РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Етрополе, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20251830100347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК като е образувано по
повод подадена в РС – Етрополе жалба от И. Р. И., с ЕГН ********** с адрес
в гр. **************** срещу Писмо на Общинска служба „Земеделие“ – гр.
Етрополе, с изх. № ПО – 15-152-1/11.07.2025 г., обективиращо отказ за
издаване на административен акт за възстановяване собствеността върху
земеделски земи, находящи се в землището на с. **********.
В молбата се твърди, че с писмо изх. № ПО-15-152-1/11.07.2025 г.
Общинска служба „Земеделие“ - Етрополе е отказала да възстанови на
жалбоподателя собствеността върху земеделски имот, попадащ в землището
на с. **********, с площ 5828 кв.м., от които 1955 кв.м. попадат в ПИ №
87391.122.3; 1666 кв. м. – в ПИ 87391.122.8; 1317 кв.м. – в ПИ № 87391.122.9
и 890 кв.м. в ПИ № 87391.511.09, съгласно геодезическо заснемане от месец
юни 2025 г. Твърди се, че съгласно действащия кадастрален и регулационен
план на с. *****, имоти с пл. №159 и пл. № 160, в кв. 40, са собственост на
жалбоподателя и брат му Васил Р. И., като част от тези имоти, видно от плана
на селото излизат извън регулация и попадат в поземлен имот с ид. №
87391.122.3. Навеждат се доводи, че по отношение на частта, попадаща извън
1
регулация с площ от 280 кв.м.,жалбоподателя притежава нотариален акт №
166 от 1997 г. Твърди се, че с Решение № 3058/24.03.1994 г. на ПК-Етрополе е
възстановено правото на собственост на наследниците на Х. И.Г., в
съществуващи стари реални граници, включващо и заснетия с геодезическото
заснемане имот, като с оглед на това, на основание чл. 14, ал.1, т. 1, вр. чл. 10,
ал. 12 и чл. 10а, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, жалбоподателят е
поискал от Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе предприемане на
действия по възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот
в стари реални граници. Твърди се, че това му е било отказано с писмо с изх.
№ ПО-15-152-1/11.07.2025 г. В този смисъл се излагат твърдения относно
неоснователността и незаконосъобразността на отразеното в посоченото
писмо, като аргумент за постановения отказ, за това че е възстановена по –
голяма обща площ по Решение № 3058/24.03.1994 г. Твърди, че с това решение
са посочени,заснети и доказани 11 бр. имоти, от общо 16 бр.,като по именно
три от тях се иска възстановяване. Навеждат се доводи, че така постановения
отказ е незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 18ж,ал. 4, т.2 ППЗСПЗЗ, при
установяване на разлика в площта на имота при заснемане на старите му
реални граници и площта, доказана с документ от собственика, общинската
служба по земеделие признава правото на собственост при допустими
отклонения в зависимост от начина на трайно ползване. С оглед на това се
посочва, че в случая са влезли в сила Решения №12/20.02.1998 г., Решение №
12А/02.06.2007г. и Решение №12Д/22.08.2006 г. на ОС „Земеделие“ – гр.
Етрополе, които представляват влезли в сила административни актове, със
съответни правни последици и това, че заснетите имоти излизат с по-големи
площи представлява незаконосъобразен и неправилен извод.
Административния орган е представил писмен отговор в срок, с който
оспорва така подадената жалба, като неоснователна. Твърди, че видно от
административната преписка, образувана по случая се установява, че ПИ №
87391.122.3; ПИ № 87391.122.8 и ПИ № 87391.122.9 представляват стопански
двор с изградени сгради и прилежащи площи, използвани за нуждите на
бившето ТКЗС, като с оглед на това и на основание чл.10б,ал. 1 ЗСПЗЗ,
възстановяването им стари реални граници е недопустимо. Навеждат се
доводи, че специалният режим на стопанските дворове извън урбанизирани
територии е изрично уреден в чл.1, ал. 2 ППЗСПЗЗ определя, че стопанските
дворове на ТКЗС и ДЗС или части от тях са земеделски земи само ако не са
2
застроени и са годни за земеделско производство, което означава, че при
застрояване отпада предпоставката за възстановяване в стари реални граници.
В допълнение се посочва, че ПИ № 87391.511.9 е отразен в КККР като имот в
горска територия, като с оглед на това се прилага специалния режим на Закона
за горите, а не този ЗСПЗЗ, респ. не може да бъде възстановен по този ред.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като поддържа жалбата и моли съдът да отмени поставения от
административния орган отказ. Излага допълнителни аргументи относно това,
че в процесния имот се е самонастанил неправомерно човек, който няма
имуществени права по отношение на него, но претендира да има такива.
Зявява, че като наследник на дядо си и баща си, има право да му бъде
възстановено правото на собственост върху имота.
В съдебно заседание административния орган Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Етрополе, редовно призована, се представлява от
пълномощника си юрк. А. Х. Х. – А., която оспорва жалбата като
неоснователна и допълва, че отказът не е обективиран в решение, тъй като не
е подадено заявление, а е написано писмо от страна на жалбоподателя, поради
което и от страна на административния орган му е отговорено с писмо.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: удостоверение за наследници на Х. И. Г.; Решение
№3058/24.03.1994 г. на Поземлена комисия-гр. Етрополе, ведно със скица към
него; геодезическо заснемане; нотариален акт за собственост на недвижим
имот придобит по давностно владение, том I, дело №286/1997 г. на нотариус
И.П. към РС – Етрополе; копие на скица с № 273/12.06.1997 г.; заявление от
жалбоподателя И. Р. И.; копие на заявление от жалбоподателя с вх. № ПО-15-
152/17.06.2025 г.; копие на писмо от Общинска служба „Земеделие“ с изх. №
ПО-15-152-1/11.07.2025г.; справка за имотите на собственик Х. И.Г. с №02726;
копие на Решение № 12/20.02.1996 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе;
копие на Решение № 12-А/02.06.2007 г. на Общинска служба „Земеделие“;
копие на Решение № 12-Д/22.08.2006 г. на Общинска служба „Земеделие“;
справка за възстановените имоти на Х. И. Г.; уведомително писмо от И. Р. И.,
постъпило в РС – Етрополе с вх. №1753/31.07.2025 г. по повод дадени
указания на съда; писмо от Общинска служба „Земеделие“ с вх.
3
№1755/31.07.2025 г., към което е приложено копие от жалбата, ведно с всички
приложения към нея; Становище на Общинска служба „Земеделие“ с вх.
№1927/20.08.2025 г., с приложени към него заверени копия на материалите по
административна преписка № 02726/26.02.1992 г., включваща съответни
заявления, декларации, удостоверения за наследници, Решение № 12-
Д/22.08.2006 г.; Решение № 08/22.08.2006 г. и Решение № 12-А/02.06.2007 г.
В съдебното заседание по делото е разпитана като свидетел И. И.
Р./дъщеря на жалбоподателя/, която заявява, че при възстановяването на
земеделските земи, в периода 2006-2007 г., тя е организирала дейността по
възстановяването на земеделските земи на наследниците на Х. И.Г.; че тогава
не са предприели действия по възстановяването на този имот, тъй като от
поземлената комисия са им казали,че нямат право на възстановяване за него;
че с течение на годините, сградата, която е била изградена в този имот се е
срутила, като в момента са останали само някакви фундаменти; че от около
три години там се е настанило частно лице, което ползва имота за отглеждане
на животни, поради което и те са предприели действия по възстановяването
му; че семейството й има собственически права върху този имот, тъй като той
е владян в продължение на много години от тях; че до 2015-2016 г. те са
отглеждали картофи в този имот; че тя лично е подавала много сигнали до
Община Етрополе, ОД „Земеделие“ и „БАБХ“ за това, е въпросният човек е
настанил незаконно в имота им, че отглежда неправомерно животни в него в
нарушение на всички законни изисквания, но не е имало никакъв резултат от
това, поради което са подали молба за възстановяването му; че част от
въпросният имот с площ от 1317 кв. м. представлява земя по чл. 19 ЗСПЗЗ,
които задължително се възстановяват.
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят И. Р. И. и брат му В. Р. И. са наследници по закон на Х.
И.Г. /б.ж. на с. *********, починал на 30.08.1965 г./. С решение №
3058/24.03.1994 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе на наследниците на Х.
И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по
отношение на общо 16 бр. имоти, находящи се в землището на с. ********, с
обща площ 53 дка.
4
С решение № 12/20.02.1996 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе, на
наследниците на Х. И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
по отношение на още 4 бр. имоти, находящи се в землището на с. ********, с
обща площ 51,05 дка.
С решение № 12-Д/22.08.2006 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе,
на наследниците на Х. И.Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници по отношение на още 2 бр. имоти, находящи се в землището
на с. *********, с обща площ 8,49 дка.
С решение № 12-А/02.06.2007 г. на Поземлена комисия – гр. Етрополе,
на наследниците на Х. И. Г., на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ, било
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници по отношение на още 3 бр. имоти, находящи се в землището
на с. ********, с обща площ 10,135 дка.
Междувременно семейството на жалбоподателя, в това число и неговата
дъщеря – св. И.И.Р. стопанисвали още един имот, находящ се в землището на
селото, в който засаждали и отглеждали картофи всяка година. Същият бил с
площ 5828 кв.м., от които 1955 кв.м. попадат в ПИ № 87391.122.3; 1666 кв. м.
– в ПИ 87391.122.8; 1317 кв.м. – в ПИ № 87391.122.9 и 890 кв.м. в ПИ №
87391.511.09, като бил част от земеделските земи, включени в местното ТКЗС
преди 1990 г. и върху него имало изградени постройки, стопанисвани от
последното по време на неговото функциониране. В периода 2006-2007 г. св.
И. Р., която се занимавала с дейността по възстановяването на земите на
наследниците на Х. Г., направила съответните запитвания до Община
Етрополе във връзка с възстановяване правото на собственост и по отношение
на този имот. От там, обаче, й било обяснено, че същият няма как да бъде
възстановен, тъй като е застроен.
С течение на годините сградите, които били изградени в горепосочения
имот се разрушили почти до основите си. Наред с това, имота започнал да се
ползва от неустановено в хода на делото лице, което отглеждало животни там.
С оглед на това жалбоподателя И. Р. отново решил да предприеме
постъпления за възстановяването на този имот като инициирал извършването
на актуално геодезическо заснемане на същия. Такова било извършено през
5
месец юни 2025 г.
На 17.06.2025 г. И. Р. И. подал заявление в Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Етрополе /с вх. № ПО-15-152/ с искане за възстановяването
на собствеността върху процесния имот, към което приложил съответни
документи, удостоверяващи собственическите му права върху него и
актуалното му геодезическо заснемане. Като основание за възстановяването на
правото на собственост върху този имот жалбоподателят посочил чл. 14, ал.1
,т. 1, вр. чл. 10, ал. 12 и чл. 10а ЗСПЗЗ и чл. 18б, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
По случая била извършена проверка от административния орган, при
която било установено, че ПИ № 87391.122.3; ПИ 87391.122.8 и ПИ №
87391.122.9 представляват стопански двор с изградени в него сгради и
прилежащи площи, които са се използвали за нуждите на бившето ТКЗС, с
оглед на което и на основание чл. 10б,ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 1, ал. 2 ППЗСПЗЗ е
недопустимо възстановяването им в стари реални граници. По отношение на
ПИ с № 87391.511.09 било установено, че в КККР е отразен като имот в горска
територия, за възстановяването на собственост върху които има специален
режим, изключващ приложението на ЗСПЗЗ. Предвид на това, с писмо с Изх.
№ ПО015-152-1/11.07.2025 г. бил постановен своеобразен отказ за
възстановяване на правото на собственост по отношение на процесния имот,
части от които подадат в горепосочените имоти, който отказ по своята
същност представлявал отказ от издаване на решение по реда на чл. 18 ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе, както и от показанията на св. И. Р., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице срещу изричен отказ за възстановяне собственост върху
земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Доколкото решението за
възстановяване, само по себе си, представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, отказът да се издаде
такова решение също е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
6
21, ал. 1 от АПК, подлежащ на обжалване по силата на нормата на чл. 145, ал.
2, т. 1 АПК.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, при съдебният контрол, предвиден в това
производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства, за провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания, визирани в чл. 146 АПК.
Административната процедура по възстановяване на собствеността
върху земеделските земи установена в ЗСПЗЗ и правилника за приложението
му, има за цел да реституира правата на бившите собственици, като
възстанови, т.е. индивидуализира техния обект. Целта на производството по
възстановяване на поземлената собственост е да се установят съществуващите
на терена или възстановими, при наличието на съответните данни в тази
насока, стари реални граници на имотите (чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ).
Невъзможността да се установят старите реални граници на имотите е
предпоставка, собствеността да се възстанови в нови реални граници,
посредством план за земеразделяне. ЗСПЗЗ, обаче, не предвижда изначално и
задължително възстановяване правото на собственост на земеделски земи,
като урежда редица ограничения за това, част от които са предвидени в чл. 10,
ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно първия посочен законов текст се
възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани
преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства,
държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и
включени в границите на урбанизираните територии (населени места),
определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, освен
ако върху тях, при спазване на всички нормативни изисквания, са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно
разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Съгласно втория посочен
такъв собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи
преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или
държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени
в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии
(населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени
7
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат
право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или
от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.
Възстановяването на собствеността върху земеделските земи не
настъпва „ex lege“, т.е. по силата на самата правна норма, а се извършва в
рамките на уредена в ЗСПЗЗ и правилника за приложението му
административна процедура. В хода на тази процедура е допустимо и
необходимо, установяването на старите реални граници на имотите;
установяването посредством план за земеразделяне на новите реални граници
на имотите; установяването на старите реални граници на земеделските имоти
разположени в границите на урбанизираните имоти, на осъщественото върху
тях застрояване, на законосъобразността на това застрояване и най-сетне на
определяне на вида и начина на обезщетяване на бившите собственици, чиито
земеделски имоти са застроени. В този смисъл производството по чл. 11, чл.
13, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ производство, има за цел да се
установят точните кадастрални граници на поземления имот, към момента на
неговото обобществяване в ТКЗС и/или други подобни кооперативни
организации, след което съответно да се установи размера на застроената част
от него,респ. размера на свободни площи от имота. Графичната част на
административния акт, в която въпросните обстоятелства са геодезически
обективирани и удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в което са
описани индивидуализарищите имота данни, съставляват годно основание за
Общинската служба по земеделие, в изпълнение на правомощията й по чл. 33,
ал. 2 от ЗСПЗЗ, след като се съобрази с предпоставките, визирани в чл. 10, ал.
7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. в чл. 11, ал. 2 и ал. 3 ППЗСПЗЗ, да постанови
решение с което да реституира във възстановими на терена стари реални
граници целия и съответни части от имота или пък респективно да откаже
възстановяване на собствеността в реални граници на имота, ако той е изцяло
или частично зает от законно построени сгради, съоръжения или върху него са
осъществени строителни дейности които не позволяват възстановяване на
собствеността. С оглед на това решаването на въпроса за възстановяването на
собствеността в стари реални граници на земеделски имот, разположен
понастоящем в границите на урбанизирана територия или невъзможността
това да бъде сторено върху целият или част от имота е в изключителната
компетенция на общинските служби по земеделие, респ. тези
8
административни органи имат компетентността да издават решения/откази за
възстановяване на правото на собственост върху такива земи по смисъла на
чл. 146, ал. 1 т. 1 АПК.
От приетата от съда фактическа обстановка по делото, базирана на
събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин се установи, че
три от имотите, върху част от които жалбоподателят е поискал възстановяване
на право на собственост като наследник на Х.И. Г. /ПИ № 87391.122.3; ПИ
87391.122.8 и ПИ № 87391.122.9/ са били включени в местното ТКЗС и че
върху тези имоти е имало и има изграден селскостопански двор, със съответни
сгради и съоръжения. Тези факти се установяват безспорно, както от
материалите от приложената по делото административна преписка, така и от
показанията на св. Р., която излага твърдения в този смисъл. По отношение на
другия имот, част от които е била поискана за възстановяване от
жалбоподателя – ПИ с № 87391.511.09, от материалите по делото се
установява, че представлява горска територия. В чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са
изчерпателно посочени видовете земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда, визиран в този закон, като горските територии не са
сред тях. Възстановяването на собствеността върху този вид територии е
уредено в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, в който подробно е уредена процедурата за това.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
оспорваният отказ не е издаден в противоречие с материалноправните
законови разпоредби, а напротив – същият е постановен именно с оглед
спазването на същите и недопустимостта на направеното от страна на
жалбоподателя искане. В този смисъл съдът счита, че така постановения отказ
е в съответствие и с целта на закона, респ. не е налице основание по чл. 146,
ал. 1, т.5 АПК.
По отношение наличието на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3
АПК, съдът счита, че в настоящия случай, такива не са налице. В
разпоредбата на чл. 14 ЗСПЗЗ не е предвиден конкретен срок за произнасяне
на общинските служби „Земеделие“ по повод депозираните заявления за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Прави
впечатление, обаче, че в настоящия случай Общинска служба „Земеделие“ –
9
гр. Етрополе е извършила необходимата административна проверка,
съобразно изискванията на закона, и се е произнесла по заявлението на
жалбоподателя в максимално кратък срок /за по-малко от един месец/.
Що се отнася до изискването за форма на така поставения отказ следва
да се посочи, че ЗСПЗЗ не предвижда изрична такава. Също така
законодателят допуска и така наречения мълчалив отказ за издаване на
индивидуален административен акт /виж. чл. 58 АПК/. Обстоятелството, че
оспорваният отказ не е достатъчно мотивиран и че е подписан само от
Началника на Общинска служба „Земеделие“, но не и от останалите нейни
членове, не е основание за отмяната му само на това основание. Тук
настоящият съдебен състав счита за нужно да уточни, че смята подобен подход
за проява на излишен и незаконосъобразен формализъм, противоречащ на
целите и духа на закона.
За пълнота на изложението съдът счита за нужно да уточни, че в хода на
съдебното производство по делото се установи, че е налице и своеобразен
спор относно правото на ползване върху процесните имоти, правото на
собственост по отношение на които се иска за възстановяване, което, на
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, представлява абсолютно основание за
постановяването на отказ за издаване на решение за възстановяване на
правото на собственост върху тези имоти, до решаването на конкретния
имуществен спор между съответни лица.
С всички горепосочени аргументи съдът намира жалбата за
неоснователна и счита, че, като такава, следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски, а
сторените от него остават за негова сметка. Такива, обаче, се следват на
административния орган, който в производството е представляван от
процесуален представител – юрк. А. Х.Х. – А., която е направила искане за
присъждане на такива за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като по делото
от страна на последната не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК, съдът
счита, че размерът на тези разноски следва да бъде съобразен съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. 37 от Закона за правната помощ, предвиждащ, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. От своя страна чл. 24 от Наредбата за заплащането на
10
правната помощ предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по
административни дела в размер от 200,00 до 300,00 лева, при дела без
материален интерес. Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че може да се
определи възнаграждение и в по-нисък размер от посочения минимален такъв
по – горе. В този смисъл следва да се посочи, че ГПК държи сметка на съда да
се съобразява само с максималния размер, посочен по – горе, не и с
минималния такъв. На следващо място, е необходимо да се подчертае, че
предвид обстоятелството, че юрисконсултът е служител в съответната
държавна, обществена и/или търговска организация, то възнаграждението,
което му се следва не е адвокатско такова /виж. Определение №
5616/18.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. на ВАС/. Целта на
юрисконсулското възнаграждение не е да се генерират доходи за
организацията, която се представлява, а да се компенсират такива – сторени
във връзка с конкретното дело. С всички посочени аргументи и предвид
обстоятелството, че производството по делото е приключило в рамките само
на едно съдебно заседание и че същото, само по себе си, не представлява
правна и фактическа сложност, настоящият съд счита, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на административния орган разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
НЕ УВАЖАВА и ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата, подадена
от И. Р. И., с ЕГН ********** с адрес в гр. *********** срещу Писмо на
Общинска служба „Земеделие“ – гр. Етрополе, с изх. № ПО – 15-152-
1/11.07.2025 г., обективиращо отказ за издаване на административен акт за
възстановяване собствеността върху земеделски земи, находящи се в
землището на с. ********** – имот с обща площ от 5828 кв.м., от които 1955
кв.м. попадат в ПИ № 87391.122.3; 1666 кв. м. – в ПИ 87391.122.8; 1317 кв.м.
– в ПИ № 87391.122.9 и 890 кв.м. в ПИ № 87391.511.09.
ОСЪЖДА И. Р. И., с ЕГН ********** с адрес в гр. *************** да
заплати на Областна дирекция „Земеделие“ – София област, паричната сума в
11
размер на 50,00 лева, представляваща сторени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
12