№ 16228
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110146175 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от 18.08.2023г. на молителката К. Г. А. срещу ответника П. А.
М., нейн бивш съпруг, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, т. 1 във вр. с чл.
5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.с която се иска издаване на заповед за защита от
домашно насилие.
В молбата се твърди, че страните са разведени от 28.12.2001г. След развода са
останали да обитават съвместно семейното жилище с адрес гр. София, ж.к Дружба 2, бл.
409, вх. А, ет. 3, ап. 8. В него отгледали двете си деца, които вече са пълнолетни имат свои
семейства. През целия им съвместен живот ответникът е указвал физическо и психическо
насилие върху бившата си съпруга. Нееднократно бил правил опити за сексуални контакти с
нея въпреки нейното изрично заявено нежелание. Отношенията им ескалирали след като на
01.08.2023г. молителката се прибрала в стаята, която ползва, заключила се, защото
ответникът когато пие ставал много агресивен. По това време в жилището бил ответникът с
някаква жена, с която съжителствал от известно време, на която демостративно давал да
носи дрехи на молителката. След като ответникът разбрал, че се е прибрала започнал да я
обижда и да блъска по вратата викайки: „Ще те унищожа!, „Ще те пребия!““ Ще ти разбия
главата!“ „Курва“и др. такива нецезурни думи. От гнева на ответника я спасил съседът,
който живеел под тях, който дошъл е предупредил ответника да престане. На следващия ден
- 02.08.2023г. около 18.30лв. молителката отишла заедно с дъщеря си да си вземе дрехи и
лекарства, защото решила да прекара няколко дни при детето си. Когато стигнал до дома си
установила, ме вратата е заключена отвътре и е оставен ключ. След продължително звънене
излязъл ответникът. Когато влязла в жилището молителката установила, че ответникът и
съжителстващата с него жена се били настанили в нейната стая, а последната била облечена
с нейни дрехи, а останалите били разхърляни по пода. Ответникът отново започнал да
обижда молителката ида я обижда пред дъщеря им. Същото се повторило и на 14.08.2023г.
около 8.30 сутринта, когато молителката отишла до дома си за топли дрехи и обувки.
Молителката твърди, че от години е обект на физическо насилие и грубо отношение от
1
съпруга си, но търпяла в името на двете им деца. След последния акт на психическо насилие
се чувствала не само физически наранена. Агресивното поведение на ответника я засегнато
и психически. Човешкото й достойнство е смазано и потъпкано. Чувствала се унизена,
отчаяна и обезверена. Изпитвала ужас от поведението на съпруга си и непрестанен страх за
физическото си оцеляване, което наложило от 02.08.2023г. да живее при дъщеря си А.ка .
Молителката твърди, че след този случай изпитва постоянен страх за живота си, защото
ответникът е много опасен човек и моли за издаване на заповед за защита и предприемане
на необходимите действия за защита, предвидени в ЗЗДН. В съдебно заседание се явява и
заявява, че поддържа молбата за защита. Претендира разноски
Ответникът П. М. се явява в съдебно заседание лично и оспорва твърденията в
сезиращата молба. Заявява, че живеел с друга жена ,на която бил дал дрехи на бившата си
съпруга, защото била бездомна. Бившата му съпруга се опитала да я изгони и се карали.
Пледира за отхвърляне на молбата.
В хода на съдебното производство се установиха следните факти.
Страните са бивши съпрузи, видно от приложеното по делото копие от Решение №
181 от 25.07.2001г. на СРС, постановено по гр. д. № 3710/1999г. От посочения съдебен акт
се установява, че причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните
било агресивното поведение на съпруга, който често злоупотребявал с алкохол и използвал
насилие в отношенията си със съпругата си.
Молителката Алексиева е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която
съдържа подробно описание на твърдение от нея актове, извършени от ответника съответно
на 01., 02 и 14 август 2023г.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита свидетеля Емил Целковски
– съсед на страните се установи, че през месец август 2023г. свидетелят чул скандал в
жилището а страните. Те живеели непосредствено над него. Решил да провери какво става и
се качил на етажа на страните. Чул, че ответникът отправял обиди и закани за убийство на
молителката. След като позвънил му отворила молителката. При отворена врата се чували
виковете на ответника. Това си случвало често, поне десетина пъти в годината. Когато се
напие ответникът ставал агресивен и посягал на бившата си съпруга. След като и
предупредил и слязъл в дома си, свидетелят установил, че скандалът при съседите му
продължил. Съдът кредитира показанията на свидетеля Целковски като обективни и
кореспондиращи с останалите събрани поделото доказателства.
Пред съда е разпитана и свидетелката А.ка Янчова, дъщеря на страните, чиито
показания съдът кредитира изцяло. Свидетелката заяви, че от началото на месец август
майка й живее при нея. Отишли двете да й вземат дрехи от дома й, но вратата била
заключена и залостена отвътре. Звънили и чукали при което се показал ответникът.
Започнала разправия, при която той ги псувал, заплашвал и викал. Такова сцени е имало
много пъти, но майка й била търпелива. От побоите които е получавала от бащата е
получила заболяване, което е довело до инсулт.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира
за установено следното:
По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи По изложените съображения
съдът намира, че е надлежно сезиран с молба за защита по реда на ЗЗДН. Молбата,
инициирала производството пред настоящия съд е подадена от лице, което твърди, че е
пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в
рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането
надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
2
съществото на спора.
За установяване на твърдените в молбата за защита актове на насилие ищецът е
ангажирал гласни доказателства. И двамата свидетели са били непосредствени очевидци на
актове на насилие извършени от ответника. От техните показания безспорно се установява
авторството на заплахите, обидите и агресивното поведение от страна на ответника спрямо
молителката. От така изложените факти следва, че е несъмнено, че ответникът е автор на
актовете на домашно насилие, посочени в сезиращата молба.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална
дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице
чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до
намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство,
да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за
наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след
съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.
Според установената практика на съдилищата декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липса на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делата, съдът е длъжен да възприема изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
При това положение, за да се проведе успешно доказване на изрично оспорените
твърдения за осъществено спрямо молителката домашно насилие, същата следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът чрез
действия и/или думи е осъществил действия попадащи в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН.
Съответно, върху ответника е ангажираните на доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителя доказателства.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителката,
че ответникът е извършил спрямо нея процесните актове на домашно насилие, извършени на
01.08.2023г., 02.08.2023г. и на 14.08.2023г. в дома на страните. Актовете на насилие
съчетават физическо насилие, както и и психическо чрез заплахи, обиди и унижение от
обстоятелството, че съжителства с друго лице, спят в леглото на молителката и приятелката
на ответинка носи демонстративно дрехите на бившата му съпруга. С оглед на
гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и
физическо насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита
на молителката К. Г. А.. Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно,
неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал.
3 от ЗЗДН последици.
За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалата, че няма да бъде
3
обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на
домашно насилие и последиците от тяхното извършване, съдът счита, че мерките за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от осемнадесет месеца, считано
от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до
прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, П. А. М. се осъжда
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
С оглед изхода на делото право на разноски в него има само молителката. Същата е
направила искане за присъждането им, представила е списък по чл. 80 от ГПК, представила
е доказателство за извършването им. При така установените факти съдът намира, че
ответникът М. следва да бъде осъден да заплати на молителката сторени по делото разноски
в размер на 600 лв.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу П. А. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8 като:
ЗАДЪЛЖАВА П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на К. Г. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл.
409, вх. А, ет. 3, ап. 8.
ЗАБРАНЯВА на П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, да приближава К. Г. А. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, на разстояние по-малко от 100
(сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местораоботата й и местата за социални
контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от влизане в сила на настоящото
решение
ПРЕДУПРЕЖДАВА П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, че при неизпълнение на настоящата заповед, на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2,
бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. А. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8, да заплати на К. Г. А. , ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. Дружба 2, бл. 409, вх. А, ет. 3, ап. 8 сторени
по делото разноски в размер на 600 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок,
считано от днес -09.10.2023г., като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение
(чл. 20 от ЗЗДН).
Преписи от настоящото решение да се изпратят на полицейските управления по
адресите на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5