Номер 38123.11.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградВтори въззивен граждански състав
На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500284 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от от "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК
*********, гр.София, чрез пълномощник против разпореждане от 01.10.2020г., постановено
от ИРС по ч.гр.дело №605/2020г. по описа на съда, в частта му с която е отхвърлено
заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против
длъжниците „Сузи-Транс-80" ЕООД, ЕИК *********, гр.Исперих и Б. А. Х., ЕГН-
********** от гр.Исперих, за сумата 144 лева, претендирана от заявителя като разходи за
уведомяване на последните за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Излагат се
съображения за неправилност на разпореждането в посочената част, с искане за неговата
отмяна, с уважаване на заявлението в тази му част и връщане на делото на първостепенния
съд с указания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по отношение на тези
претендирани разноски.Излагат се съображения за неправилност на разпореждането в
атакуваната му част.Частният жалбоподател отправя искане за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на контрол по реда на настоящото производство.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Производството по ч.гр. дело №605/2020г.по описа на ИРС е образувано по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от "УниКредит Булбанк"
АД, ЕИК *********, гр.София, чрез пълномощник против длъжниците „Сузи-Транс-80"
ЕООД, ЕИК *********, гр.Исперих и Бейхан Азиз Хасан, ЕГН-********** от гр.Исперих, в
условията на солидарност за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в
размер на 13 795.95 - главница по Договор за банков револвиращ кредит №
0039/615/23042019 от 23.04.2019г., 2 227.22 лева - договорна лихва за периода от
20.05.2019г. до 24.09.2020г. и 665.98 лева - наказателна лихва за просрочие за периода от
20.05.2019г. до 24.09.2020г.), законната лихва върху главницата за периода от 25.09.2020г.
1
до изплащане на вземането, 144.00 лева - дължими разходи за уведомяване, както и
деловодни разноски, от които 323.34 лева - заплатена ДТ и 688.01 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение (с ДДС).
По подаденото заявление съдът е издал Разпореждане от 01.10.2020 г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от същата
дата, с които е уважил претенцията на заявителя, с изключение на сумата 144 лева,
представляваща разходи за уведомяване. За да отхвърли претенцията за това вземане от 144
лева -дължими разходи за уведомяване, съдът е приел, че същото е неравноправно
договорено и недължимо. Каквито и да са действията, пораждащи този разход, те биха били
типично управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора,
а не допълнителен разход. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.З и чл.ЗЗ от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски
кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за
забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани
по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник зависи от конкретните, а не абстрактно предвидени при сключване на договора
разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи, събирани
по силата на самия договор и въвеждането на отделни такси за същата дейност, несъмнено
придава на подобни клаузи неустоечен характер и са несъвместими с потребителската
защита.Счел е претендираното заплащане на разходи за уведомяване, е в противоречие с
изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от Потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита, поради което е
отхвърлил заявлението в тази му част.
По отношение на претенцията за такси и разходи /включително такива за
извънсъдебно събиране на задълженията/ настоящият въззивен съдебен състав също
приема, че посочената претенция е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
предвиждаща че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия по
управление на кредита, тъй като са разноски, начислявани за уведомяване и информиране на
заемателя. В случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
предвиждащи че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, размерът на която не може да надвишава
законната лихва.
По изложените съображения обжалваното разпореждане се явява в атакуваната му
част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената жалба отхвърлена.
Предвид изложеното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава разпореждане от 01.10.2020г., постановено от РС - Исперих по
ч.гр.дело №605/2020г., в частта му с която е оставено без уважение искането на заявителя
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците „Сузи-Транс-
80" ЕООД, ЕИК *********, гр.Исперих и Б. А. Х., ЕГН-********** от гр.Исперих, за
сумата 144 лева, претендирана като разходи по уведомяване на последните за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита.
2
Връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3