Р
Е Ш Е Н И Е
№
37
Габрово,
05.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети март, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева
и с участието на прокурор А. Александров
от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 46 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-347 от 20.02.2023 г.,
подадена от „*******“ ЕООД, със седалище и адрес науправление гр. ******, ЕИК: ***********,
против Решение № 26 от 2.12.2022 г. на Районен съд Трявна /РСТ/, постановено по
н.а.х.д. № 82 от 2022 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
Нарушенията, за които е издадено процесното НП, се изразяват в
следното:
На 9.12.2021 г.,
при извършена проверка от служители на РОНП-СЦБ, в търговски обект – магазин,
находящ се в гр. *********, на посочен административен адрес, стопанисван от
касатора, при която са проверени два вида продукти, за които е установено
следното:
1.
Електрически лед
гирлянд с контролер с осем режима на работа – няма марка, моделът е 100 лед,
няма артикулен номер, няма баркод, произход – Китай, технически характеристики:
220 – 240 V;
2,5А; контролер ЕК-04; IP44; СЕ маркировка, опаковка – картонена кутия с
инструкции на руски език, производител и вносител не са обявени; цена– 6.00 лв.
за брой; брой продукти в търговския обект – 6 броя.
2.
Електрически
светлинен гирлянд /100 бр. лампи/ с контролер, с осем броя режима на работа,
без посочена марка, модел L – 100; артикулен номер няма; баркод няма; произход – Китай;
технически характеристики: 220 V; 63 W; 50 Hz; СЕ маркировка; опаковка – картонена кутия с инструкции
за употреба, производител и вносител – не са посочени; цена: 6лв. за брой; брой
продукти в търговския обект – 5 бр.
Продуктите са електрически съоръжения, предназначени за
използване при променливо напрежение 50 V
– 1000 V и попадат в обхвата на Наредба за съществените
изисквания и оценяване на съответствието на ел. съоръжения, предназначени за
използване в определени граници на напрежението /НСИОСЕСПИОГН
от 2016 г./, приета на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТИП.
Двата вида продукти са без нанесени върху тях или
опаковката име и търговско наименование, адрес за връзка с производител и
вносител, каквито се изискват съгл. чл. 33, т. 3 и т. 4, чл. 27, ал. 2, и чл.
25 от Наредбата. Първият продукт е и без
информация на български език за безопасност, изискуема по чл. 18, чл.
24, ал. 2 и чл. 33, т. 2 от Наредбата. На тази база са формирани изводи за две
нарушение: 1. Относно двата продукта за нарушение на чл. 4а, ал. 1, във вр. с
чл. 4в, т. 1 от ЗТИП и за първия продукт – на чл. 4б, т. 4 от същия нормативен
акт, за които са наложени посочените по-горе санкции. Мотивиран е и извод за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В депозираната жалба се сочи, че е необосновано, т.к. в него не се коментира въпросът за
вината и нейния вид. Излагат се съображения за несъставомерност на посочените
деяния.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че вмененото на
жалбоподателя нарушение се явява доказано от обективна
страна. Обсъден е въпросът за вината, като съдът е изтъкнал, че
при санкциониране на юридически лица този елемент от състава на нарушението не
се обследва и АНО не излага мотиви в тази насока. Съдът също споделя
становището, че не са налице основания деянията да се третират като маловажни
случаи, като излага мотиви, че дори те се характеризират с по-висока степен на
обществена опасност, т.к. стоките са ел. съоръжения, които съставляват
източници на повишена опасност поради риск от възникване на пожари и други
инциденти, които могат да доведат до увреждане на хора и имущества.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност. Излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон от страна на РС. Според касатора съдът не е отчел, че АНО е нарушил
нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1,т. 6 от ЗАНН, като АУАН и НП не
съдържат съществени задължителни за тях реквизити, като още веднъж се прави
възражение относно непосочване вида на вината на дееца.
Ответникът по
жалбата е депозирал писмено становище, подписано от юрист при ДАМТН – София, с
което оспорва жалбата.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Процесуалният
му представител – адв. Г.Н. ***, прилага писмено становище, в което излага по
същество съображенията си в подкрепа на касационната жалба. Счита, че не е била
изпълнена и процедурата по съставяне и връчване на АУАН, който в случая е бил
изпратен на кмета на Община Трябва за предявяване и връчване на адресата. От
общината е изготвено съобщение до управителя на дружеството за явяване на 28.02.2022
г. в посочен часови диапазон за съставяне и връчване на акта и поради неявяване
на представител на дружеството той е съставен в отсъствието на такъв.
Връчването е станало от лицето Стоян Велев, без да става ясно в какво качество
това лице осъществява връчване. АУАН е изпратен в РУ Трявна, в нарушение на
нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. АНО също е допуснал нарушение, т.к. е издал
НП без да се увери, че АУАН е надлежно съставен и връчен на адресата. Като не е
съобразил тези съществени нарушения, РС е издал решението си в нарушение на
закона. Оспорва се и правилността на становището на АНО относно приложението на
чл. 28 от ЗАНН, като се излагат съображения за маловажност на случаите, т.к. не
са налице вредни последици от деянията, липса на други установени нарушения.
Ответникът рпо
касационната жалба не се представлява в о.с.з.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция за допустимост и законосъобразност
на процесното решение на РСТ
се установи следното:
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е обективно и
безспорно установена. В НП е цитиран и към АНП е приложен Констативен протокол
/КП/ за извършена проверка от процесната дата – 9.12.2021 г., в който е
посочено, че на проверката е присъствала П. Д. К. – едноличен
собственик на капитала на дружеството и негов управител, т.е. лицето, което по
закон представлява същото. В КП е отразена фактологията, изложена в оспореното
НП, като той е подписан от представителя на дружеството – търговец без
забележки. По-късно, в проведено по делото о.с.з., този официален свидетелстващ
документ не е оспорен и РС правилно е приел, че с него се установява по
безспорен начин относимата фактология по случая.
Несъмнено административнонаказателна отговорност се търси
от дружеството, като юридическо лице – търговец, разспространяващ в търговския
обект процесните стоки. По тази причина и вината, като субективно отношение на
дееца към извършеното от него, е несъставомерна и правилно РС е изложил
съображения в тази насока, които настоящата съдебна инстанция подкрепя изцяло,
без да е налице необходимост да ги преповтаря. По никакъв начин не са нарушени
нормите на чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, те изискват
посочване на „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“, а този
реквизит е налице както в АУАН, така и в НП. Касаторът смесва изискването за
„законова разпоредба“ с това за посочване вида на вината, като това са два
различни правни института. Нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН дори не
упоменава вината. Отговорността на юридическите лица в АНП е специфична
безвиновна отговорност, т.к. те са правна фикция, която, за разлика от реалната
физическа личност, която не може да има отношение – интелектуално и волево, към
своите актове и поведението на лицата, които ги управляват и/или са техни
служители и решението на този въпрос е безспорно в съдебната практика както на
ВС, така и ВАС и административните съдилища.
По отношение на твърденията за процесуално нарушение по
повод съставяне и връчване на АУАН съдът установява, че процесният такъв е
издаден на 28.02.2022 г., като на него е поставен подпис на нарушител – лицето,
което управлява и представлява дружеството, с дата – 3.06.2022г., т.е. по
делото няма спор, че привлеченото към АНО лице е запознато с обвиненията срещу
него преди издаване на НП от 21.06.2022 г., и е имало възможност да представи
своите възражения и доказателства, като правото му на защита не е накърнено.
Съгласно чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН ако се установи, че актът не е бил предявен на
нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, т.е. дори и
да е било налице нарушение по съставянето и връчването на акта, те не са
съществени и не водят автоматично до отмяна на издаденото въз основа на него
НП, след като АНО има възможност при установяване на такива слабости да върне
акта за предявяване и връчване на адресата. От основно значение е този адресат
да е запознат с обвиненията срещу него и да има възможност да организира
защитата си, които изисквания в случая са спазени. В този смисъл е и нормата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В преписката се
съдържа разписка от П. Д. К. /управител/, в която е посочено, че същата е подписала и
получила АУАН № ЦГЦ-01 от 28.02.2022 г. /процесният/ на 3.06.2022 г. На
9.03.2022 г. на управителката е връчено съобщение за връчване на съставения
акт. Преди това на същото е лице е била
изпратена и получена от него Покана, в която са описани двете нарушения,
констатирани при проверката, като адресата е уведомен, че следва съставяне на
АУАН, за което е поканен да се яви на посочено място, дата и часови диапазон за
съставяне и връчване на този акт. Писмото е изпратено и връчено чрез M§BM Express на 26.01.2022
г., за което свидетелства приложената към преписката товарителница №
**********, с което са изпълнени изискванията за съставяне на акта по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН. В самия АУАН изрично и саморъчно служител от администрацията с
посочени три имена и длъжност е отразил, че след изпращане на съобщението /поканата/
за съставяне на акта, нарушителят не се е явил, като е налице и дата на
отразяването – 15.03.2022 г.
По първото нарушение посочените като нарушени правни
норми предвиждат преди да предостави на пазара дадено електрическо съоръжение, каквото
безспорно е ел. лед гирлянд и ел. светлинен гирлянд, дистрибуторът се уверява,
че производителят
е изпълнил задълженията си по чл. 17, а именно –
нанесъл е върху
него
своето име и регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска
марка, и пощенския адрес, на който може да се осъществи връзка с него, върху опаковката или в
документ, който придружава електрическото съоръжение. В случая е
установено, че в магазина са се продавали тези два вида стоки без нанесена на
тях или на опаковката им такава информация. Вносителят също следва да е нанесъл
върху електрическото съоръжение своето име и регистрирано търговско
наименование или регистрирана търговска марка, и пощенския адрес, на който може
да се осъществи връзка с него по начин, разбираем за крайните ползватели и
органите за надзор на пазара. Данни за вносителя също не са налице. В нормата
на чл. 4а, ал. 1 от ЗТИП също се изисква производителите, вносителите и/или други
лица, когато това е предвидено в наредбите по чл. 7 и/или в мерките по
прилагането по чл. 26а, са длъжни да посочат
наименованието и адреса си на управление върху продукта, а когато това е
невъзможно - върху опаковката му и придружаващата го документация, а
задължението за търговците, какъвто е касаторът, съгласно чл. 4б, т. 1 от същия
нормативен акт, е да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на
наредбите по чл. 7 и/или на
мерките по прилагането по чл. 26а са с
обозначено наименование и адрес на управление на лицата по чл.
4а, ал. 1 /в случая – производител и вносител/. Нарушението е
описано в АУАН и НП ясно и е доказано по безспорен начин. Установен е и
неговият извършител – юридическо лице. Санкционната норма на чл. 52г от Закона
предвижда търговец,
който предлага продукти без обозначение на наименованието или адреса на управление
на лицето, което ги пуска на пазара и/или ги пуска в действие, да се наказва с глоба или
с имуществена санкция от 250 до 1000 лв. Наложената санкция е в минимален размер. Нарушението не
е маловажно, липсата на установени вреди в случая не го прави такова, т.к. то
не е такова с вредоносен резултат, а деяние на просто извършване. Изискването
за отразяване данни за производителя и/или вносителя е съществено, т.к. само по
този начин може да се установи дали се разпространяват забранени, опасни, законно
придобити и внесени през граница и т.н. стоки, като същото е предвидено за
установяване на други нарушения, поради което не може да се търси изобщо
резултат от осъществяването му. Освен това в случая не става въпрос за
предлагане на отделна бройка в нарушение на това изискване, а в магазина са се
предлагали два вида такива артикули, всеки от по няколко броя.
Второто нарушение е по чл. 18 от горепосочената Наредба,
според която норма производителят
гарантира, че електрическото съоръжение се придружава от инструкции и
информация за безопасност на български език, които инструкции и
информация за безопасност, както и всички етикети трябва да са ясни, разбираеми
и смислени. Тази гаранция се поема и от вносителя на ел. стоки,
съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата. За да се гарантира, че изискването ще бъде
изпълнено, търговецът, който предлага в магазина си такива стоки, е задължен,
съгласно нормата на чл. 33, т. 2 от този подзаконов нормативен акт, преди да
предостави на пазара дадено електрическо съоръжение, да се увери, че електрическото
съоръжение е придружено от инструкции и информация за безопасност на български
език и от другите изисквани документи. В случая търговецът – касатор не е
сторил това, а е пуснал на пазара такива съоръжения без информация за безопасност
на български език, което деяние не е маловажно по своя характер, т.к. също не
се отличава от обикновените нарушения от този вид. В закона също се предвижда
задължение за търговеца да предлага за покупка само стоки с инструкция и/или
указание за употреба на български език. Що се касае до ел. съоръжения нарушението е особено
съществено, както правилно е отразил и първоинстанционният съд. Според
санкционната разпоредба на чл. 52д от ЗТИП търговец, който предлага
продукти без инструкция и/или указание за употреба на български език, се
наказва с глоба или с имуществена санкция от 250 до 1000 лв., като в
случая отново е наложена минимално предвидената по размер санкция, като
настоящият съдебен състав споделя мнението, че санкцията е правилно и
законосъобразно индивидуализирана.
В заключение АС – Габрово намира, че като е потвърдил НП,
първоинстанционният съд е издал мотивирано и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба, юрисконсулт Ф.Г., за
присъждане на деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция –
юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно и следва да бъде уважено.
Въз основа на горното и
на основание чл. 221,
ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 26 от 2.12.2022 г. на Районен съд Трявна
/РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 82 от 2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № ЦГЦ-01, издадено на 21.06.2022 г.
от началник на Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северна Централна България
в Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, с което „*******“ ЕООД, *****, с ЕИК: *********, е санкционирано за две
нарушения: 1. На чл. 4а, ал. 1, във вр. с чл. 4б, т. 1 от ЗТИП /Закона
за техническите изисквания към продуктите/, във вр. с чл. 33, т. 3 и т. 4, чл.
17, ал. 2 и чл. 25 от НСИОСЕСПИОГН и 2. – На чл. 4а, ал. 1, във вр. с
чл. 4б, т. 4 от ЗТИП, във вр. с чл. 18, чл. 24, ал. 2 и чл. 33, т. 2 от
НСИОСЕСПИОГН, за които са му наложени две санкции: 1. По първото
нарушение – имуществена санкция в размер на 250.00 лв. на основание чл. 25г от
така посочения закон и 2. Имуществена санкция в размер на 250.00 лв. за
второто нарушение на основание чл. 52д от същия нормативен акт.
ОСЪЖДА „*******“ ЕООД, ********, с ЕИК: ************** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор деловодни разноски за настояща съдебна инстанция –
юрисконсултско възнаграждение, на стойност 50.00 /петдесет/ лв. на основание
чл. 63д, във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 22ж на Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.