№ 11400
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110142574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Ж.Г.Р.А. П. и Л. С. П., с която са предявени кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Ж.Г.Р.А. П. да заплати на ищеца сумата в
размер на 16,03 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Ж.Г.Р.А. П. да заплати на
ищеца сумата в размер на 4,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 16.09.2020 г. до 30.06.2023 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Л. П. да заплати на ищеца сумата в размер
на 16,03 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Л. П. да заплати на ищеца сумата в
размер на 4,81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
16.09.2020 г. до 30.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Ж.Г.Р.А. П. и Л. С. П. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
1
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите
условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците използвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, район „Илинден“, АДРЕС, с
абонатен № ******, през периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., но не били заплатили
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото
дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За имота, собственост на ответниците, били издадени изравнителни
сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в него. Въпреки настъпването на падежа задълженията не били заплатени. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Ж.Г.Р.А. П. и Л.
С. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. М. Т.. Процесуалният представител признава изцяло предявените искове, като
представя доказателства за заплащане на претендираните суми в пълен размер. Възразява, че
ответниците не са дали повод за образуване на настоящото производство, тъй като не са
знаели за съществуване на задължението. В тази връзка следвало да бъде съобразено
обстоятелството, че топлоснабденият имот бил продаден на трето за спора лице на
23.04.2019 г. Процесната сума касаела изравнителна сметка за месец май 2019 г., която била
издадена повече от година по-късно, като ответниците не били уведомени за това
задължение. Едва с връчването на препис от исковата молба те узнали за съществуването му
и в срока за отговор заплатили процесните суми. Ето защо моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове, като на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да
останат в тежест на ищеца. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа исковата молба,
като признава, че задължението на ответниците било погасено изцяло. В хода на устните
състезания моли съда да уважи исковата претенция, като вземе предвид извършеното
плащане. Претендира направените по делото разноски в размер на 100 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, тъй като ответниците дали
повод за образуване на настоящото производство поради непогасяване в срок на
възникналото задължение.
2
В съдебно заседание ответниците Ж.Г.Р.А. П. и Л. С. П., редовно призовани, не се
явяват лично, представляват се от адв. Т.. Процесуалният представител изразява становище,
че съгласно българското законодателство била необходима покана до ответниците да
заплатят претендираното от ищеца вземане. И в двата приложени към исковата молба
нотариални акта бил посочен постоянният адрес на двамата ответници, но същите не били
уведомени от ищцовото дружество за задължението, което възникнало повече от година
след продажбата на имота на трето за спора лице. Ответниците не били дали повод за
образуване на настоящото производство, признали предявените искове и още в срока за
отговор на исковата молба заплатили претендираните от ищеца суми. Ето защо моли съда да
постави в тежест на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответниците
са погасили в пълен размер претендираните суми. Извършеното плащане се признава от
ищеца. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили
след подаване на исковата молба в съда, включително извършеното в хода на процеса
доброволно плащане от длъжниците. Процесуалният представител на ищцовото дружество
признава, че главницата, мораторната лихва и законната лихва били погасени изцяло. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че кумулативно обективно и
субективно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски за внесена държавна такса в размер на 100 лева и на дължимото
юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка е изразил становище, че ответниците дали
повод за образуване на делото, тъй като не заплатили задължението си към дружеството в
срок. Процесуалният представител на ответниците е оспорил искането с подробни мотиви за
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Смисълът на нормата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца (вж. Определение № 1061 от 07.03.2024 г.
по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС).
По делото не се твърди, а и липсват каквито и да било данни, че преди образуване на
настоящото дело ищецът по някакъв начин е поканил ответниците да заплатят
3
претендираните суми. Ищецът се позовава на посочения в процесната фактура срок за
плащане, който е определен съгласно действалите през процесния период общи условия.
Настоящият съдебен състав обаче намира същите за неприложими. Няма спор по делото, а и
от приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 29, том VІ, рег. № 10978, нот. дело № 882 от 2019 г. по описа на нотариус Милена
Георгиева, рег. № 622, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на
23.04.2019 г. (т. е. преди исковия период) ответниците продали процесния имот на трети за
спора лица. След прехвърляне на правото на собственост ответниците вече не били нито
собственици, нито вещни ползватели на топлоснабденото жилище, поради което и на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ не се явявали клиенти на топлинна енергия. В т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, ВКС е прието,
че при определени условия клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В настоящия случай не се твърди, а и не се
установява тези условия да са били изпълнени. Ищецът се е позовал на уговорка между
страните по прехвърлителната сделка, без да има яснота кога е предадено владението върху
процесното жилище и дали действително ответниците са ползвали имота през исковия
период. Поради това съдът намира, че след 23.04.2019 г. между страните не са съществували
облигационни отношения, към които да са били приложими приетите от ищцовото
дружество общи условия и определеният в тях срок за заплащане на задълженията. На
25.06.2019 г. е подадено заявление от новия собственик за прехвърляне на партидата на
негово име, поради което към датата на издаване на процесната фактура – 31.07.2020 г.
ответниците вече не са били и титуляри на партидата. При тези данни е следвало ищецът да
положи поне елементарни усилия да уведоми ответниците за възникналото повече от година
след прехвърляне на собствеността задължение за топлинна енергия. Неуведомяването им е
препятствало извънсъдебното уреждане на спора между страните и реално е довело до
образуване на настоящото производство. От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответниците са научили за претенцията на ищеца за първи
път с получаване на препис от исковата молба и са погасили същата в срока за отговор, като
изцяло са признали предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице и двете предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК и направените по делото разноски следва да бъдат възложени върху ищеца. В
настоящото производство ответниците са извършили разноски в размер на 480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС, които ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да им заплати.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Ж.Г.Р.А. П. ,
роден на ********** г. в гр. Нант, с адрес гр. София, АДРЕС, и Л. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, кумулативно обективно и субективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ
за осъждане на ответника Ж.Г.Р.А. П. да заплати на ищеца сумата в размер на 16,03 лева,
представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия до следния
топлоснабден имот, а именно: апартамент № 36, находящ се в гр. София, район „Илинден“,
АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника Ж.Г.Р.А. П. да заплати на ищеца сумата в размер на 4,81 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2020 г. до 30.06.2023 г.; иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Л. П. да
заплати на ищеца сумата в размер на 16,03 лева, представляваща 1/2 част от стойността на
доставена топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 36,
находящ се в гр. София, район „Илинден“, АДРЕС, с абонатен № ******, през периода от
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Л. П. да заплати на ищеца сумата в размер на 4,81
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.09.2020 г. до
30.06.2023 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на
Ж.Г.Р.А. П., роден на ********** г. в гр. Нант, с адрес гр. София, АДРЕС, и Л. С. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, сумата 480 (четиристотин и осемдесет)
лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6