Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 969
гр.
Пловдив, 22.6.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 08.6.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2194/2020г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И.И.Ф. против
Наказателно постановление № 19-1030-013156, издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на И.И.Ф. е
наложена глоба в размер на 2000 лв.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за отмяната му.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на НП.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се
издава затова, че през месец май 2019г. И.Ф. е променил организацията на
движението по бул. Кукленско шосе, чрез отваряне на вход-изход /премахване на
бордюри/ за имот, ползван за паркинг с идентификатор 56784.563.382 по
кадастралната карта на гр. Пловдив, без да има издадено разрешение за пътна връзка от стопанина на
пътя-община Пловдив. За обекта няма съгласуван
проект в част "Организация на движението" от сектор "Пътна
полиция"- Пловдив. АУАН съставен по
преписка УРИ № 103000-19645/06.12.2019г. Като нарушена е посочена
нормата на чл. 178, ал.1, т.8 ЗДВП.
Според настоящия състав този
начин на описание на допуснатото нарушение се намира в противоречие с
изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, съгласно които задължителен реквизит, както
на АУАН, така и на НП, освен друго, е и
точното посочване на нарушената правна норма.
Съгласно трайната съдебната практика, нарушението следва да бъде
описано в АУАН и НП по такъв начин, че у нарушителя да не възниква никакво
съмнение: 1)какви са фактическите параметри на вмененото нарушение и 2) каква е приложимата към случая
нормативна рамка.
В процесния случай този критерий на яснота не
е достигнат.
Действително, както в АУАН, така
и в НП подробно са посочени съставомерните според наказващия орган факти, а
именно- премахване на бордюри, отваряне на вход изход към паркинга, липсата на разрешение за пътна връзка,
липсата на съгласуван проект в част
"Организация на движението“.
Липсва каквото и
да било посочване обаче, както в АУАН, така и в НП на
правните норми, които въвеждат задължение за правния субект, преди да
предприеме посоченото преустройство да се сдобие именно с разрешение за пътна връзка и съгласуван проект в част
"Организация на движението. По този начин не само чисто формално
не е посочена нарушената правна норма, което представлява нарушение на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, но реално се накърнява правото на защита на наказаното лице,
доколкото същото остава незапознато с правните рамки на вмененото му нарушение.
Че правото на защита на
наказания субект не само потенциално, но и съвсем реално е накърнено в
конкретния случай е видно и от заетата от него защитна линия и сочени
възражения, които сочат на пълно неведение за правното основание, въз основа на
което е възникнало за лицето административното задължение да предприема
съгласувателна процедура с органите на пътна полиция и общината.
Липсата на посочване както в
АУАН, така и в НП на правните норми, въз основа на които е възникнало
задължението за снабдяване с разрешение за пътна връзка и съгласуван проект в
част "Организация на движението затрудняват и проверовъчната дейност на
съда, който се поставя в невъзможност да провери правилността на процеса по
формиране на вътрешното убеждение на
наказващия орган досежно съставомерността на извършеното от жалбоподателя като
административно нарушение.
Горните изводи не се разколебават
от посоченото, както в АУАН, така и в НП, че
нарушената норма е тази на чл. 178, ал.1, т.8 ЗДвП. Видно от текста на
визираната норма същата се явява
санкционна, а не въвеждаща конкретно по съдържание правило за поведение,
което да е нарушил наказания субект.
Това е така, доколкото разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.8 ЗДвП общо
предвижда санкция за всяко лице, което променя въведената организация на
движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и
администрацията, стопанисваща пътя.
Какви са видовете съгласувателен
акт, които лицето е длъжно да придобие във всеки конкретен случай зависи обаче от вида на извършвана дейност
и конкретната промяна в организация на движението, която се налага.
Видовете разрешение или съгласувателен
акт и фактическите предпоставки, при които се изискват са детайлно уредени в:
- Наредба № 3 от 16 август 2010 г.
за временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
- Наредба
за специално ползване на пътищата
- Наредба
№ РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната
система на урбанизираните територии
- Наредба
№ 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата
- Закон за устройство на територията.
Непосочването
на конкретната разпоредба
от горецитираните нормативни актове, която е изисквала от дееца в
конкретния случай да се сдобие с разрешение за пътна връзка и съгласуван проект
в част "Организация на движението“ поставят както жалбоподателя,
така и съда в положение да гадаят под коя правна норма е субсумирал наказващия
орган установените по делото факти,
което е напълно несъвместимо с правото на защита на наказаното лице и
безусловно налага отмяна на НП.
Само за пълнота на изложението следва да се
отбележи, че в случая не съществува процесуална възможност за съдът да санира
допуснатите от наказващия орган пропуски като „издири“ и за първи посочи в акта си приложимите към
фактите правни норми, доколкото подобно процедиране би влязло в непреодолимо
противоречие с правото на защита на наказания субект, който би разбрал кои са
правните параметри на вмененото му нарушение едва с акта на въззивната
инстанция. Подобен подход би противоречал и с контролно- отменителните
правомощия на съда в производството по чл. 63 ЗАНН и би представлявало недопустимо
изземване и встъпване в правомощията на наказващия орган.
На следващо място съдът намира, че нарушението с фактическите
параметри, така както е описано в АУАН и НП остана при тежест на доказване
лежаща върху наказващия орган, недоказано по несъмнен начин.
Както заяви самия актосъставител при разпита си пред съда, а и изрично е
отбелязано в АУАН и НП нарушението е установено въз основа писмена
административна преписка.
Нито от актосъставителя, нито от наказващия орган са
изложени твърдения, нито са и представени доказателства обаче да са налице
очевидци на премахването на процесните бордюри или други
обстоятелства, от които да може да се направи несъмнен извод, че именно
жалбоподателя е премахнал бордюрите.
Действително в АУАН и НП са изложени твърдения, че
той се ползва от това противоправно положение, от което би могло да се предполага,
че той е и създателят му. Както е добре известно обаче за ангажиране на
наказателната и административно-наказателната отговорност не са достатъчни
предположения, а несъмнена установеност на авторството на деянието /чл. 304 НПК/.
Не на последно място според настоящия състав от
начина, по който са описани фактите в
АУАН и НП не следва извод за осъществена промяна в организацията на движението
на бул. Кукленско шосе. Съгласно чл. 3,
ал.2 ЗДвП за организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения.
В същото време нито в АУАН, нито в НП не са изложени твърдения да е
въздействано върху системата от светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка,
находящи се на бул. Кукленско шосе, нито пък да е създадена организация
на движението различна от тази предписвана от пътните знаци и сигнализация.
Безспорно премахването на бордюрите на пътя
представлява противоправно деяние, но то следва да се санкционира по ред
различен от посочения в НП.
Предвид този изход на спора съгласно новелата на чл.
63, ал.3 ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят, но доколкото такива не
са поискани и не са представени доказателства за сторването им, то не следва да
се присъждат в настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № №19-1030-013156,
издадено от Началник група към ОДМВР-
Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на
И.И.Ф. е наложена глоба в размер
на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.