№ 48740
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110160936 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Производството е образувано по предявени от Й. А. срещу „София Хотел Балкан“ АД
искове, както следва:
иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ работодателят ответник да бъде осъден да му
заплати обезщетение за задържане на трудовата книжка от момента на прекратяване
на трудовия договор - 31.07.2024г. до 14.08.2024г. в размер на 2000.00 лева;
иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за осъждане на работодателя ответник да му
заплати сумата от 5727.53 лева, представляваща обезщетение за срока на
предизвестието;
иск с правно основание чл. 215 КТ работодателят ответник да бъде осъден да му
заплати сумата от 2174 евро, представляваща дължима и незаплатена сума за гориво и
пътни такси за пътувания със служебен автомобил от Гърция до България и обратно
по време на трудовия договор.
Ищецът - Й. А., твърди, че на 16.10.2023г, е сключил трудово договор № 3889 за
неопределено време с ответника „София Хотел Балкан“ АД, по силата на който заемал
длъжността „ръководител направление/операции качество/“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 5727.53 лева. Твърди, че по силата на трудовия договор му бил
предоставен автомобил, разходите по който следвало да се поемат от работодателя, което не
било сторено, въпреки многократните покани. Релевира, че поради инцидент, случил се в
хотела, станал обект на дискриминация и тормоз на работното място. Твърди, че на
31.07.2024г. прекратил трудовото си правоотношение едностранно на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 и т. 3 КТ поради забава в плащането на дължимите суми по трудовия договор и
поради осъществена дискриминация, изразяваща се в преследване и тормоз на работното
място по личен признак и служебно положение. Сочи, че след получаване на заявлението
работодателя не изпълнил задължението си по чл. 128а, ал. 3 КТ да издаде заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение, а издал друг документ с твърдението, че с
него се удостоверява прекратяването, но той не съдържал изискуемите реквизити като дата и
основание за прекратяване. Излага, че след справка в НАП било установено, че трудовият
договор бил прекратен с КОД 64, който бил „друго“, а не основанието, което било посочено
1
в заявлението - по чл. 327 КТ. Релевира, че това правоотношение за него било първо, поради
което работодателят следвало да издаде и оформи трудова книжка, което не станало веднага
към датата на прекратяване, а две седмици по-късно, като трудовата книжка му била
оформена и върната на 14.08.2024г., с оглед на което търси обезщетение за задържане на
трудовата му книжка. Заявява, че макар върната, трудовата книжка не била оформена
надлежно, тъй като в нея като основание за прекратяване на правоотношението му било
вписано „съгласно заявление“, а не бил вписан цифровият израз на основанието за
прекратяване. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства под опис. Прави искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при призоваване за установяване
на посочените в исковата молба обстоятелства, за назначаване на съдебно счетоводна
експертиза, както и искания по чл. 176 ГПК, чл. 190 и чл. 192 ГПК.
Ответникът - „София Хотел Балкан“ АД, надлежно уведомен за правото си на писмен
отговор, депозира такъв, в който оспорва предявените искове. Ответникът признава, че
ищецът е работил по трудово правоотношение съгласно сключен между страните трудов
договор от 16.10.2023г., по който ищецът е бил назначен на длъжност „ръководител
направление/операции качество/“ с основно трудово възнаграждение в размер на 5727.53
лева, както и че на 31.07.2024г. ищецът подал заявление до работодателя, в което
обективирал искане за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327,
ал.1, т. 2 и 3 от КТ. Излага, че след като се запознал със заявлението с вх. № 302/31.07.2024
г., издал документ, в който отразил своите възражения, а именно - че не е налице нарушаване
на разпоредбата по чл. 128 от КТ поради забавено заплащане на сумата от 2174 евро,
представляваща средства за гориво и пътни такси за пътуване между Гърция и България,
както и не е налице осъществена дискриминация от страна на управата и персонала на
хотела, с оглед на което вписал като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – „друго”. Твърди, че на ищеца са заплатени всички дължими трудови
възнаграждения към прекратяване на трудовото правоотношение, включително за м. 07.2024
г. Поддържа да са неоснователни предявените от ищеца искове за заплащане на пътни
разходи. Излага в тази връзка, че в сключения между страните трудов договор не е вписано
задължение на работодателя да осигурява за своя сметка място за настаняване и да поема
разходите за нощуване на служителя, нито да предостави служебен автомобил и да заплаща
пътни разноски за него, както и че не е обвързан от електронна кореспонденция, доколкото
такива уговорки не са били включени в трудовия договор. Поддържа, че претендираните от
ищеца вземания не съставляват командировъчни разходи, тъй като за тях не са издавани
командировъчни заповеди от работодателя. Излага и че не е имал задължение да осигури
хотелска база за пребиваване на служителя в гр. София, като въпреки горното ищецът
пренощувал 78 дни в рамките на периода на трудовото правоотношение при 8-часов работен
ден, в хотел на ответното дружество, с което отработил по-малко от половината време за
срока на трудовото правоотношение. Ищецът не бил представил и документи във връзка с
претендираните разходи. Поддържа, че не дължи заплащане на обезщетение за срока на
предизвестието, доколкото за ищеца не е било налице основанието за прекратяване,
посочено в заявлението за прекратяване, и ищецът не е разполагал с право да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Твърди, че за ответника е
била налице нужда от допълнително време за извършване на правен анализ, проучване на
съдебната практика и консултации с Национална агенция по приходите относно начина, по
който да бъде оформена трудовата книжка в съответната хипотеза, което е довело до
временно административно затруднение относно отразяването на прекратяването и
попълването на трудовата книжка, което е отстранено своевременно и трудовата книжка е
оформена и върната на 14.08.2024г. Излага, че е налице залоупотреба с право от страна на
ищеца, с цел да бъде избегнато дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно
наказание, че същият е ползвал неправомерно служебен автомобил, както и неоснователно е
2
отсъствал от работа. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при довеждане.
Ответникът „София Хотел Балкан“ АД предявява насрещни искове за осъждане на
ищеца Й. А. да заплати на ответника на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 6629.55 лева,
представляваща дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение за 30 дни, както и на основание чл. 205 КТ общата
сума от 981.75лева за периода от 01.07.2024 г. до 22.07.2024 г. – обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на неправомерно
ползване на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № СВ0529ХН, през
който период ответникът не е могъл да се ползва от наетия автомобил, включваща следните
вземания: сумата от 880 лева – разходи за наем за периода от 01.07.2024 г. до 22.07.2024 г.
на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № СВ0529ХН; сумата от 76.75
лева – разходи за гориво, както и сумата от 25 лева – разходи за почистване на лек
автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № СВ0529ХН.
Ищецът по насрещните искове твърди, че ответникът по тези искове е работил по
безсрочен трудов договор, то полагащото се на работодателя обезщетение от незаконно
прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ съответства
на дължимото от работника обезщетение за неспазено предизвестие, което в случая е
брутното трудово възнаграждение за 30 дни, претендирано в размер от 6629.55 лв.
Ищецът по насрещните искове твърди, че за периода от 01.07.2024 до 22.07.2024 г.
ответникът е ползвал неправомерно и без разрешение на работодателя лек автомобил марка
„Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № СВ0529ХН, собственост на „Сатоя“ ЕООД, ЕИК
*********, по отношение на който работодателят сключил договор за наем на лек автомобил
от 01.11.2023 г., като в договора за наем също липсвала уговорка автомобилът да бъде
ползван за служебни цели. Излага, че ответникът ползвал служебния автомобил без правно
основание и без изрично разрешение за това от работодателя и изцяло за лични цели,
включително и в периода от 09.07.2024г. до 18.07.2024г., през който ищецът бил в отпуск
поради временна неработоспособност въз основа на болничен лист № Е20241858972,
издаден от „Аджибадем Сити Клиник ДКЦ Токуда“ ЕАД. Твърди, че се наложило ищецът по
насрещния иск да наеме друг автомобил, с който да осъществява служебните си
ангажименти. Поддържа, че вредата е пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на ищеца, който е следвало да прояви грижа и добросъвестност при ползване
служебно имущество, въпреки че не му е било надлежно поверено.
Ответникът по насрещните искове – Й. А., е депозирал отговор на насрещната искова
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че към момента на
прекратяване на трудовия договор е имал основание да прекрати да подаде заявление по чл.
327, ал.1, т. 2 от КТ, както и че не дължи претендираното от работодателя обезщетение.
Твърди, че на 19.08.2023г. е отправено предложение от ответното дружество, като
предложената позиция е управител по операции и качество за хотелите в чужбина, както и е
посочено, че във връзка с длъжността ще бъде предоставен автомобил на лизинг средна
кубатура, частна застраховка с болнична помощ, лаптоп/фирмен телефон, както и е
предложено покриване на разходи, свързани с бизнес пътуване и бонус за постигнати
резултати. Поддържа, че между страните е постигната уговорка да се заплащат месечно
направените разходи за пътуванията по работа, като това било видно от съдържанието на
водената между страните кореспонденция по електронна поща, включваща имейл от
12.01.2024г., в който се съдържала таблица за пътувания, която следвало да бъде попълнена
от ответника, на 12.02.2024г. ръководител на отдел „Човешки ресурси“ е направила искане
до служител да подготви разходите за бизнес пътуване, както и в имейл от 15.04.2024г.
служител от отдел „Човешки ресурси” е изпратил по имейл фактурите за бизнес
3
пътуванията за м.февруари и март. Поддържа, че разходите за бизнес пътуванията следвало
да се заплащат ежемесечно от работодателя и са част от брутното трудово възнаграждение.
Поддържа, че имуществени вреди под формата на пропусната полза не съставляват загуба, с
оглед на което не подлежат на обезщетяване от страна на служителя. Счита, че доколкото
след проведен онлайн разговор на 19.08.2023 г. е отправено ново предложение, като
предложената позиция е управител по операции и качество за хотелите в чужбина,
предоставяне на автомобил на лизинг средна кубатура, частна застраховка с болнична
помощ, лаптоп/фирмен телефон, покриване на бизнес разходи свързани с бизнес пътуване и
бонус за постигнати резултати, след което е сключен трудовият договор, страните по същия
са постигнали съгласие разходите за ползване на служебен автомобил да бъдат заплащани от
работодателя. Изтъква, че между страните липсва уговорка служебният автомобил да бъде
връщан за времето на ползване на отпуск по болест. Моли за отхвърляне на насрещните
искове.
Съдът приема, че са налице условията на чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане за съвместно
разглеждане на насрещните искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, доколкото
насрещните искове по рода си са подсъдни на районен съд и имат връзка с първоначалния
иск, поради което искането на ответника следва да бъде уважено.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че трудовият
договор е прекратен на посочените основание и дата, в това число, че поради неплащане на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото
осигуряване и/или поради промяна от работодателя на мястото или характера на работата
или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши
такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор
или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт, ищецът по главните
искове е отправил изявление за прекратяване на трудовия договор, което е достигнало до
работодателя; незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя от
страна на работодателя, т.е. работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3
КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на
обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят да е
задържал незаконно трудовата книжка на ищеца, като отказва да му я върне доброволно или
го възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото
правоотношение; наличие на причинени вреди и 4/ причинна връзка между незаконното
задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Работникът или служителят не е
длъжен да доказва размера на конкретно претърпените от него вреди, защото той е
нормативно определен.
В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на
правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка, както и да докаже обстоятелствата,
на които основава възраженията си, че са били налице обективни причини – консултации с
НАП, за оформянето на трудовата книжа, за които две обстоятелства не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че е работил по
трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период; че същото е
4
прекратено; основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение; срока на
предизвестието, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец – база за изчисляване на обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства, е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и да докаже обстоятелствата, на които основава
правоизключващите си възражения, в това число, че е заплатил на ищеца в срок всички
дължими му възнаграждения и обезщетения по КТ, както и че е налице злоупотреба с право
от страна на ищеца, в това число, че спрямо него в било образувано дисциплинарно
производство за твърдените нарушения на трудовата дисциплина, за което е бил уведомен,
както и че в срока на това производство е получено уведомление за прекратяване на
правоотношението. Ответникът по главните искове може да проведе насрещно доказване.
По иска с правно основание чл. 215 КТ ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: ищецът да е полагал
труд при ответника по трудово правоотношение; компетентен орган на ответното дружество
да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в друго населено
място, различно от това, в което той изпълнява длъжността и командированият работник
или служител фактически, ефективно, да е извършвал работа в друго населено място,
определено от работодателя, за периодите, посочени в исковата молба. В тежест на ищеца е
да докаже наличието на уговорка за заплащането на тези разходи, направата им и предмета
на тези разходи поотделно, касаещ разходи за гориво, както и че обичайната комуникация
между страните се е водила по имейл.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си при условията на пълно и главно
доказване, в това число, че в периода на ползване на лекия автомобил ответникът е ползвал
отпуск по болест, че е използвал автомобила за лични нужди, както и че е платил
полагащите се на ищеца командировъчни за посочените периоди.
По насрещния иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че
за процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение; че
безсрочното трудово правоотношение е прекратено без предизвестие от служителя, чрез
изпращането му и достигането му до работодателя на уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ, както и че към този момент работодателят е заплатил на служителя всички дължими
възнаграждения и обезщетения по КТ, поради което и прекратяването по този ред се е
трансформирало в прекратяване с предизвестие, както и че служителят не е отработил срока
на това предизвестие, както и размера на това обезщетение.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже обстоятелството, че е платил на
ищеца обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово
възнаграждение за един месец.
По насрещния иск с правно основание чл. 205 ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
противоправно поведение на ответника при или по повод изпълнението на трудовите му
задължения, в резултат на което е настъпило увреждане на имуществени права на
работодателя; имуществена вреда под формата на претърпяна загуба за работодателя -
твърдените разходи за наем, разходи за гориво и разходи за почистване на служебния
автомобил в процесния период; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на работника и причинените вреди; размера на вредата.
При установяване на горепосочените предпоставки, в тежест на ищеца е да установи
погасяване на процесното вземане, както и наличието на обстоятелства, водещи до
изключване или намаляване на отговорността му.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства компетентен орган на
5
ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите трудови задължения в
друго населено място, както и че обичайната комуникация между страните се е водила по
имейл.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят следните обстоятелства: че на 16.10.2023г. между страните бил сключен
трудов договор № 3889 за неопределено време с ответника „София Хотел Балкан“ АД, по
силата на който заемал длъжността „ръководител направление/операции качество/“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 5727.53 лева, при 8-часов работен ден, с място
на работа в гр. София, хотел София Хотел Балкан; че на 31.07.2024г. ищецът подал
заявление до работодателя, в което обективирал искане за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 237, ал.1, т. 2 и 3 от КТ, поради забавяне на изплащане на
дължими суми по трудов договор, както и че трудовият договор бил прекратен.
По доказателствените искания на страните:
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите
следва да бъдат приети.
Искането на страните за допускане на по двама свидетели за доказване на посочените в
исковата молба и в отговора обстоятелства е основателно.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, като въпросите се допълнят от съда, а именно какъв би бил евентуалния размер
на претендираните обезщетения по чл. 215 КТ и на тези, претендираните по насрещната
искова молба.
По искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК съдът намира, че с отговора на
исковата молба ответникът е представил трудовото досие на ищеца, което съдържа
длъжностна характеристика, молби и заповеди за отпуск, фишове за работна заплата,
документи за образувано дисциплинарно производство, болнични листове, договор за наем и
фактури. Досежно останалите документи, които се искат да се представят на основание чл.
190 ГПК – електронна кореспонденция и справка за предоставен достъп до имейл, същите не
са конкретизирани чрез посочване на вида на документа, номер и дата, нито дали такива
съществуват и са в държане на ответника, поради което следва да се укаже на ищеца в
подходящ срок да посочи кои документи от тези в държане на ответника намира за относими
към предмета на настоящото производство, които не са представени по делото от ответната
страна с отговора на исковата молба.
По направените от ищеца искания по чл. 192 ГПК съдът намира същото за
ненеобходимо, с оглед направеното доказателствено искане за назначаване на експертиза.
Искането на ищеца по чл. 176 ГПК следва да бъде отхвърлено, тъй като не е
необходимо, доколкото редът е приложим при липсата на възможност за събиране на други
доказателства за фактите и причинната връзка между фактите, както и с оглед допуснатата
по делото съдебно-счетоводна експертиза и допуснатите писмени доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника „София Хотел Балкан“
АД насрещни искове за осъждане на ищеца Й. А. да заплати на ответника на основание чл.
220, ал. 1 КТ сумата от 6629.55 лева, представляваща дължимото от работника обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 30 дни, както и
на основание чл. 205 КТ общата сума от 981.75лева за периода от 01.07.2024 г. до 22.07.2024
6
г. – обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на
неправомерно ползване на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. №
СВ0529ХН, през който период ответникът не е могъл да се ползва от наетия автомобил,
включваща следните вземания: сумата от 880 лева – разходи за наем за периода от
01.07.2024 г. до 22.07.2024 г. на нает лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. №
СВ0529ХН; сумата от 76.75 лева – разходи за гориво, както и сумата от 25 лева – разходи за
почистване на лек автомобил марка „Дачиа“, модел „Логан“, с peг. № СВ0529ХН.
ПРИЕМА представените от страните по делото документи като писмени доказателства
по делото.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства, а именно че на 16.10.2023г. между страните бил сключен трудов договор №
3889 за неопределено време с ответника „София Хотел Балкан“ АД, по силата на който
заемал длъжността „ръководител направление/операции качество/“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 5727.53 лева, при 8-часов работен ден, с място на работа в гр.
София, хотел София Хотел Балкан; че на 31.07.2024г. ищецът подал заявление до
работодателя, в което обективирал искане за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 237, ал.1, т. 2 и 3 от КТ, поради забавяне на изплащане на дължими суми по
трудов договор, както и че трудовият договор бил прекратен.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства
компетентен орган на ответното дружество да го е командировал за изпълнение на неговите
трудови задължения в друго населено място, както и че обичайната комуникация между
страните се е водила по имейл.
УКАЗВА на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че
незабавно след прекратяване на правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка,
както и да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си, че са били налице
обективни причини – консултации с НАП, за оформянето на трудовата книжа, че към
момента на получаване на уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ работодателят е
заплатил на служителя всички дължими възнаграждения и обезщетения по КТ.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба, с препис за ответника, да посочи изчерпателно кои документи
в държане на ответника намира за относими към предмета на настоящото производство,
които не са представени от страната с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на ищеца до разпит двама свидетели при призоваване за установяване на
посочените в исковата молба факти
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба, с препис за ответника, да посочи три имена на свидетелите,
както и адрес за призоваването им, като му УКАЗВА, че при неизпълнение същите ще бъдат
заличени от списъка.
ДОПУСКА на ответника до разпит двама свидетели при довеждане за установяване на
посочените в отговора на исковата молба факти, като му УКАЗВА, че при недовеждането им
в с.з. същите ще бъдат заличени от списъка.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по задачи от исковата молба и настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елисавета Владова Асенова, телефон: 0898 877 453, 0878
527 681.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600.00 лева, от
които 300.00 лева, платими от бюджета на съда и 300.00 лева вносими от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 176 и по чл. 192 ГПК.
УКАЗВА на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат банкова
сметка или друг начин на плащане на предявените вземания по осъдителните искове -
чл.127, ал.4 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината
от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било
в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид
възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални
разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2026г. от
14:30ч., за когато да се призоват страните, вещото лице и свидетелите.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчат съобщенията.
При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се
смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, на ищеца да бъде връчен и препис на отговора на
исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8