№ 3739
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110162721 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Т. В., чрез адв. Г. З., срещу
[******], ЕИК [******], с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено в отношенията между страните на недължимост на сума 20
717 лева, която ищецът твърди, че фигурира като вземане на ответника в Централния
кредитен регистър, воден от БНБ.
Ищецът твърди, че след извършена справка за задължения в Централния
кредитен регистър е установил, че там фигурира вземане на ответника в размер на
процесния, което счита, че не дължи. Поддържа, че никога не се е намирал в каквито и
да било облигационни отношения с ответното дружество, съответно дори в полза на
това дружество да е било цедирано някакво вземане от трето лице, той (ищецът) не е
бил уведомен за прехвърлянето на същото по реда на чл. 99 ЗЗД. Счита, че за него е
налице правен интерес от предявяването на иска, доколкото ответникът не е поискал
принудително или доброволно процесната сума да му бъде заплатена, но от друга
страна ежемесечно подавал справки към регистъра, а ищецът цели това вземане да
бъде заличено. Моли за постановяване на решение, с което съдът да признае, че
ищецът не дължи на ответника вземането, за което искът е предявен.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който заявява, че признава
предявения иск. Уточнява, че по ч.гр.д. № 11567/2008 г. на СРС са били издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на [******], като въз основа на
същите е било образувано изп.д. № 00309/2015 г. по описа на [******], което
производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление
от 14.08.2018 г., а след този момент не са приемани никакви действия от страна на
кредитора за събиране на вземанията по листа. В тази връзка признава, че правото на
принудително изпълнение за вземанията е погасено по давност, с оглед което и
признава иска. Счита, че като е подавал информация към ЦКР не е нарушил закона,
1
нито е дал повод за предявяването на иска. Моли разноските за производството да
бъдат възложени по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание ищецът е
заявил искане съдът да се произнесе с решение съобразно направеното от ответника
признание.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че
е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска.
В тежест на ответника е да докаже, че е титуляр на вземане, подлежащо на
изпълнение чрез способите за принудително изпълнение, а с оглед позоваването на
изтекла погасителна давност - в тежест на страната е да установи, че са налице
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване на давността за вземанията.
Предвид становищата на страните съдът приема, че помежду им не са спорни
обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Доколкото ответникът признава изцяло предявеня иск, в това число и не
ангажира в производството твърдения или доказателства правото на принудително
изпълнение да не е погасено по давност, то и предявеният иск следва да бъде уважен
при съобразяване на направеното признание и заявеното от ищеца искане за
постановяване на решение по този процесуален ред. С оглед правилото на чл. 237 ГПК
съдът не дължи да излага допълнителни мотиви по основателността на иска.
По разноските:
При този изход от спора и доколкото съдът намира, че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото, а ищецът е заявил, че не претендира разноски, то и такива със
съдебното решение не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от от В. Т. В., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [******], чрез адв. Г. З., срещу [******], ЕИК
[******] със седалище и адрес на управление: [******], отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи
на [******] вземанията, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
11567/2008 г. по описа на СРС, 42 състав, в общ размер на сумата 20 717 лева,
фигурираща в Централен кредитен регистър като задължение на В. Т. В. към
[******], поради погасяването на правото на принудително изпълнение
за същата по давност.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3