Р
Е Ш Е
Н И Е
№360
18.05.2023 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: ПЕТЪР ВУНОВ
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова
и в
присъствието на прокурора Елеонора Иванова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 21 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от И.М.Б., ЕГН : **********, адрес: ***, срещу
Решение № 328/15.11.2022 г., постановено по НАХД № 893/2022 г. по описа на Районен
съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила по НПК. В решението си съдът не обсъдил всички спорни факти и
обстоятелства, касаещи редовността и законосъобразността на издаденото НП и
предхождащия неговото издаване АУАН, съответно прокурорското постановление,
посочено в НП. Липсвало обсъждане на възраженията, изложени в жалбата и
посочване въз основа на кои доказателства съдът обосновава своите изводи. Отделно
от това АУАН, посочен в НП, бил невалиден, защото административната преписка
била прекратена, а НП - издадено на основание постановление на РП - Хасково от
01.06.2022 г. При това НП било издадено в срока за обжалване на постановлението
на РП - Хасково и преди същото да било влязло в сила. Изразява се несъгласие с
посочването на съда, че в жалбата били изложени бланкетни оплаквания. Подробно
се излагат отново изтъкнатите пред районния съд възражения и се заявява, че съдът
не е извършил цялостна проверка на законосъобразността, правилността и
обосноваността на НП в нарушение на чл. 314, ал. 1 от НПК. Предвид изложеното,
се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановен акт,
с който да бъде отменено изцяло НП № 22-1253-000629 от 07.06.2022 г., издадено
от Началник на група при сектор Пътна полиция - Хасково, като неправилно и
незаконосъобразно. Моли се за присъждане на разноските по делото.
Касационната
жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, който изтъква и допълнително основание за незаконосъобразност на
потвърденото с обжалваното решение на районния съд наказателно постановление, а
именно, че НП било издадено за констатирани две нарушения и били наложени
съответно две наказания, а предмет на прокурорската преписка и проверка по
досъдебното производство било само управлението на МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред. В тази връзка се твърди, че по отношение на
другото нарушение липсвал предхождащ акт – прокурорско постановление или акт за
установяване на административно нарушение.
Ответникът
– Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, не изразява
становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба,
за неоснователни. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд - Хасково
като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №
22-1253-000629 от 07.06.2022 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР - Хасково,
Сектор „Пътна полиция”, с което на И.М.Б. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - административно наказание
„глоба” в размер на 10 лв.
Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че на 27.03.2022 г. в *** бил спрян за проверка мотопед *, който бил
без поставена регистрационна табела. Водач на мотопеда бил И.М.Б.. Извършена била
проверка, при която се установило, че мотопедът няма регистрация в КАТ, съответно,
че водачът е управлявал нерегистрирано МПС. При извършена проверка на
документите на водача се установило, че същият не носи у себе си СУМПС и
Контролен талон към него. След това преписката била изпратена на РП - Хасково
за преценка има ли извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Образуваното досъдебно производство било прекратено от прокурора с Постановление
от 01.06.2022 г., а преписката върната на АНО за реализиране на административнонаказателна
отговорност, във връзка с което било издадено обжалваното НП.
От правна
страна съдът е приел за безспорно, че И.Б. е управлявал мотопед без регистрационна
табела, който мотопед изобщо нямал регистрация, с което същият нарушил задължението
си по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който текст, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Намерил е за правилно приложена съответната
санкционна разпоредба. По отношение на установеното при проверката, че водачът
не носи у себе си СУМПС и Контролен талон към него, съдът е цитирал
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Приел е
за правилно приложена санкционната разпоредба и за съответно наложено
установеното в нея наказание.
Настоящата инстанция намира, че решението
на Районен съд – Хасково е постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона.
Наказателното постановление е издадено в
съответствие със законово регламентираните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно неговото съдържание. В обстоятелствената част на наказателното
постановление се съдържа описание на съставомерните елементи на деянието, както
и на всички релевантни за ангажирането на отговорността обстоятелства по
повдигнатото административнонаказателно обвинение. Противно на твърдяното от
касатора, в НП се съдържа описание на нарушенията, с посочване на всички
обстоятелства, свързани с обективните признаци от състава им, като основен
елемент от императивния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а възраженията
на касационния жалбоподател за наличието на противоречия и неяснота по
отношение на управляваното превозно средство, мястото на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени,
довели до ограничаване правото му на защита, са абсолютно несъстоятелни.
Отбелязването „водач на лек автомобил“ по отношение на качеството на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, при положение, че
впоследствие е налице уточнение на конкретното превозно средство – мотопед
марка „Сузуки Лет“, както и неуточняването на територията на коя област се
намира с. Малево, при безспорно събраните доказателства в тази връзка, а също и
цитирането на съставения акт за установяване на административно нарушение, при
положение, че впоследствие е цитирано и постановление за прекратяване на
наказателно производство, не са нарушения, съставляващи самостоятелно основание
за отмяна на оспореното наказателно постановление, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Не се установява правото на защита на касационния
жалбоподател да е било засегнато в значителна степен и/или да би
могло да се стигне до друг извод по съществото на спорния въпрос, доколкото
деянията, техният извършител и вина са безспорно доказани. В тази връзка
настоящата инстанция приема, че липсват допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на санкционното производство. Касационният състав счита, че
санкционното производство е протекло при стриктно съблюдаване на изискванията
на ЗАНН, като до издаване на НП се е стигнало, след като е била образувана
преписка вх. № 1412/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Хасково и
съответно образувано досъдебно производство № 229/2022 г. по описа на РУ на МВР
- Хасково, което е прекратено на 01.06.2022 г. и преписката е върната на сектор
"Пътна полиция" към ОДМВР - Хасково, с оглед преценка за реализиране
на административнонаказателна отговорност. В рамките на регламентирания законов
срок надлежно оправомощеният административнонаказващ орган е пристъпил към
ангажиране на отговорността на дееца. Административнонаказващият орган изрично
е посочил, че наказателното постановление се издава в
административнонаказателно производство, образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като е изложил и конкретните индивидуализиращи данни на прокурорското
постановление за прекратяване на наказателното производство. В тази връзка не
се възприемат изложените възражения на процесуалния представител на касационния
жалбоподател, свързани с факта, че предмет на обжалваното НП били
констатирани две нарушения, а предмет на прокурорската преписка било само едно
от тях. Действително предмет на прекратеното наказателно производство по досъдебно
производство № 229/2022 г. по описа на РУ на МВР – Хасково е управлението на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По отношение на неносенето на
свидетелството за управление и контролния талон към него обаче е налице съставен
АУАН бл.№ 082880/27.03.2023 г., по който административнонаказателното
производство не е прекратено с Мотивирана резолюция №
22-1253-М000052/30.03.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Хасково, като по отношение на това нарушение наказателното постановление е
издадено именно въз основа на цитирания акт за установяване на административно
нарушение и в законоустановения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от
съставянето му.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е и направеният от съда извод, че извършването на вменените на санкционираното
лице нарушения е доказано по безспорен начин. При изяснена фактическа
обстановка въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. При неизпълнение на това
задължение се прилага санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
която гласи, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Надлежен ред за
регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В процесния случай касаторът е имал качеството
на водач на МПС, а административнонаказателно отговорното лице по смисъла на
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е именно лицето, управлявало МПС. Това води до
извода, че правилно е ангажирана неговата отговорност. Фактите еднозначно
сочат, че управляваният от него мотопед не е бил надлежно регистриран, а и това
обстоятелство не е било спорно пред районния съд. С тази постъпка касаторът е
нарушил правилото за поведение, въведено с нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е описано в НП коректно и непротиворечиво се разбира, че касаторът е
наказан, защото е управлявал МПС, което няма надлежна регистрация, точно както
изисква санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съответно на
деянието е дадена правилна правна квалификация.
На следващо място, макар да се твърди, че
се оспорва решението на районния съд в неговата цялост, де факто касаторът не
сочи каквито и да било аргументи за неправилност на съдебното решение,
респективно за незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, с която
е ангажирана отговорността на Б. за това, че в момента на проверката не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, поради което и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 и 2 от
Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 10 лв. Иначе казано, липсват каквито и да било конкретни аргументи,
изложени от жалбоподателя, които аргументи да бъдат обсъждани от съда, досежно
неправилно и незаконосъобразно ангажиране на отговорността на Б. за това административно
нарушение. В кориците на делото не съдържат доказателства, които да дават
основание съда да приеме за установено нещо различно от изложеното от
административнонаказващия орган, тоест не е доказана невярност на
обективираното в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, че по време на проверката от контролните органи
водачът не е носел със себе си свидетелство за правоуправление на МПС и
контролния талон към него. Ето защо съдът счита решението на районния съд и в
тази му част за правилно, а наказателното постановление - законосъобразно.
Не е налице и касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение - допуснато от
въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 - т. 4 от НПК. Разгледани, подложени на преценка, пък било то
и лаконично, и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на
санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се
приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При формирането на
вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни
действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 328/15.11.2022 г., постановено по НАХД № 893/2022 г. по
описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.