Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в
публичното съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа т.д. № 263 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 121 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът Б.Д. АД,
ЕИК: ******** твърди, че ответникът Д.П.С.,
ЕГН: ********** е солидарен /и по издадена заповед за изпълнение/ длъжник за
задълженията по сключен договор за стандартен инвестиционен кредит за
рефинансиране на задължения на кредитополучатeля в друга банка. Дължимите по
този договор суми претендира да бъдат установени в настоящото производство,
поради постъпило в срок възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение. Сочи, че сумата по кредита е усвоена, както и банката е упражнила
правото да направи кредита предсрочно изискуем, поради забава в плащанията от
страна на длъжниците, което се е случило на 25.11.2019г.
Ответникът не
подава в срок отговор на исковата молба и не се ангажира със становище по
исковете.
Ищецът носи
тежест да докаже следните релевантни факти: сключен договор за банков кредит,
по който ответникът като съдлъжник солидарно е поел отговорността за цялото вземане
за главница /при уговорена в договора солидарна отговорност/, лихви и разноски,
със задължение за банката да отпусне на кредитополучателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на сумата по кредита–
т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно уговореното между
страните/, настъпване на предсрочна изискуемост и датата на настъпването й,
размер на общо непогасената част от главницата и лихвите. Ответникът носи
тежест да докаже евентуално погасяване на задълженията по договора.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
приема следното от фактическа и правна страна:
Видно от договор за
стандартен инвестиционен кредит № 2445 /л. 9 и сл. от делото/ между ищеца като
кредитор, „Б.Р.К.“ ЕООД, като кредитополучател и ответника Д.П.С., като
солидарен длъжник е сключен договор за банков кредит на 15.02.2019 г., по
силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер до 340 000
лв. срещу задължение за връщането му на равни месечни вноски от по 5800 лева
всяка, съобразно погасителен план, само последната от които в размер на 3 600
лв. Краен срок на погасяване на кредита е 15.02.2024 година, а вноските са
платими на 10-то число на всеки месец. От чл. 5.1.А и чл. 5.1.Б произтича
солидарната отговорност на С., който се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията за погасяване на кредита,
включително лихви, такси, комисионни и разноски, свързани с договорното
правоотношение.
Видно от заключението
на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен
изцяло от кредитополучателя на 08.03.2019 година. В чл. 4 от договора е
уговорено възнаграждение за ползване на кредита, при условията на чл. 430, ал.
2 ТЗ, под формата на лихва, чийто размер се определя на база на два компонента-
променлив лихвен индекс, който е едномесечен Юробор, чиято първоначална стойност
е относима към стойностите му към датата на усвояване на кредита, а вторият е
надбавка в размер на 3,369 пункта.
От заключението на
вещото лице се установява и че според счетоводните отразявания на ищеца,
непогасената част от главницата е 328 400 лева, какъвто е бил и към
10.11.2019 година и към 24.11.2019 година, в т.ч. и към посочената дата -
34 000 лева – просрочена и 293 600 лева – редовна главница.
Според т. 18 от Тълкувателно решение № 4/
В конкретната
хипотеза се установява настъпване на обективния факт, свързан с настъпването
последиците на т.нар. предсрочна изискуемост, предвиден в договора – забава в
плащане на вноски. Видно от заключението по ССЕ, към 25.11.2019 година в
просрочие са били шест вноски, неиздължени на уговорения в погасителния план
падеж.
Същевременно, от
доказателствата по делото – покана на л. 16 и сл. от делото се доказва и
реализиране на субективното потестативно право на банката да трансформира
неиздължената част от кредита в предсрочно изискуем, като е отправила нарочно
волеизявление до длъжника за отнемане предимството на срока. Видно от
неоспорените и цитирани по горе писмени доказателства, това изявление е
достигнало до своите адресати, тъй като поканата за доброволно изпълнение е
връчена лично на управителя на дружеството – кредитополучател и по реда на чл.
47 ГПК, вр. чл. 50 ЗННД – на физическото лице – солидарен длъжник. Така, предсрочната
изискуемост е настъпила от уведомяването на солидарния длъжник и преди подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК, на твърдяната от ищеца дата.
При горните изводи
и предвид заключението по съдебно-счетоводната експертиза, към датата на
подаване на заявлението, а и предвид липсата на последващо погасяване на
вземането, ответникът дължи цялата претендирана от ищеца сума по главницата.
Съобразно възприетото, обаче, в
ТР № 3/2017 година на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да
се определи в
размер само на непогасения остатък
от предоставената по
договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането /искане за присъждане на каквато преди
подаване на исковата молба по делото няма/. Следователно, след 25.11.2019
година не са дължими суми за договорна лихва и неустойка за забава.
Следователно, договорна
лихва е дължима само до момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
основното задължение на кредитополучателя, което се налага с оглед характера й
на възнаграждение за времето на ползване на предоставените от банката парични средства
/така т. 2 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019г., постановено по тълк.д. №
3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Ищецът така и претендира - единствено
възнаградителна лихва до датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
поради което такава му е дължима в установения от вещото лице размер за периода
– от 4874,98 лева.
В чл. 7.1.а и 7.1.б от договора за кредит, страните са уговорили, че при просрочие на
сумите за погасяване на главницата е дължима неустойка, определена като променлив
годишен лихвен процент по чл. 4.1. плюс 7 пункта надбавка, а при забава в
плащане на задължение за възнаградителна лихва – неустойката се определя като
лихва върху непадежиралата главница в размер, определен като променлив
годишен лихвен процент по чл. 4.1. плюс 3 пункта надбавка.
Посочените
вземания, доколкото имат характер на отнапред уговорено обезщетението за
вредите за забавено изпълнение на паричните задължения по договора за главница
и възнаградителни лихви, представляват мораторна неустойка по см. на чл. 92 ЗЗД.
До настъпване на предсрочната изискуемост, забавата в плащане на вноските по
главницата и възнаградителната лихва е от настъпване на уговорения падеж /след
10-то число на съответния месец/. Вещото лице е определило, при съобразяване
постигнатото съгласие и настъпилата забава, дължимите размери на сумите по чл.
7.1 от договора.
Следва изрично да се посочи, че
мораторните неустойки по чл. 7.1.а и чл 7.1.б от договора обезпечават неточно
изпълнение във времево отношение на различни вземания по договора, съответно –
обезпечават различен интерес на кредитора, поради което и същите няма пречка да
се кумулират и присъдят едновременно. Същевременно, обаче, за съда съществува
задължение и служебно да следи за наличието на нищожна клауза в договорите, дори
и при липса на възражение в тази насока.
В случая, съдът приема, че при
съобразяване с указанията и критериите, посочени в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, клаузата на чл. 7.1.б от договора се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, доколкото
определеният при сключване на договора нейн размер е установено да се начислява
и върху непадежиралата част от главницата, която се явява база за начисляване
на това обезщетение при допусната забава в плащанията на задълженията за
възнаградителна лихва. Този начин на начисляване на неустойката върху целия
размер на невърнатия кредит /просрочен и непадежирал/ може при допусната забава
на длъжника скоро след сключване на договора да доведе до начисляване на
неустойка, надхвърляща в пъти сумите на забавеното задължение за лихва, чието
изпълнение следва да гарантира. Това, от своя страна, сочи на възможност за
многократно превишение и на размера на действителните
вреди от забавеното изпълнение, които в действителност се изразяват в невъзможността на банката да ползва
парични средства в размер на забавената възнаградителна лихва и съответно - прави
неустоечната клауза източник на неоснователно обогатяване, произтичащ от надхвърляне
на присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Поради това искът за сумата от
общо 4196,84 лева – начислени неустойки по чл. 7.1.б от договора е
неоснователен, тъй като произтичат от нищожна договорна клауза.
Неоснователен е искът и в
частта по отношение на сумата от 3831, 33 лева, която съгласно заключението на
вещото лице, е начислена по реда на чл. 7.1.а от договора, но общо върху сбора
от падежиралата главница и предсрочно изискуемата. Съдът намира, че тази сума е
начислена в противоречие с уговореното между страните /те не са предвидили
начисляване на неустойка за забава върху непадежиралата главница по чл. 7.1.а/,
както и в противоречие с посоченото по-горе и установено в ТР № 3/2017 година
на ОСГТК на ВКС за период след настъпване на предсрочната изискуемост.
Същевременно за периода до
датата на предсрочната изискуемост е начислена неустойка, при съобразяване на
постигнатото съгласие по чл. 7.1.а, в размер на 623,82 лева, което предвид
заключението на вещото лице, което е определило тази неустойка за дължима именно
в този размер и следва да се присъди.
Следва да се уважи и искът по
отношение на сумата от 351,20 лева, доколкото дължимостта и изискуемостта на
вземанията за тези разноски е установено в нормата на чл. 8.3.1 и 8.3.2. от
договора.
Доказателства за
погасяване на претендираните суми, за които съдът намира исковете за
основателни, няма и към настоящия момент.
Предвид изхода от
производството, право на разноски има претендиралата такива страна – ищецът, съответно
на уважената част от исковете. Налице са доказателства за това претендираните
от ищеца разноски да са реално заплатени, както в исковото, така и в
заповедното производство /които съдът разглежда също в настоящия процес
съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС/. Общо
сторените разноски в заповедното са от 6995,57 лева /за ДТ и юрисконсулт/, а в
исковото производство – в размер на 7895.57лв.- платена държавна такса, депозит
за възнаграждение на вещи лица по ССЕ и юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на това и на размера на уважената част от предявените искове на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ
размер на 14 541,86 лв.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, предявени от Б.Д. АД, ЕИК: ******** срещу Д.П.С., с
ЕГН: **********, че Д.П.С.
дължи на Б.Д. АД, ЕИК: ******** следните суми:
-
на
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сума в размер от 328 400 лв., представляваща неплатена
и предсрочно изискуема част от главница, дължима по договор за стандартен
инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019 година, сключен между ищеца, като
кредитор от една страна, „Б.Р.К.“ ЕООД /н/, като кредитополучател и ответника Д.П.С.,
като солидарен длъжник;
-
на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сума в
размер на 4874,98 лв.,
представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от
10.06.2019 г. до
24.11.2019 г., дължима съгласно чл. 4 от договор за стандартен инвестиционен
кредит № 2445 от 15.02.2019 година,
-
сумата
от 351,20 лева – сторени разноски за събиране на вземането, дължими на
основание чл. 8.3.1 и 8.3.2 от договор за стандартен инвестиционен кредит №
2445 от 15.02.2019 година,
ведно със законната
лихва върху посочените суми за периода от 24.01.2020 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, по която е издадена заповед за незабавно изпълнение
по гр.д. № 3708/2020 година на СРС, 49 състав и до окончателното им изплащане,
както и
-
на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума
в размер на 623,82 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от
10.06.2019 г. до 24.11.2019 г., дължима на основание чл. 7.1.а от договор за
стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумите от 4196, 84 лева – неустойка за забава
по чл. 7.1.б от договора за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от
15.02.2019 година за период от 10.06.2019 г. до 24.11.2019 г. и за сумата от 3831,60
лева – неустойка за забава по чл. 7.1.б от договора за стандартен
инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019 година, начислена от ищеца на основание
чл. 7.1.б от договора за стандартен инвестиционен кредит № 2445 от 15.02.2019
година за периода от 25.11.2019 г. до 23.01.2020 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.П.С., с ЕГН: ********** да
заплати на Б.Д. АД, ЕИК: ******** сума в размер на 14 541, 86 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: