№ 5967
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100501756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №12604/17.07.2023г., постановено по гр.дело №9851/2023г. по описа на СРС,
ГО, 32 с-в, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Н. Н. Г. с
ЕГН:********** дължи на ищеца „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:*********, следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№64768/2022г. на
СРС, 32 състав: 3591,13 лева- главница за цена на доставена топлинна енергия за период от
01.10.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот в гр.София, ул.“****, абонатен №335146,
ведно със законната лихва за периода от 28.11.2022г. до изплащане на вземането, като искът
за главница за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. е отхвърлен като погасен по давност;
604,02 лева- мораторна лихва върху неплатената главница за периода от 15.09.2020г. до
10.11.2022г.; 23,77лева- главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2022г. до
изплащане на вземането. Отхвърлен е искът за сумата от 4,94 лв.- обезщетение за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 10.11.2022г. Ответникът
е осъден да заплати на ищеца 943,50лв. разноски за заповедното и исковото производство, а
ищецът е осъден да заплати на ответника 0,84 лв. разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ООД с ЕИК:********* като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението в частта с която предявените искове са уважени, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят
1
поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Твърди, че не е потребявал доставена от ищеца топлинна енергия
през процесния период, тъй като находящите се в собствения му имот пет броя отоплителни
тела били пломбирани и топлоподаването- преустановено. Позовава се също така на
разпоредбите на ЗЗП относно непоисканите доставки на стоки и услуги. Моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а предявените искове– отхвърлени изцяло. Не
претендира разноски.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство счита, че
решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт за въззивната
инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт в
обжалваната му част, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на процесния имот, за който се твърди от ищеца, че в него е потребена
топлинна енергия от ответника, не се спори между страните че е собствен на ответника.
Установено е също така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се
намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът
се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
/приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
2
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалите към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ. бр.25 от 20 март 2020г./.
Както е посочено подробно и изрично в обжалваното решение, съгласно разпоредбата
на пар.2 от ПЗР и на двете наредби, пломбираните отоплителни тела, на които не са
монтирани средства за дялово разпределение, се приравняват на отоплителни тела без уреди
след 01.10.2007г. В такива случаи, съгласно приложението към чл.61, ал.1 и от двете
наредби, се прилага реда по т.6.5. от приложението- екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, като дяловите единици за отоплителните тела без уреди се
получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с
максималния специфичен разход за сградата (МСРС).
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза се установява, че делът на ответника за
сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата и посочена по-горе нормативна
уредба.
В случая посочените във въззивната жалба разпоредби на ЗЗП относно непоисканите
доставки на стоки и услуги са неприложими, доколкото облигационното правоотношение
между страните по договор за доставка на топлинна енергия е възникнало по силата на
закона- горепосочените разпоредби на ЗЕ.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част като правилно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12604/17.07.2023г., постановено по гр.дело №9851/2023г.
по описа на СРС, ГО, 32 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. Н. Г. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София"ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
3
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„Техем сървисис“ООД с ЕИК:*********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4