Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

29.05.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Мездренски районен		Съд			І-ви наказателен	състав
На		Тринадесети май				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател								АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
Съдебни заседатели
Секретар		Е.Г.
Прокурор
Като разгледа докладваното от					Съдия ДИМИТРОВА
	АНХ		дело номер	62			По описа за		2019	година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В., с което на нарушителя “Е.С.” ЕООД ГР. В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от Управителя му Е.М.Б. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като законосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ:

“Е.С.” ЕООД гр.В., със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от Управителя му Е.М.Б. е обжалвало в срок Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д.С. от САК. Последният е приложил Писмена защита по делото, с която поддържа жалбата против НП, като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Акцентира се, че не е извършено нарушението, за което е наказано дружеството. В тази насока се подчертава, че в хода на проверката не е установено, дали на 06.12.2018 г. в 12.00 часа е имало сключен писмен Трудов договор между „Е.С.” ЕООД и А.Н.А., а единствено е установено, че Трудовия договор е регистриран в ТД на НАП в 17:37:05 часа на 06.12.2018 г. Подчертава се, че за да бъде съставомерно нарушението по чл.63 ал.2 от КТ трябва да има подписан Трудов договор между страните, същият да бъде регистриран в ТД на НАП, за което да бъде издадено Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, както и договорът и уведомлението да не са връчени на лицето преди да започне да осъществява трудова дейност. Визира се, че без подписан Трудов договор и издадено Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ няма как същите да бъдат връчени, респективно да се осъществи състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ. Касае се за друго нарушение на Кодекса на труда, а  имено за такова по чл.62 или чл.61 от КТ, но не и за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.

Ответникът се представлява от старши юрисконсулт М.К., която също е приложила Писмено становище по делото. Последната взема становище да бъде потвърдено издаденото НП. В тази насока се посочва, че нарушението е доказано безспорно, че същото е формално на просто извършване и се осъществява, чрез бездействие. Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и при реализирането й не следва да се изследва наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица. Акцентува се, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно описано, като квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. Излагат се подробни доводи за неприложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 18.02.2019 год. Съответно жалбата е входирана пред ответника под № 19016738/25.02.2019 год. и безспорно е в срок.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 06-001057/01.02.2019 г., АУАН № 06-001057/22.01.2019 г., Протокол за извършена проверка № ПР-1902136/06.12.2018 г., на 16 и на 22.01.2019 г., Декларация от А.Н.А. от 06.12.2018 г., Писмено възражение под вх.№ 19006534/25.01.2019 г., Трудов договор № 00000226/06.12.2018 г., подадени данни за Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, Справка за приети и отхвърлени Уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 03388183177088/06.12.2018 г., Пълномощно от 21.02.2019 г. под рег.№ 2082, копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж на 05.12.2018 г. – 07.12.2018 г. и Пълномощно под рег.№ 17175/2017 от 16.11.2017 г. Съответно са разпитани свидетелите С.Ц., К.П., Т.И., Д.Б.и Р.А..

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.12.2018 г. свидетелките С.Ц., К.П. и Т.И. и трите работещи като главни инспектори към Дирекция „Инспекция по труда” гр.В. извършили проверка в гр.М. на обект „Енергийна ефективност на жилищен блок”, съответно на адрес: гр.М., ул.”П.Я.” № 2-4, изпълняван от „Е.С.” ЕООД гр.В.. Към 12.00 часа те установили, че лицето А.Н.А. е облечен с работни дрехи и извършва строително-ремонтни дейности, свързани с топлоизолацията на сградата. Лицето А.А., заедно с други намиращи се на обекта лица били помолени да попълнят Декларации. Лицето А. писмено собственоръчно декларирало, че е наето от „Е.С.” ЕООД гр.В. да работи в обекта на длъжност „общ работник” с работно време от 08.00 до 17.00 часа срещу месечно трудово възнаграждение от 510 лева, съответно, че има сключен Трудов договор, но не е получил копие от него и копие от заверено Уведомление до ТД на НАП. Това писмено изявление на лицето А.А. било заявено и в устна форма пред служителите на Инспекцията по труда. На 22.01.2019 г. в офиса на Д „ИТ” гр.В. представител на работодателя представил Трудов договор № 00000226/06.12.2018 г., сключен с работника А.Н.А. и Справка от Уведомление до ТД на НАП от 06.12.2018 г. в 17:37:05 часа за регистрирания Трудов договор, т.е. 5 часа и 37 минути след проверката в обекта. С това е прието, че работодателя  „Е.С.” ЕООД гр.В., представляван от Управителя си Е.М.Б. е допуснал до работа лицето А.Н.А., без да му предостави кумулативно свързаните екземпляр от писмен Трудов договор, подписан от двете страни и копие от Уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Констатирано е безспорно, че нарушението е извършено на 06.12.2018 г. към 12.00 часа в обект „Енергийна ефективност на жилищен блок” на адрес: гр.М., ул.”П.Я.” № 2-4, като дружеството е изпълнител по договор, възложен чрез Обществена поръчка. Безспорно всички разпитани по делото служители на Инспекция по труда гр.В. са категорични в показанията си, че в Декларацията лицето лично и саморъчно е вписало, че има сключен Трудов договор. Служителите на Инспекцията по труда са установили от непосредствения разговор с лицето А., че същият има сключен Трудов договор, но не го е получил, както и Уведомлението. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е било извикано в Д „ИТ” гр.В., но представител не се е явил и при повторна покана на 22.01.2019 г. е бил съставен процесния акт в присъствието на пълномощник на дружеството. Именно към момента на съставяне на акта е бил представен процесния Трудов договор. Атакуваното НП и така констатираното нарушение от Д „ИТ” гр.В. е въз основа на Протокол от проверка № ПР 1902136, Декларация от лицето А.Н.А., копие от Трудовия договор № 00000226/06.12.2018 г., копие от Справка от ТД на НАП и копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж.

При така установеното от фактическа страна настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Нормата на чл.63 ал.2 от КТ има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1 – екземпляр от сключения трудов договор и копие от завереното в НАП уведомление. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че при извършената проверка на 06.12.2018 год. към 12.00 часа на обект „Енергийна ефективност на жилищен блок” на адрес в гр.М., подробно посочен в НП и изпълняван от „Е.С.„ ЕООД гр.В. лицето А.Н.А. е престирал работна сила при дружеството, а Уведомлението за сключения със същият трудов договор е депозирано в ТД на НАП по електронен път в 17:37:05 часа на същата дата. Налице е сключен договор с дата 06.12.2018 год. от дружеството „Е.С.“ ЕООД гр.В. с лицето А., с което се доказва че лицето е работило именно за дружеството. Този факт е отразен и в попълнената от А. Декларация с дата 06.12.2018 год. Следователно, дружеството има качеството на работодател и несъмнено е извършило административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, като извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните  писмени и гласни доказателства. От събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност безспорно се установява, че лицето е било наето и допуснато до работа от дружеството „Е.С.” ЕООД гр.В., с което е осъществило деянието, описано в АУАН и в Наказателното постановление, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.

Съдебният състав намира, че при съставяне на акта и издаване на НП не са налице процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Както акта, така и НП са издадени от компетентни органи, съгласно предоставените им законоправомощия и съдържат изискуемите реквизити, както бе посочено в чл.42, респективно чл.57 от ЗАНН. Лицето А.Н.А. е декларирал писмено, че в деня на проверката е работел в проверявания обект, като е попълнена нарочна Декларация. Същият, видно от попълненото дължи едно продължително и многократно изпълнение на задълженията си като общ работник, като по този начин са налице основните белези, характеризиращи Трудовия договор при предоставяне на работна сила. Декларацията, попълнена от А.А. е попълнена собственоръчно и доброволно от лицето. Трудовия договор на лицето е от 06.12.2018 г., от който е видно, че лицето е подписало Трудов договор на 06.12.2018 г. и се задължава да постъпи на работа същия ден, което безспорно доказва съществуването на Трудовия договор, но той не е бил регистриран в системата на НАП, видно от справката от ТД на НАП. Договорът, както бе отбелязано е регистриран на 06.12.2018 г. в 17:37 часа, т.е. 5 часа и 37 минути след извършената проверка от Инспекцията по труда, която е била около 12.00 часа на 06.12.2018 г. По този начин безспорно се доказва извършеното нарушение. Наличието на сключен договор от дружеството с лицето А. доказва, че същото е работило именно за това дружество, като това обстоятелство се потвърждава и от проведения на същата дата Ежедневен инструктаж на работника. Този факт е отразен и в попълнената от лицето Декларация с дата 06.12.2018 г. Към момента на проверката по документи на 22.01.2019 г. от страна на дружеството е представен сключен с лицето Трудов договор, което е отразено в НП и поради това правилно се явява ангажирана отговорността на работодателя за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ. Безспорно нормата на чл.63 ал.2 от КТ задължава работодателя да представи на работника преди постъпването му на работа екземпляр от сключен Трудов договор, подписан от двете страни и копие от Уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От показанията на свидетелят Д.Б., който е и пълномощник на дружеството и работещ като технически ръководител се установява, че работниците са инструктирани на 06.12.2018 г. около 07.30 часа, за което са положили и подписи в Инструктажната книга Свидетелят Б. и свидетелят Р.А. твърдят, че работниците не са имали договори на 06.12.2018 г. и поради тази причина са инструктирани и оставени на обекта да чакат, без да им е възложено да работят. Тук е мястото да се отбележи, че съдебния състав намира показанията на свидетелите Б. и А. като нелогични, взаимно противоречиви и неотговарящи на обективната истина. Прави впечатление, че ако действително лицата не са имали договори, то не е било и необходимо да бъдат допуснати на обекта и инструктирани за началото на работния ден. След като не им е била възложена работа, видно от показанията на свидетелите Б. и А. е можело работниците спокойно да почиват в своите квартири и да изчакват сключването на договорите им, а не да работят по санирането на сградата на 06.12.2018 г., както ги е заварила и проверката от служителите от Д „ИТ” гр.В. към 12.00 часа. Свидетелите Б. и А. твърдят, че договорите са сключени на 07.12.2018 г., като тези твърдения не кореспондират с писмените доказателства по делото. Това единствено подкрепя тезата на адв. Д. С., че към момента на проверката не е имало сключен Трудов договор. От представения Трудов договор с работника А.А. се установява, че на 06.12.2018 г. е сключен Трудовия договор в гр.В. с положени от него подпис, че е подписал договора, а също така и получил екземпляр от същия и Уведомление за регистрация в НАП. За да е изпълнен състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ следва кумулативно работника да е получил екземпляр от подписания Трудов договор и копие от Уведомлението до ТД на НАП. Видно от справката, както многократно бе отбелязано, договорът е регистриран на 06.12.2018 г. в 17.37 часа, което е 5 часа след проверката, извършена около 12.00 часа. Всички тези обстоятелства и писмени доказателства доказват, че е изпълнен състава на извършеното нарушение. Извършеното нарушение се доказва и от писменото възражение по АУАН № 06-001057 от 22.01.2019 г. Същото е входирано под № 19006534/25.01.2019 г. и в същото жалбоподателя твърди, че лицето А.А. има надлежно сключен Трудов договор, за който е подадена съответната справка до НАП. Отразено е, че съвсем нормално е работникът да не носи в себе си копие от Трудовия договор и от Уведомлението до НАП на обекта, на който работи в деня на проверката.  Също така е отбелязано, че лицето е на работното си място и стриктно е изпълнявало задълженията си. От така подаденото Писмено възражение самото дружество признава , че работникът към момента на проверката е имал подписан Трудов договор, но не е получил същия и той не е бил наличен при проверката на обекта. Работникът е бил на работното си място на обекта и е изпълнявал стриктно поставените задачи, а не просто е присъствал там физически, както твърдят свидетелите А. и Б.. Безспорно и категорично по делото е установено, че лицето А.А. е било допуснато до работа преди изпълнение на задълженията на работодателя по чл.63 ал.2 от КТ. Работникът е заварен да осъществява трудовите си функции, преди да му бъде предоставен екземпляр от Трудовия договор, респективно Уведомление. Сключването на трудовия договор е съгласие за приемане на определени от другата страна условия, като от тях страните могат да черпят права и задължения с регистрирането на сключения договор. Трудовият договор като документ, който поражда правни последици единствено става такъв едва след регистрацията му в ТД на НАП, като до тогава той се явява като лист хартия, който не влече след себе си права и задължения за страните. Фактът, че лицето на 06.12.2018 г. в 07.30 часа е инструктирано и е работело на обекта, изпълняван от дружеството е достатъчен и говори, че то вече е допуснато до работа и от тук правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.63 ал.2 от КТ. Съдебният състав намира, че попълнената от лицето А.Н.А. Декларация с правно основание чл.44 ал.1 и ал.2 от АПК и чл.402 ал.1 т.3 от КТ не се явява негодно доказателствено средство, въпреки, че лицето по обективни причини не бе възможно да бъде изслушано непосредствено, в качеството му на свидетел на съдебното следствие. От всички събрани по делото доказателства на съдебното производство по никакъв начин не се събраха такива, които да опорочават цитираната Декларация и да я правят негодно доказателствено средство. Служителите на Д „ИТ” гр.В. са спазили изискванията на АПК и КТ и правилно в съответствие с изискванията на нормативната уредба са накарали лицето А. да попълни тази Декларация в деня на проверката. По делото не са събрани никакви доказателства, че лицето А. не притежава интелектуален капацитет, който да не му позволява да отрази самостоятелно и адекватно данните в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че в случая не се касае за допуснато нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. От представената справка от НАП се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор е прието на 06.12.2018 г. в 17.37 часа, а проверката видно от съставения Протокол е около 12.00 часа. От представеното по делото копие от Книга за проведен ежедневен инструктаж безспорно се установява, че на 06.12.2018 г. на лицето А. е проведен ежедневен инструктаж, а този вид инструктаж, съгласно чл.10 ал.3 т.4 и чл.15 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни  и безопасни условия на труд, се провежда на работещите при строителни и монтажни работи ежедневно преди започване на работа. Именно на 06.12.2018 г. лицето А.А. е бил заварен от служителите на Инспекцията по труда да работи. Същият е бил допуснат до работа, без да му се връчи копие от Уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ и копие от Трудовия договор. Разпоредбите на закона са императивни и предвиждат, че в този случай лицето въобще не е следвало да бъде допускано на работа от работодателя. В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана именно затова, че е нарушил абсолютната забрана по чл.63 ал.2 от КТ да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по ал.1. Следва да се отбележи, не на последно място разбира се, че сключването на Трудов договор не е елемент от състава на нарушението по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като нарушението по чл.62 ал.1 от КТ е самостоятелно и няма пречка работодателя да носи отговорност за две различни нарушения на трудовото законодателство, като е изцяло в правомощията на административнонаказващия орган да прецени дали и кое от тях да му вмени в отговорност.

Отново следва да се отбележи, че нарушението е установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Административнонаказателното производство е водено законосъобразно, а акта и респективно наказателното постановление са издадени при спазване формалните изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно постановление. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ нарушенията на  трудовото законодателство се установяват с актове на държавните контролни органи. Разпоредбата на чл.399 от КТ пък възлага цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, а Дирекция “Инспекция по труда” е  териториално поделение към нея, съгласно чл.16 ал.1 от Устройствения правилник на ИА “ГИТ”. Съгласно чл.21 ал.1 от Устройствения правилник, който е обнародван в ДВ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени и в КТ, т.е. същият има правомощия да констатира нарушения на трудовото законодателство и да съставя актове за тях, поради което и процесния АУАН е съставен от лице разполагащо с необходимата компетентност.

За посоченото нарушение законодателя предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 10 000 лева. Административнонаказващия орган е определил санкция в размер от 1 500 лева. Следва да се отбележи, че така наложената имуществена санкция е правилно определена от административнонаказващия орган в нейния минимален размер и няма основание за коригирането й.

Следва да се отбележи, че специалния състав по глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда на "маловажно" административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от 24.01.12 година/  в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал.2, в която са изведени изключения от общата правило по ал.1, а именно: ”Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието – 06.12.2018 год. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е новата разпоредба на чл.415в ал. 2 от КТ. Няма спор, че с процесното НП имуществената санкция е наложена на дружеството в качеството му на работодател, който е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, а това нарушение предвид изричната разпоредба на чл.415в ал.2 от КТ не може да се квалифицира като маловажен случай и съответно да се санкционира като маловажно такова в хипотезата на чл.415в ал.1 от КТ дори и да са налице предпоставките за това.

Следва да се посочи от съдебния състав, че лицето А.А. е допуснато от работодателя да работи без връчен Трудов договор, вследствие на което работодателя го е лишил и ощетил, като не му е изплащал здравни осигуровки и социални такива, което рефлектира по-късно на правото за пенсиониране, на правото на отпуск, незачитане на трудов стаж, право на работно облекло, неполучаване на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, по-известно като „клас”. В тази насока се споделят изложените в становището на ответника изводи, че работата без Трудов договор е едно от основните тежки нарушения на трудовото законодателство, за които допусналите ги работодатели носят санкции в големи размери. Извършеното нарушение е формално на просто извършване и се осъществява чрез бездействие, като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна и при реализирането й не следва да се изследва наличието на вина в представляващия дружеството или в други лица, свързани с осъществяване на дейността му.

Настоящият съдебен състав намира за основателно в контекста на приложеното по делото становище от жалбоподателя и цитираната от него съдебна практика, която не е обвързваща за съдебния състав, да отбележи следното: Съгласно Решение № 191/25.04.2019 г., постановено по КАНД № 104/2019 г. по описа на Административен съд гр.В. е прието следното: „Обстоятелството, че по-късно същия ден такъв Трудов договор е сключен, подписан от страните и е уведомена ТД НАП по реда на чл.62 ал.3 КТ, не променя съставомерността на административното нарушение именно по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като лицето вече е работило”. Посочената разпоредба има императивен характер и въвежда забрана за работодателя да допуска до работа  работника или служителя преди да му предостави в писмена форма Трудов договор, съответно подписан от двете страни и копие от Уведомлението за същия до ТД НАП. Това становище категорично се споделя и от настоящия съдебен състав.

Затова и съда ПОТВЪРДИ обжалваното Наказателно постановление № 06-001057/01.02.2019 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: