Решение по дело №2044/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на лишения от свобода М. Е. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“ към Затвора [област] против заповед № ЗНД-401/30.10.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. В жалбата се прави искане да се отмени наложеното наказание и да бъде оправдан, тъй като не е влизал в пререкания с другите лишени от свобода, за което го обвиняват.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си – адвокат Б. К. от АК [област], поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваната заповед.

Ответникът – Началник сектор ЗО „Дебелт“, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана за това страна и в срока по чл.111, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Младши инспектор Ж. К. – надзирател, изготвил докладна записка с вх.№ ДЗ-9841/20.05.2024 г. до Началника на Затвора [област], в която описва, че на 18.09.2024 г. в 18:30 ч., като постови на пост № 6, корпус „А“, eт.2, спално помещение № А202 по време на вечерното раздаване на храна на втора група чул шум от спално помещение № А216, затова извършил проверка и установил, че между лишените от свобода Т. К. и А. А. е имало словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа. Дал разпореждане за прекратяване на действията и лишените от свобода се прибрали в спалните си помещения, които са били затворени с кентрите на вратите, а раздаването на храна продължило. Впоследствие жалбоподателят М. С. отворил спално помещение № А202, в него нахлула група лишени от свобода и започнала масова физическа саморазправа. За случилото се бил уведомен дежурният старши надзирател инспектор К. и след отзоваване на допълнителен надзорен състав действията са преустановени.

Със съобщение от 18.09.2024г. е уведомена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място].

Взети са писмени обяснения от лишените от свобода С. Р., А. Щ., Д. М., А. Д., Р. А., Р. К., Т. З., Г. Д., А. А., Я. Й., Ю. Ч., от настоящия жалбоподател, А. Р., С. Р. и Т. К..

По случая е извършена проверка от Инспектор „СДВР” С. И., резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № ДЗ-10574/ 08.10.2024г., в която се сочи, че във връзка със събиране на данни относно обстоятелствата, посочени в ДЗ-9841/20.09.2024 г., е извършил проверка чрез системата за видеонаблюдение в ЗО „Дебелт“, при която е констатирал, че лишеният от свобода М. Е. С. съвместно с група лишени от свобода: А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А. и Д. Д. С. не изпълняват разпореждане на мл. инспектор К., избутват го и нахлуват в спално помещение № А202 с цел физическа саморазправа с лишения от свобода Т. К.. От видеозаписа било установено още, че единствено лишеният от свобода С. Р. се опитва да съдейства на постовия надзирател да спре навлизането на останалите лишени от свобода в спално помещение № А202. Проведен бил разговор с лишения от свобода М. С., в който той признавал, че не изпълнил разпореждане на постовия надзирател и самоволно е отворил заключващия механизъм на спалното помещение, с цел да потърси обяснение от Т. К. за обидите спрямо него и неговите съграждани от [населено място], при което се стигнало до физическа саморазправа с К.. Проведен е разговор и с лишеният от свобода Т. К., който потвърдил написаното в ДЗ-9841/20.09.2024 г. за възникнал словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа с лишеният от свобода А. А., което довело и до масова такава с останалите лишени от свобода в спално помещение №А202. В хода на проверката е разговаряно и с лишените от свобода А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А., и Д. Д. С., които признават, че не са изпълнили разпореждане на постовия надзирател и са влезли във физическа саморазправа с друг лишен от свобода, като изразяват гордост, а не съжаление от извършената постъпка. При проверката за свидетел на случилото се е разпитан и лишеният от свобода С. Р., който сочи, че К. е обиждал и заплашвал С., преди да се стигне до самоволното отваряне на заключващия механизъм на спално помещение № А202 и физическата саморазправа между лишените от свобода. С докладната записка, предвид констатираното неспазване на установените правила и неизпълняване разпореждане на длъжностно лице в нарушение на чл.96, т.3 и т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.1 и т.2 от ЗИНЗС, както и за участие в словесен конфликт, който е прераснал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, което е в нарушение на чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание - на лишени от свобода, конкретно посочени сред които Я. Г. Я., Я. А. Й. и Я. Д. Ч.. Предложено е наказание „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ и „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“ по отношение на всички лишени от свобода, участвали в саморазправата, а на жалбоподателя – и „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.

С протокол от 30.10.2024 г., на основание чл.105, ал.1 от ЗИНЗС и във връзка с дисциплинарно нарушение, извършено от жалбоподателя в ЗО „Дебелт“ на 18.09.2024г., е изслушан лишеният от свобода Я. Ч..

Със заповед № ЗНД-401/30.10.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“ на жалбоподателя М. С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“, затова че на 18.09.2024г. е участвал в словесен конфликт, който с прераснал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, с което е нарушил чл.97, т.4, във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. В мотивите на заповедта е посочено по време на вечерното раздаване на храната на втора група, постовият надзирател установява възникнал словесен конфликт между лишените от свобода Т. З. К. и А. С. А., който е прераснал във физическа саморазправа. На лишените от свобода е разпоредено да преустановят действията си, което разпореждане те изпълнили и се прибрали в спалните си помещения, затворени чрез заключващ механизъм /кентра/. В последствие жалбоподателят - отговорник на втора група, преминал зад гърба на постовия надзирател и самоволно без разрешение отворил спално помещение № А 202, при което заедно с група лишени от свобода нахлули в спалното помещение, с цел ла нанесат побой на Т. К.. Действията са преустановени след намесата на допълнителен надзорен състав. Посочено е още, че чрез системата за видеонаблюдение са идентифицирани лишеният от свобода М. Е. С. съвместно с А. С. А., Я. Г. Я., Р. Й. А., А. С. С., Я. А. Й., Я. Д. Ч., И. Т. Г., Й. С. А. и Д. Д. С., които не изпълняват разпореждане на постовия надзирател, избутват го и нахлуват в помещение № А 202 е цел физическа саморазправа с Т. З. К.. В заповедта е отбелязан и проведен разговор с жалбоподателя, който признал, че самоволно е отворил заключващия механизъм на спалното помещение с цел да потърси обяснение от К. за обиди и заплахи отправени към него и негови съграждани от [населено място], при което се стигнало до физическа саморазправа, което се потвърждава и след проведен разговор с последния. Отбелязано е още, че са проведени разговори и с останалите лишени от свобода, участващи във физическата саморазправа, които също признават, че не са изпълнили разпореждане на постовия надзирател и са участвали в конфликта. Установеното е квалифицирано като нарушение на чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от пет денонощия“.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.10.2024 г., видно от отбелязването в нея и е обжалвана с жалба, предадена на затворническата администрация на 01.11.2024 г., при спазване на срока, предвиден в нормата на чл.111, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

В хода на съдебното производство, в проведеното на 08.11.2024 г. открито съдебно заседание е изгледан видиозаписа от случая. От него е видно, че жалбоподателят отворил вратата на спално помещение № А202 и голяма група лишени от свобода и един постови надзирател влезли в помещението, между които и жалбоподателят.

В съдебното заседание бяха разпитани като свидетели А. Р. и Я. Ч., които отричат жалбоподателят да е участвал във физическа саморазправа. Свидетелят А. Р. обясни, че казаното от него в обясненията му от 18.09.2024г. – че жалбоподателят го бил ударил с пръчката на стирка за миене, е невярно и поясни, че така ми били казали останалите лишени от свобода след преустановяване на мелето. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази им част, тъй като на изгледания видеозапис се вижда, че не жалбоподателят държи стирка в ръцете си.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № ЗНД-401/30.10.2024 г. е издадена от Началник сектор ЗО „Дебелт“ към Затвора [област], който се явява компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.104, ал.2 от ЗИНЗС.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на издадената заповед.

Дисциплинарното производство е образувано по повод докладна записка, изготвена от младши инспектор Ж. К. – надзирател. Извършена е проверка на фактите и обстоятелствата, изложени в докладната записка, като са изгледани наличните видеозаписи от случая и са снети писмени обяснения от част от присъствалите лица.

В съответствие с нормата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, жалбоподателят е изслушан във връзка с дисциплинарното производство, за което е изготвен протокол от 30.10.2024 г.

Съгласно чл.96, т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода не могат да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им.

Съгласно на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Съгласно чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, на което основание е издадена процесната заповед, за дисциплинарно нарушение се смята физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че лишеният от свобода М. С. е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Обстоятелството, че същият е отворил вратата не води до категоричен извод, че е участвал във физическа саморазправа с други лишени от свобода, нито че се е заканил с физическа саморазправа. Разпитаните свидетели отрекоха да е извършвал такива действия, които да се квалифицират като физическа саморазправа или закана за такава. По делото не е представен видеозапис, посредством който да се установи случващото се в спалното помещение. По тези причини следва да се приеме, че по делото не се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение ,квалифицирано като такова по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и неправилно с обжалваната заповед му е наложено дисциплинарното наказание, предвидено в нормата на чл.101, т.7 от ЗИНЗС, поради което същата следва да бъде отменена.

За пълнота на изложението следва да се има в предвид и че в заповедта липсват мотиви за определяне на максималния предвиден от законодателя срок на наказанието, а именно пет денонощия. Действително, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта или в съпроводителното писмо, с което се изпраща жалбата, но по делото не са налични и такива.

С оглед изложеното, съдът прецени, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но при липса на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки и при допуснато процесуално нарушение при определяне размера на наложеното наказание, поради което заповедта следва да бъде отменена, но на основание чл.111, ал.6, т.3 от ЗИНЗС, преписката не следва да бъде връщана на органа, издал заповедта, който да се произнесе отново, тъй като не се установява безспорно жалбоподателя да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.

При този изход на спора и доколкото от жалбоподателя не е заплатена държавна такса преди образуване на съдебното производство и тя не е събрана от съда, тъй като съгласно чл.111, ал.3 от ЗИНЗС жалбата следва да се разгледа незабавно, тя следва да се заплати от бюджета на ответника.

Мотивиран от горното Административен съд [област], ХХІІІ-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № ЗНД-401/30.10.2024 г. на Началник сектор ЗО „Дебелт“, с която на М. Е. С. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати в полза на Административен съд [област] държавна такса в размер на 10,00 лева.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд [област] в 14-дневен срок от съобщаването му.