№ 12122
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110103779 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на С. Г. Й., с която срещу "Вива Кредит"
АД е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за кредит № 6069424/16.08.2024 г., сключен
между страните, а в срока за отговор ответникът е предявил насрещен иск по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗДД, вр. чл. 9 ЗПК.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 1100 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 40,32 % и ГПР 49,23 %. С клаузата на чл. 1, ал.3 от договора е
било уговорено предоставянето на допълнителна услуга на кредитополучателя, за
която е била начислена сумата 734,55 лева, платима заедно с вноските по кредита. С
чл. 4, ал. 1 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да
представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно
клаузата на чл. 4, ал. 2 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от
489,75 лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена
неустойката за непредставяне на обезпечение. Така сумата, която следвало да
заплати на кредитора, нараснала до 2642,70 лева. Счита, че договорът е нищожен
поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не
бил посочен реалният ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по
договора е по-висок от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19
ЗПК.Освен това клаузата за неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК и накърнявала добрите нрави. Същата била и неравноправна по см. на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.Развива съображения за нищожност на таксата за експресно
разглеждане поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В обобщение на подробните
доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата
на чл. 22 ЗПК и иска от съда да прогласи неговата нищожност.
1
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявения иск. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 1100 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е посочен
размерът на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към
момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед
което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно
функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на
вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на добрите нрави. Разяснява, че на ищеца е била
предоставена услуга, за която той доброволно се е съгласил да заплати съответното
възнаграждение. Моли съдът да задължи ищеца да посочи банкова сметка или друг
начин на плащане при евентуално присъждане на разноски в негова полза. Ответникът
твърди във връзка с договора за кредит потребителят да е заплатил сумата 198 лева
на 23.10.2024 г.
В срока за отговор ответникът е предявил осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК за сумата 902 лева, като част от главница с размер 973,98 лева по
процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на насрещната
искова молба до плащането. Ищецът по този иск се позовава на правото да обяви
вземането за предсрочно изискуемо с оглед неизпълнение на задълженията на
длъжника по същия договор. Моли за уважаване на този иск и за присъждане на
разноски.
С отговор ответникът по насрещния иск оспорва същия. Счита, че ищецът не го
е доказал по размер, като заявява, че оспорва представената от дружеството справка за
извършените плащания. Излага неясни твърдения относно оспорването на същата, но
по същество не твърди и не представя доказателства да е заплатил във връзка с
процесния договор за кредит конкретна сума.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем Standard 30 № 6069424 –
16.08.2024 г., по силата на който ответното дружество „Вива Кредит” ООД
предоставило на ищеца заем в размер на сумата 1100 лева при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите – 49.23 % и срок за
погасяване на заема 15 месеца. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в
размер на 734,55 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава
в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на
заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000
лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има
кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на
2
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в
ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 489,75 лева, като уговорката е тя да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в
този случай дължимата вноска е в размер на 176,18 лева, а общото задължение по
договора става в размер на 2642,70 лева.
Чрез използване на онлайн калкулатор и в случай че в ГПР се включат таксата
за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение по заема, то
процентът на разходите съдът намира, че би възлизал на 365,52 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване нищожността на договора за паричен заем. В тежест на ищеца по същия
е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата
молба основания, а именно поради нарушаване на императивни норми на закона,
свързани с изискването за реално посочване на ГПР в договора за потребителски
кредит.
По иска по чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи, че е предоставил сумата
1100 лева на ответника потребител, което не се оспорва, а последният се е задължил да
му я върне съгласно условията и сроковете, посочени в договора. Не е спорно между
страните, че потребителят е заплатил на дружеството сумата 198 лева във връзка с
процесния договор.
В тежест на ответника по първоначалния иск е да докаже основателността на
възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените
изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е
предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 9 ЗПК в тежест на ответника е да установи, че е погасил изцяло
задължението си за главница по процесния договор за кредит.
Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с който
ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от процесния
договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. №
1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва да
разгледа само основанията на предявения иск за нищожност на договора и НЕ
ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че отделни клаузи от
същия са нищожно на други основания (доколкото липсва формулирано такова искане
за прогласяване частичната нищожност на съответните клаузи). Съгласно възприетото
с това тълкувателно решение принципът на диспозитивното начало се проявява в
пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване
нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, а доколкото възражението е
защитно средство, то и същото не е на разположение на ищеца, предявил иск за
нищожност на договора. Пак в мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че
когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в
исковата молба порок на сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само
основанията на конкретно предявения иск и наведените доводи за нищожност на
договора.
Искът за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
потребителски кредит е основателен, като съображенията за това са следните:
3
Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК
води до недействителност на договора за потребителски кредит.
В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията,
посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент, посочен е
и годишният процент на разходите – 49,23 %. Изготвен е и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният
процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни
допускания.
В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен ГПР
49,23%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но същият не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
таксите за услугите експресно разглеждане, както и неустойката за неосигуряване на
обезпечение, които също следва да се включват в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието "общи
разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които
потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на
4
кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати
на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът
разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на
годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. Този начин
на оповестяване на разходите не е съответен и на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за
националните съдилища тълкувание относно на член 3, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член
3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница.
Горното важи и по отношение на неустойката за неосигурено обезпечение,
която съгласно практиката на СЕС също следва да се включва като разход по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по
делото, макар формално процесният договор за кредит да покрива изискуемите
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Таксата и неустойката се явяват разходи по кредита, с оглед
което стойността им е следвало да се включи в ГПР. Повеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и
практиката на СЕС, цитирана и по-напред в решението. Договорът за кредит се явява
недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗЗП,
поради което и предявеният иск е основателен и следва да се уважи на заявеното от
ищеца основание, а именно нищожност поради противоречие с императивните норми
на ЗПК, изискващи реално посочване на ГПР в договора.
По насрещния иск:
С оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, която в случая е 1100 лева. Не се оспорва фактът на получаването , който
е установен и от представената с исковата молба разписка. От друга страна, в
качеството си на ответник по насрещния иск потребителят не твърди и не установява
да е заплатил на кредитора си сума в по-голям размер от съдебно признатата (198
лева). Напълно неоснователно от страна на ответника по насрещния иск в
производството са въведени възражения за неправилно разпределена доказателствена
тежест. В тежест на длъжника е да установи, че е погасил дълга си, доколкото
последното е факт, от който той извлича благоприятни последици. Кредиторът не
следва да доказва обстоятелствата, свързани с погасяване на вземането му, доколкото
няма интерес от последното. Доколкото съдът достигна до извод за недействителност
на договора, въпросът за предсрочната изискуемост не следва да се обсъжда
5
(погасителният план, като част от недействителният договор, не е приложим в
отношенията между страните). Ето защо и искът за главница следва да бъде уважен за
пълния предявен размер от 902 лева, върху която сума не следва да се присъжда
законна лихва – в този смисъл е решение на СЕС по дело С-520/2021 г., съгласно което
не се допуска съдебна практика по тълкуване на националното право, според която
кредитната институция има право да иска от потребителя обезщетение, надхвърлящо
връщането на паричните средства, предоставени за изпълнението на този договор,
както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат само ищците по първоначалния,
респ. по насрещния иск.
С. Й. е извършил разноски в размер на сумата 56,74 лева за държавна такса и
500 лева за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой на процесуалния му
представител. По възражение на ответника по този иск на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът, като съобрази цената на предявения иск и фактическата и правна сложност на
делото,срочното му приключване в едно заседание без участие на страните, при
наличие на обилна съдебна практика по релевантните въпроси, намира за основателно
и намалява до сумата 400 лева. Следователно и в полза на този ищец 456,74 лева.
Ищецът по насрещния иск също има право на разноските за внесена държавна
такса по същия в размер на сумата 50 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева или в полза
на дружеството следва да се присъди сумата 150 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „., срещу „В., ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК нищожността
на договор за паричен заем Standart_30 № 6069424/16.08.2024 г., сключен между
страните, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „., да
заплати на „В., ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д. на осн.
чл. 9, вр. чл.22 – чл. 23 ЗПК сумата 902 лева, предявена като частична претенция,
представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита по недействителния
договор за паричен заем Standart_30 № 6069424/16.08.2024 г.
ОСЪЖДА „В., ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д.
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, бул. „., сумата 456,74 лева, представляваща разноски за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА С. Г. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „., да
заплати на „В., ЕИК ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д. на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150 лева, представляваща разноски за производството пред
СРС.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
6
., „В..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7