Р Е Ш Е Н И Е
№ 459 / 05.12.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
при
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа
докладваното от съдия С. Сандева канд № 574/2023 г. по описа на АдмС - Добрич и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областна дирекция на МВР – Добрич срещу Решение № 82/07.08.2023 г.,
постановено по анд № 107/2023 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е
отменен Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6774921 на ОД на МВР - Добрич, с който на К.С.Г., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът счита решението на КРС
за необосновано, неясно и постановено в нарушение на закона. Твърди, че съдът е
тълкувал и приложил неправилно закона, без да се аргументира. Оспорва изводите
му за липса на задължителни реквизити в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.), като излага подробни
доводи за това. Позовава се на нормите на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и чл. 53, ал.
2 от ЗАНН. Счита, че превишението на скоростта е безспорно доказано, поради
което правилно е санкциониран водачът на МПС. По тези съображения иска отмяна
на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди обжалваният
ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
Ответникът – К.С.Г., чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска
решението на КРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят на ДОП дава
заключение за основателност на жалбата. Твърди, че установените от районния съд
формални нарушения не са съществени и не водят до заключение за неустановеност
на авторството на деянието. Счита за безспорно доказано, че наказаното лице е
управлявало МПС с превишение на скоростта с над 33 км/ч, поради което правилно
наказващият орган го е санкционирал. Иска отмяна на решението на КРС и
потвърждаване на издадения ЕФ.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и извършената служебна
проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна
по следните съображения :
С обжалваното решение КРС е отменил
ЕФ серия К № 6774921, издаден от ОД на МВР - Добрич, с който на К.С.Г. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 14.12.2022 г., в 12:45 часа, в извън
населено място, област Добрич, община Каварна, главен път I-9 км 42+776, отбивката за Пикник Бивака, е управлявал
МПС с рег. № ТХ 9935 ТХ, превишавайки разрешената максимална скорост за
движение от 90 км/ч с 33 км/ч, което е установено с автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта АТСС ARH CAM S1 № 120 CCBF, насочено към град Шабла.
За да постанови този резултат, съдът
е приел, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Изложил е мотиви, че в представения по
делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. липсват задължителни
реквизити, което прави невъзможно да се установи кога и при какви обстоятелства
е извършено заснемането. Не са посочени началото и краят на участъка, в който
се контролира скоростта, начинът и режимът на измерване на скоростта, не е
отразено дали е направена снимка на разположението на АТСС спрямо участъка за
контрол на МПС, не са посочени номерата на първото и последното изображение, за
да се провери дали процесното изображение е сред тях. Съдът е преценил, че подобни
пропуски опорочават процедурата по контрол върху скоростта на движение на МПС и
рефлектират пряко върху законосъобразността на издадения ЕФ. Намерил е, че приложената
към протокола снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не
съдържа час и координати, поради което не съставлява годно веществено
доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, удостоверяващо точното разположение
на мобилното АТСС в деня на нарушението. Приел е, че посочените координати в
снимковия материал от видеоклипа по никакъв начин не могат да се свържат с
описаното в ЕФ място на извършване на нарушението, защото липсва начало и край
на контролирания участък, а и не е доказано, че те са част от пътната мрежа на
страната. Изложил е доводи, че трансформирането на географски координати в
геодезическа координатна система винаги води до разлика по отношение на
вероятното местоположение на заснетото нарушение. Направил е извод, че от
съдържанието на ЕФ не става ясно дали жалбоподателят е собственик или ползвател
на процесното МПС и в какво качество е санкциониран от наказващия орган. В
заключение районният съд е приел, че липсата на безспорни доказателства води до
несъставомерност на деянието, а оттам и до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ.
Обжалваното решение е неправилно,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели от своя страна и до нарушение на материалния закон.
Не се споделят изводите на съда за
нередовност на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. поради липса на задължителни реквизити.
В протокола е записано точното
място за контрол - главен път I-9 км 42+776, отбивката за Пикник
Бивака, с посока на движение на контролираните МПС от гр. Шабла към гр. Балчик
и в двете посоки. Вписан е видът на пътя, както и ограничението на скоростта от
90 км/час. Отразено е, че няма пътен знак за ограничение, посоката на
задействане е „Д“ и съответства на една от възможностите „в двете посоки“. Посочено
е, че общият брой на установените от АТСС нарушения и свалените изображения са
4.
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и краят на контролирания
участък се отбелязва само при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В
случая нарушението е установено в режим на измерване – „С – стационарен“,
поради което непопълването на тази графа не съставлява нарушение на
изискванията за съдържание, както неправилно е преценил районният съд.
Не е съществен пропуск
непосочването на номера на първото и последното изображение в протокола, защото
съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. информацията
със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация
или локален сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки
винаги може да се провери дали те са част от изготвените статични изображения
за времето на извършения контрол.
Невярна е констатацията на съда,
че не е отразено в протокола дали е направена снимка на разположението на уреда
спрямо участъка за контрол на МПС, защото такова отбелязване фактически е
налице.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че протоколът за използване на мобилно АТСС не съдържа такива пропуски
и недостатъци, които да разколебават материалната му доказателствена сила като
официален свидетелстващ документ, поради което неправилно и незаконосъобразно районният
съд не се е съобразил с отразените в него факти и обстоятелства.
Неправилно и незаконосъобразно районният
съд е отказал да кредитира и приложената към протокола снимка на разположението
на уреда по съображения, че в нея липсват час и координати на изображението.
Действително в снимката няма посочени час и координати, но такова изискване не
е предвидено в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който гласи само,
че протоколът за използване на мобилно АТСС за контрол се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Върху самото изображение изрично са записани
имената на длъжностното лице, което го е направило, както и точната дата на неговото
изготвяне, които съвпадат с имената на длъжностното лице, съставило протокола
за използване на мобилно АТСС, както и с датата на съставяне на протокола. Всичко
това е достатъчно, за да се приеме, че снимката е годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, съставляващо неразделна част от
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което
неправилно районният съд е приел, че тя не е достоверен източник на информация
относно разположението на уреда в деня на проверката
Не се споделя становището на съда
за неясно описание и недоказаност на нарушението, тъй като географските
координати в снимковия материал от видеоклипа не могат да се свържат с
посоченото в ЕФ място на извършването му. Географските координати са редовно и допустимо
средство за индивидуализиране на мястото на нарушението съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Те заедно с описанието на мястото на гърба на
снимката (статичното изображение) дават пълна и точна информация за участъка от
пътя, в който е констатирано превишението на скоростта. Необосновано е
предположението в мотивите към решението, че трансформирането на географски
координати в геодезическа координатна система винаги води до разлика по
отношение на вероятното местоположение на заснетото нарушение. По делото
липсват каквито и да е доказателства, които да навеждат на извод, че
географските координати не отговарят на описания в ЕФ пътен участък, поради
което неправилно районният съд е приел, че не е установено мястото на извършване
на нарушението.
Не се споделя и становището на
районния съд, че от съдържанието на ЕФ не може да се разбере в какво качество е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, защото в
него изрично е записано, че лицето е собственик на процесното МПС, а не негов
ползвател. Фактът, че към ЕФ не е приложена справка относно собствеността на
автомобила, не води до неяснота на волята на наказващия орган.
С отказа си да кредитира протокола
за използване на мобилно АТСС и приложените към преписката снимки, без да ги
обсъди и оцени в тяхната съвкупност и пълнота, районният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване и анализ
на доказателствата по делото, в разрез с действителното им съдържание и правилата
на формалната логика, в резултат на което е стигнал до необосновани и
незаконосъобразни фактически и правни изводи за недоказаност на нарушението и
неговото авторство.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е
неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон, поради което
следва да бъде отменено. И тъй като делото е изяснено от фактическа страна,
касационната инстанция следва да реши спора по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото
писмени и веществени доказателства. Превишаването на скоростта е фиксирано с годно за употреба техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към
делото. Липсват доказателства, които да оборват удостоверените с тях факти и обстоятелства.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на което е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Изрично
законодателят е приел, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство. Действително към преписката не е представена
справка относно собствеността на МПС, с което е
извършено процесното нарушение, но жалбоподателят не е
оспорил, че е негов собственик. Липсват
доказателства в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП Г. да е представил писмена декларация, в която да е посочил, че не той, а друго лице е управлявало
собственото му МПС на посочената дата и час. По тези съображения и с
оглед въведената в чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция именно наказаното лице
като собственик на управляваното с превишена скорост МПС се явява субект на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението за превишена скорост е заснето и установено посредством АТСС
по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е приложена
процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш е издаден от компетентната
за това ОД на МВР и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, които
позволяват в достатъчна степен индивидуализация на нарушението от обективна и
субективна страна.
В заключение касационната инстанция
приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. Наложената глоба е законосъобразно определена и съответства на нормативно
предвидения в чл. 182, ал. 4, т. 4 от ЗДвП вид и размер на наказанието.
Поради това обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
Независимо от изхода по спора, на касатора не се дължат разноски за
юрисконсултско възнаграждение, доколкото не е бил представляван от такъв в
процеса.
Воден от горното и на основание чл.
221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 82/07.08.2023
г., постановено по НАХД № 107/2023 г. по описа на Районен съд – Каварна, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6774921 на ОД на МВР -
Добрич, с който на К.С.Г., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка
с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: