Решение по КНАХД №1468/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Заместник кмета на Община Варна срещу Решение № 481/17.04.2025 г., постановено по АНД № 4911/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 1792/20.11.2024 г., издадено от Заместник кмета на община Варна, с което на Т. К. В., на основание чл. 174 ал. 1 т. 1, вр. чл. 429 и чл. 472 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение разпоредбата на чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗВМД.

Въззивното решение се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушението е описано пълно и точно, индивидуализирано е в степен да позволи на наказаното лице да разбере за какво е наказано, посочени са всички съставомерни факти, вкл. дата и място; спазени са сроковете по ЗАНН, не са налице основания да се приеме, че случаят е „маловажен“. Прави се искане за отмяна на въззивното решение, за потвърждаване на оспореното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от юриск. С. Д., която поддържа жалбата.

Ответникът по касация – Т. К. В. не се явява, представлява са от адв. А. А., който оспорва касационната жалба като неоснователна. Настоява касационната инстанция да постанови решение, с което да остави в сила решението на ВРС. Моли на ответника по касация да се присъдят разноски за касационното производство по представения в първата инстанция договор за оказване на безплатна правна помощ.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за отмяна решението на ВРС и за отмяна на НП.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила редовна жалба от Т. К. В. против НП № 1792/20.11.2024г. издадено от Заместник кмета на община Варна, с което на основание чл. 174 ал. 1 т. 1, вр. чл. 429 и чл. 472 от ЗВМД, му е наложена „глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение разпоредбата на чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗВМД. Отговорността на лицето е ангажирана затова, че на 26.09.2024г. около 9.30 ч., в гр. Варна, кв. "Вл. Варненчик"  пред блок 230, вх. 6 разхожда домашен любимец, порода наподобяваща Джак Ръсел териер, без поставен микрочип. Съставен бил АУАН, връчен на Т. В., срещу който в срока е постъпило възражение за това, че не е собственик на кучето, с приложени доказателства. След като не е уважил възражението, административният орган издал обжалваното наказателно постановление.

За да отмени НП, районният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. От приложената административнонаказателна преписка се установява, че наказаното лице не е собственик на кучето, като в законовоопределения срок, заедно с възражението е представило доказателства за това, че собственик е К. С., а разпоредбата на чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗВМД предвижда задължение за собствениците на кучета, какъвто е безспорно установено, че не е Т. В..

Прието е, че обжалваното НП е незаконосъобразно и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – от приобщения доказателствен материал не се установяват признаците на твърдяното като извършено нарушение, което води до краен извод за незаконосъобразност на НП. Решението е правилно.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които не се налага да бъдат преповтаряни още веднъж в мотивите към настоящото решение и към които препраща на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ от АПК.

Районен съд – Варна е събрал всички доказателства, релевантни за решаване на правния спор. Направените въз основа на тях изводи са последователни, логични и правно обосновани. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, както и аргументите на двете страни. Вярно са установени фактите - че посоченият за нарушител Т. В. не е собственик на кучето, за да бъде ангажирана отговорността му на посоченото в НП основание – нарушение на чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗВМД, който задължава собствениците на кучета да ги представят на регистриран ветеринарен лекар, който да им постави идентификационен транспондер и издаде паспорт.

Предвид изложените съображения, настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна намира, че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци и не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не се констатират такива при извършената служебна проверка, поради което като законосъобразно и обосновано, решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, своевременно направеното искане на касационния ответник за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява основателно. На основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, в тежест на касационния жалбоподател следва да се възложат разноски в размер на 400 лева, съгласно чл. 18 ал. 2, вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481/17.04.2025 г., постановено по АНД № 4911/2024г. на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат А. Д. А. от *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.