№ 1579
гр. Варна, 25.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20213100900436 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 248. ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на В. И. В., чрез адв. Н. за изменение на постановеното по
делото Решение №368/05.09.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за
процесуално представителство по всеки от предявените и отхвърлени срещу ответника
искове, а не върху сборния интерес от всички предявени вземания. Настоява по всеки от
исковете да се определи минимално възнаграждение съобразно Наредбата за адвокатските
възнаграждения и допълнително да се присъди по 100 лева всяко заседание след второто.
В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от ответника по молбата
„Ново Финанс“ ООД, чрез адв. Т., в което се поддържа становище за неоснователност на
молбата, като се настоява, че претендираното възнаграждение е в прекомерен размер и
противоречи на изискването за добросъвестност. Поддържа, че критерий за определяне на
възнаграждението е фактическата и правна сложност на делото, а не броя на предявените
искове. В този смисъл настоява за отхвърляне на молбата.
Молбата за изменение на постановеното делото решение в частта за разноските е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК за обжалване на решението, от процесуално
легитимирана страна, предявила в срок списък по чл. 80 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от
съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Съгл. чл. 2,
ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно.
В случая съдът е сезиран с искове за установяване съществуването на вземания по
два договора, удостоверени в една част с оспорена заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 от ГПК) и осъдителен иск за вземанията по същите два договора в частта им, в
1
която на кредитора е отказано снабдяване с изпълнително основание (чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК).
Независимо от различния ред за защита, обусловен от произнасянето на заповедния
по заявлението по чл. 417 от ГПК, с предявяването в исковото производство на вземанията
се цели снабдяване със стабилно изпълнително основание за притезания, черпещи
основанията си от два договора за кредит. Предприета от ответника защита срещу
установителните и осъдителни претенции е идентична. Ето защо съдът приема, че на
процесуалния представител на страната не се следва отделно възнаграждение за
установителния и осъдителен иск.
На следващо място, обаче съдът приема, че на адвоката се следва отделно
възнаграждение за процесуално представителство по двата иска, имащи за предмет
вземания по два отделни договора за кредит. Тъй като се касае за различни кредитни
правоотношения, процесуалната защита срещу заявените от кредитора права по всеки от
двата договора не може да обуслови присъждането на общо възнаграждение. Възраженията
на ответника по молбата за прекомерност не могат да се споделят, тъй като в случая съдът
съобразява минимума по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че на адв. Н. не се следва възнаграждение за защита по дело с оглед на
проведените повече от две съдебни заседания –чл. 7, ал. 9 от Наредбата. Въпросното
възнаграждение представлява премия за оказана от представителя защита по дело, провело
се при повече от обичайния брой открити съдебно заседание. В случая видно от материалите
по делото адв. Н. е присъствал само на две заседания в производството.
Относно конкретните размери съдът съобразявайки предявения материален интерес
по договор № 836-ВН-13.08.2020г. от 133165,98 лева (116500 +16180.56+485.42) и по
договор № 835-ВН-12.08.2020г. от 3995,83 лева (3500 +486,11+9,72) и предвид нормите на
чл.7, ал.2, т. 5 и т. 2 от Наредбата, намира, че на адв. Н. следва да присъди възнаграждение
за процесуално представителство в размер на общо 4703,01 лева/ 4193,31 лева за защита по
първия договор и 509,7 лева- по втория/.
При тези съображения постановеното по делото решение следва да се измени в частта
за разноските, като на процесуалния представител се присъди допълнително сумата от
429,77 лева / над присъдените с решението 4273,24 лева. Молбата с правно основание чл.
248, ал. 1 от ГПК следва да се остави без уважение останалата част до претендираните
5592,64 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2021 в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Иван Срацимир № 2, представлявано от управител Борислав
Пантелеев, да заплати на адвокат С. А. Н., личен номер ********** от ВАК, служебен адрес
2
гр. Варна ул. Ангел Кънчев 19 ет.1 ап. 1 допълнително сумата от 429,77 лева
/четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски за безплатно предоставена защита на ответника В. И. В., ЕГН ********** срещу
неоснователни претенции, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от В. И. В., чрез адв, Н. за изменение на
Решение №368/05.09.2022г. по т.д. №436/2022 в частта за разноските с присъждане на
възнаграждение за процесуално представителство над присъдените общо с решението и
настоящото определение 4703,01 лева до претендираните за присъждане 5592,64 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от
съобщението пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3