ив.Мазнев с район на действие ГОРС, заверено
ксерокопие на нот.дело№586/2016г., по което е издаден нот.акт№727 t.IV,
рег.№3028 нот.дело№586/2016г. на нотариус Ив.Мазнев, по реда на чл.28 ал.3 от ЗННД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение, по силата на което Х.Т.Х. да се снабди с
друго такова от ОС„Земеделие” гр.Г.Оряховица, която да удостовери кога чрез
промяна в регистъра е бил регистриран при службата нот.акт№177 за собственост томXV
нот.дело№4842/1996г. на нотариус Кр.Боева от Т.С.Т. и В.П.К..
ДА СЕ ИЗДАДЕ удостоверение, по силата на което Х.Т.Х. да се снабди с
друго такова от ОС„Земеделие” гр.Г.Оряховица, която да удостовери какви
договори за наем на земеделски земи е имало на името на Стефка Х. Кушева(майка
на Т.К.Х.) до 2016г. включително, като и
се предоставят заверени преписи от договорите.
Препис от отговорите на ответниците да се изпратят на ищцовата страна, която може в първото по делото заседание да вземе
становище по него.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
Районен съдия: