Р Е Ш Е Н И Е
№ 2309
08.07.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16381 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.
В исковата молба от Й.Х.Й.-П. против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД е посочено, че ответникът се е снабдил с ИЛ по ч.гр.дело № ***/***г. на ПРС, за неплатени суми за топлинна енергия от *** – *** в размер на 3631.75 лв. главница, 662.71 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане и 352.83 лв. разноски, като с молба от *** е образувано ИД № ***/***г. по описа на ***. Твърди се, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на ***, а на *** ищцата подала молба да внася по 100 лв. разсрочено. Направила три плащания на обща стойност 700 лв., като от тези вноски *** изплатила 600 лв. на взискателя, а за себе си удържала 100 лв., такса по чл.26 ТТРЗЧСИ. От платената сума били погасени първо разноските в размер на 70.12 лв., тоест към ***г. неплатени останали главница и мораторната и законната лихва в цялост, а разноските – в размер от 282.71 лв. От датата на последното плащане – *** до *** нито взискателят поискал извършване на действия, нито *** предприел такива, поради което на *** делото било прекратено. Оспорва се дължимостта на всички посочени вземания, като погасени по давност. Посочено е, че кредиторът е бездействал, а давността е изтекла на ***. Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 3631.75 лв. главница, 662.71 лв. обезщетение за забава от *** до ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане и 282.71 лв. разноски. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, с който не се оспорва изложената фактическа обстановка. Посочено е, че с оглед извършваните доброволни плащания, искът е неоснователен. Платените задължения не можели да се погасят чрез друг способ. Не се оспорва, че останалата част от вземанията по ИЛ са погасени по давност – главница в размер на 3631.75 лв., 662.71 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва от *** и сумата от 36.01 лв. неплатен остатък от разноски по ч.гр.дело № ***/***г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен изпълнителен лист по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г., по силата на който Й.Х.П. е осъдена за заплащане на сумата от 3631.75 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.** за периода от *** – ***, както и сумата от 662.71 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва върху главницата от *** до пълното й изплащане, както и сумата от 352.83 лв. деловодни разноски, включващи платена държавна такса в размер на 87.07 лв. и 270.60 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Представена е покана за доброволно изпълнение до Й.Х.П. по изпълнително дело № ***, както и молба до съдебния изпълнител от Й.Й.-П. от ***, според която същата няма възможност за заплащане изцяло на задълженията по изпълнителното дело. Посочено е, че има желание да погаси сумите, като моли за разсрочване на плащането им.
По делото е постъпило копие от изпълнително дело № *** по описа на ***, рег.№ *** ПОС.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от приложените писмени доказателства, че е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/***г. по описа на Районен съд Пловдив, с който е разпоредено длъжникът Й.Х.П. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД посочените по-горе суми, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано и. д. № *** по описа на ****.
Спорът по делото е погасени ли са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране. Процесните вземания се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Относно лихвите е приложима кратката тригодишна погасителна давност.
Относно спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие, водещо до прекъсване на давността. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ - независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
В случая се поставя въпросът кой тълкувателен акт следва да бъде приложен – ППВС № 3/1980г. или ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с т.10 от което се отменя посоченото ППВС. Тълкувателното решение поражда действие от датата на обявяването му – ***, като даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящи към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. За да се даде отговор на въпроса кой тълкувателен акт следва да бъде приложен, на изследване подлежи моментът на прекратяване на изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са уредени с нормата на чл.433 ГПК, като според т.8 такова е бездействието на взискателя, който в течение на две години не е поискал извършване на изпълнителни действия.
От приложеното по делото изпълнително дело се установяват последователно предприетите по отношение на длъжника действия. С молбата за образуване, депозирана от взискателя на *** г. са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне на способа за изпълнение. На *** длъжникът е уведомен за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника на дата ***. Във връзка с постъпила от длъжника вноска по молбата й за разсрочване на задълженията, насроченият опис не се е състоял. На *** по делото е постъпило следващо плащане в размер на 500 лв. от длъжника. На *** е подадена молба от взискателя, с искане за налагане на възбрани на собствени на длъжника недвижими имоти и предприемане на изпълнителни действия по делото. На *** по делото е постъпила молба от взискателя, с която е направено искане за предприемане на действия за принудително изпълнение, а на *** е подадена нова молба от взискателя с искане за пристъпване към изпълнение и налагане на запор на банкови сметки и сейфове на длъжника. На *** е изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД, като е наложен запор на банковите сметки на длъжника. На *** от взискателя до *** е подадена молба за насрочване на опис на притежавани от длъжника движими вещи. На *** е изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД, а на *** взискателят е подал нова молба за пристъпване към изпълнение. На *** е изпратено запорно съобщение и до РУСО Пенсии, връчено на ***. Със съобщение до Й.Х. последната е уведомена, че е наложен запор на пенсията.
При тези данни съдът намира, че молбата за образуване на изпълнителното дело от *** е изпълнително действие и прекъсва давността, предвид изричното възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, да се проучи имущественото състояние на длъжника, да се определи начин на изпълнението. Впоследствие по изпълнителното дело са извършени редица справки за имуществото, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността. Изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение също не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност. На *** е констатирано от *** внасяне на съответна вноска от длъжника по изпълнителното дело, на *** отново е внесена сума от 100 лв. по делото, а следваща вноска е направена на ***. От този момент по делото не са извършвани изпълнителни действия, които да възпрепятстват настъпването на перемпцията, тоест на *** изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Осъществяваните от взискателя изпълнителни действия след датата на прекратяване ex lege на изпълнителното производство са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. Всички, предприети по делото изпълнителни действия след неговото прекратяване (с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършени от трети лица плащания) се обезсилват по право. Затова и подадената от взискателя молба от *** г. за посочване на изпълнителен способ, не би могло да е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по делото, доколкото е извършено, след като изпълнителното дело вече е било прекратено.
Съгласно актуалната съдебна практика – Решение № 252 от 17.02.2020г. по гр.дело № 1609/2019г. по описа на ВКС, за заварените като висящи от ТР производства по принудително изпълнение следва да намери приложение ППВС № 3/1980г., според което през време на изпълнителното производство – от датата на образуването му до датата на приемане на последващия тълкувателен акт, погасителната давност е спряла. И преди ТР е приемано, че изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи – според постановките на т.10 от ТР от *** това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а ако е налице осъществен състав по чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща ***, новата погасителна давност за вземането по чл.117 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния двугодишен срок. В случая двугодишният срок е изтекъл на ***, тоест от този момент започва да тече новата петгодишна, съответно тригодишна давност и същата е изтекла на ***, тоест преди подаване на исковата молба – на ***.
По изложените съображения съдът намира, че процесните главни вземания се явяват погасени по давност, а съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
В случая следва да се съобрази и обстоятелството, че от приложените по изпълнителното дело материали се установява, че преди перемиране на делото, длъжникът е извършил няколко плащания, като разпределената от *** сума за взискателя възлиза на 600 лв. Изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да се осъществи друг погасителен способ, а плащането като юридически факт има за правни последици погасяване на дълга, който след това вече не съществува. В тази връзка платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като вече са били погасени чрез плащане. В този смисъл искът ще се яви неоснователен до размера на платената част от задълженията по изпълнителния лист, за която сума той ще следва да се отхвърли. Доколкото с всяко отделно плащане длъжникът не е посочил какво точно погасява, от значение е волята на кредитора да отнесе съответното плащане към конкретна част от дълга. В тази връзка с отговора на исковата молба е посочен начинът на разпределение на постъпилите от длъжника суми, видно от който са погасени част от разноските по ч.гр.дело № ***/***г. по описа на ПРС, като след направеното разплащане, дължимият остатък от тези разноски е в размер на 36.01 лв. Тоест за разликата до пълния размер – 352.83 лв. на разноските по ч.гр.дело № ***/***г. или за сумата от 316.82 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на правния спор на страните следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковите претенции. Ответникът на основание чл. 78, ал.3 ГПК, вр. чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на сумата от 300 лева, или съразмерно на отхвърлената част от исковете, на същия се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 20.45 лв. От ищцовата страна е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1575.04 лв., като от ответника е наведено възражение за неговата прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., както и разноски за държавна такса в размер на 367.43 лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37, че Й.Х.Й.- П., ЕГН ********** *** не дължи сумите в размер на 3 631.75 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.П., ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, както и сумата от 662.71 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва върху главницата от *** до окончателното й плащане, както и сумата от 36.01 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на *** по ч. гр. д. № ***/***г. на РС Пловдив, предмет на изпълнително дело № *** по описа на ***, с район на действие Окръжен съд Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване недължимост на разноски по ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 352.83 лв. или за сумата от 316.82 лв.
ОСЪЖДА Й.Х.Й.- П., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от 20.45 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящето дело.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 да заплати на Й.Х.Й.- П., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и разноски за държавна такса в размер на 367.43 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.