Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
12.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
петнадесети октомври година 2020
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Ваня Ружина
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1485 описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са обективно
евентуално съединeни искове - предпочитан иск с пр. основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.
45 от ЗЗД, евентуални искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.
59 от ЗЗД.
По изложените в
исковата молба обстоятелства ищцeцът „У.Б.8“
ЕООД с ЕИК ******* представляван от Г.П.- управител, чрез адв.Р.
М. и адв.О.Т. -пълномощници
е предявило при евентуално обективно съединяване някололко осъдителни иска, от
които първия предпочитан иск срещу Република България представлявана от М. на Ф.,
с правно основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 7 от Конституцията на Р България за заплащане на сумата от 138 304.28 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди от събрана такса в периода
01.01.2014г. до 09.08.2014г. въз основа на разпоредбата на чл. 35б от ЗЕВИ,
която е обявена за противоконституционна, ведно с лихва за забава в размер на
42 150.20 лв., за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба – 31.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуалност ищецът
претендира Република България,
представлявана от М.НА Ф.да бъде осъдена да заплати на „У.Б.8“ ЕООД на основание чл. 55 ЗЗД сумата в размер на
138 304.28 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за
периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно с лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба – 31.01.2019г. Предявен е при условията на
евентуалност и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - Република България,
представлявана от М.НА Ф.да заплати на „У.Б.8“ ЕООД сума в размер на 138 304.28
лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 42 150.20 лв., за периода
31.01.2016 г. до 31.01.2019 г. Претендира сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник - вятър. Ищцовото дружество продавало
електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа,
по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която е
изкупувана от "Енерго-Про Продажби" АД съгласно Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 97 от 26.08.2009 г., сключен между ищцовото дружество
и "Е.ОН България Продажби" АД. Твърди се, че "Енерго-Про
Продажби" АД е изкупувало ежемесечно произведената електрическа енергия,
на база издадени от ищеца фактури, по преференциална цена, определена от КЕВР с
Решение № Ц-010/30.03.2011. Посочва,
че ВяЕЦ на ищцовото дружество е присъединена към електроразпределителната мрежа
на "Електроразпределение Север" АД на основание сключен Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-242/08.10.2007-
3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., между ищеца и "Е.ОН
България Мрежи" АД. Сочи си, че
с нормата на чл. 35а от ЗЕВИ била въведена нова "такса", приложима
единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър
и слънце в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за
произведената електрическа енергия от възобновяем източник. Твърди се, че
съгласно чл. 35б от ЗЕВИ таксата се
удържа и внася в държавния бюджет от
обществения или от крайните снабдители.
Наведен е довод, че с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д.
№ 1/2014 г. са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.
109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ и същото е влязло в сила считано от
09.08.2014г. Твърди още, че ищецът издал на ЕПП Фактура № ********** от
31.01.2014 г. за сумата от 130 037,59 лв. с ДДС за произведената през м. януари
2014 електрическа енергия от неговата ВяЕЦ.
Твърди се, че на 24.02.2014 г. "Енерго-Про
Продажби" АД /ЕПП/ извършило плащане на дружеството ищец по Фактурата за
м. 01/2014 г. за сумата от 108 364,66 лв. с ДДС, което представлява
първоначалната сума за произведена електрическа енергия по преференциална цена,
намалена с новата такса от 20%. По същия начин, през следващите месеци ищецът
издавал съответните фактури за
произведената електрическа енергия по преференциална цена, но получавал от ЕПП
плащане, намалено с 20%, подробно описани. Заявява, че е претърпял преки и
непосредствени загуби/вреди/ от неоснователно платени суми в общ размер от 138
304.28 лв. Поддържа се, че е налице
противоправно поведение на длъжностни лица, съставляващи колективния държавен
орган – Народно събрание, които се изразяват в приемането на
противоконституционен закон –разпоредбите чл.35а –чл.35в ЗЕВИ и последващо
бездействие – неуреждане на правните последици възникнали в резултат на
прилагането на тези норми по реда на чл.22, ал.4 от ЗКС в двумесечния срок
предвиден в ПОДНС. Моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът Република България
чрез М.НА Ф.в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Оспорва
исковете по основание и размер. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Сочи, че процесиите такси са били събрани законосъобразно и на ищеца не се дължи
обезщетение за заплащането им, защото КРБ съдържа забрана за придаване на
обратно действие на обявените за противоконституционни разпоредби. По
евентуалния иск, счита че не следва да отговаря за действията на народните
представители, че действията им не са виновни и противоправни, оспорва
наличието на причинна връзка. Претендират се сторените по делото разноски.
В открито заседание ищецът, чрез пълномощника
си адв.М. – САК поддържа предявените
искове. Представя списък на разноски.
Възраженията на ответника Държавата чрез
МФ се поддържат от юрк.И..
Софийски
градски съд, ГО, I – 7 състав, като взе
предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, преценени съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, че ищцовото
„У.Б.8“ ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяем източник-
вятър.
По делото е приет неоспорен Договор
за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-242/08.10.2007-
3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., сключен между ищцовото „У.Б.8” ЕООД и "Е.ОН България Мрежи" АД, съгласно който електрическата централа,
находяща се в имот №35746.21.104 по плана за земеразделяне на с.Камен бряг,
Община Каварна, собственост на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на "Е.ОН България Мрежи" АД . /л.38 –л.40 от делото/
Приет е
неоспорен Договор за изкупуване на ел.
енергия произведена от възобновяем енергиен източник №97/26.08.2009г., сключен
между ищцовото „У.Б.8” ЕООД, като производител, и "Е.ОН България Продажби" АД / от 10.09.2012г. преименувано на
"Енерго-Про Продажби" АД/, като купувач,
съгласно продавачът се е задължил да произвежда електроенергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект – вятърна централа ВяЕЦ „Камен Бряг Север-3“ находяща се
в землището на с.Камен бряг, Община Каварна срещу насрещното задължение на
купувача да изкупува цялото количество произведена енергия на преференциални
цени ./л.31-л.35
от делото/
От приобщената
по реда на чл.192 ГПК справка от КЕВР, обективирана в
писмо изх.№ Е-12-00435/20.07.2020г., се установява, че „Енерго-Про Продажби"
АД е превеждало удържаните от ищеца „У.Б.8“ ЕООД такси от 20 % по бюджетна сметка на КЕВР,
през периода от 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., като от сумите от КЕВР са
прехвърлени към централния бюдеж при спазване на указанията на Министерство на
финасите. Според справката на КЕВР така удържаната и преведена такса за
производство на ел.енергия от вятърна и слънчева енергия възлиза на 138
304,28лв./л.153 от делото/
По делото са
представени фактури и справки, въз основа на които е изслушано и прието
заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.. От
приетото неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че за периода от
01.01.2014 г. – 09.08.2014 г. начислената „такса за производство на
електрическа енергия“ по Удостоверения за удържана такса по чл. 35б от ЗЕВИ от
страна на "Енерго-Про Продажби" АД е в размер на 138 304.28 лева. Сочи се, че "Енерго-Про Продажби" АД
е превеждало удържаните такси от 20 % по сметка на КЕВР в срок до 15-то число,
както следва: с платежни нареждания на 15.04.2014г., на 05.07.2014г., на
15.10.2014г. с посочено основание – такса за производство на ел. енергия,
съгласно чл.35 Б от ЗЕВИ. От заключението се установява, че законна лихва за
забава върху главницата от 138 304,28лв. за периода 31.01.2016 г. до 31.01.2019
г. възлиза на 42 154,07лв.
Приетото заключение на съдебно счетоводна експертиза, съдът възприема
като обективно и кореспондираща с приетите писмени доказателства.
Не е спорно обстоятелството, че с
решение на КС № 13/31.07.2014 г. разпоредбите на чл. 35а-чл. 35в от ЗЕВИ са
обявени за противоконституционни. Р ешението е обнародвано на 06.08.2014 г. и е
влязло в сила на 10.08.2014 г. съгласно нормата на чл. 151, ал. 2 от КРБ като
противоконституционния т закон не се прилага от деня на влизане на решението в
сила. Т.е. безспорно за релевирания период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е
действаща. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а
претенцията е обоснована с твърдение за противоправност поради приемане на
противоконституционна разпоредба.
Така устнавеното от фактическа страна сочи на следните
правни изводи:
По допустимостта: Предявения осъдителен иск срещу
държавата представлявана от М.НА Ф.е процесуално допустим - налице са активно и
пасивно легитимирани страни/надлежен процесуален субституент по см. на чл.31,
ал.1 ГПК/, правен интерес от предявяване на иска, като правото на иск е редовно
упражнено.
По същество:
По главния иск по чл. 49, вр.45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ:
На първо място следва да се уточни, че
деликтният иск е един, а не два, предявени при условията на евентуалност.
Твърдят се вреди от противоправно поведение, като дали противоправността се
изразява в нарушение на законодателството на ЕС или на вътрешното законодателство
или едновременното и на двете, не е основание се счита, че се предявяват
различни искове. Твърди се настъпване на деликт, сочат се обективните и
субективните признаци на деяни e то и се твърди противоправност, като съдът не
е обвързан от предложената от ищеца квалификация на противоправността, а дължи
самостоятелна преценка дали деянието е правомерно или не. Ето защо не е налице
обективно съединяване на искове при посочени различни основания на вземането
при условията на евентуалност - вземането е едно, основанието за възникването
му е едно (чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като се отчита, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна) и предявеният иск за обезщетение е един.
Ноторно е, че съгласно разпоредбите на чл.
35а, ал. 1-3 ЗЕВИ, приети с точки 2 и 3 от § 6 от ЗР на Закона за държавния
бюджет за 2014 г., на парламентарно заседание на 42-рото Народно събрание,
проведено на 04.12.2013 г., за производството на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия се събира такса, чиито размер е определен по
формула, установена в, ал. 2 на разпоредбата. Задължени за таксата лица са
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
По делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е
производител на електрическа енергия чрез вятърна електрическа централа.
Установява се от
изисканата по реда на чл. 190 ГПК справка от КЕВР (л.153), че в периода първо -
трето тримесечие на 2014 г. от ищеца като производител на електрическа енергия
от слънчева енергия е събрана такса общо в размер на 138 304, 28лв.
В Решение № 13
от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Р. Б., постановено по конституционно
дело № 1/2014 г. за противоконституционни са обявени точки 2 и 3 от § 6 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г.(ДВ, бр.
109/2013 г), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ДВ, бр. 35/2011 г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 9/2013
г.). В мотивите си КС приема, че разпоредбата на, ал. 1 на чл. 35а ЗЕВИ
противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, съгласно който гражданите са
длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи
и имущество. "Таксата е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно
физическо или юридическо лице заради това, че е предизвикало действието на
държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Тя е финансово
плащане, установено от държавата и събирано от нейните органи във връзка с
извършвана от тях дейност или услуга С
установената такса по чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ законодателят въвежда задължение за
производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия (чл. 35а,
ал. 3 ЗЕВИ) безвъзмездно плащане, срещу което не получават никаква
услуга.". КС приема също, че разпоредбата на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ
противоречи и на чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията, съгласно които законът
създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия
за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма,
нелоялната конкуренция и защитава потребителя; инвестициите и стопанската
дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от
закона. "От всички стопански субекти, които се занимават с производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници, единствено производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени с таксата по
чл. 35а, ал. 1 ЗЕВИ. Недопустимо е създаването на обособен, специален правен
режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален
режим за други. Законодателят е длъжен да установи подходящ правен механизъм,
който успешно да може да предотвратява злоупотреби с монополизъм, нелоялна
конкуренция и да защитава потребителя." Прието е още, че разпоредбите на
чл. 35а, ал. 2, чл. 35б и чл. 73 ЗЕВИ сами по себе си не са
противоконституционни, но те са свързани и обслужват разпоредбите на чл. 35а,
ал. 1 и 3 ЗЕВИ, които са противоконституционни и поради обусловеност с тях са
също противоконституционни, защото самостоятелното им съществуване влиза в
противоречие с принципа на правовата държава.
Съдът приема, че доколкото принципът на защита на оправданите правни
очаквания, на устойчивост и предвидимост на бизнес средата и на
равнопоставеност и недискриминация на правните субекти са провъзгласени чрез
първичното право на ЕС (ДФЕС), то с приемането на процесните разпоредби е
налице съществено нарушение и на правото на ЕС, с оглед констатацията на КС, че
нормите по недопустим начин създават обособен, специален правен режим за някои
субекти на стопанска дейност и изключват този специален режим за други.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за гаранционно-обезпечителна отговорност
за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за
лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна,
тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя
на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1). правоотношение по възлагане
на работа, 2). осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице -
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа,
чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така - ППВС № 9/1966 г.).
Спорен е въпроса дали е противоправно деяние
приемането на противоконституционен закон и бездействието на Народното събрание
да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон,
както и какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на
противоконституционния закон права преди Народното събрание да уреди заварените
приключили отношения. По тези въпроси е формирана съдебна практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 91/06.04.2020 г., по гр. д. №
3804/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, както и решение № 72 от 21.04.2020 г. по гр. д.
№ 2377/2019 г. на ВКС, ГК ІV ГО.
С тази съдебна практика е разяснено, че отговорност на Народното
събрание е приетите от него закони да съответстват на КРБ, защото народните
представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва,
която те полагат съгласно чл. 76, ал. 2 КРБ при конституирането на всяко
новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение за спазване на КРБ от мнозинството народни
представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл. 4, ал.
1 КРБ е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията
и на следващо място според законите на страната. Разяснено е също така, че
приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е
противоправно деянието (във висша степен) и приложението на
противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти -
както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в
равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с
Конституцията. Ако действието на противоконституционния закон е запазено в
някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови правото и за
тези отношения, които са се осъществили в нарушение на КРБК. В чл. 22, ал. 4
ЗКС вр. с чл. 152, ал. 2 КРБ регламентират действие занапред на решенията на
КС. Той не установява възможност Народното събрание да уреди възникналите
правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен
закон, а го задължава да направи това, за да възстанови по този начин нарушения
конституционен ред. Бездействието на Народното събрание да уреди правните
последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова
противоправно, колкото и приемането на такъв закон.
Дадени са разяснения, че докато Народното събрание не уреди всички
правни последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането
на съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират
продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава да бъде
накърнен, което е несъвместимо с правовата държава. Продължаващите да
съществуват правни последици от запазеното действие на обявения за
противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба, но по различни
причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще или да
бъдат уредени от Народното събрание непълно или неточно. Последното не прави
накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието
си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират
отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от
продължаващото да съществува нарушение на Конституцията.
Тези разяснения, дадени с
актуалната съдебна практика, цитирана по - горе, следва да се съобразят при
разглеждане на спора, предмет на делото.
В разглеждания случай се установи, че нормата, въз основа на която е
събирана процесната такса, е обявена от КС на РБ за противоконституционна. Също
така Народното събрание не е изпълнило задължението си, произтичащо от нормата
на чл. 22, ал. 4 ЗКС да уреди възникналите правни последици от акта, обявен за
неконституционен. Това бездействие от страна на Народното събрание не може да
обоснове освобождаването му отговорност за причинените на засегнатите субекти
от обявената за не конституционна норма.
В рамките на правораздавателната
компетентност е установяването наличието на противоправно бездействие от страна
на Народното събрание, както и извършването на преценка дали същото може да
послужи като основание за ангажиране деликтната отговорност на държавата.
От ангажираните
по делото доказателства, обсъдени по - горе, се установи, че събраната от ищеца
такса през разглеждания период м.01.2014 г. - м.08.2014 г. при реализиране на
произведената от него електроенергия възлиза на 138 304,28 лв. Тя е начислена
върху приходите и е събрана на основание чл. 35а от ЗЕВИ.
Същевременно с
горепосоченото решение на КС е установена противоконституционност на посочената
норма. С удържането на исковата сума в размер на дължимата по приложимия закон
такса имуществото на ищеца е намалено в причинна връзка с противоправно
поведение на лица, за поведението на които държавата отговаря. На основание чл.
45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. По делото не са
заявени твърдения и съответно не са ангажирани доказателства за оборване на
установената в посочената норма презумпция за вина.
Ето защо съдът приема, че е налице деликт, осъществен от длъжностните
лица, включени в състава на държавен орган, в причинна връзка с който за ищеца
са възникнали имуществени вреди в размер на исковата претенция.
Налице е второто противоправно поведение, на което се позовава ищецът,
изразяващо се в неизпълнение на нормативно вменено задължение към органа, приел
противоконституционния акт, да уреди последствията от приложението му -
съгласно чл. 22, ал. 4 ЗКС. По време на приложение на акта са настъпили правни
последици - таксата, въвеждането на която противоречи на Конституцията, е
удържана от ищеца и постъпила в държавния бюджет. Ето защо за органа,
постановил неконституционния акт, е възникнало задължение да предприеме
действие по уреждане на възникналите правни последици, което задължение му е
вменено по императивен ред с чл. 22, ал. 4, вр.ал. 2 ЗКС. Няма законов
механизъм, по който понеслото правни последици от противоконституционния закон
лице да задължи Народното събрание да приеме закон, по силата на който да бъдат
репарирани тези последици. От това следва, че редът за защита правата на
увреденото лице е да търси обезщетение за вредите си по общия ред /реда на чл.
49 ЗЗД, чл. 7 КРБ/. При наличието на правна последица, която за ищеца има
имуществено изражение, изразяващо се в намаляване на патримониума му, бездействието
на органа представлява деликт, от който за ищеца е произлязла вреда в размер на
исковата сума.
По изложените
съображения съдът приема, че се е осъществил фактическият състав на чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ - от противоправно действие (приемане на
противоконституционен и противоречащ на правото на СЕ акт) и последвало го
бездействие (уреждане на последиците от акта), извършени от длъжностни лица в
състава на държавен орган за ищеца е възникнала имуществена вреда в размер на
исковата сума, която е в причинна връзка с действието и последвалото го
противоправно бездействие. Поради това в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за имуществени вреди.
Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало претендираното
вземане и предявеният иск е основателен и доказан в предявения размер и следва
да се уважи.
Поради уважаване на главния иск, не следва да се разглеждат предявените
евентуални искове за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На ищеца се дължат вреди, считано от
момента на настъпване на увреждането. Претендира се обезщетение за законната
лихва от по-късен момент - считано от 31.01.2016 г. От заключението на ССчЕ се установи, че законната
лихва върху главницата от 138 304,28 лв. за периода 31.01.2016 г. - 31.01.2019
г., е в размер на 42150,20 лв. Искът следва да се уважи в предявения размер от 42
150,20 лв.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 7 643,16 лв., от
които 7243,16лв. внесена държавна такса и 400лв. депозит за ССчЕ. До
приключване на устните състезания не е представен списък по чл.80 ГПК, нито
договор за правна помощ удостоверяващ разход за
адвокатско възнаграждение, поради което и съгл. указанията по т.1 и т.2
от ТР№6 /6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не е доказано
плащане, съдебни разноски адвокатско
възнаграждение, не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Република България, представлявана от М. на Ф., адрес: гр.
София, ул.*********, да заплати на „У.Б.8“
ЕООД с ЕИК ******* представлявано от Г.П. управител, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.********както следва:
- на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 4, §3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ, сумата от 138 304,28 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в
приемане на разпоредба в закон, която е в съществено нарушение на правото на ЕС
и противоречи на Конституцията и в неизпълнение на задължението да уредят
отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата след обявяването й за
противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ
за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., заедно със законната лихва от
31.01.2019 г. до окончателното плащане;
-на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
42 150,20 лв., представляваща лихва
за забава върху горната главница за периода 31.01.2016 г. - 31.01.2019 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 7643,16 лв., представляваща
съдебни разноски пред СГС.
Присъдените на ищеца суми могат да се заплатия по банкова сметка ***.83
от делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: