№ 15474
гр. София, 10.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110148838 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите ГПК.
Образувано е по искова молба на И. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ... против Я. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., с която са
предявени искове за прекратяване на сключения между страните граждански
брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК
за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на
двете малолетни деца от брака- деца М Я.ова П.а, родена на 01.09.2017 г. с
ЕГН ********** и Д Я.ова П.а, родена на 02.11.2018 г., с ЕГН **********.
Ищцата твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат две
малолетни деца, които живеят при нея и за които полага непосредствени
грижи и ги издържа. Посочва, че с ответника са във фактическа раздяла от
2020 година, като ищцата живее с двете деца живее под наем отделно от
ответника. Поддържа, че бракът между нея и ответника е дълбоко и
непоправимо разстроен, страните от дълго време не живеят заедно,
отношенията помежду им се свеждат само до комуникацията им като
родители на децата и имат различни разбирания за живота и семейството,
което довело до изпразване от съдържание на емоционалната връзка помежду
им. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен, да бъде
определен съответен режим на лични отношения на ответника с децата, както
и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания
размер от 200 лв. за всяко дете, считано от 01.06.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Ответникът не
възразява бракът да бъде прекратен.
1
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова
претенция за развод по вина на съпругата с правно основание чл. 49, ал. 1, вр.
чл. 59, ал. 2 СК – за присъждане на родителските права на ищеца по
насрещните искове, определяне на местоживеенето на децата при ищеца по
насрещния иск, за режим на лични отношения на майката с децата, както и за
месечна издръжка в определен от съда размер за всяко дете. Поддържа се, че
ищцата поради заболяването си не е адекватна и не е в състояние да отгледа
правилно децата и да се грижи за тях. Твърди, че ищцата многократно е
лекувана по психиатрични заведения, като по време на бракът им два пъти е
водено дело, за да бъде принудително лекувана поради поведението й. Излага,
че цялостното поведение на ищцата е рисково, странно и непоследователно.
Твърди, че от раздялата с ищцата не е преставал да се грижи за децата, да
предоставя парични средства и да купува различни вещи, като ищцата никога
не му е предоставяла разписка за тези суми. НаМ, че в интерес на децата е
родителските права за отглеждането и възпитанието им да бъдат предоставени
на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, наМ за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което
напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство,
взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС №
1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът наМ брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от есента на
2020 година. Общуват помежду си единствено по повод въпроси, свързани с
децата на страните, и никой от тях не е правил опит за възстановяване на
брачните отношения и на комуникацията между тях. След раздялата страните
са напуснали семейното жилище, ищцата живее в жилище под наем заедно с
децата, като ответникът живее в тавански помещения, част от които под наем.
При това положение съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
Относно упражняването на родителските права и личните
отношения с малолетните деца на страните:
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
2
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите.
Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката
им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния
съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно
местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните
отношения с децата и издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански
правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на
постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с
правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи
конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от
него.
В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави
упражняването на родителските права на единия от родителите, като под
упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно
осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и
представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът
изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на
ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси
и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки
отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се
грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на
общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС №
1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който
еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за
интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е
актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна
3
уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от
5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).
Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията,
съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III
ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са
възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина,
вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи
към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да
бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-
способен да полага грижи за тях.
Следва изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и
чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно
начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални
субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици,
които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на
защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им,
т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната
администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане
реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези
по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика
за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за
спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното
производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023г.,
IV г. о., ГК).
От брака на страните са родени децата М Я.ова П.а, ЕГН ********** и Д
Я.ова П.а, ЕГН **********.
В хода на производството не е спорно, от изслушването на двамата
родители, комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична
експертиза, социалните доклади и гласните доказателства, се установява, че
след раздялата на родителите децата живели единствено с майката И. В., с
която живеят и към приключване на устните състезания.
Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе
предвид в най-голяма степен заключението на комплексната съдебно-
психологична и съдебно-психиатрична експертиза. НаМ, че то следва да бъде
4
кредитирано в цялост, тъй като е обективно, компетентно и безпристрастно
изготвено. Дават се задълбочени и аргументирани отговори на поставените
въпроси. За да се достигне до тях са проведени са срещи с родителите,
използвани са различни методики и тестове за форМне на изводите.
Съобразени са материалите по делото. Проследими e начинът, по които
вещите лице са форМли крайните изводи, с които съдът не наМ основание да
не се солидаризира, като ги кредитира. Съдът взе предвид и данните от
проведените изслушвания на родителите, но отчита, че те, за разлика от
комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза,
дават една значително по-обща и повърхностна представа за родителските
качества на двамата съпрузи, както и че не са лишени от субективизъм.
В рамките на настоящото производство от събраните писмени
доказателства, социален доклад и от проведените изслушвания на страните и
събраните гласни доказателства непротиворечиво се извежда, че двете деца
живеят заедно с майката в жилище под наем на адрес в гр. София, ... в
таванско помещение, състоящо се от стая, санитарно помещение и кухня, като
в същото са поддържани много добра хигиена и е осигурено всичко
необходимо за задоволяване на потребностите на децата.
Ищцата не е трудово ангажирана, но в грижите си за децата е
подпомагана от пълнолетната си дъщеря, с чиято помощ посреща част от
финансовите нужди на децата, както и от религиозна организация. Майката е
родителят, който полага грижи за децата, като същата не работи, получава
инвалидна пенсия в размер на 549.19 лв., помощи по ЗХУ, чл. 70 - 75.60 лв.,
помощи по чл. 7 от ЗСПД - 110 лв., а бащата съобщава наличието на доходи с
непостоянен характер в размер на около 1000 лв. – 1200 лв. В периода на
фактическа раздяла между страните бащата също е подпомагал финансово
майката и децата, като е закупувал хранителни продукти.
За ответника са събрани данни, че макар да не е осигуряван по трудово
правоотношение, същият реализира доход в областта на строителството, като
той живее в таванско помещение, което от части е негова собственост, а друга
е под наем, като в стаята си отглежда папагали в клетка и заек, а за децата е
обособил друго таванско помещение в същата сграда. От фактическата
раздяла на страните ответникът е бил запознат с ежедневните нужди и
потребности на децата, общувал е с отглеждащия ги родител по тези въпроси.
Недоказани са твърденията на ответника да е заплащал издръжка на
децата в периода на фактическа раздяла между страните, като приложените по
делото фискални бонове за закупване на хранителни продукти и други стоки
не установяват твърдяното обстоятелство да е предоставял издръжка в полза
на децата. Следва да се посочи, че сторените инцидентни разходи от страна на
бащата за закупуване на хранителни продукти на незначителна стойност и
плащания в полза на трети лица не е съставлява изпълнение на задължението
за издръжка по отношение на двете деца, тъй като не се установява с
отглеждащият детето родител да е имал възможност да се разпорежда с тези
средства.
От приложения социален доклад, приетата по делото експертиза,
включително и от събраните гласни доказателства, следва извод, че ищцата И.
К. В. отглежда децата си адекватно и пълноценно. Децата са добре обгрижени,
посещават детска градина, както и имат изградена социална среда и се
5
чувстват добре при отглеждащия ги родител. Децата проявяват интерес към
съответстващи на възрастта им и нивото на развитие занимания, прекарват
времето си като излизат на разходки навън, игри у дома и други. При
социалното проучване при майката е констатирана трудност при реалното й
осъзнаване за задоволяване потребностите на децата, но с помощта на
разширения си семеен кръг тя се справя с грижите за децата. В дома на
ищцата децата са отглеждани в подходяща за потребностите и развитието им
семейна среда, жилището е добре обзаведено, поддържано и подходящо за
отглеждането на децата, като за децата е осигурено всичко необходимо според
нуждите и потребностите им и са поддържани добри хигиенно - битови
условия.
Горното налага извода, че в интерес на децата е родителските права да
бъдат предоставени на ищцата И. К. В.. Същата желае и не е спирала да
полага грижи за децата си и има възможност за помощ от своята дъщеря.
Ищцата има добри възпитателски качества, което се извежда от
обстоятелството, че децата посещават редовно детска градина, добре
адаптирани са към обстановката в детската градина, нямат поведенчески
проблеми и не са занемарени.
Видно от експертно решение на НЕЛК № 92051 от 05.09.2023 г. на
детето М Я.ова П.а е поставена водеща диагноза „нарушение на активността и
вниманието“. С експертно решение на ТЕЛК на М Я.ова П.а № 90985 от 93/
18.05.2023г. е поставена диагноза „други разстройства на психологичното
развитие, както и с епикриза изх. № 416/85/2023г. от Център за психично
здраве „Проф. Н. Шипковенски“ на М Я.ова П.а е поставена диагноза „други
разстройства на психологичното развитие“. По отношение на потребностите
на детето М П.а в детската градина е работено с Екип за подкрепа на
личностно развитие - учител в групата, ресурсен учител, психолог, логопед,
както и детето Д П.а също посещавало психолог в детската градина.
Представено е експертно решение на ТЕЛК № 92410 от 09.10.2023 г. на
детето Д Я.ова П.а е поставена водеща диагноза „астма с преобладаващ
алергичен компонент“.
Видно от епикриза изх. № 641/06.11.2008 г. на УМБАЛ „Св. Наум“
майката е с поставена диагноза „параноидна шизофрения“. От епикриза на
ищцата от дневен стационар към УМБАЛ „Св. Наум“ от 05.01.2024г до
12.02.2024г. е видно, че е поставена диагноза „Параноидна шизофрения.
Пристъпно протичане. Тревожно хиподепресивен синдром. ДД. F25.2
Шизоафективно разстройство, смесен тип.“
Бащата е бил хоспитализиран през м. 04.2014г. с диагноза „Смесено
тревожно- депресивно разстройство. Тревожен синдром. Обс. Органично
тревожно разстройство.“, видно от представената по делото епикриза изх. №
374/09.05.2024г. на МБАЛ „Св. Наум“.
От заключението на комплексната съдебно-психологична и съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че отношенията между майката и
децата са топли, тя успява да структурира децата поведенчески, като го прави
спокойно, топло, без да предизвиква в децата страх или напрежение. Те се
отнасят към нея с доверие и с усещане за сигурност. Във връзка с изготвянето
на заключението са налице данни, че майката се грижи за битовите,
6
образователни и дефицитни нужди, свързани с развитието на децата. Между
бащата и децата е налице топла, спокойна и доверителна връзка. Децата се
отнасят към бащата с обич и желания да прекарват време с него. Той се грижи
за техните интереси, които са характерни за възрастта им: играе с тях,
приготвя им храна, полага задоволителни и характерни за неговите битови
навици грижи се за хигиената им, чете им приказки, осигурява им игри
съответни за възрастта, на които децата се радват. Не са наблюдавани при
никое от децата поведение, характерно за преживяно сексуално или физическо
насилие. Констатираното изоставане в когнитивното развитие и на двете деца
не е свързано със здравословното състояние и полаганите грижи от някой от
двамата родители до настоящия момент, като вещото лице допуска
наследственост.
При ищцата са налице данни за дългогодишен ход на психоза, като
шизоафективното разстройство при нея понастоящем е в ремисия.
Наблюдавани са афективни колебания, без фазовост и динамика, характерни
за същинските афективни психози, които съобразно експертните становища са
относими към доброкачествен ход на заболяване при дългогодишна давност.
Заболяването обаче допуска да има рискови ситуации, тъй като то протича
фазово, но през последните две години ищцата посещава редовна терапия,
комуникира редовно с психиатър и през последните две години при нея не са
наблюдавани периоди на обостряне на заболяването. При ищцата е налице
подобрение на симптоматиката на заболяването- овладяна психомоторика, без
агресивни тенденции, демонстрира грижа по отношение на децата и
свързаните лица, не са констатирани когнитивни дефицити, които да
рефлектират върху способността за справяне с ежедневието и с оглед факта, че
едното й дете е със специални образователни потребности. Състоянието на
ищцата не поражда риск за децата, съобразно експертното становище, заявено
и в съдебно заседание. В хода на експертното проучване ищцата изразява
уважение по отношение на ответника и неговите родителски умения.
При ответника е налице разстройство, дължащо се на мозъчна увреда и
дисфункция или на телесно заболяване, като не се установяват актуални
болестни отклонения в смисъла на активна психопатология и афективни
колебания, но се наблюдава ригидност на нагласите, обеднена психомоторика
с избягване на очен контакт, вискозност на мисленето, специфични абстрактни
занимания и промени в сексуалните предпочитания. В хода на експертното
проучване се опитва да представи себе си за минал период като подкрепящ
майката в процеса й на боледуване, но признава, че на моменти е бил
подвеждан и е приемал част от симптомите като прояви на характера й, а към
момента на експертното проучване не желае да декларира отношението си.
Ответникът е употребявал марихуана, но отрича употребата й понастоящем.
Употребата не води до развитие на физическа зависимост, но е възможно да
повлияе когнитивните способности в дългосрочен план.
Резултатите от психодиагностичните тестове показват, че състоянията на
родителите при медикаментозен контрол и /или психологична подкрепа
позволяват съхраняване на родителската годност. Родителите са развили модел
на преразпределяне на отговорности съобразно състоянието на всеки един
като разчитат и на външна подкрепа. Наличието на ограничения спрямо
бащата е наложено именно, поради евентуален риск. Въпреки това майката не
7
си позволява да стимулира негативни нагласи у децата.
При експертното проучване е констатирано, че двамата родители имат
топло родителско отношение и към двете деца, проявяват към тях
спокойствие и търпение, и от двамата родители не са поставени граници в
поведението относно хигиенни навици и общуване с непознати възрастни.
Децата имат топла емоционална и доверителна връзка и с двамата родители и
не са налице данни децата да имат отчуждение спрямо някой от тя. Всеки от
родителите се старае да отговори на емоционалните нужди на децата, а
относно специфичните нужди на по- голямото дете М, по-активно се занимава
майката.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в цялост. От тях
най-общо се потвърждава извода, че основни грижи за децата полага тяхната
майка, както и че тя е основно ангажирана със здравния им статус (свид.
Атанасова). Свидетелите Беловеждов и Досева изказват впечатления за
грижите, полаганите от ответника грижи за децата, но не може да не се отчете,
че се касае до много отдалечени в темпорално отношение периоди.
Приложените материали от досъдебно производство, с изключение на
медицинските документи, взети предвид при изготвяне на КСППЕ, не
спомагат за правилното решаване на делото.
Установеното по делото дава основание на съда да приеме, че е в
интерес на децата родителските права да бъдат предоставени на майката, при
нея да бъде определено местоживеенето им, а с бащата - режим на лични
отношения. Това е така предвид по-високия родителски капацитет на майката,
по-добрата й връзка с двете деца и пола им. Тя винаги е била отглеждащия
родител на децата, успява да задоволява потребностите им, те са свикнали с
нея, практически разполага и с по-добри битови условия. Шизофренията й е в
ремисия, като събраните доказателства, обективирани в заключението на
КСППЕ и показанията на психиатъра й (свид. КрасиМ Марчева), сочат, че тя
контролира заболяването си и успява да го контролира, като разпознава
признаците на влошаване. Има подкрепа и на близки и приятели, които при
необходимост могат да й помагат при отглеждането.
Липсват безспорно доказани състояния, при които е създавала риск за
живота и здравето на децата, в който смисъл твърденията на ответника са
недоказани. Не е спорно, че получава финансова и материална подкрепа от
религиозна организация, която не е официално призната от Българската
православна църква, но това не може да бъде основание за непредоставяне на
родителски права, тъй като не се установя чрез тази подкрепа да е повлияно
неблагоприятно върху децата.
Установеното дава основание майката да бъде определена за отглеждащ
родител, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. Като
майката има право да променя местоживеенето на децата на територията на
гр. София само след предварително уведомление на бащата, а извън
територията на гр. София, само при дадено съгласие от бащата.
Необходимо е да бъде определен следният режим на лични отношения
между бащата и децата М Я.ова П.а, Егн ********** и Д Я.ова П.а, ЕГН
**********, както следва:
Общ режим:
8
• всяка четна седмица съобразно поредния й номер в годината за
времето от 17.00 ч. в петък до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя
е тази, в която съботата и неделята са от същия месец;
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от
18.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай, че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с децата
четните години през първата половина на зимната ваканция, а нечетните
години- през втората половина на зимната ваканция, определени от МОН.
Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с децата
четните години през първата половина на пролетната ваканция, а нечетните
години- през втората половина на пролетната ваканция, определени от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата - рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с децата общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с децата,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
Бащата взема и връща децата от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
9
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16.11.1970 г.
Доказва се, че ответникът е трудово ангажиран, макар да няма данни да
е осигуряван за релевантния период за делото. В хода на производството се
установява, че същият реализира доходи в областта на строителството,
осигурява средства за наем на обитавания от него имот.
Установяват се специални потребности на детето М Я.ова П.а във връзка
с поставена диагноза „нарушение на активността и вниманието“ и
специфични нужди, свързани с това заболяване. Доколкото децата живеят при
майката, съдът наМ, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голямата част от необходимата
парична издръжка на децата.
Съдът взе предвид нуждите на децата съобразно възрастта им- детето М
Я.ова П.а е на 6 години и 11 месеца, а детето Д Я.ова П.а е на 5 години и 9
месеца, обичайните потребности на децата на тази възраст, и предвид
наличието на данни за получавани доходи от ответника, включително и
заявеното от самия него при изслушването му пред съда, наМ, че нужната
месечна издръжка на детето М П.а е в размер на 700 лева, а на детето Д П.а - в
размер на 600, от които 233,25 лева следва да бъдат заплащани от ответника
по иска в полза на детето М П.а и 233,25 лева - в полза на детето Д П.а.
Доколкото претендираният размер на издръжка е по-нисък от
законоустановения минимум, а в хода на производството по искане на страната
не е увеличен размерът на иска за издръжка, за съда не съществува
възможност да присъди издръжка в по-висок размер, тъй като това би довело
до свръхпроизнасяне.
Ето защо исковете за издръжка се явяват основателни до посочения
размер.
Издръжката трябва да бъде изплащана на децата чрез тяхната майка и
законен представител до пето число на текущия месец, за който е дължима,
ведно с дължимата лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката.
Ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни други алиментни
задължения, като е недоказано, че твърдяното заболяване е хронично, както и
че е в невъзможност да реализира доходи като следствие на него. Ето защо
съдът приема, че е във възможностите му да осигурява издръжка в посочения
размер.
Съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г., при развод или съгласно с арг. от чл.
47, ал. 3 КРБ и при раздяла на родителите, създали дете без брак съдът е
длъжен служебно да се произнесе за издръжката на детето, дори ако няма
предявен иск за издръжка. В случаите на служебно присъждане на издръжка
следва да се присъждат и лихви, независимо от това, дали има или няма
искане, тъй като в случая и лихвата се подчинява на същото служебно начало,
10
както и главницата. Ето защо, съдът е длъжен да осъди ответника, който
дължи издръжка, да плаща и законна лихва за забава върху просрочените
месечни задължения за издръжка, считано от момента на предявяване на
исковата молба - 01.09.2023 г., до окончателното им изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
По исковете с правно основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК .
Исковете за осъждане на основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК на
ответника да заплати дължима от родител на малолетните деца Д Я.ова П.а и
М Я.ова П.а месечна издръжка в размер на по 200,00 лв. за минало време,
считано от 01.06.2022 г.
Исковата молба е депозирана на 01.09.2023 г. Разпоредбата на чл. 149
СК предвижда, че издръжка за минало време може да се търси най-много за
една година преди предявяването на иска. С оглед на посочената норма,
максимално допустимият срок за минал период за иска за издръжка е една
година.
За периода от една година преди предявяване на иска – 01.09.2022 г. до
31.08.2023 г., не са ангажирани доказателства, че ответникът по предявените
искове е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка.
Не е налице спор между страните, че в този период са били разделени,
както и че преки и непосредствени грижи за децата са били полагани от
тяхната майка, като липсват доказателства за това бащата да е осигурявал
средства за издръжката на децата, които да са били предоставяни пряко на
отглеждащия родител.
Съобразявайки възможностите на ответника, че е получавал доходи от
полаган труд, въпреки данните за липса на трудово правоотношение на
ответника, предвид твърденията и на самия ответник, че е работил в областта
на строителството, което съдът преценява като процесуално признание на
неизгоден факт, че ответникът е имал възможност да заплаща месечно суми в
претендираните от ищците по този иск размери.
Като взема предвид липсата на специални потребности и обичайните
нужди на детето М Я.ова П.а на тази възраст, съдът приема, че за периода тя е
имала нужда от месечна издръжка в размер на 600 лв., от които 200 лв., с оглед
диспозитивното начало, следва да бъдат осигурявани от ответника по
предявения иск, за който размер искът за процесния период от 01.09.2022 г. до
31.08.2023 г. е основателен.
Детето Д Я.ова П.а е имало нужда от месечна издръжка в размер на 500
лв., 200 лв. от които следва да бъдат осигурявани от ответника по иска, за
който размер искът за периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г. е основателен.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Относно семейното жилище:
Поради липса на семейно жилище съдът не дължи произнасяне относно
11
ползването му.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са
ги направили.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената
първоначална държавна такса следва да остане в тежест на страната, която я е
заплатила, на основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Държавната такса
при решаване на делото по иска за развод в размер на 40,00 лв. следва да се
възложи на двете страни поравно. Доколкото ищцата е освободена от такси и
разноски в производството, то в нейната тежест не следва да се възлага сумата
от 20 лв.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху определената
издръжка в размер на 863,76 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7
ГПК (335,88 лв. дължими върху присъдената издръжка за бъдеще време и 96
лв. върху присъдената издръжка за минало време на М Я.ова П.а; 335,88 лв.
дължими върху присъдената издръжка за бъдеще време и 96 лв. върху
присъдената издръжка за минало време на Д Я.ова П.а.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на 29.09.2012 г. в гр. София,
между И. К. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ...., и
настоящ адрес: гр. София, .... и Я. Р. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
град София, ...., и настоящ адрес: гр. София, ...., за което е съставен Акт за
граждански брак № 3234/29.09.2012 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при Столична община, район „Сердика“, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетните деца М Я.ова П.а, ЕГН
********** и Д Я.ова П.а, ЕГН ********** на майката И. К. В., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК местоживеенето на децата М
Я.ова П.а, ЕГН ********** и Д Я.ова П.а, ЕГН **********, на адреса на
майката И. К. В., ЕГН **********, като майката има право да променя
местоживеенето на децата на територията на гр. София само след
предварително уведомление на бащата, а извън територията на гр. София,
само при дадено съгласие от бащата.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
между бащата Я. Р. П., ЕГН ********** и децата М Я.ова П.а, ЕГН
********** и Д Я.ова П.а, ЕГН **********, съгласно който:
Общ режим:
• всяка четна седмица съобразно поредния й номер в годината за
времето от 17.00 ч. в петък до 18.00 часа в неделя, като първа събота и неделя
е тази, в която съботата и неделята са от същия месец;
12
Празничен режим и ваканционен:
• за коледните празници - всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• за новогодишните празници- всяка нечетна година за времето от
18.00 ч. на 30.12. до 18.00 ч. на 01.01;
• за великденските празници - всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия почивен ден до 16.00 часа на последния почивен ден;
• тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни
дни, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден
от периода, като майката следва да съобщи на бащата писмено в срок до 31
май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01 септември ще
ползва платения си годишен отпуск, а в случай, че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да
осъществи режима на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до
19,00 часа на 16 юли, и за времето от 10,00 часа на 01 август до 19,00 часа на
16 август;
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с
децата четните години през първата половина на зимната ваканция, а
нечетните години- през втората половина на зимната ваканция, определени от
МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения с
децата четните години през първата половина на пролетната ваканция, а
нечетните години- през втората половина на пролетната ваканция, определени
от МОН.
• Бащата има право да упражнява режим на лични отношения, като
присъства на всички важни събития в живота на децата - рождени дни,
именни дни, празници и мероприятия в училище, спортни прояви и други.
За коледните празници, новогодишните празници и великденските
празници, в годините, в които бащата няма право да упражнява режим на
лични отношения с децата общият режим на лични отношения между тях не
се прилага и майката има право да прекарва празниците с децата,
упражнявайки родителски права. Общият режим на лични отношения не се
прилага, през зимната и пролетната ваканция и през двата последователни
периода на лични отношения от 15 дни през лятото.
• Бащата взема и връща децата от и до дома на майката.
По взаимно съгласие на родителите режимът на лични отношения може
да бъде променян.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК Я. Р. П., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАЩА на М Я.ОВА П.А, ЕГН **********, представлявана от нейната
майка И. К. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 233,25 лева до
пето число на текущия месец, за който е дължима, считано от 01.09.2023 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху просрочените месечни
задължения за издръжка, считано от 01.09.2023 г. до окончателното им
13
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК Я. Р. П., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на Д Я.ОВА П.А, ЕГН **********, представлявана от своята
майка И. К. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 233,25 лева до
пето число на текущия месец, за който е дължима, считано от 01.09.2023 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху просрочените месечни
задължения за издръжка, считано от 01.09.2023 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА Я. Р. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си на М
Я.ОВА П.А, ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител И. К. В., ЕГН **********, издръжка за минало
време за периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г. в размер на 2400 лв. на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА Я. Р. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на детето си на Д
Я.ОВА П.А, ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител И. К. В., ЕГН **********, издръжка за минало
време за периода от 01.09.2022 г. до 31.08.2023 г. в размер на 2400 лв. на
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
ОСЪЖДА Я. Р. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. -
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд на основание
чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я. Р. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
сумата от 863,76 лв. - разноски в производството на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14