РЕШЕНИЕ
№2514
гр. Пловдив, 04 декември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА адм. дело № 2232 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72 и чл. 73 от
ЗУСЕСИФ, чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (наричана по-долу само Наредба № 8/2008 г.).
Образувано е по жалба на И.Б.К., ЕГН **********,*** и
адрес за кореспонденция гр. *****, против решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от
14.06.2019 г. на изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на
финансова корекция в размер на 262 410,58 лв. по Договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от
Програма за развие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони №16/121/06708 от
15.08.2014 г., сключен с ДФ „Земеделие“.
Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение,
като се сочи, че констатациите на административния орган не се подкрепят от
извършените в хода на извършената проверка процесуални действия и установените
факти и обстоятелства, респ. доказателства за тях. Подробни съображения са
изложени в депозирани по делото от процесуалния представител на жалбоподателя
адв. Г. писмени бележки, в т.ч. и допълнителни такива. Претендират се сторените
в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител юриск. Н. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Иска се присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на заявеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен съд
- Пловдив в настоящия състав намира жалбата за подадена от лице с правен
интерес – адресат на оспореното решение и в срока по АПК – решението е получено
от лицето на 20.06.2019 г., а жалбата е подадена на 01.07.2019 г. чрез
административния орган, поради което се явява допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
На 15.08.2014 г. между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ е
сключен договор № 16/121/06708 (л.25 и сл.), по силата на който последният
предоставя на ползвателя (жалбоподател в настоящото производство) безвъзмездна
финансова помощ, за извършването на дейностите, заявени за финансиране с проект
№ 16/121/06708, а именно: „Закупуване на специализирана техника за технологична
обработка на винени лозя, находящи се в землището на с. Старо Железаре,
местността „Банкови дъби“, общи. Хисаря, обл. Пловдив“, представляваща 50 % от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на проект № 16/121/06708 от 05.07.2013 г.
В т.1.2 от договора е посочено, че помощта се изплаща
при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съобразно одобрения проект,
условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и
действащите в съответната област нормативни актове.
Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ
въз основа на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването по
мярката документи е в размер на 341 090,32 лева (т.2.1 от договора), като
ползвателят се задължава да извърши инвестицията до 15.09.2015 г. (т.3.1 от договора).
В раздел IV, т.4.5 от договора e посочено, че Фондът
има право да откаже изплащането на финансовата помощ, както и да изиска
възстановяване на цялата сума по полученото авансово плащане заедно със
законната лихва, когато:
а) инвестицията не е осъществена в срока по т.3.1 от
договора или е изпълнена неточно, включително когато ползвателят е придобил
активи и/или изпълнил СМР – предмет на договора, с технически
параметри/спецификации, различни от одобрените от Фонда, респ. в отклонение от
одобрената от Фонда КСС, представляваща неразделна част от този договор;
б) ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си
по договора и/или по Наредба № 8 от 3.04.2008 г.;
в) ползвателят е укрил факти и обстоятелства относно
изпълнението на одобрения проект;
г) заявката за плащане не е подадена в срок от един
месец след изтичането на срока по т.3.1 от договора и/или изискуемите съгласно
Наредба № 8 от 3.04.2008 г. документи не са представени в този срок;
д) ползвателят, който има качеството на възложител по
смисъла на ЗОП не е провел процедура по възлагане на обществена поръчка за
изпълнението на инвестиционния проект в съответствие със Закона за обществените
поръчки и свързаните с него подзаконови нормативни актове, респ. се е отклонил
от тях, констатирано от Фонда или друг оправомощен орган;
е) ползвателят се е отклонил от „Процедурата за
осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху процедури за
обществени поръчки за одобрени инвестиционни разходи, финансирани изцяло или
частично със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони“, публикувана на официалната интернет страница на ПРСР, констатирано от
Фонда или друг оправомощен орган;
ж) ползвателят не изпълни в срок дадените му препоръки
за отстраняване на нарушенията в процедурата за възлагане на обществена
поръчка, констатирани от Фонда или друг оправомощен орган, в рамките на „Процедурата
за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху процедури
за обществени поръчки за одобрени инвестиционни разходи, финансирани изцяло или
частично със средства от Европейския фонд за развитие на селските райони“;
з) дейностите, разходите и/или извършените плащания,
свързани с предмета на инвестицията, са направени преди датата на подаване на
заявление за подпомагане с изключение на допустимите за финансиране
предварителни разходи по смисъла на Наредба № 8 от 3.04.2008 г.;
и) установена е функционална несамостоятелност и/или
изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел
осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката;
й) са налице основанията по чл. 43, ал. 1 от Наредба №
8 от 3.04.3008 г.;
к) Ползвателят е представил декларация с невярно
съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ, включително, когато тази декларация и/или документ са представени при
или по повод кандидатстването му по мярката.
В т.4.24 от договора е посочено, че в случай, че
предмет на настоящия договор са инвестиции за закупуване на земеделска техника
за обработка на почвата и прибиране на реколтата, както и за извършване на
дейности с растителни продукти при условията на чл. 23 от Наредба № 8 от
3.04.2008 г., ползвателят е длъжен за петгодишен период след датата на
сключване на този договор да обработва и регистрира в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната
система за администриране и контрол (ДВ, бр. 82 от 10.10.2006 г.) земя с размер
не по-малък от 117,9 дка. При неизпълнение на това задължение, Фондът изплаща
финансова помощ в по-малки размери или изцяло отказва плащане на помощта по
настоящия договор, в съответствие с намаленията, предвидени в чл. 54, ал. 1, т.
1 и 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. В случай, че след извършено
междинно/окончателно плащане по този договор ползвателят не изпълнява
задълженията си по настоящата клауза, същият дължи връщане на изплатената
финансова помощ в размерите, определени в чл. 54, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба №
8 от 3.04.2008 г.
В т.8.1 от същия договор, находяща се в раздел VIII „Отговорност“,
е предвидено, че в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява което и да е
нормативно и/или договорно задължение след изплащане на финансовата помощ,
представил е декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно
съдържание, неистински или преправен документ, включително, когато тази
декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му
по мярката, изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за
получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката
и/или бъде установена функционална несамостоятелност, Фондът може да поиска
връщането на всички изплатени по договора суми, заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя при спазване
на изискванията по чл. 51 и чл. 52 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г.
Към договора е приложена и Таблица за одобрените
разходи по Проект с ИД 16/121/06708 (л.35), от която е видно, че общият размер
на одобрените за финансиране разходи е 682 180,58 лева, а одобрената
субсидия е в размер на 341 090,32 лева. От същата таблица е видно, че размерът
на одобрената субсидия от ЕЗФРСР е 272 872,26 лева, а на одобрената
субсидия от НБ – 68 218,06 лева.
Видно от приложения към делото Бизнес план (л.224 и сл.)
между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, същият е за закупуване на специализирана
техника за технологична обработка на винени лозя. В таблица 13 от същия бизнес план
за всяка една от петте години са заложени обработваеми площи в размер на 117,9
дка с винено грозде. Посочени са добивите от тази култура – среден добив от дка
– 1300,00, а в таблица 12 за същите добиви е посочена средна цена, като е направено
изчисление, че за всяка една от годините приходите от продажба на продукцията
ще са в размер на 176 260,50 лева.
От приложеното писмо за оторизация на плащането № 9770
от 18.03.2015 г. (л.388-389) се установява, че оторизираната сума е в размер на
262 410,58 лева, като източниците на финансиране са: ЕЗФРСР – 80%, или 209 928,46
лева и 20 % национално съфинансиране, или 52 482,12 лева. Към делото е
приложено и Уведомително писмо за одобрение № 3802/121 с изх. № 01-6500/4810 от
04.05.2015 г. (л.390), от което е видно, че сумата от 262 410,58 лева е
изплатена на 27.03.2015 г.
Не е спорно, че предвидената за закупуване техника е
закупена и доставена на ЗП, видно от приобщените по делото Договор за
покупко-продажба на селскостопанска техника № О 023/01.07.2013 г., сключен с
„Оптиком“ ООД (л.72-81), фактура (л.82-83), преводно нареждане и извлечение по
сметка (л.84-85), приемо-предавателен протокол (л.86-88), Свидетелства за
регистрация за земеделска и горска техника (л.101 и сл.), като същата техника е
и застрахована, видно от застрахователните полици (л.128 и сл.), при
съобразяване с уточненията и допълненията, направени с писмо вх. № 01-6500/2356
от 13.03.2015 г. вследствие констатирани непълноти и неточности (л.330 и сл.),
както и при съобразяване с междувременно настъпили обстоятелства, а именно
финансови затруднения в процеса на изпълнение на проекта и констатираната
отпаднала необходимост от закупуване на гроздокомбайн, което е компенсирано
чрез допълнително наемане на хора и своевременното уведомяване на Фонда за това
(л. 223 и сл.) и съответно изготвените в тази връзка докладни записки и
констатацията, че от една страна отказът на бенефициента да закупи въпросния
гроздокомбайн не би могъл да се счита като неизпълнение на проекта като цяло и
от друга, че след извършена в тази връзка проверка и като са взети предвид
новите обстоятелства, е установено, че бизнес планът доказва икономическа
жизнеспособност на стопанството, съгласно изискването на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8 от 3.04.2008 г. (л. 326 и сл.).
При извършването на проверка на място на 03.02.2015 г.,
видно от представените контролни листи (л.312 и сл.), е установено, че машините,
съоръженията и оборудването са налични и функционират съобразно одобрения
проект, видимо нови са и нямат следи от външна намеса върху фабричните номера;
транспортните средства, обект на инвестицията, са налични и са в експлоатация,
видимо нови са и няма следи от външна намеса върху номера на шасито/двигателя.
В заключение от посещението на място е посочено, че инвестицията/дейността е
извършена; инвестицията функционира по предназначение; местоположението на
инвестицията съответства на одобрения проект и резултатът от извършеното
посещение на място е положителен, като не е установено функционална
несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за
получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с
целите на мярката.
Въз основа на заповед № 371253/10.12.2018 г. и заповед
№ 371253/10.12.2018 г. (л.393-394), и двете на началник отдел на Регионален технически
инспекторат, е разпоредено извършването на проверки на място. При извършването
на проверката, видно от представените контролни листи (л.395 и сл.), ползвателят
по мярка 121 изпълнява задължение по договор да поддържа минимален размер на
земята при инвестиции за закупуване на земеделска техника, за обработка на
почвата и прибиране на реколтата; няма промени, които изменят предназначението
на инвестицията; ползвателят използва придобитите въз основа на финансирания
проект активи по предназначение; няма продадени, дарени, с учредено право на
ползване на трето лице или отдадени под наем (аренда) активи; не е променено
местоположението на активите, съгласно договора за финансово подпомагане; не е
преустановена съфинансираната дейност, поради други причини и форсмажорни
обстоятелства, освен изменящите се сезонни условия за производство,
предоставяне на услуги, както и условията за нормалното протичане на
технологичните процеси; не са установени факти и обстоятелства, които да водят
до съмнение, че проектът оказва отрицателно въздействие върху околната среда по
смисъла на ЗООС; счетоводните документи и записи на ползвателя дават основание за
потвърждаване на истинността и окончателността на извършените от него плащания;
ползвателят води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности,
отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с
подходящи номера; не са открити факти и индикатори, които водят до заключение,
че е установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на
условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство
в противоречие с целите на мярката; за дейностите/активите, финансирани по
ПРСР, ползвателят не е получил/не е одобрен за допълнително финансиране от
структурните фондове, кохезионния фонд, институция на европейските общности,
българското правителство, местната власт, както и от всяка друга частично или
изцяло обществено финансирана организация; ползвателят е поставил указателна
табела/билборд, указващ, че финансирането на инвестицията е извършено с
подкрепата на ЕЗФРСР; ползвателят е предоставил подновени застрахователни
полици за финансираните активи; ползвателят на помощта е представил
доказателства, че спазва условието да съхранява всички документи, свързани с
подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора за
отпускане на финансова помощ; ползвателят е регистриран земеделски стопанин;
размерът на земята при инвестиции за закупуване на земеделска техника за
обработка на почвата и прибиране на реколтата по мярка 121, е равен или
по-голям от заложения в договора за финансово подпомагане. Констатирано е
обаче, че ползвателят не е реализирал прогнозните стойности на приходи от
продажби на продукция/услуги, заложени в Бизнес плана, както и че не е
достигнал прогнозните стойности/нива в бизнес плана, свързани с натовареност,
капацитет, производствена програма (брой, дни, кВ/ч и др.). Видно от Приложение
„Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в
бизнес плана“ е, че при проверката на място е констатирано, че не са
реализирани приходи от продажба на винено грозде през целия период, както и че
е представено обяснение от ползвателя (л.413).
От наличното по делото обяснение от 18.12.2018 г.
(л.418) се установява, че ЗП е посочил, че през 2015 г. е наел да обработва
лозов масив с новозасято лозе, а при такива случаи периодът на плододаване на
гроздето е 3 години след засаждането, съответно през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.
няма как да бъдат отчетени приходи от добив на грозде. Посочва се също така, че
първата година, в която е трябвало да има добиви, е 2018 г., но поради лошите
климатични условия, 70-80 % от гроздето е изгнило и изсъхнало, винзаводите не
са искали да го купят в това състояние, а ЗП не е разполагал със собствени
технически възможности за неговата преработка, което е наложило да не бъдат
предприемани никакви действия за бране и реколтата е оставена на лозовия масив,
съответно не са извършени продажби.
С писмо изх. № 01-162-6500/971 от 19.12.2018 г.,
изпратено до К., Началник отдел „Регионален технически инспекторат“ е уведомил
лицето, че при проверка на място, извършена от П.В.К.– експерт в РТИ Пловдив,
засягаща подаденото заявление, са констатирани несъответствия, които са
детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка), като му е
дадена възможност да направи своите забележки и възражения в писмен вид в рамките
на 14 дни от датата на уведомителното писмо. Това писмо няма данни да е
получено от жалбоподателя.
С писмо изх. 01-6500/1073 от 28.02.2019 г. на ИД на ДФ
„Земеделие“ (л.421-422) ЗП е уведомен на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, че
ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция открива производство по финансови
корекции във връзка с констатации, установени след проверка на изпълнението на
задълженията по договор № 16/121/06708 от 15.08.2014 г. Посочва се в писмото,
че при извършена проверка на място след плащане в периода 11.12.2018 г. –
18.12.2018 г., както и след извършени допълнителни административни проверки е
установено неспазване на договорни и нормативни задължения, а именно: в
представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали
финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим,
сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него, но от
представените при проверката на място документи за две пълни финансови години
(2016 г. и 2017 г.) и за периода от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г. е установено
изпълнение на бизнес плана в размер на 0 % от заложените приходи, което е
прието, че е нарушение на т.4.18 и т.4.33 от договора, поради което и в
съответствие с т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по
проекти по ПРСР 2007-2013“, утвърдена от ИД на ДФ „Земеделие“, следва да бъде
наложена санкция в размер на 100 % от предоставената помощ, или в размер на
262 410,58 лева. На лицето е дадена възможност за възражения по
основателността и размера на финансовата корекция, в т.ч. и представяне на
доказателства в 14-дневен срок от получаването на писмото.
Писмото е изпратено на адрес гр. *****, като се е
върнало с отбелязването, че пратката е непотърсена (л.423-424). Повторно е
изпратено на същия адрес, върнало се отново с отбелязване, че пратката е
непотърсена (л.425-426). Във връзка с изпълнение на административна процедура
по чл. 26, ал. 2 и чл. 61, ал. 3 от АПК, е предприето поставяне на
информационното табло за обявления на ДФ „Земеделие“, като по този начин е
прието, че ЗП е редовно уведомен на 23.05.2019 г. (л.427 и сл.).
Няма данни от лицето да са постъпили възражения, респ.
обяснения и доказателства.
При тази фактическа обстановка е издадено процесното
решение за налагане на финансова корекция (л.432 и сл.) на ИД на ДФ
„Земеделие“, като в него е посочено, че се издава на основание чл. 20а, ал.2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 51, ал. 1 и
ал. 2, предвид установеното неизпълнение по чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4, във
връзка с чл. 16, ал. 2 и ал. 5, и във връзка с непостигане на целите по чл. 2,
предвид дадените определения в § 1 от ДР, т. 12 и т. 17 от Наредба № 8 от 03.04.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г., т.4.5, б.“б“ и т.8.1. от договор № 16/121/06708
от 15.08.2014 г. и предвид неизпълнение на задължения по т.4.18, т.4.22,
т.4.23, т.4.33 и т.5.8, във връзка с т.9.1, б.“г“ от същия договор, чл. 71 от
Регламент № 1303/2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 10, във връзка с чл. 72,
ал. 1 и ал. 4, чл. 73, ал. 1 и и § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
Мотивирано е, че при извършена проверка на място след
плащане на проекта в периода 11.12.2018 г. – 18.12.2018 г., назначена със
Заповед № 371253 от 10.12.2018 г. и след извършени допълнителни административни
проверки, е констатирано неизпълнение на договорни и нормативни задължения, а
именно: в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са
залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като
допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидия по него. От
представените при проверката на място документи за две пълни финансови години
(2016 г. и 2017 г.) и за периода от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г. е установено
изпълнение на бизнес плана в размер на 0 % от заложените приходи. За всяка една
от годините на одобрения бизнес план, в производствената програма са заложени
приходи от продажба на продукция (винено грозде) в размер на 176 260,50
лева. На база предоставената счетоводна документация, при извършената проверка
на място, след плащане са установени реални приходи, както следва: за 2016 г. в
размер на 0,00 лева; за 2017 г. в размер на 0,00 лева и за 2018 г. в размер на
0,00 лева.
Реализираните приходи от подпомаганата дейност,
изчислени средно аритметично за две пълни финансови години (2016 г. и 2017 г.)
и за периода от 01.01.2018 г. до 17.12.2018 г. са общо 0,00 лева спрямо
предвидените по одобрения бизнес план (за три години по 176 260,50 лева
или общо 528 781,50 лева) са в размер на 0 %, т.е. изпълнението 0 % или
казано по друг начин, липсва каквото и да било изпълнение.
В приложеното към контролния лист от проверката на
място след плащане обяснение от бенефициента е посочено, че през 2015 г. са
наети за обработка лозови масиви с новозясато грозде, като плододаването на
гроздето е 3 години след засаждането. През първата година след този тригодишен
период (2018 г.), поради лошите климатични условия 70-80 % от гроздето е
изгнило и изсъхнало, като винзаводите са отказали да го изкупят в това
състояние. Посочените аргументи не са приети и отчетени, предвид липсата на
каквито и да било уведомления до ДФ „Земеделие“ за промяна на обработваните
масиви, за промяна в производствената програма и планираните приходи, за
настъпили застрахователни събития, т.е. прието е, че е налице неспазване на т.4.22
от договора, която вменява задължение на Ползвателя писмено да уведоми Фонда
незабавно след настъпването на обстоятелства от значение за изпълнението на
договора, както и на т.5.8 от същия, която фиксира аналогично задължение при
настъпване на застрахователно събитие. В този смисъл е прието, че ползвателят е
бил наясно, че с подписване на договора за финансово подпомагане, същият е поел
и задължение да постига финансовите показатели, заложени в производствената
програма, като част от одобрения от ДФЗ – РА и разработен от самия него бизнес
план, при това за определения мониторингов период от 5 години. На следващо
място е посочено, че установеното неизпълнение на финансовите показатели на
одобрения бизнес план по проекта, не съответства на постигането на целите на
мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г.,
определени в Наредба № 8 от 3.04.2008 г., което се явява и нарушение на т.4.18
и т.4.33 от Договора. Възпроизведени са т.8.1 от Договора и чл. 48, ал. 1, т. 1
и т. 4, както и чл. 51 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. Посочено е, че в
конкретния случай, при оценка на констатираните нарушения на поетите от
ползвателя договорни и нормативни нарушения, съобразно критериите за това,
регламентирани в чл. 51, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., се налага извод
за допуснато тежко нарушение на задълженията на ползвателя, произтичащи от
предоставеното подпомагане, което обуславя изискуемост на цялата, изплатена по
договора финансова помощ. Все в тази връзка се сочи, че задължението на
ползвателя по т.4.18 от договора следва да се приеме като негово основно
задължение, чрез спазването на което биха се постигнали целите на подпомагането
на мярката, очертани в чл. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. В този смисъл видът
на неизпълнението го определя като сериозно по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
Наредба № 8/2008 г. Изпълнението на първоначално заложените в бизнес плана
резултати от подпомаганата дейност спрямо реализираните приходи от дейността е
равно на 0 %, което на практика приравнява неспазването на задължението по
т.4.18 от договора на пълно неизпълнение, правните последици от което
рефлектира пряко върху подпомаганата дейност в нейната цялост, тъй като
обезсмисля предоставянето на финансова помощ за нерантабилна и непостигаща
целите на мярката инвестиция, което при съобразяване на критерия „степен на
изпълнението“ по смисъла на чл. 51, ал. 2, изр. второ от Наредба № 8/2008 г.,
също води до заключение за допуснато тежко нарушение от страна на ползвателя.
Не на последно място е посочено, че при определяне на размера на подлежащата на
възстановяване финансова помощ, с оглед преценката за продължителността на
неизпълнението по смисъла на чл. 51, ал. 2, изр. последно от Наредба № 8 от
03.04.2008 г., административният орган е съобразил и обстоятелството, че
непостигането на финансовите показатели от бизнес плана се характеризира с
устойчивост, предвид обстоятелството, че неизпълнението е продължило повече от
две финансови години, като за двете приключили финансови години изпълнението на
финансовите показатели от бизнес плана е равно на 0 % спрямо заложените приходи
от дейността. Устойчивата тенденция при непостигане на заложените в бизнес
плана финансови показатели не позволява да се приеме, че същата може да бъде
преодоляна с разумни средства и по приемлив за ДФ „Земеделие“ начин. С оглед на
това и при съобразяване на критерия „продължителност на неизпълнението“ по
смисъла на чл. 51, ал. 2, изр. последно от Наредбата, е достигнато до извода за
допуснато тежко нарушение на нормативно и на договорно задължение от страна на
ползвателя, подкопаващо постигането на целите на предоставеното подпомагане и
обуславящо основание за връщане на цялата, изплатена по нарушения договор
финансова помощ. В тази връзка и е прието, че общият размер на финансовата
корекция, която следва да бъде наложена на И.К. е на стойност 262 410,58
лева, представляваща 100 % от размера на изплатената финансова помощ по
договора. Цитирана е разпоредбата на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и е
посочено в тази връзка, че задължението на бенефициента не е само да закупи
договорената земеделска техника, без да положи усилия да постигне заложените
финансови показатели в бизнес плана чрез нея, тъй като закупуването на
земеделската техника е само средството, чрез което при изпълнение на дейностите
ще бъдат постигнати целите на мярката.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представен
протокол изх. № 89 от 18.06.2018 г. на Комисия в състав: Илия Тонов Тонов –
кмет на с. Старо Железаре и Христос Николов Диков – доброволен сътрудник, видно
от който, Комисията се е събрала във връзка със сигнал, подаден от ЗП И.Б.К. за
установяване на вреди от паднала градушка на 15.06.2018 г., като е извършен
оглед на лозови масиви, находящи се в село Старо Железаре, община Хисаря,
област Пловдив, с общ площ от 124,866 дка, собственост на ЗП И.Б.К. и след
извършения оглед е установила, че в резултат на обилни превалявания и силна
градушка на дата 15.06.2018 г. на територията на село Старо Железаре върху
лозовите масиви, собственост на ЗП И.Б.К., са нанесени значителни щети, като 80
% от лозовите насаждения, засадени на цялата територия от 124,866 дка са
напълно погинали, пораженията са необратими, по-голямата част от лозята са
пречупени, а плодовете са унищожени (л.460). Така приетият протокол не е
оспорен от ответника.
По искане на ответника е допуснато изготвянето на ССЕ,
заключението на което е прието без заявени резерви от страните. След
запознаване с наличните по делото доказателства, както и допълнително
представени такива, вещото лице е констатирало, че съгласно договор №
16/121/06708/15.08.2014 г. на бенефициента е предоставена финансова помощ за
закупуване на специализирана техника за технологична обработка на винени лозя,
находящи се в землището на село Старо Железаре. Ползвателят е задължен да
извърши инвестицията, предмет на договора в срок до 15.09.2015 г., а в бизнес
плана е заложено като етап на изпълнение на инвестиционния проект „земеделска
техника“ да бъде придобита до 30.11.2014 г. и въведена в експлоатация до
30.12.2014 г. Видно от представената инвентарна книга, жалбоподателят е
изпълнил условията по бизнес плана и е закупил „земеделската техника“, предмет
на финансиране, подробно описана в заключението в табличен вид. Отново в
табличен вид са посочени заложените параметри по години за реализация на
приходи в бизнес плана, като е посочено, че при извършеното посещение на място
на 19.12.2018 г. е констатирано, че не са реализирани приходи от продажби на
винено грозде през целия период, т.е. установено е неизпълнение на бизнес плана
в размер на 0 %. И най-сетне, съгласно представените на експертизата оборотни
ведомости и ГДД за периода 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е установено, че не са
реализирани приходи от продажба на винено грозде и процентът на изпълнение на
приходите, съобразно заложените в приходната част на бизнес плана, е 0 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото
същото е отговорило точно, съобразно поставените въпроси.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Следва на първо място да бъде съобразено, че макар
средствата – безвъзмездна финансова помощ от европейските фондове да са
предоставени през програмния период 2007-2013 г., приложим в настоящия казус е
Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ), тъй като той не е времево ограничен до програмния период
2014-2020 г., а установява общи правила за поведение и се прилага по отношение
на всички заварени правоотношения с предмет доставяне на безвъзмездна финансова
помощ от ЕСИФ.
Съобразно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, административното
производство по налагане на финансова корекция е започнало при действието на
ЗУСЕСИФ, поради това приложение към спорното правоотношение намират именно
разпоредбите на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20
декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в
акт по неговото прилагане. Акт по прилагане на Закона за подпомагане на
земеделските производители в конкретния случай е Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране
на земеделските стопанства“ от ПРСР 2007-2013 г.
В оспореното решение се сочи, че финансовата корекция
се налага на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 от Закона за
управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ). В тази връзка съдът намира, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган. Това е така, защото съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като в случая именно Изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ е одобрил проекта и именно той е издал процесното
решение.
Налице е обаче, допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решението по ал. 1
управляващият орган да осигури възможност на бенефициента да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Това е така, защото писмо изх. №
01-6500/1073 от 28.02.2019 г., с което се твърди, че е изпълнено задължението
за уведомяване, е изпратено двукратно на посочения от лицето адрес за
кореспонденция гр. ***** чрез „Български пощи“ АД. Според отбелязванията (л.423
и л.425), пратката е била върната с означение „непотърсена“, след което е
предприета процедура по чл. 26, ал. 2 и чл. 61, ал. 3 от АПК, а именно
съобщаване чрез поставяне на таблото за обявления. Следва в тази връзка обаче,
да бъде съобразено на първо място, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от АПК (в
приложимата редакция) регламентира, че съобщаване по реда на чл. 61, ал. 3 се
предприема само, ако адресът или другите възможни начини за уведомяване
(телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни.
Или иначе казано, законодателят в чл. 26, ал. 2 от АПК е приел като начини за
уведомяване - телефон, факс, електронна поща и чак тогава, процедурата по чл.
61, ал. 3 от АПК, която е предприета от отвения административен орган, т.е. всички
възможни начини на уведомяване и комуникации със страните, с цел своевременното
им уведомяване за започналото административно производство срещу тях, като
телефонът е посочен като първия възможен друг начин за уведомяване и който
съдът приема за най-лесен и достъпен. От приложената по делото административна преписка
се установява, че на ответника са известни както посоченият от ЗП адрес за
кореспонденция, на който е било изпратено въпросното писмо, така и стационарен
и мобилен телефон, които няма данни да са били използвани от ответника. Няма
данни и да е била използвана електронната поща на лицето, за която очевидно
ответникът също има данни, видно от приложена по делото справка „Фирмено досие
– Булстат – 05.03.2014 г.“, касаеща И.Б.К.
(л.242-243). Няма данни също така и да е изпращано писмо на адреса, на който на
лицето е връчено процесното решение, а именно гр. Пловдив, ул. „Никола
Обретенов“ № 22 и който адрес е посочен в същото това решение като постоянен
такъв (л.442).
Отделно от това, не може да се счита, че
жалбоподателят не е намерен на посочения в писмото адрес, тъй като е отсъствал
в момента на посещението на куриера. За да се приеме наличието на законовите
условия, при които актът се съобщава чрез поставянето на съобщение на таблото
за обявления, лицето следва да е напуснало адреса и да не може да се узнае
новия му адрес. Временното отсъствие от адреса не е основание за прилагане на
изключението от правилото за уведомяване на страната чрез устно или писмено
съобщение. Законовите условия, които предпоставят връчване по реда на чл. 61,
ал. 3 от АПК изискват лицето да е напуснало адреса и невъзможност да се узнае
новият му адрес. Посещение на адреса, при което не е открит адресатът, както е
в настоящия случай, без при това да е посочен час на посещението, не създава
предпоставка за приложението на чл. 61, ал. 3 от АПК. Дори временното отсъствие
от адреса не е основание за прилагане на правилото по посочената разпоредба. При
това положение, единствено възможният извод, който може да бъде направен, въз
основа на изложените до тук данни е, че ЗП не е бил редовно уведомен за започналото
административно производство. Неспазването нормата на чл. 26 от АПК е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и прави акта
незаконосъобразен само на това основание.
Все в тази насока следва да се добави, че по този
начин административният орган не е спазил задължението си да провежда
образуваните пред него производства в съответствие с основополагащите принципи
на административния процес, залегнали в Глава Втора от АПК. Според тези
принципи, в частност принципа на съразмерност, уреден в чл. 6 от кодекса,
административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. Съответно, административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел (чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от АПК). Освен
това, принципът на истинност, възведен в разпоредбата на чл. 7 от АПК, изисква
административните актове да се основават на действителните факти от значение за
случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. От
своя страна, принципът на служебното начало (чл. 9 от АПК), задължава
административния орган да събира всички необходими доказателства и когато няма
искане от заинтересованите лица, като в същото време осъществяват процесуално
съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса -
предмет на производството. В тази връзка следва да бъде посочено, че с оглед
даденото обяснение от ЗП, че поради лошите климатични условия през 2018 г.
70-80 % от гроздето е изсъхнало и изгнило, от страна на ответния
административен орган не е изискано представянето на доказателства в подкрепа
на твърденията на лицето, нито пък е предприето служебно събиране на
доказателства, в т.ч. и изискване на справка от МЗХ за неблагоприятни
климатични условия в спорния период. Ето защо, настоящият съдебен състав
кредитира представения в хода на съдебното производство Протокол от 18.06.2018
г., изготвен от нарочна комисия при извършена от нея проверка на място, който
протокол не е оспорен от страна на ответника и от който се установява, че на
посочената дата, а именно 15.06.2018 г. на територията на с. Старо Железаре
върху лозовите масиви, собственост на ЗП И.Б.К., в резултат на обилни
превалявания и силна градушка, са нанесени значителни щети, като 80 % от
лозовите насаждения на цялата територия от 124,866 дка са напълно погинали, а
пораженията са необратими, в т.ч. по-голямата част от лозята са пречупени, а
плодовете са унищожени. Следва да бъде съобразено също така и че предвид
изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя в първото по делото
открито съдебно заседание, ЗП сам е предприел мерки за отстраняване на щетите и
същите са били изцяло за негова сметка и по този начин не са налице нанесени
вреди на бюджета на ЕС. Доказателства, които да опровергават така установените
факти и обстоятелства не са ангажирани от ответника, няма и възражения в тази
насока.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.
72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, при определяне размера на финансовите корекции се отчитат
естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на
Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху
средствата от ЕСИФ. Алинея 2 от същия текст изисква размерът на финансовата
корекция да е равен на реално установените финансови последици на нарушението
върху изразходваните средства - допустими разходи.
Сходни разпоредби съдържа и Наредба № 8/2008 г., чийто
чл. 51, ал. 1 предвижда в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА да
може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.
Съгласно ал. 2 на същия текст, размерът на намалението на помощта се определя,
като се взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Разпоредбата определя също и че, степента на неизпълнението по даден проект
зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на
неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или
невъзможността за отстраняването на тези последици по приемлив начин.
За да наложи процесната финансова корекция
административният орган е приел, че не са изпълнени задълженията по т.4.18,
т.4.22, т.4.23, т.4.33 и т.5.8, във връзка с т.9.1, б.“г“ от договора, като се
е позовал на чл. 16, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 8/2008 г., според които бизнеспланът
по ал. 1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на
членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече
цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3, съответно трябва да доказва икономическа
жизнеспособност на стопанството.
Видно от приложения към делото бизнес план, за всяка
една от петте години са заложени обработваеми площи в размер на 117,9 дка с
винено грозде. Посочени са добивите от тази култура – среден добив от дка –
1300,00, а в таблица 12 за същите добиви е посочена средна цена, като е
направено изчисление, че за всяка една от годините приходите от продажба на
продукцията ще са в размер на 176 260,50 лева. За нито една от проверяваните
години не е констатирано изпълнение на заложените приходи, което обстоятелство
не води обаче след себе си наличието на вредоносен финансов резултат върху
бюджета на Съюза.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че
основанието за определяне на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ е
констатирана нередност, тъй като оспореното решение е издадено на основание чл.
73, ал. 1 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с него е наложено финансова
корекция по смисъла на чл. 73, ал. 1 от същия закон. Дефиницията за „нередност“
е дадена в чл. 2(36) от Регламент 1303/2013 г. Съгласно тази дефиниция,
нередността съдържа следните елементи: 1) действие, бездействие на икономически
оператор; 2) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на
националното право, свързано с неговото прилагане; 3) има или би имало за
последица нанасянето на вреда върху общия бюджет на Съюза, като се отчете
неоправдан разход в общия бюджет. Следователно, за да е налице нередност по смисъла
на чл. 2(36) от Регламент 1303/2013 г., е необходимо кумулативното наличие на
трите елемента на фактическия състав на нередността (в този смисъл решения по
адм. дело № 8861/2016 г. на ВАС; адм. дело № 7640/2016 г. на ВАС; адм. дело №
5697/2016 г. на ВАС; адм. дело № 6470/2016 г. на ВАС и др. под.).
По делото е безспорно, че първият елемент на
определението е налице – ЗП И.Б.К. има качеството на икономически субект по
смисъла на чл. 2, (37) Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на
помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на
икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, същият
е сключил договор с ДФ „Земеделие“ и е получил безвъзмездно финансиране.
Спорът по делото е налице ли са вторият и третият
елемент на определението, за да се приеме, че наложената финансова корекция е
законосъобразна по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни
фондове може да бъде отменена изцяло или частично само на някое от лимитативно
посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че
всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагане.
Финансовата корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от
ЗУСЕСИФ се налага за неизпълнение на одобрени индикатори, а съгласно т. 10/предишна
т.9/ - за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на
Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
В закона не е установено съдържанието на понятието
„одобрени индикатори“, но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3,
т. 2 на закона, който гласи, че решението да се предостави безвъзмездна
финансова помощ се обективира в административен договор/заповед.
Административният договор/заповедта съдържа - наименование, стойност, основни
дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се
предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази законова норма се извежда,
че индикаторите са всъщност обектите на финансиране и предмет на инвестицията,
която се реализира с отпусната финансова помощ. Договорът е сключен в
изпълнение на бизнес плана по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ за „Закупуване на специализирана техника за технологична обработка
на винени лозя, в землището на с. Старо Железаре, местността „Банкови дъби“,
общ. Хисаря, обл. Пловдив“, като в т.1.1.1 и 1.1.2. от него е посочено, че се
предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 50
процента от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с
осъществяването на проект № 16/121/06708 от 05.07.2013 г. При последните
проверки на място е прието, че техниката е закупена, но е прието, че не е
налице изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността за 2016 г.,
2017 г. и периода 01.01.2018 г. – 17.12.2018 г. Съдът намира, че приходите от
дадена дейност, не са и не могат да бъдат предвидени като индикатори за
изпълнение, те са възможна и динамична прогнозна величина, а не статичен и
сигурен показател /индикатор/ за икономическо развитие и стабилност на ЗП. Те
не са и не могат да бъдат цел на бизнес плана и няма механизъм, включително и
правен, който да гарантира постигането на такъв показател. Бъдещите приходи не
подлежат на оценка и контрол, тъй като нямат измерими параметри за разлика от
активите, които са обективни, реални, предвидими и подлежащи на контрол обекти.
Според тълковния речник понятието „индикатор“ е показател за наличието или
отсъствието на определени данни. Ако пренесем този смисъл в настоящата тема, то
следва да се приеме, че неизпълнението на одобрени индикатори следва да е
налице, когато имаме неизпълнение или лошо изпълнение на договорената
престация, за която е получено финансирането, но, както бе посочено по-горе,
такива обстоятелства не се установяват, тъй като е закупена предвидената
земеделска техника и това не се оспорва от административния орган.
Посоченото неизпълнение на договора не попада и в
хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 10/предишна т.9/ от ЗУСЕСИФ - нередност, която
съставлява нарушение на националното право, извършено чрез действие от
получателя на безвъзмездната помощ и има или би имало за последица нанасянето
на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Следва в тази връзка да се посочи, че съгласно чл. 70,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ (в ред. преди изм. с ДВ, бр.85/2017г.), случаите на
нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9/сега т.10/,
се посочват в нормативен акт на Министерския съвет. Въпреки, че в процесното
решение този акт не е посочен изрично, очевидно органът има предвид Методиката
за определяне на санкции след плащане на проектите по ПРСР 2007-2013 г., вкл. и
посочените в Приложение № 1 към нея основни категории нарушения и конкретно т.
30, а именно, че ползвателят не е изпълнил одобрения проект, не са постигнати
нивата на показатели, предвидени в бизнес плана, доколкото такова е посочването
и в изпратеното на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ писмо до жалбоподателя за
откриване производството по налагане на финансова корекция. Тази методика
обаче, е акт на ДФ „Земеделие“, а не акт на Министерския съвет, освен това с
Решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховен
административен съд, потвърдено с Решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело №
1757/2019 г. на Петчленен състав – І колегия, е прогласена нейната нищожност,
т.е. към момента на постановяване на процесното решение, не е била част от
действащото право.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.
72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ размерът на финансовата корекция трябва да е равен на
реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните
средства – допустими разходи. В случая такива „финансови последици“ не се
установяват, тъй като всички дейности, за които се отпускат средствата, са
изпълнени и тази мярка няма как да бъде приложена.
Разходът за бюджета на Съюза е отпуснатата субсидия,
същият е направен за точно определени показатели и това са изброените в Таблица
1 на бизнес плана, респ. Приложение № 1, неразделна част към сключения договор
- Таблицата за одобрени разходи по проекта - това е одобрената за подпомагане
инвестиция. Инвестицията по същество не се отъждествява с прогнозни стойности,
които са пряка последица от осъществяване на дейността, стоят извън предмета на
инвестиционните разходи и като такива не подлежат на оценка и контрол.
Приходите са резултат на работеща вече инвестиция, но не и самата инвестиция и
поради това са извън предвидените разходи за нейното изпълнение. В бизнес плана
приходите са отразени отделно от Таблица 1, а именно в Таблица 12
„Производствена програма“ от бизнес плана, именно защото са извън предмета на
инвестицията и не са от нормативните, респ. договорни изисквания за изпълнение.
Приходът, както бе посочено по-горе, е икономически прогнозна стойност от
функционирането на дейността и като такъв не може да послужи за извършването на
неправомерен разход, а от там не може да има за последица нанасянето на каквато
и да било вреда.
Неоснователно е прието наличие на нарушение на т.4.18
от договора, който текст изисква да се извърши „одобрената инвестиция“. Предмет
на одобрената инвестиция е обектът на финансиране, т.е. закупуването на
техника. Преценката за изпълнение на одобрената инвестиция, респ. доколко
разходите от бюджета на Съюза са били използвани по предназначение, включва
фактите и обстоятелствата, установяващи до каква степен са изпълнени одобрените
в Таблица № 1 от бизнес плана активи. Прогнозите в производствената и търговска
програма отразяват финансово икономическия статус на инвестицията и те са в
Таблица 12 на бизнес плана и имат значение при преценка на икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост. Активите, поради своята обективност,
реалност и предвидимост, подлежат на оценка и контрол и те са инвестицията, а
финансирането е с цел нейното реализиране, докато приходите са резултат от
последващата дейност на инвестицията, но не и самата инвестиция. В подкрепа на
този извод е предвиденото в т.1.2. от договора, че Фондът изплаща помощта по
договора, при условие, че ползвателят е извършил инвестицията по одобрения
проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към
него и действащите нормативни актове. Това означава, че ако инвестицията не
беше извършена, ЗП нямаше да получи помощта, а това от своя страна означава, че
одобреният проект е изпълнен в своята нормативна и договорна част.
Предвид горепосоченото, реализирането на по-нисък
размер приходи от дейността в сравнение с предвидените в бизнес плана и/или
липсата на реализирането на такива, не води нито пряко, нито косвено до извод,
че е нанесена вреда на бюджета на Съюза, поради начислен неправомерен разход и
тази констатация не обосновава извършено от жалбоподателя нарушение.
Съдебната практика е еднопосочна, че финансовото
отражение на нарушението върху бюджета на общността е елемент от фактическия
състав на „нередността“ по смисъла на Регламент № 1303/2013 и че в тежест на
административния орган е да докаже съставомерността на деянието, като подлежат
на доказване всички елементи от фактическия състав на нередността. Изхождайки
от легалната дефиниция на „нередността“ по смисъла на Регламент № 1303/2013, се
стига до извода, че нередността е само това нарушение, което има или би имало
финансово отражение, като следва да е налице и причинно-следствена връзка между
нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза
от нея.
При този анализ на националното и съюзното право в
разглежданата материя, се налага изводът, че не всяко нарушение на разпоредба
на националното или на съюзното законодателство, произтичащо от действие или
бездействие на стопански субект, е нередност по смисъла на правото на ЕС и
основание за налагане на финансова корекция. За да се направи извод за наличие
на основание за определяне на финансова корекция, следва да се мотивира и
финансовото отражение на нарушението (решения по адм. дело № 9183/2016 г. на
ВАС и адм. дело № 11433/2016 г. на ВАС). Приема се дори, че евентуалната
невъзможност за определяне на количественото изражение на вредата (действителна
или потенциална) не изключва задължението на ответника - управляващ орган да се
произнесе по този въпрос.
В оспореното решение не е изследван въпросът за
финансовата вреда или за възможността от понасяне на такава. Липсват мотиви
нанесена ли е финансова вреда на Съюза или има ли опасност, възможност за
нанасяне на вреда върху бюджета на ЕС, която да е в пряка и непосредствена
причинна връзка с нарушението. Отсъствието на съображения по въпроса има ли
вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза, прави волеизявлението за
налагане на финансова корекция немотивирано и необосновано.
Безспорно е, че жалбоподателят не е успял да изпълни
заложените за първите три години приходи в бизнес-плана, въз основа на който му
е отпусната безвъзмездната финансова помощ, но от друга страна, при проверката
се е установило, че проектът е изпълнен изцяло, съобразно заложените параметри
и функционира в пълен обем.
При вземането на решение, че е допусната нередност,
която води до налагане на финансова корекция, не са изследвани видът и степента
на неизпълнението по конкретния проект. В нарушение на чл. 52, ал. 2 от Наредба № 8/2008 г. в
мотивите на решението не е посочено какво е реалното отражение на
неизпълнението на бизнес-плана в тази му част върху проекта, финансиран с част
от средства от ЕЗФРСР. Липсва и произнасяне това неизпълнение има ли изобщо
някакви реални последици за функционирането на изпълнения изцяло проект, за да
се направи извод, че е налице вреда и тя е в причинна връзка с неизпълнението
на приходите. Не се сочи и дали има някакви други негативни последици и ако има
такива, съществува ли възможност за тяхното отстраняване.
По тези съображения, оспореното решение е постановено
от компетентен орган, но е немотивирано, издадено е при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва
да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед представения в
последното съдебно заседание списък с разноски (л.485) на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на държавна такса - 1700 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 8148 лева с ДДС. Тези разноски са
действително извършени, видно от приложените платежно нареждане (л.449),
фактура и платежно нареждане (л.486-487). Във връзка с възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на заявеното адвокатско
възнаграждение следва да бъде посочено, че изчислено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение се явява такова в размер на 5154,11 лв. без ДДС,
съответно в размер на 6184,93 лева с ДДС, с оглед представените доказателства
за извършено начисляване на ДДС и регистрацията на адвокатското дружество по
ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, обаче, размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Посочената правна норма въвежда ограничение единствено относно минималния
размер на адвокатското възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет, но не и относно договорения
му размер, който разбира се следва да е справедлив и обоснован, с оглед
фактическата и правна сложност на казуса, какъвто е настоящият случай. Казано с
други думи, не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на
разноските в тази им част, по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл.
144 АПК, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение – 8148 лв. е съобразен
с действителната фактическа и правна сложност на делото, и в този смисъл не е
налице прекомерност на същото.
Ето
защо Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16/121/06708/3/01/04/01 от 14.06.2019 г. на
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в
размер на 262 410,58 лв. по Договор за отпускане на финансова помощ по мярка
121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развие на
селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони №16/121/06708 от 15.08.2014 г., сключен
между И.Б.К., ЕГН **********,*** и адрес за кореспонденция гр. ***** и ДФ
„Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен Фонд “Земеделие” да заплати на И.Б.К., ЕГН **********,***
и адрес за кореспонденция гр. *****, сумата в размер на 9848/девет хиляди
осемстотин четиридесет и осем/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен
срок от съобщаването с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: