№ 595
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000500969 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 307, ал. 3 вр. чл. 303, ал. 1,
т. 7 ГПК.
С решение от 29 октомври 2013г. по гр. д. № 3716/2010г. Софийски
градски съд, ГО, 13 състав е отхвърлил искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./
на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ЕИК *********, гр. София 1000, бул. „Витоша” №
6, ет. 3 за отнемане от С. М. К. с ЕГН ********** и “АНИ 2008” ЕООД, ЕИК
********* и двамата чрез адв. Д. Д. гр.***, ул.”***” № **, подн. *, ет.* на
притежаваното от тях имущество придобито през периода 09.10.1992г. -
30.03.2010г. от престъпната дейност на С. М. К. - престъпление по чл.346 ал.
3, вр. ал.2 от НК, за която е осъден на една година лишаване от свобода при
условията на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок по силата на
Споразумение № 27/03.02.2009 г. по НОХД № 56/2009 г. по описа на PC - гр.
Сливница , с основание чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД/отм./,а именно:
АПАРТАМЕНТ Na ** /64,55 кв.м./ със складово помещение /2,22 кв.м./,
заедно с 5,354 % ид.ч. от общите части на секция „Г” на сградата и заедно с
0,453 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху която е построена
1
сградата, находящ се в гр.***, ж.к. „***”, придобит с Нотариален акт №’ 167,
T.V, рег.№ 28252, н. д. 899/2008г., вписан като акт № 50/2008 г., т.194, вх. peг.
78454/27.10.2008 г. в СВ гр.София; мотоциклет марка модел „ГСХ-Р 1000”,
peг. № *******, рама № JS1GT77А772102644, двигател № Т715106069 ; 500
дружествени дяла от “АНИ 2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Божурище, ул. “Неофит Рилски” № 10 в размер на 5 000 лв.; преведени
парични средства по срочен депозит в евро № ******** в “БАНКА ДСК” АД -
Филиал „Божурище“ от Л. К. С. в общ размер 110 000 евро /в левова
равностойност 215 141,30 лв./ на 24.09.2008г.; преведени парични средства по
разплащателна сметка в евро № ******** в “БАНКА ДСК” АД - филиал
„Божурище” от Л. К. С. в общ размер 39 468,59 евро /в левова равностойност
77 193,85 лв./ на 10.11.2008г.; внесени парични средства по разплащателна
сметка в евро № ******** в “БАНКА ДСК” АД - филиал „Божурище” от С. М.
К. в общ размер 21 369,61 евро /в левова равностойност 41 795,32 лв./ през
2008 г. и 2009г.; налични парични средства по разплащателна сметка в евро на
С. М. К. с № ******** в “БАНКА ДСК” АД - филиал „Божурище” в общ
размер 72 715,34 евро /в левова равностойност 142 218,84 лв./ - наличност към
25.03.2010г.; внесени парични средства по разплащателна сметка в евро №
******** в “БАНКА ДСК” АД - филиал „Божурище” от С. М. К. в общ размер
30 643,51 евро /в левова равностойност 59 933,50 лв./ на 02.12.2008г.; внесени
парични средства по срочен депозит в евро № ******** в “БАНКА ДСК” АД -
филиал „Божурище” от С. М. К. в общ размер 20 000 евро /в левова
равностойност 39 116,60 лв./ на 18.03.2009г.; внесени парични средства по
спестовна сметка в евро № 17248018 в “БАНКА ДСК” АД - филиал
„Божурище” от С. М. К. в общ размер 1496,17 евро /в левова равностойност 2
926,25 лв./ на 24.09.2009 г.; внесени парични средства по срочен депозит в лв.
№ 16143301452006 в “БАНКА ДСК” АД - филиал „Божурище” от С. М. К.,
заедно с начислената лихва за периода м.02.2000г. - м. 12.2009г. в общ размер
24,48 лв.; внесени парични средства по срочен депозит в лв. № ********** в
“БАНКА ДСК” АД - филиал „Божурище” от С. М. К., заедно с начислената
лихва за периода м. 11.1999 г. - м. 12.2009 г. в общ размер 16,40 лв.: Сумата от
27 280 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждаване на НИВА с
площ 2790 кв.м., съставляваща имот с № ****** в местността „***” в
землището на с.***, *** община, район „***”, продадена с НА № 118, т. 1, peг.
№ 10578, дело № 117/31.03.2009г., вписан като акт № 22, т.31, вх. peг.
2
11484/31.03.2009 г. на СВ гр.София.; сумата от 7 000 лв., представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка
“Ауди 80”, рег.№ ********, рама № WAUZZZ8CZPA013104, двигател
NeNG134290,c дата на първоначална регистрация/производство 19.01.1996г.,
отчислен на 21.03.2006г.; сумата 10 700 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка “Фолксваген
Голф”, рег.№ ********, рама № WW7ZZZ1JZXW684456, двигател №
AGN188858, c дата на първоначална регистрация/производство 27.04.2000г.,
отчислен на 25.09.2008г.; сумата от 16 500 лв., представляваща пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка “БМВ 320 Д”,
рег.№ ********, рама № WВАА971ОЗОСИ17254, двигател №
204D482509994, с дата на първоначална регистрация /производство
18.03.2002г., отчислен на 23.01.2009г./; 50 000 лв., представляващи парични
средства, внесени от С. М. К. по разплащателна сметка в лв. № ********** в
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД – клон „Божуище“ с титуляр „АНИ 2008”
ЕООД и при условията на евентуалност по иск с цена 743 513,05 лв.; осъдил
КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ
ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, ЕИК *********, с адрес за призоваване гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург” № № 55, да заплати ва С. М. К. с ЕГН
********** и “АНИ 2008” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3 950 лв. на
основание чл.78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
С решение № 550 от 25 март 2014г. по в. гр. д. № 154/2014г. САС, ГО,
8 състав е отменил решение от 29.10.2013г. по гр. д. №3716/2010г. на СГС в
частта, в която е отхвърлен искът на КОНПИ срещу С. М. К., ЕГН**********
за отнемане на следното имущество : апартамент №Г2 със складово
помещение, ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж от мястото, върху което същата е била
построена, находящ се в гр.***, ж.к.”***” ; мотоциклет марка „Сузуки” с
ДК№******* ; 500 дружествени дяла от капитала на „Ани 2008”,
ЕИК200406191 ; сумата от 72 715.34 евро, представляваща налични парични
средства по разплащателна сметка №******** в „Банка ДСК”АД към
25.03.2010г.; сумата от 27 280 лв., представляваща пазарната стойност към
момента на отчуждаването на нива с площ от 2 790 кв. м., находяща се в
землището на с.***, *** община ; сумата от 10 700 лв., представляваща
пазарната стойност към момента на отчуждаването на л.а.”Фолксваген Голф”
3
с ДК№********; сумата от 16 500 лв., представляваща пазарната стойност
към момента на отчуждаването на л. а. ”БМВ 320Д” с ДК№********, както и
в частта на присъдените в полза на ответника разноски за разликата над 2
587.25 /две хиляди петстотин осемдесет и седем цяло и двадесет и пет/ лв.,
като вместо това е постановил отнемане в полза на Държавата от С. М. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес : гр.София, бул.”В.Левски”№41, ет.2 чрез
адв.Д.Д., следното имущество, придобито в резултат на престъпна дейност,
както следва :1/ апартамент №Г2/буква „Г” две/, находящ се в гр.***,
ж.к.”***”, в жилищна сграда, секция „Г”, на 1/първи/ жилищен етаж, със
застроена площ от 64.55/шестдесет и четири цяло и петдесет и пет/кв.м.,
състоящ се от антре, спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и
балкон, при съседи : коридор, апартамент №Г3, улица и апартамент №Г1,
ведно със склад №Г2, находящ се в сутерена на сградата, с площ от 2.22/две
цяло и двадесет и два/кв. м., при съседи : коридор, склад №Г5, склад №Г3 и
склад №Г1, заедно с 5.354 % ид. ч. от общите части на сградата и заедно с
0.453 % от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ №V-1322, 980, от кв.70 по плана на гр.***,
местност бул.”***”, целият с площ от 4 730 кв. м.; 2/ мотоциклет марка
„Сузуки” с ДК№*******, цвят „Бордо”, рама №JS1GT77A772102644 ; 3/
500/петстотин/ дружествени дяла от капитала на „Ани 2008”, ЕИК200406191;
сумата от 72 715.34 /седемдесет и две хиляди седемстотин и петнадесет цяло и
тридесет и четири/ евро, представляваща налични парични средства по
разплащателна сметка №******** в „Банка ДСК”АД; осъдил С. М. К.,
ЕГН********** да заплати в полза на Държавата : сумата от 27 280 /двадесет
и седем хиляди двеста и осемдесет/ лв., представляваща пазарната стойност
към момента на отчуждаването на нива с площ от 2 790 кв. м., находяща се в
землището на с.***, *** община, съставляваща парцел №67/шестдесет и
седем/ от масив №124/сто двадесет и четири/, в местността „***” ; сумата от
10 700 /десет хиляди и седемстотин/ лв., представляваща пазарната стойност
към момента на отчуждаването на л.а.”Фолксваген Голф” с ДК№******** ;
сумата от 16 500/шестнадесет хиляди и петстотин/ лв., представляваща
пазарната стойност към момента на отчуждаването на л.а.”БМВ 320Д” с ДК
№ ********; потвърдил е решението от 29.10.2013г. по гр.д.№3716/2010г. на
СГС в останалата му част; осъдил е С. М. К., ЕГН ********** да заплати по
сметка на съда сумата от 16 725.9/шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и
4
пет цяло и деветдесет/ лв., представляваща дължима държавна такса за двете
инстанции, на основание чл.78, ал.6 от ГПК; осъдил е С. М. К., ЕГН
**********, да заплати на КОНПИ, чрез инспектори Б. и Ц., сумата от 698.63
/шестстотин деветдесет и осем цяло и шестдесет и три/ лв. - разноски и 11
600.64 /единадесет хиляди и шестстотин цяло шестдесет и четири/лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 от ГПК;
осъдил е КОНПИ , чрез инспектори Б. и Ц., да заплати на С. М. К.,
ЕГН**********, сумата от 1 310 /хиляда триста и десет/ лв., представляваща
направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Това
решение не е допуснато до касационно обжалване с определение №
1344/22.12.2014г. по гр. д. № 4310/2014г. на ВКС, III ГО.
Производството пред въззивния съд е образувано отново след отмяна
на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК - с решение № 219 от 04.04.2024г. по гр.
д. № 78/2024г. на ВКС, III ГО по молба на С. К., на влязлото в сила решение на
САС по в. гр. д. № 154/2014г. в частите му, в които е отменено
първоинстанционното решение на СГС за отхвърляне на исковете срещу К. и
вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на описано
в решението имущество, като делото е върнато на въззивния съд за ново
разглеждане. За да отмени решението, ВКС е посочил, че с решение от 13
април 2023г. по дело „К. и други срещу България“ ЕСПЧ е приел, че при
отнемането на имущество от ответника оценката на съда за наличие на
причинно -следствена връзка между престъпното поведение и активите,
подлежащи на отнемане, е произволна, тъй като изложените мотиви в тази
насока са очевидно недостатъчни, като предположението, че ответникът е
извършил и други престъпления като това, за което е осъден, не е подкрепено
с никакви доказателства. ВКС е цитирал решението на ЕСПЧ, че в тази
ситуация, съдът не счита, че властите са предоставили каквито и да било
релевантни подробности относно престъпно поведение, което би могло да
генерира предполагаемите облаги от престъпление; те също така не показват
по обоснован и адекватен начин, че конкретните проверявани активи биха
могли да бъдат облаги от престъпление. Както е видно от описанието на
фактите, е посочил ЕСПЧ, националният съд се е позовал най-вече на
потенциала на престъпения от вида, извършен от жалбоподателя, за
генериране на доход и на установените от тях несъответствия между доходите,
считани за „законни“, и разходите му. За гарантиране правата на ответниците,
5
с оглед установените недостатъци в ЗОПДИППД, - поради широкото му
приложно поле откъм видове престъпления и дългия период на проверка на
приходите и разходите, със затруднения за този период ответниците да
удостоверят доходите си, съчетано с предположение, че всяко имущество с
неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление - е било
определящо според ЕСПЧ да се установи причинно-следствената връзка
между имуществото, обект на отнемане, и извършената престъпна дейност.
Във връзка с изложеното, ВКС е посочил още, че ЕСПЧ е приел, че е налице
нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 в онези от решенията, в които
националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на
причинно-следствената връзка, а са разпоредили отнемане на имуществото на
основание на презумпцията в Закона от 2005г. и на основание несъответствие
между разходите на ответниците и техните „законни“ доходи през съответните
периоди. При тези мотиви ЕСПЧ е приел и, че жалбата на С. К. разкрива
нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Ето защо ВКС е отменил
частично влязлото в сила въззивно решение и е върнал делото за ново
разглеждане по същество от въззивния съд, за да се отстранят последиците от
нарушението, установено от ЕСПЧ.
Предметът на настоящото въззивно производство следователно е
очертан от предмета на първото въззивно решение, в частта му, в която
първоинстанционното решение е отменено и искането на Комисията е
уважено срещу ответника С. К..
За да постанови решението си, предмет на инстанционен контрол в
една част в настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че
имуществото, придобито от ответника през процесния период, е на значителна
стойност - над 60 000 лв. /400 МРЗ/, и той е бил осъден за извършване на
престъпление в приложното поле на закона - чл. 3, ал.1, т. 24, а като е
направил анализ на приходите и разходите на лицето, приемайки и, че сумата
от 149 468 евро като неналична в деня на внасяне на искането в съда,
представлява приход, е направил извод, че приходите му надвишават
разходите с над 600 МРЗ, като доходите на ответника от 292 335 лв. - 1 329
МРЗ са от законен източник – получени от майка му. По тези причини съдът е
приел, че имуществото, чието отнемане се иска, не е придобито със средства с
незаконен произход и е отхвърлил искането на КУИППД.
6
Във въззивната си жалба Комисията, която счита обжалваното
решение за неправилно, е посочила, че съдът неправилно е приел стойности на
доходи и разходи, непочиваща на доказателствата по делото, в т.ч. кредитирал
недопустими свидетелски показания. Не били доказани трудовите му доходи
в СОМАТ и от Кралство Испания. Сумата 39 468, 59 евро, постъпила по
разплащателната сметка на ответника, не е с произход трудово
възнаграждение, а представлява сума, преведена от майка му, разпределена
между него и родителите му. На следващо място движението по сметките на
бащата на ответника не обяснява постъпилата от него сума в размер на 110
000 евро по сметка на сина му. От друга страна сумата 550 000 евро, внесена
от майката на ответника и после разпределена по сметки, вкл. и на ответника,
е със съмнителен произход, като се изследва движението по сметките й, и
далеч надхвърля сумата 60 000 лв., декларирана и като получена продажна
цена, при липса и на доказателства за симулация в цената, както необосновано
е приел съдът. „Търсената“ от съда причинна връзка не следва от закона и
противоречи на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. Обратно, от доказателствата,
установяващи престъпна дейност на ответника К., е видно, че конкретното
престъпление, за което е осъден той, съвпада с необяснимото забогатяване на
майка му Л. К.. Посочените изводи според жалбоподателя се подкрепят от
заключенията на изслушаните по делото съдебно-икономически експертизи,
като от съпоставката на приходите от законни източници и разходите на
ответниците се налага извод, че разходите надвишават приходите с 2 457, 44
МРЗ или 2 449, 54 МРЗ. Ето защо според Комисията може да се направи
категоричен извод, че е налице основателно предположение, че придобитото е
свързано с престъпна дейност на ответника К., а изводите на съда
противоречат на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
В отговора на въззивната жалба ответникът С. К. е оспорил жалбата.
Поддържа, че приходите му надвишават разходите с над 600 МРЗ и, че
ищецът не мотивира и не е установил нито пряка нито косвена връзка между
деянието, за което е осъден и придобиването на имуществото, чието отнемане
се иска, като неустановяването на законен източник не замества
предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави
основателно за целите на закона. Видно и от наименованието на закона, той не
е предназначен за отнемане на незаконно имущество или на такова с
неустановен произход, а се касае за имущество вид облага от престъпната
7
дейност и една от целите му е да предотврати и да ограничи възможността от
извличането й, а данъчни и други финансови нарушения по арг. от чл. 31 не са
релевантни за приложното поле на закона. Акцентира върху положението, че
сравнението между приходи и разходи не представлява подобно
предположение. В тази връзка поддържа, че предявеното искане не отговаря
на изискването да е мотивирано откъм причинна връзка между придобиването
на имуществото и престъпната дейност.
Тъй като делото е върнато за ново разглеждане по същество след
отмяна на влязло в сила решение, въззивният съд изхожда от положението, че
решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо, като в
рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и
разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС, следва да разреши спора по същество, за да се отстранят
последиците от нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС,
установено от ЕСПЧ, изследвайки наличието на причинно – следствена
връзка между престъплението, за чието извършване е осъден ответникът К.,
на което се е позовал ищецът, и имуществото, чието отнемане е поискано,
отнето в полза на държавата с първото въззивно решение. Като косвен
резултат от решаващата си дейност, въззивният съд, при повторното
разглеждане на делото, намира, че решението в частта му, по отношение на
която е възстановена висящността на производството, е правилно като
резултат.
Предявено е искане, с характер на искова молба, за отнемане в полза
на държавата от ответника С. К. на имущество, придобито от престъпната му
дейност, - като осъден за престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 НК -
предложил съдействие на ФЛ за връщане на отнетото му МПС срещу сумата
от 4 000 евро. Ищецът сочи, че проверяваният период е от 09.10.1992г. /датата
на навършване на пълнолетие/ до 30.03.2010г. През този период ответникът
придобил и апартамент №Г2 , находящ се в гр.***, ж.к.”***” със застроена
площ от 64.55 кв. м, ведно със склад №Г2, с площ от 2.22 кв. м, заедно с
припадащите му се ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото; мотоциклет марка „Сузуки” с ДК № *******, рама
№JS1GT77A772102644 ; 500 дружествени дяла от капитала на „Ани 2008”
ЕООД, ЕИК200406191 ; нива с площ от 2 790 кв. м, находяща се в землището
8
на с.***, *** община, съставляваща парцел № 67 /шестдесет и седем/ от масив
№ 124 /сто двадесет и четири/, в местността „***”, продадена на трето лице.
Ответникът К. придобил и движимо имущество, с което се разпоредил :
л.а.”БМВ 320Д” с ДК № ********; л.а. “Ауди80”, ДК № ********;
л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № ********. Ищецът е изложил твърдения и за
движението по банковите сметки на ответника, като е уточнено, че сумата 72
715, 34 евро е налична по сметка в Банка ДСК АД. Поддържа, че разликата
приходи – разходи възлиза на отрицателна величина от 2 285 МРЗ /492 – 2
777/, като към момента на влизане в сила на закона 60 000 лв. възлиза на 400
МРЗ и няма данни за законни доходи на лицето, които да му позволяват да
придобие имуществото, чието отнемане се иска. Обобщено е, че ответникът
К. притежава имущество на значителна стойност, за придобиването на което
няма данни за законни източници. По този начин е формулирано искане към
съда, въз основа на решение № 130/31.03.2010г., да постанови решение, с
което да отнеме имущество в полза на държавата, както и пазарната стойност
на отчуждената нива – в размера на 27 280 лв.; пазарната стойност на
отчуждените л. а. Фолксваген Голф и БМВ 320 Д – 10 700 лв. и 16 500 лв.
При повторното разглеждане на делото от въззивния съд, както се подчерта,
искането е сведено до имуществото, предмет на отменителното решение на
САС, за което то е било уважено, отменено от ВКС в производството по
отмяна на влязло в сила решение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът К. е оспорил
основателността на искането с характер на ИМ. Възразил е, че имуществото
му е придобито със средства с произход от трудово възнаграждение /ТВ/ като
международен ***, доходи от продажба на собствен имот и дарение от
родители и други родственици. В тази връзка поддържа и, че искането не е
мотивирано откъм причинна връзка престъпна дейност – придобито
имущество. Сочи още, че тъй като извършеното от него деяние е било
криминализирано през 2004г., придобитото преди това имущество не може да
се квалифицира като придобито в резултат на престъпна дейност, което
изключва възможността да бъде отнето по специалния закон. Оспорва
твърденията на насрещната страна, че не са установени законни източници на
доходи, тъй като в периода от 25.05.1999г. до 15.03.2005г. е работил като *** в
„Сомат”АД, а в периода от 28.11.2005г. до 28.03.2007г. като *** в
„Транспортес Ерманос Ларедо”АД и „Операдорес Логистикос Еуропеос”АД,
9
които са регистрирани в Кралство Испания. За положения труд в СОМАТ е
получил възнаграждение от 191 784.44 лв. - основно ТВ и командировъчни, а
в останалите две дружества 64 180.83 лв. Възразил е и срещу твърдението, че
не е установен законен източник на средства за придобиването на апартамент
№ Г2, находящ се в гр.***, ж.к.”***”; на земеделския имот в землището на
с.***, както и на придобития мотоциклет „Сузуки”, л. а. ”БМВ 320Д” и
„Фолксваген голф”, тъй като получените от него доходи му позволяват да
направи тези разходи. Същото се отнася и за внесените по банковите сметки
суми, тъй като общият размер на разходите по придобиване на горното
имущество е 42 104.10 лв., а реализираният приход е от 255 965.27 лв.
Постъпилите на 24.09.2008г. 110 000 евро по банкова сметка №******** са
дарение от неговите родители, като част от сумата е получена от продажбата
на недвижим имот в с. ***, а останалата представлява средства, които баща
му е спестил от работата си като *** в „Сомат”АД. Сумата от 39 468.59 евро,
която е била внесена от неговата майка по сметка в банка „ДСК”, е негово
лично имущество с източник получено ТВ. На същата дата били внесени
допълнително 7 600 евро, от които 10 000 лв. са били дарени от баба му и дядо
му. Поддържа още, че не са налице предпоставки за отнемане на сумата от 142
218.84 лв., за която се твърди, че е била налична по банкова сметка
№********, тъй като се претендира два пъти. Оспорва и размера на
посочените в искането разходи за пътувания в чужбина, като сочи, че част от
тях са били свързани с работата му в „Сомат”АД, а после в Испания, а тези
след м.03.2007г. са лични гостувания и не е правил никакви разходи.
За да се произнесе по спора, съдът взе предвид, че на 03.02.2009г. е
било подадено уведомление от РП-гр.Сливница, че срещу С. М. К. е било
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 346,
ал. 3 вр. ал. 2 НК.
С определение от 03.02.2009г. по НОХД № 56/2009г., РС-гр.Сливница
е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство
между подс.С. К. и Прокуратура на РБ, по силата на което той се е признал за
виновен в това, че на 29.09.2008г. в с. ***, Софийска област е извършил
престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал. 2 НК, като е предложил съдействие на
ФЛ за връщане на отнето на 28.09.2008г. превозно средство срещу получаване
на имотна облага – сумата от 4 000 евро.
10
Въз основа на уведомлението и извършена проверка на имуществото
на С. К. е взето решение № 288/22.07.2009г. за образуване на производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Не се спори по хронологията на придобиване и разпореждане с
недвижимо и движимо имущество от ответника К. за периода след
30.03.2004г. /криминализиране на деянието, за което ответникът е осъден, като
придобитото преди този момент не може и от формална страна да се свърже с
конкретната процесна престъпна дейност, без съдът да предпоставя обаче,
концентрирайки проверката си в този период, че ответникът е извършвал
деяния като това, за което е осъден още от 2004г./, до края на проверявания
период – 30.03.2010г.
С договор за продажба от 27.10.2008г., извършен с н. а. № 167, н. д. №
899/2008г., С. К. е закупил недвижим имот, изграден в груб строеж,
представляващ апартамент №Г2, находящ се в гр.***, ж.к.”***”, ведно с
принадлежащия склад №Г2, както и припадащите се идеални части от
сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата. Посочената продажна цена е 29 004.10 лв., равна на данъчната
оценка. Съгласно заключението по допусната по делото съдебнооценителна
експертиза, действителната пазарна цена на апартамента, завършен на фаза
„груб строеж” към 27.10.2008г., е била 48 100 лв. Пазарната цена на
жилището към момента на изготвяне на заключението, при съобразяване на
извършените допълнително СМР – поставяне на дограма, инсталации и др.
довършителни работи, е в размер на 66 000 лв.
С договор за продажба от 14.03.2009г., извършен с н.а.№92, н. д. №
91/2009г., на С. К. е било прехвърлено правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ нива с площ от 2 790 кв. м, находяща се в
землището на с.***, СО. Имотът е бил закупен за сумата от 2 000 лв., при
данъчна оценка за текущата година от 323.90 лв. Имотът е бил продаден на
трето лице на 31.03.2009г. за сумата от 20 000 лв. От заключението по
допусната по делото СОЕ е установено, че действителната пазарна цена на
нивата към момента на покупката и продажбата съвпада и тя е в размер на 21
900 лв.
С договори за продажба от 20.08.2008г. и 23.01.2009г., С. К. е
прехвърлил на трети за процеса лица собствеността върху л.а.”Фолксваген”,
11
модел „Голф” с ДК № ******** и л.а.”БМВ”, модел „320 Д” срещу цени от
3000 лв., съответно 1 000 лв. От заключението на СОЕ е установено, че
стойността на първия от посочените автомобили към момента на
придобиването му от ответника е 12 900 лв., а на втория 18 700 лв., а
стойностите към момента на продажбата възлизат на 9 300 лв., съответно на
15 400 лв.
С договор за продажба от 31.07.2009г., С. К. е придобил правото на
собственост върху мотоциклет „Сузуки” с ДК № *******, за сумата от 1 400
лв. От заключението на СОЕ е установено, че пазарната стойност на
мотоциклета към момента на придобиването е в размер 12 000 лв.
На 07.10.2008г. е било регистрирано еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „Ани 2008” ЕООД с внесен капитал от 5 000 лв.
Едноличен собственик на капитала е ответникът С. К..
В служебна бележка от „Сомат”АД е посочено, че ответникът К. е
работил в дружеството като ***-международни превози от 25.05.1999г. до
15.03.2005г., „през което време е получавал валутна командировка съгласно
действащото законодателство“, в това число за 2004г. – 4 576 евро и за 2005г. –
515 евро. Представени са и справки за размера на получавани брутни суми от
ответника от Сомат АД, както и отчети за пътувания на ответника за периода
07.02.2003 – 02.03.2005г.
Представени са и доказателства, от които се установява, че между
„Транспортес Ерманос Ларедо”АД и ответника К. е бил сключен трудов
договор, по силата на който той е бил назначен на длъжността „***”.
Договорът е бил сключен на 28.11.2005г., а прекратен на 03.11.2006г.
Представени са доказателства за плащанията и от този работодател.
На 09.02.2007г. е бил сключен трудов договор между „Операдорес
Логистикос Еуропеос”АД и ответника К., по силата на който той е бил
назначен на длъжността „***”. Договорът е бил прекратен на 29.03.2007г.
Представени са доказателства за възнаграждението, което е било получено и
от този работодател.
На 24.09.2008г. е извършена продажба от родителите на ответника К.
– Л. К., действаща като ЕТ „Фалконети“, и М. К., - с НА № 7, том VII, рег. №
9277, дело № 1125, с предмет на 2 ПИ с постройки в тях, срещу продажна цена
от общо 60 000 лв.
12
В показанията си св. В. и св. А. са разказали, че са разбрали, вкл. и от
самия ответник, че родителите му, както и баба му и дядо му, са му дарили
пари през 2008г., като дарението от родителите било в хиляди лева.
От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза e
установено, че за проверявания период С. К. не е подавал данъчни декларации
по ЗОДФЛ, нито по ЗКПО. За периода 1992г. -2010г. вещото лице е
формирало превес на разходите за закупуване на имущество по пазарни цени,
в т. ч. вноски в Банка ДСК, разходи за квартирни пари за пътувания извън
страната, над приходите на отв. К. със 139 678, 79 лв. В приходите не са
включени доходи от ТВ, получени в Кралство Испания и преводи от майката
на ответника Л. К. на 24.09.2008г. и на 10.11.2008г. от 110 000 евро, съответно
от 39 468, 59 евро. Вещото лице не е извършило и пълна проверка в СОМАТ
АД на документи за командировки на ответника поради изтекъл срок на
съхранение.
Съгласно заключението на повторната СИЕ, идентично на
констатацията в първоначалното заключение, за проверявания период
ответникът К. не е подавал данъчни декларации по ЗОДФЛ, нито по ЗКПО.
За времето от 25.05.1999г. – 15.03.2005г., когато ответникът К. е работил в
СОМАТ АД и при ЕТ Фалконети-Л. К., е бил осигурено лице на база ТВ в
размер на 22 074 лв. или 224, 36 MP3. На 24.09.2008г. Л. К. е внесла по
депозитна сметка в евро № ******** с титуляр отв. К. сума в размер на
110 000 евро - /като е внесла по разплащателната си сметка на същата дата
сумата 550 000 евро – така извлечение от сметка, окомплектовано в том ІІІ от
делото, с неномерирани листове и удостоверение от Банка ДСК с приложена
непопълнена декларация за произхода на средствата - на л. 610, 611 от делото/
или 215 141, 30 лв. – 977, 92 МРЗ с основание за внасяне „подялба на имот“,
сметката е закрита на 24.11.2008г. На 10.11.2008г. Л. К. е внесла по
разплащателна сметка № ******** на отв. К. и сумата 39 468, 59 евро –
77 193, 85 лв. - 350, 88 МРЗ. – общо внесените суми от това лице възлизат на
149 468, 59 евро - 292 335, 15 лв. – 1 328, 80 МРЗ, като към 25.03.2010г. по
разплащателната сметка салдото е 72 715, 34 евро – 142 281, 84 лв. – 592,
МРЗ. Общият размер на разходите за закупуване на МПС за периода 2007 –
2009г., по пазарната им стойност, възлиза на 42 000 лв., а на приходите от тях,
също по изчислената от вещото лице по СОЕ стойност, възлиза на 24 700 лв.
13
Разходите за закупуване на недвижимо имущество възлизат на 69 900 лв. по
пазарна стойност на придобитото имущество. Приходите за периода 2004 -
2009г. възлизат, в т. ч. по придобивна пазарна стойност и получени суми от Л.
К., изчислени като разлика между внесени и налични суми към 25.03.2010г.
/тъй като вещото лице е приело, че постъпилите по сметка суми представляват
приход само, когато се изтеглят/, възлизат на 1 025, 96 МРЗ. Разходите за
същия период, в т.ч. за издръжка на 1 лице според НСИ, платени лизингови
вноски, внесена сума в капитала на "Ани 2008“ ЕООД, други разходи във
връзка с лизинговите вноски, разходи за закупуване на имущество, възлизат
на 1 212, 35 МРЗ. Вещото лице не е включило в приходите доходи от работа в
Испания, а в разходите не е включило разходи за пътуване и престой в
чужбина по съображения, че няма данни за чия сметка са извършвани
пътуванията.
Съгласно заключението на СИЕ, с характер на допълнително
/допуснато като повторно/, за периода 2008 – 2010г. отв. К. е внесъл по
банкови сметки 472 795, 62 лв. и е изтеглил 457 805, 19 лв., за периода 2008 –
2009г. начислените лихви възлизат на 1 950, 97 лв. Разходите, необходими за
частни пътувания на ответника К. за периода 2004- 2008г., възлизат на 11 670,
44 лв. В допълнително заключение към това заключение на СИЕ е разработен
вариант по искане на ответника, в който към приходите му са включени
внесените от него суми по сметки, в т. ч. и от Л. К. в размер на 110 000 евро и
39 468, 59 евро, както и сумата 10 000 лв., и приходите са намалени само с
лизинговите вноски и при този вариант приходите надвишават разходите,
като съотношението за периода 2004 – 2010г. в МРЗ е следното: 3 541, 81 МРЗ
– 1 291, 19 МРЗ. Вещото лице е уточнило обаче, което и настоящият състав
приема като изходна позиция в решаващата си дейност, че вноската по
определена банкова сметка не представлява сама по себе си приход, тъй като
тя е с определен произход – източник на паричните средства, и внасянето на
сумата представлява своего рода разход на налични средства.
За да се произнесе по същество на спора с оглед посоченото в
жалбата, насрещните доводи и в приложение на императивни
материалноправни норми, регулиращи спорното правоотношение, за чието
приложение съдът следи служебно, и по-специално за изследване на
причинната връзка между престъпното поведение и активите, чието отнемане
се иска, за каквато оценка делото е върнато за ново разглеждане, въззивният
съд взе предвид следното :
14
Преобразуващото право по чл. 28 от Закона за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) –
отм. е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата в
лицето на Комисията – ищец, понастоящем Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество (Комисията), да се отнемат принудително
и безвъзмездно имуществени права. За субекта, спрямо чието имущество се
осъществява принуда, ограничаването и отнемането на имуществени права е
неблагоприятна последица и санкция за определено неправомерно поведение
на извършителя на престъпното деяние (ТР № 7 от 30.06.2014г. по тълк. д. №
7/2013г., ОСГК на ВКС). Релевантна за посоченото право на държавата е само
онази престъпна дейност, изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД
(отм.), - изброените състави по Наказателния кодекс в т. 1 - т. 25 (§ 1, т. 3 от
закона). За да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото,
престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила
съдебен акт, постановен по реда на НПК, и само в изключението по чл. 3, ал. 2
ЗОПДИППД (отм.) - от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, по
мотивираното предложение на Комисията. Следователно, съдът в
производството по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) не може да отнема имущество,
придобитото от друга невизирана от закона незаконна дейност, включително и
такова с неустановен произход. Необходима е, с оглед предметния обхват,
целта на закона и предмета на отнемане, личащ от наименованието на
нормативния акт, и връзка между придобиването на имуществото с конкретно
установената престъпната дейност, която има предвид специалния закон. Това
имущество се определя от закона като облага именно от престъпната дейност
и една от целите му е да се предотврати и да се ограничи възможността от
извличането й (чл. 2). Придобиването на имуществото от извършителя може
да е пряко, така и косвено от престъпната дейност (чл. 1 и § 3 от ДР на закона),
но във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи
предположение за съществуването й (чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1) - тя да следва
логически от твърдяното и сочената взаимовръзка между тях.
Предположението, съобразно мотивите към цитиранато ТР, задължително за
съда и приложимо към разглеждания случай, е вероятност, възможност, при
която от дадена причина се следва определен резултат, последица, а в
хипотезите на закона, от конкретното престъпление - имуществена облага.
Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните
15
факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и
опита, може да се направи заключение за връзката между причината и
следствието. Това заключение се прави с оглед вида и характера на
престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на
имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други
твърдяни факти и логически взаимовръзки, за да може да се стигне до извод за
връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и
имуществото, чието отнемане се иска. Неустановяването на законен източник
за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за
връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я
установи по несъмнен начин, т.е. прави го основателно за целите на закона –
имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка
или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните
обстоятелства, след като не е опровергана от ответника. Въпросът към кой
момент се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност,
няма еднозначен отговор. Във всяка конкретна хипотеза този отговор зависи
от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема
връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на
имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна
давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид
игра и пр.). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото
семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в
конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя
от горните обстоятелства. Ето защо, пак според обсъжданото ТР, допустимо е
основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с
престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното
деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.), без да е възможно изчерпателно
и казуистично предвиждане на всички хипотези. При възмездните договори,
имуществото е придобито на стойността, вложена от приобретателя. Тя може
да съответства или не на отразеното в договора, напр. цената може да е
симулативна според твърдението на Комисията. Последната, като трето лице
по сделката, не е обвързана от изявленията на страните, нито е ограничена във
вида на доказателствата за установяване на твърдението си. При опреД.е
действителната стойност на отчужденото имущество, съдът не е обвързан от
вписаната в нотариалния акт цена по сделката, тъй като доказателствената
16
сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с
удостоверяване какво са заявили страните пред нотариуса (чл. 179, ал. 1 ГПК).
Държавата не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за
стойността на прехвърленото имуществото, предвид което, за да се установи
различна придобивна цена от сочената в документа не е необходимо да се
заявява изрично оспорване на нотариалния акт, с който е извършена сделката.
Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани важат само за
страните по сделката, но не и за третите лица, в т. ч. държавата, а преценката
за стойността на имуществото е с оглед установените по делото обстоятелства
за реалната му стойност, каквато е пазарната, освен когато по делото няма
конкретни данни, даващи основание да се приеме друго. Следователно, когато
имуществото, придобито от престъпна дейност, е излязло от патримониума на
ответника поради отчуждаването му, то в полза на държавата се отнема
неговата равностойност, съответстваща на реалната му пазарна цена към
момента на извършване на разпоредителната сделка. Една от предпоставките
за отнемане на имущество по реда на посочения специален закон е през
проверявания период лицето да е придобило имущество със значителна
стойност, за което може да се направи посоченото основателно
предположение, че придобитото е свързано с престъпната му дейност,
доколкото не е установен законен източник, т. е. на отнемане подлежи, след
установяване на предпоставките, предвидени в ЗОПДИППД (отм.).,
имущество със значителна стойност. Легалната дефиниция на понятието
„значителна стойност“ е дадена в § 1, т. 2 от ДРЗОПДИППД (отм.) и това е
имущество на стойност над 60 000 лв., което се отнася за общата оценка на
имуществото – тя да надвишава 60 000 лв. - сборната цена на цялото
имущество, придобито в релевантния период, включващо и това за което е
отправено мотивиране искане на Комисията, и тя е действителната оценка
(обективна величина), която се определя поначало по пазарни цени.
Стойността на имуществото е от значение и за съпоставяне на доходите на
проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването му.
С оглед предмета на делото, очертан от отменителното решение на
ВКС, при повторното му разглеждане от въззивния съд не се поставя на
разглеждане искане за отнемане освен на налично недвижимо имущество,
така и на неналични парични средства, с каквото искане е бил сезиран
първоинстанционният съд. В разглеждания случай Комисията не е обосновала
17
с конкретни обстоятелства причинна връзка между придобиването на
конкретното имущество, чието отнемане иска, и конкретната престъпна
дейност, визирана в специалния закон, по реда на който се разглежда
производството и на която се основава искането към съда /чл. 3, ал. 1, т. 24/.
Приложен е механичен подход при изброяване на приходи, разходи и
придобиване на имущество от ответника. Доколкото имуществото, което е
предмет на отнемане по закона, на който е основано искането, с което е
инициирано процесното производство, следва да е придобито от престъпна
дейност и измежду целите на закона са предотвратяване и ограничаване на
възможностите за извличане на облаги от престъпна дейност (чл. 2), то по
делото следва да е установено пряко или косвено придобиване от престъпната
дейност (чл. 1 и § 3 ПЗР на закона), но при всички положения, с оглед
конкретиката на случая, трябва да може да се направи предположение за
такава обусловеност (чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от закона). Именно изследването
на тази причинна връзка е в центъра на преценката, която е длъжен да
извърши съдът при новото разглеждане на въззивната жалба на ищеца срещу
една неблагоприятна за него част от решението на първоинстанционния съд.
В случая не може да се формира извод, че придобито от ответника
имущество, посочено по-горе, е придобито от установената от наказателния
съд извършена от него престъпна дейност. От престъпното деяние ответникът
реално не е получил облага. Придобиването на имущество от него не може да
е пряк резултат от това престъпно деяние с оглед характера му. Няма
твърдения, съответно не може да се разкрие и косвена връзка между
престъпното деяние и конкретно придобито от ответника имуществено право.
Такава връзка, с оглед вида и характера на престъплението, вкл. еднократния
му характер, не може и основателно да се предположи независимо дали е
установен законен източник на придобиването на имуществото. С оглед
конкретиката на случая и конкретното престъпление, въпросът дали
имуществото е придобито от престъпната дейност въззивният съд намира, че
не може да се поставя преди 29.09.2008г. Отделен е въпросът каква би била
косвената връзка между този еднократен престъпен акт и придобиването на
имущество от ответника след този момент, каквато не е обоснована
фактически от Комисията и на съда се налага да спекулира (да предполага) в
тази посока, което ограничава и правото на защита на ответника. Този извод за
трудности при дефинирането на причинната връзка, в т. ч. такава да се
18
предположи основателно, е валиден, въпреки установеното за придобито
имущество от ответника в периода след 30.03.2004г., в частност след
29.09.2008г., което е на значителна стойност по смисъла на закона –
надхвърляща 60 000 лв. /като се изхожда от пазарната стойност на
придобитите недвижими имоти, ПС, на придобитите дружествени дялове и от
стойността на наличното вземане към банка от 72 715, 34 евро/. При така
развитите съображения, САС намира, че в процесното производство не може,
с оглед обстоятелствата по делото, да се открие/предположи връзка между
придобиването на имуществото на стойност над 60 000 лв. и престъплението,
за извършването на което е бил осъден С. К.. Както се подчерта, по делото
липсват данни с доходи от тази престъпна дейност – извършването само на 1
деяние, без да се твърди осъществяването и на друга престъпна дейност,
визирана от закона, - да е придобито конкретното имущество, макар и
придобиването да е ставало и във време, близко до извършването й.
„Необяснимото забогатяване“ на майката на ответника, на което се позовава
ищецът, няма самостоятелно значение за настоящия спор, доколкото не е
установено, че сумата 550 000 евро е с произход престъпната дейност на сина
й. Разполагала ли е със законен източник на такива средства е от значение при
преценката дали доходът – сумите, преведени от нея по сметки на сина й, са
законен източник на средства за придобиването на имуществото, чието
отнемане се иска от него /вж. напр. решение по чл. 290 ГПК № 257 от
19.12.2017г. по гр. д. № № 4902/2016г., ГК, ІV ГО/. В конкретната хипотеза
действително няма данни за източника на средствата от 550 000 евро, които
майката на ответника е превела по своя сметка /декларацията за произход на
средствата не е попълнена/, ето защо може да се приеме, но само с оглед
данните по делото /без да е извършена СИЕ, която да проследи движението на
приходите и разходите на родителите на ответника/, че максималната сума със
законен източник, с която тя е разполагала към 24.09.2008г., е продажната
цена, посочена в договора за продажба, извършен на 24.09.2008г., - от 60 000
лв., без да може да презумира, че е налице симулация в цената. Наред с това, с
показанията на свидетелите, които са вторични - не възпроизвеждат
непосредствени впечатления, а възпроизвеждат и твърдения на ответника,
които са в предмета на доказване, действително не се доказват дарения на
парични средства от негови родственици, за чиито доходи и средства за
придобиването им не е проведено доказване. Доколкото полученото ТВ е
19
отчетено като приход в експертизите и не е доказано, че преведената от
майката на ответника сума от 39 468, 59 евро също представлява ТВ, и тя не
може да се приеме за самостоятелен законен източник на средства. Дори и при
несъответствие обаче между доходи /в случая от ТВ, получено от български и
испански работодатели, допустимо установени с писмени доказателства, и от
продажба на имущество по пазарни цени, както и превод от 60 000 лв./ с
превес на разходите /такива по придобиване на имущество и по извършване на
подобрения съобразно установената им пазарна стойност, за издръжка на
ответника по данни на НСИ и за частни пътувания, доколкото не са
представени доказателства за друг размер на тези разходи; за придобиване на
вземания към банки/, изследвани в различни варианти от вещите лица,
назначени по делото, /интерпретирали и по различен начин броя на
източниците на доходи, както и характера на вноските в банкови сметки, което
обаче не е решаващо в случая/, това в разглеждания казус, с оглед и
установеното нарушение на КЗПЧОС от ЕСПЧ, поради което е постановена
отмяната на влязлото в сила решение, не е достатъчно, за да се формира
обосновано предположение, че конкретното имущество е придобито от
престъпната дейност на ответника.
В обобщение, в конкретния случай, при изследване на начина на
придобиване на имуществото, чието отнемане се иска, в рамките на периода,
за който може да се търси причинна връзка или предположение за такава
между конкретната престъпна дейност и придобиването на имущество по
пазарната му придобивна стойност, съдът не може да формира извод,
съобразно и разясненията, дадени в ТР № 7/30.06.2014г. по тълк. д. № 7/2013г.,
ОСГК на ВКС на ОСГК на ВКС, че е налице и основателно предположение,
че придобитото от ответника имущество е придобито от конкретната
престъпна дейност, на която се позовава ищецът, в приложното поле на
ЗОПДИППД (отм.). Следователно не може да се приеме, че е била вложена
облага, получена от конкретната престъпна дейност, макар че „връзката“ с
нея, която не може да бъде изчерпателно описана, може да бъде и друга. От
изложеното по-горе следва, че искането с правно основание чл. 28
ЗОПДИППД (отм.) вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно за
реално отнемане на налични в патримониума на ответника облаги от
извършено престъпление и за отнемане на имуществото, получено срещу
разпореденото имущество /с което всъщност се упражнява притезателно
20
право/, е неоснователно. Без връзка между престъпното деяние и
придобиването на имуществото, противно на доводите на жалбоподателя, не
може да бъде отнето по реда на чл. 28, ал. 1 от закона имущество на
ответника, като съдът не може да отнема по разглеждания ред имущество с
неустановен произход - с оглед специалния характер на ЗОПДИППД (отм.),
обществените отношения, които урежда, както и при отчитане на неговата цел
да отнеме и ограничи възможностите за извличане на облаги от престъпна
дейност. Във връзка с гореизложеното въззивният съд отчете и, че в
настоящото производство е необходимо да бъдат приложени стандартите на
защита на правата на човека съобразно ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1
към Конвенцията, отразени в решенията на ЕСПЧ. Изискването за
обосноваване на връзка между престъпната дейност и придобиването на
имущество, чието отнемане се иска, за да се спази принципът на
пропорционалност, е залегнало в решения „Тодоров и други срещу България“,
„Гаич срещу България“, „Баров срещу България“, „Жекови срещу България“,
„Наковски срещу България“, „Загорска срещу България“. В тях, аналогично на
решението след което е била възстановена частично висящността на спора по
настоящото дело, ЕСПЧ приема за непропорционална намесата в правата на
жалбоподателите и, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1, с оглед
преследваните със ЗОПДИППД (отм.) цели, именно поради неизследването на
връзка между незаконното поведение и придобиването на имуществото и
неизвършването на анализ на стойността на несъответствието доходи –
разходи и стойността на придобитото имущество. Изложеното по-горе е
достатъчно за отхвърляне на искането на държавата, предявено чрез
процесуалния й субституент, което въззивният съд разгледа повторно в една
част.
При така развитите по-горе съображения доводите на ищеца срещу
обжалваното решение в частта му, за която е възстановена висящността на
спора, са неоснователни откъм целени правни последици. Основните
възражения на ответника срещу предявеното срещу него искане,
концентрирани върху липса на описание на релевантната за спора причинна
връзка, както и за неуспешното й установяване, са основателни. Крайните
правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение е
правилно като резултат и подлежи на потвърждаване в обжалваната му част.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК / вж. и т. 4 от
21
ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС/, в полза на
ответника се присъждат разноски, както следва: 690 лв. – платено адвокатско
възнаграждение за защита във въззивното производство по в. гр. д. №
154/2014г. /при присъдени съразмерно на отхвърлената част от ВЖ 1 310 лв./;
1 030 лв. – за защита в производството по касационно обжалване пред ВКС
/платено адвокатско възнаграждение и държавна такса/; 15 479, 86 лв. –
държавна такса за производството по отмяна на влязло в сила решение и 8 000
лв. – платено адвокатско възнаграждение в това производство, а за настоящото
производство, чиято правна рамка е очертана от отменителното решение на
ВКС, чието разглеждане е приключило в едно открито заседание, адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 1 000 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29 октомври 2013г. по гр. д. № 3716/2010г. на
Софийски градски съд, ГО, 13 състав в частта му, в която е възстановена
висящността на спора – в която е отхвърлен искът на КОНПИ срещу С. М. К.,
ЕГН ********** за отнемане на следното имущество : апартамент №Г2 със
складово помещение, ведно с припадащите се идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което същата е била
построена, находящ се в гр.***, ж.к.”***”; мотоциклет марка „Сузуки” с
ДК№******* ; 500 дружествени дяла от капитала на „Ани 2008”,
ЕИК200406191 ; сумата от 72 715.34 евро, представляваща налични парични
средства по разплащателна сметка №******** в „Банка ДСК”АД към
25.03.2010г. ; сумата от 27 280 лв., представляваща пазарната стойност към
момента на отчуждаването на нива с площ от 2 790 кв. м, находяща се в
землището на с.***, *** община; сумата от 10 700 лв., представляваща
пазарната стойност към момента на отчуждаването на л.а.”Фолксваген Голф”
с ДК № ********; сумата от 16 500 лв., представляваща пазарната стойност
към момента на отчуждаването на л.а.”БМВ 320Д” с ДК № ********.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на С. М. К., ЕГН
**********, сумата 25 199, 86 лв. – разноски за съдебните производства и на
22
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. Д. Д.
сумата 1 000 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за
настоящото въззивно производство.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23