Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

 

гр. Русе, 21.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

     ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ

 

    при участието на секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия ТОДОРОВА в.гр.д. № 231 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

  Делото е образувано по жалба на Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** – длъжник по изпълнително дело № 20138330400302, срещу отказа на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срещу длъжника Ф.А.Ф..

В жалбата се излагат съображения, че  по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия спрямо жалбоподателя като солидарен длъжник. Твърди се, че солидарният длъжник е длъжник на собствено, самостоятелно основание и същият е самостоятелна страна, както в материалното, така и в процесуалното правоотношение , поради което предприетото от страна на взискателя и съдебния изпълнител принудително изпълнение срещу главния длъжник не рефлектират пряко върху правната сфера на солидарния длъжник. Направено е искане за отмяна на обжалвания отказ и частният съдебен изпълнител да бъде задължен да прекрати изпълнителното производство спрямо жалбоподателя поради настъпила перемпция.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че жалбоподателят е солидарно отговорен с длъжниците „Монте Касино“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД, като всички те отговарят солидарно за изпълнението на общия им дълг. Сочи се, че по изпълнителното дело е провеждано и се провежда изпълнение, като същото не е преустановявано за период над 2 години. Твърди се, че нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК би била приложима, когато по изпълнителното дело въобще не е поискано извършването на изпълнителни действия, но не и когато такива са били поискани спрямо един от длъжниците, а спрямо други не. В съдебно заседание процесуалният представител на взискатия развива навежда доводи за недопустимост на подадената жалба.

ЧСИ В. М. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Сочи се, че жалбоподателят е осъден солидарно с другите длъжници, същият няма самостоятелен дълг и е невъзможно делото да се прекрати частично по отношение на него. Твърди се, че нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК  предвижда прекратяване на изпълнителното дело, когато взискателят бездейства спрямо всички длъжници.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20138330400302 по описа на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк (България) ЕАД, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжниците „Ф. Фа“ ЕООД (понастоящем с променено наименование – „Лам Селекшън“), „Ф. ФФ“ ЕООД (понастоящем с променено наименование – „Монте Касино“), „Ф.“ ЕООД (понастоящем с променено наименование - „Фиоре Инвест“ ЕООД) и Ф.А.Ф.. С молбата за образуване на изпълнителното дело с вх. № 08682/22.04.2013 г. са възложени от страна на взискателя действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и са направени искания за извършване на изпълнителни действия спрямо всички длъжници, които действия са извършени в рамките на изпълнителното дело.

С молба с вх. № 07450/14.02.2014 г., взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имущество на жалбоподателя, посредством налагането на запор на притежаваните от него дружествени дялове в „Липник – 2005“ ООД, ЕИК ********* и „Съюз на русенските хотелиери и ресторантьори“ ООД, ЕИК *********.

С молба с вх. № 19207/12.06.2015 г., взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имущество на жалбоподателя, посредством налагането на запор върху трудовото му възнаграждение след извършена справка в НОИ.

С молба с вх. № 01934/18.01.2019 г., взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имущество на жалбоподателя, посредством извършването на опис, оценка и продажба по реда на ГПК, на ½ ид. част от недвижим имот – поземлен имот пл. № ***, площ по документи – 1540 кв.м., село К., ул. „***, заедно с ½ ид.ч. от жилищна сграда с площ от 120 кв.м. и гараж с площ от 60 кв.м., върху който по делото е вписана възбрана. Последвал е опис и оценка на процесния имот.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че за периода от 12.06.2015 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя, до 18.01.2019 г., когато взискателят е поискал извършването на опис, оценка и продажба на имущество, собствено на жалбоподателя, спрямо последния не са постъпвали молби за действия, нито пък са извършвани такива по инициатива на съдебния изпълнител въз основа на възлагането по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.  Периодът на бездействие от страна на взискателя е повече от 2 години, поради което настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Настояща инстанция не споделя вижданията на взискателя и съдебния изпълнител, че предприемането на изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници в изпълнителното дело прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на всички длъгници. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, при наличието на солидарна отговорност между длъжниците, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от съдлъжниците, като в ал. 2 е посочено, че предявяването на иск срещу един от солидарните длъжници не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Анализа на законовата уредба налага извода, че всеки кредитор има самостоятелно правоотношение с всеки един от солидарните длъжници, като той може да предяви иск срещу когото и да било от тях, както и да предприеме действия по принудително изпълнение срещу всеки един от тях, което от своя страна не засяга отношенията му с останалите, както и правата му.  Единство в правоотношението съществува единствено по отношение на погасяването на задължението, доколкото съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗЗД изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Това е така, защото изпълнението от страна на един от солидарните длъжници удовлетворява вземането на кредитора. Предвид изложеното, в рамките на изпълнителното дело, всеки един от солидарните длъжници е самостоятелна страна в процеса, като взискателят може да избере дали и спрямо кого да предприеме принудителни действия за събиране на вземането си. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение преимуществено спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите длъжници е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. т. 8 от ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях. Това следва по аналогия и от разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници. С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, в което е разгледан въпроса за погасителната давност след прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е дадено разрешение на въпроса за прекъсването на погасителната давност в рамките на изпълнителния процес досежно обстоятелството, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съпоставяйки нормата на чл. 125, ал. 1 от ЗЗД с цитираното тълкувателно решение, може да се направи единственият възможен извод, че предприемането на изпълнително действие спрямо един от длъжниците прекъсва давността само по отношение на този длъжник. Аналогична е правната последица при подаването на молба от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия спрямо един от солидарните длъжници – срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекъсва по отношение на този длъжник, но не прекъсва срокът по отношение на останалите длъжници. В този смисъл са и представените от жалбоподателя Решение № 83/11.04.2018 г., по гр.д. № 1667/2017 г. по описа на ВКС, ІV го и Решение № 48/14.07.2016 г. по т.д. № 404/2015 г., по описа на ВКС, ІІ то.

Ето защо и предвид обстоятелството, че взикателят не е поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия спрямо жалбоподателя, е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и изпълнителното производство е прекратено спрямо него по силата на закона. Последваща молба от взискателя за извършването на изпълнителни действия и предприето от съдебния изпълнител изпълнение спрямо имущество на длъжника не санира бездействието на взискателя и доколкото изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, тези действия се явяват и незаконосъобразни.

Въз основа на изложеното, жалбата на  Ф.А.Ф. се явява основателно, поради което обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство следва да бъде отменен, а последният следва да постанови прекратяване на изпълнителното дело № 20138330400302, по отношение на длъжника Ф.А.Ф., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

 

Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:  

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ В. М., рег. № ***, с район на действие Русенски окръжен съд, да прекрати изпълнителното производство по изпълнителното дело № 20138330400302 , на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по отношение на длъжника Ф.А.Ф..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              

  2.