Р Е Ш Е Н И Е №260021
Град Несебър, 21.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гражданско
дело № 380 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.38, ал.1, вр.
чл.11, ал.1, т.5 и т.7 и чл.51, ал.1 и чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на
комплекс “***”, село ***, с идентификатор ***, представлявана от Председателя
на Управителния съвет на ЕС Л.Д., твърди в исковата молба, че ответникът Г.Е.Г.,
с адрес: ***, комплекс ***, етаж 0, ап.1 и ап.2, е собственик на недвижими
имоти в комплекс “***”, село *** с идентификатор *** по силата на нотариален
акт № 11, том ХІ, рег.№ 9635, дело № 1967/2012г. на нотариус Стоян Ангелов, а
именно: 1) Самостоятелен обект в сграда ***.1, представляващ жилище,
апартамент, с обща застроена площ от 101,13 кв.м., ведно със съответните
идеални части от правото на строеж, и 2) Самостоятелен обект в сграда ***.2,
представляващ жилище, апартамент, с обща застроена площ от 98,33 кв.м., ведно
със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху
който е построена сградата и обектите. На 15.06.2016г. с решение на Общото
събрание е прието всички етажни собственици да плащат такса поддръжка в размер
на 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни обекти в сградата и фонд
“Ремонт” 6 евро на квадратен метър за всички самостоятелни обекти в сградата,
като таксите и вноските са определени за 2016-а и 2017-а години, а същите е
следвало да бъдат заплатени съответно до 30.07.2016г. и до 31.12.2016г. От общо
дължимите от ответника Г. такса и вноска за 2016г., а именно сумата в общ
размер на 1 314,96 евро, той е заплатил 877 евро, като остава да дължи
437,96 евро, а от общо дължимите от него такса и вноска за 2017 – 1 314,96
евро, той е заплатил 71,50 евро, по който начин остава да дължи 1 243,46
евро. С друго решение на ОСЕС от 16.07.2018г. е прието всички етажни
собственици да плащат такса поддръжка в размер на 200 евро за самостоятелен
обект в сградата и фонд “Ремонт” съобразно идеалните им части в общите части на
сградата, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата месечно
за всички самостоятелни обекти. Решението касае дължимите суми за 2018-а и
2019-а години, а сроковете за заплащането им са съответно за 2018г. – до
31.12.2017г. и за 2019г. – до 31.12.2018г. За двата притежавани от ответника
жилищни имота същият дължи 400 евро – такса поддръжка за 2018г. и 90 евро за
фонд “Ремонт” или общо сумата в размер на 490 евро. Същите суми ответникът
дължи и за 2019г. Той не е извършил никакви плащания, включително и след
отправената му покана от Председателя на УС на ЕС. От страна на Етажната
сбственост е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение за
дължимите от ответника суми в общ размер на 2 661,42 евро, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, а
Етажната собственост – заявителят, е бил уведомен от заповедния съд, че
заповедта да изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че Г.Е.Г. дължи на Етажната собственост на комплекс “***”, сумата в
общ размер на 2 661,42 евро. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника, на първо място се прави възражение, че не е
избран Председател на УС на ЕС, и в частност Л.Д. няма това качество, а
решенията, взети на ОСЕС от 20.06.2019г., между които и това за избор на
членове на УС на ЕС, са били отменени с решение на Несебърския районен съд. По
същество на спора заявява, че претенцията на Етажната собственост е
неоснователна, а като един от доводите за това възражение въвежда, че през
периода 2016г. – 2019г. не е извършвана дейност по поддръжка и ремонт, които са
необходими в сградата, причина за което е и отказа на други етажни собственици,
които притежават значителна част от самостоятелните обекти в сградата, да заплащат
дължимите от тях такси и вноски към Етажната собственост, но срещу тях не се
предявяват съдебни претенции въпреки липсата на достатъчно средства в бюджета.
От друга страна събраните средства, голяма част от които се превеждат по
банкови сметки на отделни етажни собственици, не се разходват по
предназначение, не се дава отчет и не се представя необходимата документация, с
които да се оправдаят разходите. С влязъл в сила съдебен акт е признато за
установено, че Г.Е.Г. е бил лишен от възможността да ползва общите части в
Етажната собственост през 2017г. и 2018г. в резултат на признати противозаконни
действия на етажния собственик и член на управителния съвет Димо Костадинов
Костов, изразяващи се в непредоставяне на чипове и ключове. Оспорва размера на
претенциите като посочва, че действително събраните от етажните собственици
такси и вноски за 2016г. и 2017г. са в размер на по 4 евро на кв. м. или по 8
евро общо за всяка от двете календарни години, а не по 12 евро. Неправилно е
посочен размера на вноската във фонд “Ремонт” за 2018г. и 2019г. Моли
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Ищецът се представлява в съдебно
заседание от процесуални представители, които заявяват, че поддържат предявения
иск, вземат становище по възраженията и оспорванията в отговора на исковата
молба, като се изрязяват вероятности дадени събития да са се случили. Оспорват
възраженията на ответника, като изразяват позиция, че управителят на ЕС не е уведомен,
че ответникът няма да пребивава в сградата повече от 30 дни за една година,
спорът му с физическо лице е неотносим към настоящото дело, дейностите по
управление и поддръжка са извършвани през въведените години, за които се
претендират таксите и вноските, като за тях са приемани отчети на ОС на ЕС,
извършвани са и разходи за дейностите в сградата от страна на Етажната
собственост. Твърдят, че апартамените на ответника са ползвани от него и от
членовете на семейството му и от познати, поради което дължи плащания и за
четирите години. Намират исковете за основателни и доказани и молят за тяхното
уважаване. Представят писмени бележки, в които поддържат, че решенията на ОС на
ЕС, с които са определени размерите на таксите и вноските, са влезли в сила и
обвързват етажните собственици, между които и ответника, поради което дължи
плащанията им за четирите години. Той дължи и таксата за 2017г., тъй като се
установява, че апартаментите му са ползвани, което пък се установява от
потребените в тях вода и електроенергия. Претендират заплащането на разноски,
съобразно представения списък на разноските.
В съдебно заседание ответникът не
се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа отговора на
исковата молба, включително и доводите за неползване от ответника на имотите си
през претендирания период, както и възражението за неизпълнение на дейностите
по управление и поддържане, намира за наложително да се съберат данни за какво
са се разходвали паричните средства, събирани от етажните собственици, като
твърди, че значителна част от тях са отивали в полза на трети лица. От значение
за делото е обстоятелството, че е лишаван от правото му да ползва апартаментите
си. В представените писмени бележки развива тезата си за недължимост от страна
на ответника на претендираните такси и вноски, тъй като по делото не е доказано
нито реално осъществяване на дейност по поддръжка и ремонт, нито начина на
изразходване на средствата, включително и дали такива действително са
разходвани за тази цел и по предназначение. Няма нито разходнооправдателни
документи, нито отчетност на събраните и разходваните средства, а представените
такива са неподписани. Отбелязва, че ответникът е заплатил таксите за 2016-а и
2017-а години в размерите, които са били претендирани от него, изчислени на 8
евро, а не на 12 евро на квадратен метър, като се позовава и на признанието на
ищеца, че ответникът е извършвал плащания. Недължимостта на таксата за 2017г. и
за 2018г. обосновава и с обстоятелството, че ответникът е пребивавал в етажната
собственост не повече от 30 дни през тези години, както и с признатата по
съдебен ред невъзможност да ползва общите части. През 2019г. докато е бил в
България ответникът е пребивавал в друг комплекс. Моли за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски според представения списък на разноските.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
По силата на договор за
покупко-продажба на право на строеж от 01.08.2012г., обективиран в нотариален
акт № 11, том ХІ, рег.№ 9635, дело № 1967/2012г. на нотариус Стоян Ангелов с
рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, Г.Е.Г., който има
качеството на купувач по договора, е придобил собствеността върху следните
недвижими имоти, находящи се в село Равда, комплекс “***”, в сграда, състояща
се от сутерен, партер, три жилищни етажа, терасовиден етаж и подпокривен етаж в
“жилищен комплекс – апартаментен хотел”, изграден по одобрен и съгласуван
архитектурен проект и Разрешение за строеж № 19/02.02.2009г. на Главния
архитект на О.Н. в поземлен имот с идентификатор ***** на площ от 4 757
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.), а именно: 1) Жилище, Апартамент
№ 1 на партерен етаж, кота +0.00, представляващ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Равда, о.Н. одобрена със заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-02-1265/11.07.2012г. на
началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: село Равда, местност “Юртлука”,
етаж 0, ап.1, обектът находящ се в сграда № 2, предназначение: Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: един; със застроена площ 46,01 кв.м., ведно с
8,78 кв.м. идеални части от общите части на сграата, ведно със 46,34 кв.м.
подобрения (тераса-веранда), или общата площ на апартамента възлиза на 101,13
кв.м.; 2) Жилище, Апартамент № 2 на партерен етаж, кота +0.00,
представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, о.Н. одобрена със
заповед № РД-18-58/16.04.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-02-1265/11.07.2012г. на началника на СГКК-Бургас, с
адрес на имота: село Равда, местност “Юртлука”, етаж 0, ап.1, обектът нахдящ се
в сграда № 2, преднзначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: един; със
застроена площ 46,01 кв.м., ведно с 8,78 кв.м. идеални части от общите части на
сградата, ведно със 43,54 кв.м. подобрения (тераса-веранда), или общата площ на
апартамента възлиза на 98,33 кв.м.
На 15.06.2015г. е проведено Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост
с адрес: село Равда, местност “Юртлука”, комплекс “****” в поземлен имот с идентификатор
*****, на което е присъствал и ответника, а по т.2 от дневния ред са взети
решения: 1) Да се заплаща от всички собственици в етажната собственост таксата
за поддръжка и управление на комплекса в размер на 12 евро на квадратен метър
за притежаваните от собствениците апартаменти, включващи общите части към
площта на апартаментите; 2) таксата от 12 евро на кв.м. да се раздели на две
суми по 6 евро, съответно 6 евро за поддръжка и управление на общите части на
комплекса и 6 евро за фонд “Ремонт и обновяване”; 3) да се открият две банкови
сметки със специално предназначение на името на председателя на управителния
съвет Л.С.Т., по тези две банкови сметки да се привеждат таксите – по шест евро
по всяка от банковите сметки, така както е взето решение за разделяне на
таксата на две части – шест евро за поддръжка и управление на общите части на
комплекса и шест евро за фонд “Ремонт и обновяване”; 4) платените такси
съгласно решението на проведеното предходно общо събрание на 30.11.2015г. по
200 евро от някои от собствениците в етажната собственост да се зачетат и
приспаднат при заплащането на таксите за 2016г. и 2017г.
На последващо Общо събрание на
Етажната собственост на “***” в село Равда, проведено на 21.10.2016г., е избран
Управителен съвет на ЕС в състав М.А., Димо Костов, М.В., Милен Коткуров и
Лариса Юнина, а с решение по т.5 от дневния ред на събранието е приета годишна
такса за управление на етажната собственост да бъде в размер на 8 евро на
квадратен метър. На заседание на Управителния съвет от 21.10.2016г. за
председател на УС на ЕС е избрана М.А..
Два месеца по-късно – на
27.12.2016г., е проведено друго Общо събрание на Етажната собственост в жилищна
сграда “***” село Равда, както и заседание на УС, на които са потвърдени същите
решения – състава на УС на ЕС, Председателя на УС, размера на таксата поддръжка
на общите части в размер на 8 евро на квадратен метър. Приет е бюджет на ЕС за
2017г.
Ищецът Г.Г. е присъствал на последващото
ОС на ЕС на жилищна сграда “***” село Равда, проведено на 20.06.2017г. Приет е
отчета на дейността на предишния управител Л.Т., приет е отчета на Контролния
съвет, приет е отчета за дейността и на М.А.за периода след 25.10.2016г., която
и на това събрание е избрана за управител. С решението по т.7 от дневния ред е
определен размер на паричната вноска за управление и поддръжка на общите части
на сградата за 2017г. и 2018г. 8 евро, като е предвидено на последващо събрание
през месец септември да се раздели с оглед необходими средства за управление и
такива за ремонтни работи. Приет е бюджет за 2018г. Взето е и решение по т.14 и
т.15 от дневния ред, според което да не се предоставя чип, даващ достъп до
асансьорите, басейна и детската площадка, на тези собственици, които не са
заплатили такса за поддръжка, както и на онези, по чието искане е блокирана
банковата сметка на етажната собственост.
С влязло в сила Решение № 66 от
26.04.2018г. по гр.д.№ 686/2017г. по описа на Несебърския районен съд, са били
отменени като незаконосъобразни следните решения на Общото събрание на ЕС,
проведено на 20.06.2017г.: по т.7 от дневния ред, с което е определен размера
на паричната вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата за
2017-а и 2018-а години в размер на 8 евро, по т.14 и т.15 от дневния ред,
според което да не се предоставя чип, даващ достъп до асансьорите, басейна и
детската площадка, на тези собственици, които не са заплатили такса за
поддръжка, както и на онези, по чието искане е блокирана банковата сметка на
етажната собственост, и по т.21 от дневния ред – всички разходи на М.А.за
пътуването й до България през ноември 2016г., представляващи стойност на
самолетни билети в размер на 360 евро, както и разходи за гориво в размер на
400 лева, да бъдат възстановени от Етажната собственост.
На 21.06.2017г. Г.Е.Г. е заплатил в
полза на Етажната собственост, като е превел по банковата сметка, сумата в
размер на 138 лева, а като основание за плащане е посочил вноска за ремонт за
2017г.
На 28.06.2018г. единадесет етажни
собственици, между които и ответника Г.Е.Г., са изпратили покана до Председателя
на УС на ЕС М.А., с която са поискали да им бъдат предоставени чипове и ключове
за достъп до общите части на комплекс „****“ в поземлен имот с идентификатор ***,
в тридневен срок от получаване на поканата.
На проведеното на 16.07.2018г. Общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес:
село ***, с идентификатор ***, са взети решения (по т.2 и т.3 от дневния ред),
с които е приет отчета на УС на ЕС за периода от месец октомври 2016г. до
12.06.2018г. и е приет бюджета на ЕС за 2018г., като е определена финансова
година от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., както и срок за заплащане на
задълженията за 2019г. – до 31.12.2018г. С решението по т.4 от дневния ред е прието
вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде в размер на 176,88 лева за
всяка от двете календарни години – 2018-а и 2019-а, а с решението по т.5 от
дневния ред е прието таксата за управление и поддръжка за общите части да бъде
в размер на по 200 евро за всеки етажен собственик за всяка от 2018-а и 2019-а
календарни години.
На последващото Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес: село ***, с
идентификатор ***, проведено на 20.06.2019г., е избран УС в състав Л.Д., М.В. и
М.К.(т.3), както и контрольор – И.К.(т.4).
Всички решения на това ОС на ЕС от
20.06.2019г. са били отменени с влязло в сила Решение № 52 от 17.02.2020г. по
гр.д.№ 731/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
На 01.07.2019г. е проведено друго
Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с адрес: село ***, с идентификатор ***,
като с решение по т.1 от дневния ред е приет отчета на УС на ЕС за периода от
13.06.2018г. до 01.07.2019г., с решението по т.2 е избран Управителен съвет на
ЕС в състав Л.Д., М.В. и Ц.Г., с решението по т.3 за контрольор е избран Игор
Каноник, определена е и финансовата година от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.
(т.4). Решението по т.5 от дневния ред е формулирано по следния начин: „Общото
събрание реши средствата във фонд „Ремонт“ за 2019г. и 2020г. да се набират от
собствениците по начина, указан в чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните
им части в общите части на сградата, но не по-малко от един процент от
минималната работна заплата месечно, като вноските са годишни, а не месечни.
Определя срок за заплащане на дължимата сума за 2020г. – до края на 2019г.“. С
решението по т.6 от дневния ред ОС на ЕС е приело годишната такса за управление
и поддръжка на общите части да бъде в размер на 200 евро за всеки апартамент,
като таксата, дължима за 2020г., следва да бъде заплатена в срок до
31.12.2019г.
На заседание на Управитения съвет
на ЕС, проведено на 04.07.2019г., за Председател на УС на ЕС е избрана Л.Д.,
като последната е подала уведомление по чл.46б от ЗУЕС вх.№ Н5-ЕС-105 от
08.07.2019г. на О.Н. с което е заявила това обстоятелство.
На 13.09.2019г. ответникът Г.Е.Г. е
заплатил в полза на Етажната собственост сумата в размер на 66,80 евро, с
левова равностойност 130,80 лева, а като основание за плащане е посочил
“капитален ремонт *** ап.1-2 2018-2019г.“, но едновременно с това е отправил и
уведомление до Председателя на УС на ЕС по повод получено от него писмо от
10.09.2019г., и с което е отбелязал, че на 21.08.2019г. той е уведомил
Председателя на УС на ЕС за това, че през 2020г. ще пребивава по-малко от 30 дни в Етажната
собственост, като подчертава, че преди това е уведомил предишния председател на
УС на ЕС, че и през 2017г., 2018г. и 2019г. също ще пребивава по-малко от 30
дни в Етажната собственост. Заявява, че е плащал само вноските във фонд „Ремонт
и обновяване“, като през 2016г. е заплатил сумата в размер на 877 евро за
текущата и следващите години, през 2017г. е заплатил сумата в размер на 72
евро. Като допълнително основание за неплащането на таксата за управление и
поддръжка за 2017-а и 2018-а година е посочил обстоятелството, че е бил лишен
от възможността да ползва общите части в етажната собственост, тъй като
членовете на УС на ЕС са отказали да му дадат чипове за достъп до входната
врата, асансьорите и вратата за двора на комплекса. Уточнява, че по силата
решения на ОС на ЕС, за периода от 2016г. до 2018г. размерът на таксата е определен
на 8 евро на кв.м., а не на 12 евро на кв.м. Напомня, че и през 2019г. и през
2020г. ще пребивава в етажната собственост за по-малко от 30 дни. Уведомлението
е изпратено по пощата и е получено от Л.Д. – Председателя на УС на ЕС на
16.09.2019г.
От представеното по делото
удостоверение УРИ 538200-462/19.01.2021г., се установява, че през 2016г.
ответникът Г.Е.Г. е влязъл в Република България на 07.06.2016г. и на 30.08.2016г.
и е напуснал на 02.10.2016г.; през 2017г. е пребивавал в България за времето от
18.06.2017г. до 23.06.2017г., т.е. за по-малко от 30 дни, през което време е
ползвал притежаваните от него самостоятелни обекти в сградата – процесната
етажна собственост, което се установява от представената от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД справка за консумирана ел. енергия за 2017г., като в
останалото време през годината електроенергия не е потребявана в имотите,
собственост на Г.Е.Г.. През 2018г. отмветникът е пребивавал в Република
България за времето от 27.05.2018г. до 09.06.2018г. и от 29.11.2018г. до
10.12.2018г., общо за 26 дни. През 2019г. ответникът е пребивавал в България за
периодите от 06.06.2019г. до 08.07.2019г. до 08.07.2019г. и от 11.09.2019г. до
14.09.2019г.
На 24.10.2019г. Етажната собственост на
комплекс „***“, село ***, представлявана от Л.Д., е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд, който е
уважил искането и е издал Заповед № 547 от 21.11.2019г. за изпълнение на
парично задължение, по силата на която длъжникът Георги Е.Г., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, комплекс „***“, етаж 0,
ап.1, Код по Булстат ******, следва да заплати на Етажната собственост на
комплекс „***“, находяща се в село ***, о.Н. представлявана от Председателя на
Управителния съвет на ЕС Л.Д., сумата в размер на 437,96 евро, представляваща
дължим за 2016г. неплатен остатък от такса управление и поддръжка и вноска във
фонд Ремонт и обновяване“ в общ размер на 1 314,96 евро, сумата в размер
на 1 243,46 евро, представляваща дължим за 2017г. и неплатен остатък от
такса за управление и поддръжка и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в общ
размер на 1 314,96 евро, сумата в размер на 490 евро, представляваща
дължими за 2018г. и незаплатени такса управление и поддръжка в размер на 400
евро и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 90 евро, сумата в
размер на 490 евро, представляваща дължими за 2019г. и незаплатени такса
управление и поддръжка в размер на 400 евро и вноска във фонд „Ремонт и обновяване“
в размер на 90 евро, ведно със законната лихва върху общия размер на дължимите
главници, считано от 24.10.2019г. до окончателното им изплащане, и сумата в
размер на 104,11 лева, представляваща разноски за платена държавна такса, и
сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. ал.3
от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщаването на
дадените му указания да предяви иск за установяване на вземането за сумите,
предмет на заповедта за изпълнение. Съобщението с тези указания е получено от
заявителя на 04.05.2020г.
Установителният иск, въз основа
на което е образувано настоящото исково производство, е предявен на
03.06.2020г.
След предявяване на иска, въз
основа на който е образувано настоящото производство, на 08.09.2020г. е
проведено Общо събрание на ЕС, на което е избран Управителен съвет в състав: М.В.,
Ц.Г.и Я.Л., а на заседание на Управителния съвет на ЕС, за Председател на УС на
Етажната собственост на жилищна сграда „***“, с адрес: село ***, с
идентификатор ***, е избрана Я.Л..
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 и т.7
от ЗУЕС сред правомощията на Общото събрание на Етажната собственост е да
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата и размера на паричните вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, а съгласно чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС,
собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват
решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат
разходите за управление и поддържането на общите части на сградата и разходите
за фонд ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване, и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с
притежаваните идеални части.
Задълженията на ответника да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата в
режим на етажна собственост произтичат на първо място от закона и от решенията
на Общото събрание на етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца за
2016-а и 2017-а години в конкретния случай се определят от решенията по т.2 от
ОС на ЕС, проведено на 15.06.2015г., според които по същество таксата за
управление и поддръжка на общите части е в размер на 6 евро на квадратен метър
от притежаваните от собствениците апартаменти, включващи общите части към
площта на апартаментите. По този начин, макар и да не са определени,
задъженията за заплащане на такси и вноски са определяеми, а след определянето
на задълженията му в конкретните размери въз основа на решенията на ОС на ЕС и
по начина, указан в тях, те са му били надлежно съобщени. Според нормата на
чл.48, ал.8 от ЗУЕС, за поддържането на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
вноски, чийто размер се определя именно с решение на Общото събрание (или с
Правилника за вътрешния ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае
разпределението на разходите между собственици, ползватели и обитатели на
етажната собственост. Така, доколкото решенията са взети от орган, разполагащ с
правомощията за това, има за предмет въпрос от неговата компетенция и намира
опора в разпоредбите на ЗУЕС, липсва съществена колизия с императивни разпоредби,
чието съществуване да бъде нетърпимо в правния мир.
Съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС,
председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по искове, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общо събръние или задълженията си по
закон. По искове срещу трети лица във връзка с общите части, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде
упълномощен от общото събрание.
С оглед на цитираната норма на
чл.23, ал.4 от ЗУЕС, управителят е легитимиран да представлява собствениците в
настоящото производство, тъй като е предявен иск срещу етажен собственик, който
не изпълнява задълженията си по ЗУЕС. В ЗУЕС няма изискване като положителна
процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск ОС изрично да е
упълномощило управителя да предяви такъв иск, нито да е взело решение за водене
на такъв иск, нито пък трето лице, освен етажната собственост, има правен
интерес да предявява такъв иск срещу етажен собственик, който не изпълнява
решенията на общото събрание и че по такъв иск, неизпълняващ решенията на ОСЕС
етажен собственик да бъде представляван от управителя на ЕС
С оглед предложеният от Общото
събрание на ЕС с взетото решение начин на изчисляване таксата за управление,
която ответникът дължи за 2016г. върху общо притежаваната от него площ от
199,46 кв.м., следва да е в размер на 1 196,76 евро, а в същия размер
следва да е и вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, или общ размер на
задължението за 2016г. – 2 393,52 евро. Толкова би следвало да е
задължението на ответника и за 2017г. Според ищеца обаче то е в размер общо на
1 314,96 евро за година. Искът следва да бъде уважен в претендирания
размер от 437,96 евро, като тази сума следва да е общо за дължимата такса и
вноска, доколкото нито ищецът уточнява, нито страните са ангажирали доказателства
за това кое от двете вземания – за такса или вноска, ответникът е погасил
изцяло или частично с плащането от него през 2016г. на сумата в размер на 877
евро.
Съгласно нормата на чл.51, ал.2,
предл. второ от ЗУЕС, не се заплащат разходите по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е
императивна – така в Определение № 1097/17.11.2022г. на ВКС, I г.о. по гр.д.№ 630/2011г., което настоящият
съдебен състав изцяло споделя. В случая от името на ответника се противопоставя
на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като негова
е доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението
му да заплаща разходи за поддръжка и управление, определени от Общото събрание.
От ангажираните от ответната страна доказателства – удостоверението от ОДМВР
Бургас, сектор „Миграция“, се установи, че Г.Е.Г. е пребивавал в Република
България през 2017г. и през 2018г. за по-малко от 30 дни в размите на една
календарна година, поради което следва да се приеме, че не повече от посочените
брой дни през двете календарни години ответникът е могъл да пребивава в етажната
собственост, съответно в собствените си апартаменти в сградата.
Предвид изложеното, ответникът по
делото е доказал в хода на производството пълно и главно своето правоизключващо
възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а именно, че е пребивавал в
процесната Етажна собственост по-малко от 30 дни в рамките на всяка една от
двете календарни години – 2017-а и 2018-а, поради което същият не дължи суми за
заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на §
1, т.11 от ДР на ЗУЕС.
Неоснователно е становището на
процесуалния представител на ищеца, че тази разпоредба следва да се тълкува във
връзка с разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС, поради което при липса на
конкретно искане на ответника за намаляване на таксата и взето от ОС решение за
това, следва да се приме, че таксите по чл.51, ал.2 от ЗУЕС се дължат от
ответника. Двете разпоредби са независими едни от други и касаят различни
хипотези – първата, на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, касае обитаването на имота от
собственика под 30 дни годишно, в който случай не се дължи таксата за поддръжка
и управление (както е в настоящия казус), а втората, на чл.51, ал.3 от ЗУЕС,
касае отсъствие на собственика за повече от 30 дни, когато се изисква
уведомяване на управителя на ЕС и вземане на решение на ОСЕС за намаляването на
таксата по чл.51, ал.1 от ЗУЕС на 50% за периода на отсъствието му. (Решение №
1036 от 12.10.2021г. по в.гр.д.№ 364/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас)
Освен изложените предположения,
ако от ищцовата страна се твърди, че апартаментите на ответника, или един от
двата, са обитавани за повече от 30 дни годишно от трети лица, е имала
възможност да ангажира доказателства, че това се е случило и че то е станало
със знанието и съгласието, респ. без противопоставянето, на ответника, което в
случая не е сторено, а ответникът не следва и няма интерес да доказва такъв
отрицателен факт – че имотът му не е ползван от трети лица.
Предвид изложеното, исковете за
установяване на вземания на ищеца за периода от 2017-а и 2018-а години относно
таксите за поддръжка и управление, както и за законната лихва върху тях, са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на таксата за
управление и поддръжка за 2019г., следва да се отбележи, че ответникът макар и
да е пребивавал в Република България повече от 30 дни, той е пребивавал в
Етажната собственост за по-малко от 30 дни, както това той е заявил пред
управителния орган на Етажната собственост с отправеното от него уведомление,
който факт следва да се приеме за безспорен между страните по делото, поради
което той не дължи таксата за управление и поддръжка за 2019г., определена в
размер на 400 евро (за двете притежавани от ответника жилища), на същото
основание, на което е прието недължимост на таксите за управление и поддръжка
за 2017-а и 2018-а години.
Член 51, ал.2 от ЗУЕС предоставя
привилегия на етажния собственик, но само по отношение недължимостта на таксата
за управление и поддръжка, но не и за заплащане на дължимите вноски във фонд
„Ремонт и обновяване“, а в разпоредбите на чл.50 от ЗУЕС, в който те са
предвидени, не е налице основание за освобождаване от заплащането им. Вноската
във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима от ответника за 2017г., определяема на
6 евро, съгласно решенията по т.2 от ОСЕС, проведено на 15.06.2016г., върху
притежаваната от ответника в Етажната собственост жилищна площ от 119,46 кв.м.,
възлиза на сумата в размер на
1 196,76 евро. С оглед безспорния между страните факт, че той е заплатил
част от това задължение, а именно 71,50 евро, неплатеният остатък от това
задължение и в размер на 1 125,26 евро, до който размер претенцията следва
да бъде уважена, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на
паричното задължение за 2017г. общо от 1 243,46 евро, следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Неоснователно е възражението на
ответника, че той не дължи заплащане в полза на Етажната собственост за 2017г.,
и в частност вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, тъй като той не е бил
допускан до етажната собственост. Както вече бе посочено, вноската във фонд
„Ремонт и обновяване“ се дължи от съответния етажен собственик, независимо дали
е ползвал собствения си имот в сградата или общите части. Освен това по спора
му с етажен собственик относно това ползване не касае Етажната собственост,
която не е била страна в процеса, по който на Г.Г. е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за това, че е бил възпрепятстван от правото си
да ползва жилището си и общите части в Етажната собственост, до които той не е
бил допускан, като е недопустимо втори път той да се ползва от факта на
установеното недопускане в резултат на противоправни действия от страна на
отделен етажен собственик, за сметка на Етажната собственост чрез
освобождаването му от заплащане на дължимите от него суми въз основа на
решенията на ОС на ЕС.
Вноските във фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2018г. и 2019г. са определени в размер на 176,88 лева за всяка
от двете години, с решението по т.4 от дневния ред на Общото събрание на ЕС,
проведено на 16.07.2018г., на което основание и в тези размери следва да се
приеме, че се дължат. Съответно настоящият съдебен състав не приема, че вноската
във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019г. се дължи въз основа на решението по
т.5 от дневния ред на ОС на ЕС от 01.07.2019г. по причина на начина по който то
е формулирано, а именно: „Общото събрание реши средствата във фонд „Ремонт“ за
2019г. и 2020г. да се набират от собствениците по начина, указан в чл.50, ал.2,
т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните им части в общите части на сградата, но не
по-малко от един процент от минималната работна заплата месечно, като вноските
са годишни, а не месечни“, а това по същество означава, че на това събрание не
е вземано решение етажните собственици да заплащат вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“, още по-малко да е предвиден начин на определяне размера на тези
вноски и то с оглед бюджета за съответната година или да е предложен алгоритъм
за определянето им.
След като ответникът е заплатил на
13.09.2019г. за вноска „Ремонт и обновяване“ за 2018г. сумата в размер на 66,80
евро, чиято левова равностойност е 130,65 лева, то тази сума следва да се
приспадне от дължимата от него сума за 2018г., поради което претенцията на
ищеца следва да бъде уважена за разликата от 46,23 лева, а до пълния
претендиран размер от 176,88 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претенцията на ищеца за сумата в размер на 176,88 лева за вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2019-а година е дължима изцяло от ответника и следва
да бъде признато за установено, че тя се дължи.
Другите основни възражения на ответника, а
именно, че събранията на Етажната собственост се свикват и провеждат по
инициатива на част от етажните собственици, без да се дава възможност на
останалите да участват на събранията или да бъдат избирани в управителните
органи, че те решават избирателно срещу кого да се предявяват искове за
заплащане на дължимите такси и вноски, докато те самите не заплащат такива, не
са свързани с предмета на спора. За какво се разходват събраните от етажните
собственици средства, и в частност дали се разходват за нуждите на етажната
собственост, също е въпрос на целесъобразност и на решения на управителните
органи на ЕС, както и на отчет на съответния Контролен съвет. Ако някои от
етажните собственици счита, че управителят не изпълнява задълженията си по
чл.23, ал.1 от ЗУЕС или въобще не действа в интерес на Етажната собственост
като ощетява отделни етажни собственици, въпросът може да бъде поставян на
разглеждане и обсъждане при отчета за дейността му и за изпълнението на бюджета
(чл.23, ал.2 от ЗУЕС).
С оглед частичната основателност
на исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят част от
направените по делото разноски за платена държавна такса и платено
възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно
уважената част от исковете, а именно сумата в размер на 468,16 лева, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер за разноските от 742,78 лева, съгласно списъка на
разноските, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и по направените в заповедното производство разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 443,74
лева, която сума ответникът също следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, а за разликата над този размер до пълния
такъв присъден и със заповедта на изпълнение от 704,11 лева, и тази претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът също има право на
разноски с оглед правилата на процеса по чл.78, ал.3 от ГПК, поради което в
негова полза следва да бъдат присъдени и част от направените разноски съобразно
отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на 195,98 лева, която сума
ищецът следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер 530 лева, съгласно списъка на разноските, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Г.Е.Г., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, постоянен
адрес ***, комплекс „***“, етаж 0, ап.1, Код по Булстат ******, ЧЕ ДЪЛЖИ на
Етажната собственост на комплекс “***”, село ***, с идентификатор ***,
представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС Я.Л., следните суми:
сумата в размер на 437,96 евро
(четиристатин тридесет и седем евро и 96 евроцента), представляваща неизплатена
остатък от такса за управление и поддръжка и вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“ от общия размер на 1 314,96 евро за 2016-а година, сумата в
размер на 1 125,26 евро (хиляда
сто двадесет и пет евро и 26 евроцента), представляваща неплатена част от
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за 2017-а година, сумата в
размер на 46,23 лв. (четиридесет и
шест лева и 23 ст.), представляваща дължим е неизплатен остатък за 2018-а
година от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“, и сумата в размер на 176,88 лв. (сто седемдесет и шест лева
и 88 ст.), представляваща дължима за 2019-а година вноска във фонд „Ремонт и
обновяване“, ведно със законната лихва
върху отделните главници, считяно от 24.10.2019г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 547 от 21.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажната
собственост на комплекс “***”, село ***, с идентификатор ***, искове за
признаване за установено по отношение на Г.Е.Г., роден на ***г., гражданин на
Руската Федерация, постоянен адрес ***, комплекс „***“, етаж 0, ап.1, Код по
Булстат ******, че му дължи следните суми: сумата над уважения размер от
1 125,26 евро за неплатена част от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“,
дължима за 2017-а година, до пълния претендиран размер от 1 243,46 евро
(хиляда двеста четиридесет и три лева и 46 евроцента), ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2019г., сумата в размер на 400 евро (четиристотин
евро), представляваща такса управление и поддръжка, дължима за 2018-а година,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., сумата над уважения размер
от 46,23 лева за неплатена част от вноска във фонд „Ремонт и обновяване“,
дължима за 2018-а година, до пълния претендиран размер от 176,88 лв. (сто
седемдесет и шест лева и 88 ст.), ведно със законната лихва, считано от
24.10.2019г., и сумата в размер на 400 евро (четиристатин евро), представляваща
такса управление и поддръжка, дължима за 2019-а година, ведно със законната
лихва считано от 24.10.2019г., за които суми е издадена Заповед № 547 от
21.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 994/2019г. по описа на Несебърския районен
съд, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Е.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, постоянен адрес ***, комплекс „***“, етаж 0, ап.1, Код по Булстат ******,
ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс “***”, село ***, с идентификатор
***, представлявана от Председателя на Управителния съвет на ЕС Я.Л., сумата в
размер на 468,16 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева и 16 76 ст.),
представляваща направени по настоящото дело разноски, и сумата в размер на 443,74
лв. (четиристотин четиридесет и три лева и 74 ст.), представляваща разноски,
направени в заповедното производство, като за разликата над уважените до
пълните претендирани размери на разноските в настоящото производство от 742,78
лв. (седемстотин четиридесет и два лева и 78 ст.) и на разноските в заповедното
производство от 704,11 лв. (седемстотин и четири лева и 11 ст.), съгласно
списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ претенциите като неоснователни.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс “***”,
село ***, с идентификатор ***, представлявана от Председателя на Управителния
съвет на ЕС Я.Л., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Е.Г., роден на ***г., гражданин на Руската
Федерация, постоянен адрес ***, комплекс „***“, етаж 0, ап.1, Код по Булстат ******,
сумата в размер на 195,98 лв. (сто деветдесет и пет лева и 98 ст.),
представляваща направени по делото разноски, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 530 лева съгласно списъка на разноските, ОТХВЪРЛЯ
претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: