Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр. Силистра, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренски районен
съд, наказателна колегия, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН СТОЯНОВ
административно-наказателно
дело №747 по описа
на съда за две
хиляди и деветнадесета година,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят
Ц. С. Х. с фирма ЕТ “Х. – 3 – Ц. Х.” с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с. К., ул. “В.” № , чрез процесуалния си представител, моли съда да
отмени Наказателно постановление №
39-0000156/20.08.2019 г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр.С.,
с което на предприятието е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева
на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози , за извършено
нарушение на чл. 10, § 2, изречение първо, предложение второ от Регламент
561/06. Счита , че издаденото срещу него НП е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че
е налице пълно несъответствие между
фактическото положение и правните разпоредби, описани от актосъставителя и
възприети от Наказващия орган. Твърди, че
акта и издаденото въз основа на него Наказателно постановление не
отговорят на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
тъй като липсва пълно и изчерпателно описание на нарушението, липсва дата,
място и обстоятелствата, при които е извършено. Посочва се, че от акта и НП не
става ясно кога и къде жалбоподателят е извършил нарушението, не е фиксиран начален и краен момент на
отработените часове по датите, описани в тях.
Навеждат се доводи, че последното е препятствие за защита на правата, а
съдът не може да направи извод дали има нарушение на разпоредбата на Регламент
561/06. Изтъква се, че изпълнителното деяние е формулирано с израза “не е
организирал работата на водача ...”, без да става ясно в какво се изразява
липсата на организация, а в посочената ПН от регламента като форма на
нарушението е отразено надлежно инструктиране на водачите, както и извършване
на редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
глава II от
Регламент № 561/2006, т.е. не е посочено дали е провеждан надлежен инструктаж
или не са извършвани периодични проверки или пък и двете, което накърнява
правото на защита до степен на невъзможност на упражняването й, както и че
самия регламент не съдържа правила за поведение и няма как да бъде нарушен, тъй
като нормите му са препращащи.
Ответникът по жалбата счита, че Наказателното
постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Силистренски районен съд, като прецени доводите на
страните и провери данните по делото, при за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
От събраните
в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства се установи, че при извършване на тематична проверка в офис на
контролните органи, било констатирано, че жалбоподателят не е организирал
работата на водача В. И. В. за
периода от 08.04.2019 год. до 14.04.2019
година, относно спазването на междуседмичната почивка по начин да спази
изискванията на Глава II, чл. 8, т. 6 от Регламент № 561/06
г. на (ЕО), видно от справката за изпълнените курсове от автогаровите дневници
от автогара С. и Р. за периода от 08.04.2019
година до 14.04.2014 г. включително.
За това бил съставен акта за установяване на нарушението. В акта е прието, че превозвача е нарушил изискването на чл. 10, § 2,
изречение 1, предл. 2 от Регламент на Европейската общност 561/2006 г. Актът
бил връчен на упълномощен представител на ЕТ „Х.-3-Ц. Х.”. Тази фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. и П., от приложените
справки, протокол и, Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, както и от маршрутните разписания и пътните листи, като от
последните се установява, че изпълнените курсове от водача са над 50 километра
.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел
като обективни, незаинтересовани, логични, последователни и дадени въз основа на техни непосредствени
възприятия на фактите. Същите се подкрепят и от писмените такива-справка за
изпълнените курсове от водача, както и от допълнително изисканите писмени доказателства
от автогара С. и от маршрутните разписания. От този разпит се установи, че те
са били изискани по официален път от автогара Силистра и автогара Р.. Същите
няма как да бъдат подписани, тъй като са водени на електронен носител. Същите
са били заверени от длъжностното лице, което ги е изпратило на контролните
органи, поради което съдът ги прие за годни доказателства.
СЪДЪТ с
оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с
оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество
жалбата е не основателна по следните съображения:
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите
ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочено
са времето и мястото на извършване на нарушението, всички белези, чрез които
може да се идентифицира търговеца, данните за актосъставителя и данните,
визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42
от ЗАНН. Налице е и изчерпателно
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било
извършено. Чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Това е
направено от актосъставителя. АУАН е бил съставен в присъствието и връчен на М.
Х. В. – упълномощен от управителя да представлява едноличния търговец пред
всички институции свързани с дейността му, да получава всякакви книжа и документи, да защитава правата и интересите
на ЕТ – както по административен, така и по съдебен ред, включително да обжалва
действия на административен или съдебен орган до окончателно решение.
В издаденото
наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и
длъжността на лицето, което го е издало, времето на извършване на нарушението,
данните относно актосъставителя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Без съмнение актосъставителят и наказващият орган са посочили времето и мястото
на извършване нарушението и това е видно от мотивната част на процесното НП. Не
е вярно, че от описанието не става ясно къде е извършено нарушението. Времето
на извършване на нарушението е задължителен реквизит с цел определяне на
приложимата законова разпоредба, съобразно правилата за действие на закона по
време и място, спазването на давностните срокове или евентуално погасяване на
административнонаказателната отговорност. Времето също е отразено - нарушението
според актосъставителя е извършено в периода от 08.04.2019 година до
14.04.2019година. Вярно е, че в обстоятелствената част е отразено и кога е
установено нарушението/01.08.2019 година/.
Последното обаче не нарушава правото на защита.
Съдът
намира, че образуваното и водено административнонаказателно производство е
протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните
разпоредби.
С оглед
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното Наказателно
постановление:
Според чл.
10, § 2, изречение първо от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета от 15.03.2006 г., транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в параграф 1 по такъв начин, че водачите да са в състояние
да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и Глава II от настоящия регламент. Актосъставителят и наказващият орган са
отразили предложение второ, т.е. Глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006.
По-специално в обстоятелствената част те са отразили Глава II, чл. 8, т.
6. Текстът предвижда на всеки две последователни седмици водачът да ползва поне
две нормални седмични почивки или една нормална седмична почивка и една
намалена почивка от поне 24 часа.
Седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови периода
от края на предишната седмична почивка. Видно от приложената справка водачът е работил от 08.04.2019 г. до 14.04.2019 година непрекъснато, като от края на
предходния работен ден, до началото на следващия, не е имало период по-дълъг
или равен на 24 часа. Това означава, че в посочения период (общо седем дни) е
полагал труд без за ползва за този период една почивка от поне 24 часа, каквато
се предвижда да ползва от края на шест 24-часови периода от края на предишната
седмична почивка. Следователно ЕТ
“Х. – 3 – Ц. Х.” не е организирал работата на водача по такъв начин, че да
спази изискванията на Глава II, чл. 8, т. 6 - да осигури седмичната почивка на водача на 14.04.2019 г. Вместо това водачът
отново е бил на работа, изпълнявайки задълженията си. Поради това правилно е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Съгласно чл. 104, ал. 1 от
ЗАП превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и
почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари,
включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция
1000 лв. Според съда АНО е определил правилно приложимата санкционна правна
норма.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на
тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното
налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се
счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието,
наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е
предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид.
Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на
вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и
значимостта на конкретно увредените отношения. Съдът счита, че не са налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за обективна
безвиновна отговорност. По делото няма събрани доказателства за налични
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. Още повече, че съществуването на тези правила е с превантивна цел,
така че да се намали вероятността да бъде причинено пътнотранспортно
произшествие. Поради това и преценката на АНО е правилна.
При така
извършената цялостна служебна проверка по образуването на производството и
налагането на наказанието, съдът не установи основания за неговото отменяне или
за изменението му , поради което следва да бъде потвърдено. С нея се дават
отговори и на всички възражения направени от жалбоподателя, поради което не е
необходимо изричното им упоменаване.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, Силистренски районен съд,
Р Е Ш И :
Потвърждава Наказателно постановление №
39-0000156/20.08.2019г. на Началник на ОО ”Автомобилна администрация“ гр.С..
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Стоян
Стоянов/